Р Е Ш
Е Н И Е № 318
гр. Бургас, 19.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд, XVII-ти граждански състав, в публично заседание на десети
февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав
Председател:
Диляна Йорданова
при секретаря М.Е., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 5032 по описа на БРС за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното.
Производството по делото е
образувано по редовна и допустима искова молба на „Б.” ООД, ЕИК ........, седалище и адрес на управление: гр. Б., кв. „.”,
ул. „.........., представлявано от Ц. К. Т. против Н.С.С.,
ЕГН **********, адрес: ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове за приемане на установено спрямо
ответника, че в полза на ищеца съществува вземане по ч.гр.д.№ ............/2014г.
на БРС, по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата 5873 евро главница, представляваща имуществена отговорност на С. във връзка
с неизпълнение на задълженията му по трудов договор, сключен между страните на
25.09.2012 г., и допускане на ПТП на 04.07.2013 г. поради виновно поведение на С., включваща претърпени от
работодателя вреди, изразяващи се в такси по
репатриране и фериботни такси, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 14.05.2014 г., до изплащане на вземането, както и осъдителен иск за сумата от 2787 евро –
главница, представляваща имуществени вреди, причинени от разходи за гориво и разходи по
транспортиране на влекача до България и по отремонтирането му. В
исковата молба се излагат твърдения, че страните са се намирали в трудово
правоотношение, като ответникът е заемал длъжността „.................” в
ищцовото дружество. Посочва се, че на 04.07.2013г. ответникът е изпълнявал курс
по маршрут Дания – Швеция с поверения му от работодателя товарен автомобил
Волво, ............, рег.№........., като поради заспиване навлязъл в канавката
на път№50, на 2-3 километра преди Оребро-Швеция, с което нанесъл претендираните
в исковата молба вреди на работодателя. Причинените на ищеца имуществени вреди са
конкретизирани по вид и стойност в уточняваща молба на лист 53 по делото, като
по установителния иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК със сборна цена от
5873 евро – такси по репатриране до сервиз в Швеция в размер на 4938 евро,
фериботни такси Дания – България – 117 евро, други разходи по транспортиране на
влекача до България в размер на 818 евро. Твърди се, че имуществените вреди –
предмет на осъдителния иск за заплащане на сумата от 2787 евро са стойността на гориво за транспортиране на
влекача от Дания до България и от България до Дания в размер на 1591 евро и разходи във връзка с
ремонта на влекача в България в размер на 1197 евро. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
С оглед изложените в исковата
молба твърдения и формулирания петитум, с който се търси пълна имуществена
отговорност на ответника, съдът приема, че е сезиран с искове с правно
основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл.
203, ал.2, пр.1 от КТ вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 203, ал.2, пр.1 от КТ вр. чл. 45
от ЗЗД.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на исковата
молба, с който исковете се оспорват по основание и размер. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
Съдът, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, прие за установено по делото от фактическа
страна следното:
Страните не спорят, че между
ищеца и ответното дружество е съществувало трудово правоотношение на основание
сключен трудов договор № ...... от ........2012г. Съгласно договора ищецът е
заемал длъжността «шофьор» на товарен автомобил
за международни превози.
Установява се по делото от
събраните гласни доказателства – показанията на свид. И., която е работила като
счетоводител в ищцовото дружество през 2013година, че на 04.07.2013г.
ответникът й се обадил по телефона към пет часа сутринта, за да я уведоми, че е
претърпял пътно-транспортно произшествие в Швеция с поверения му товарен
автомобил. С. обяснил на свидетелката, че се е блъснал в канавка, като е заспал
по време на управлението на автомобила. По повод инцидента свид. И. осъществила
контакт от България по телефона с държавните органи в Швеция, като се свързала
с полицията и с гражданска защита.Свидетелства, че първо камионът е бил вкаран
в сервиз в Швеция, за да се отстранят повърхностните щети и след това е преминал
цялостен ремонт в България. След завръщането си ответникът многократно правил
изявления пред управителя на дружеството-работодател, че грешката е негова и, че ще поеме цялата отговорност. Посочва, че
редовно камионът е преминавал през технически прегледи.
В депозираните пред БРС показания свид. С. - съпруга
на ответника, поддържа, че той й е споделил, че причина за претърпяното ПТП са
били диви животни, които са му се изпречили на пътя. Изнася данни, че от
съпруга си знае, че тогава полицаите са му взели проба за алкохол и са
проверили тахографа, но не са конктатирали нарушения.
БРС
кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, които не се
опровергават от останалите събрани по делото доказателства.
Видно от
приетото по делото заключение по съдебно
авто-техническата експертиза, което съдът кредитира като детайлно обосновано,
възможните причини за настъпване на конкретното ПТП са несъобразяване на
скоростта с конкретните пътни и
метеорологични условия или временна неспособност на водача да контролира
управлението на автомобила. При липса на фактури на всички авточасти, сервизни
услуги и останалите разходи, вещото лице не може да даде отговор на въпроса
дали всички прендирани от ищеца вреди касаят единствено ремонта на автомобила в
резултат от процесното ПТП.
Съдът не
цени представените в заповедното производство и с исковата молба незаверени
преписи от писмени доказателства, както и приложените със становище от ищеца от
13.01.2015г. на лист 79-88 по делото 4 броя фактури за извършени ремонтни
дейности, които са с дати на издаване от 17.12.2012г., 19.12.2012г. и 16.05.2013г. преди датата на реализиране на
ПТП от ответника 04.07.2013г.
Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.2 КТ при умишлено причинена
вреда на работодателя или на вреда, причинена от престъпление, отговорността на
работника се определя от гражданския закон. Основанието за възникване на тази
отговорност е наличието на умисъл у работника при причиняването й. От показанията на свид. И. безпротиворечиво
се установява по делото, че ищецът е заспал по време на управление на автомобила,
поради което е допуснал ПТП, вследствие на което са настъпили претендираните от
ищеца вреди. Дори обаче ищецът да е допуснал виновно нарушение на правилата за
движение, по отношение на вредоносния резултат той е действал непредпазливо. От данните по делото не може да се направи
извод, че ответникът умишлено е целял или е допускал настъпването на вредите за работодателя. Всички предпоставки за реализиране на пълната имуществена отговорност са в доказателствена тежест на
работодателя, включително
и наличието на умисъл. Презумпцията по чл. 45, ал.2 от ЗЗД, съгласно която във всички
случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на
противното, се отнася само до непредливата форма на вина. В гражданското право умисълът не се предполага
и подлежи на доказване. Ответникът не установява
причиняването на вредата умишлено, въпреки възложената му
доказателствена тежест. Следователно ищецът неоснователно
претендира пълна имуществена
отговорност на работника на основание чл. 203, ал.2,
пр.1 от КТ.
Следва да се
отбележи, че отговорността на
работника би могла
да бъде ангажирана само и единствено
в хипотезата на
ограничена имуществена отговорност по реда на чл.203, ал.1 вр.
чл.210 КТ. За вредите, причинени от работника или служителя по небрежност при изпълнение на трудовите
му задължения, същият носи ограничена имуществена отговорност – само за
претърпените загуби до размера на уговореното месечно трудово възнаграждение.
Тази отговорност обаче
се реализира по строго формална
процедура, посочена в разпоредбата на чл. 210 от КТ с писмена заповед на работодателя, с която се определя
основанието и размера на отговорността на работника или служителя, като същата
следва да бъде издадена в предвидения в ал.2 на чл. 210 от КТ едномесечен преклузивен срок от
откриване на нарушението. Посочената заповед е задължително предвидена в
закона предпоставка, без наличието на която
не може да се търси ограничена
имуществена отговорност на работника или служителя. Освен това се касае за
отделен иск по чл. 203, ал.1 вр. чл.206, ал.1 от КТ, като ищецът нито е изменил основанието на иска, нито е ограничил вредите в размер на уговореното месечно трудово възнаграждение на ответника,
като
същевременно по делото липсват твърдения и доказателства да е издал писмена заповед по реда на чл.210 от КТ.
При горните мотиви предявените искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода от спора ищецът следва да
заплати на ответника сумата от 1110лв. съдебно-деловодни разноски. Искането на
ищеца за присъждане на направените разноски е неоснователно и следва да бъде
отхвърлено.
Мотивиран от горното,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно
основание по чл.
422, ал.1 от ГПК вр. чл. 203, ал.2, пр.1
от КТ вр. чл. 45 от ЗЗД и по чл. 203, ал.2, пр.1 от КТ вр. чл. 45 от ЗЗД от „Б.” ООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. Б., кв. „.........”, ул. „......., представлявано от Ц. К. Т. против Н.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, за приемане на установено спрямо ответника, че в полза на ищеца съществува
вземане по ч.гр.д.№ ....../2014г. на БРС, по
което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №............./..........2014г.
на БРС за сумата 5873 евро главница, представляваща имуществена отговорност на С. във връзка
с неизпълнение на задълженията му по трудов договор, сключен между страните на
25.09.2012 г., и допускане на ПТП на 04.07.2013 г. поради виновно поведение на С., включваща претърпени от
работодателя имуществени вреди, изразяващи се в такси по репатриране и фериботни такси, както и за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 2787 евро –
главница, представляваща имуществени вреди, причинени от разходи за гориво и разходи за транспортиране на влекач на товарен автомобил Волво, ........,
рег.№......... до България и по отремонтирането му.
ОСЪЖДА „БИ.” ООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. Б., кв. „............., да заплати на Н.С.С.,
ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 1110 лева съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала: М Е