№ 1033
гр. ***, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Росица В. Трендафилова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20243110106911 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа искова молба на К.
К. Р., ЕГН **********, с адрес: *****, с която против „Кредирект“ ЕООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, са предявени следните
искове: за прогласяване недействителността на сключения между страните по
делото, договор за потребителски кредит №***/09.12.2023 г., на основание чл.
22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1823,53 лева, получени без основание по недействителен Договор за
потребителски кредит №***/09.12.2023 г., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на постъпване на исковата молба до окончателното плащане.
В условията на алтернативност се предявяват следните искове: за
прогласяване недействителността на неустоечната клауза по чл.18 от
сключения между страните по делото, договор за потребителски кредит
№***/09.12.2023 г., на основание на осн. чл. 26 ЗЗД във вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК
и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1472,26 лева,
получени без основание по недействителната клауза на чл.18 от договор за
потребителски кредит №***/09.12.2023г., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на постъпване на исковата молба до окончателното плащане.
Претендират се сторените разноски по делото.
Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права.
1
На 09.12.2023 г., между страните по делото е сключен Договор за
потребителски кредит №***/09.12.2023 г., в изпълнение на който ответникът
предоставя на ищеца, сумата от 2200 лева, срещу насрещното задължение за
връщане на усвоения кредит, в срок от 6 месеца от сключване на договора,
ведно с договорна възнаградителна лихва. Уговорено е кредитополучателят да
заплати дължимата сума на шест месечни вноски, първата от които – в размер
на 86,17 лева и пет равни вноски – всяка в размер на 493,02 лева.
Договореният ГЛП е фиксиран в размер на 47%, а ГПР - 57.99%. Ищецът
сочи, че съгласно клаузата на чл. 3, ал. 1, т. 10, общата дължима сума е в
размер на 2551,27 лева.
В исковата молба се сочи, че съгласно клаузата на чл.6 от процесния
договор, той е задължен да предостави на кредитора обезпечение, като срокът
за изпълнение е 2 дни, считано от усвояване на кредита. Исканото
обезпечение е следното: безусловна банкова гаранция, издадена от
лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за
кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по
погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за
плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва
или поръчителство на едно или две две физически лица, които отговарят
кумулативно на следните условия: при един поръчител - осигурителният
доход да е в размер на не по-малко от три пъти размера на минималната
работна заплата за страната; при двама поръчители, размерът на
осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко
от два пъти минималната работна заплата за страната; да не е/са поръчител/и
по други договори за кредит, сключен/и с кредитора; да не е/са
кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по които
е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и
по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ;
Твърди се, че с чл.6, ал.3 от договора е уговорено, че с оглед оценката на
кредитоспособността на потребителя, обезпечението е от „съществен интерес“
за кредитора, както и единствена причина за отпускане на заема, както и че
ако не се предостави исканото обезпечение, за ответника настъпват „вреди“,
независимо, дали кредитът се обслужва редовно.
2
Предвидено е, че при непредставяне на исканото обезпечение, по
кредита се начислява и се дължи неустойка за неизпълнение, в размер на
1472,26 лева. Твърди се, че ищецът е изплатил изцяло задълженията си към
ответника, като е извършил следните плащания: 671 лева на 26.03.2024 г., 671
лева на 26.04.2024 г., 671 лева - на 27.05.2024 г., 671 лева на 26.01.2024 г.,
668.53 лева на 22.12.2023 г., и 671 лева на 27.02.2024 г.
Намира, че процесният договор е недействителен, на основание чл.22
ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл.
19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Намира, че не е спазено
изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като уговорената неустойка по чл.
18, представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите. Сочи, че съгласно
правилото на чл.19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент плюс 10
пункта/.
Намира, че получаването на кредита е обусловено от заплащането на
неустойката, тъй като на потребителя се поставени множество неизпълними
условия за представянето на обезпечение. Сочи, че в договора и общите
условия липсва клауза, която да предвижда освобождаване на заемателя от
задължението за плащане на неустойка, ако предостави обезпечение на заема,
макар и извън уговорения двудневен срок. Твърди, че двудневният срок е
уреден като краен и преклузивен, и с неговото изтичане се поражда
задължението на заемателя за плащане на неустойката, независимо от
неговите последващи действия. От значение за интереса на кредитора при
3
определяне на неустойката не е обезпечаването на кредита, а спазването на
краткия двудневен срок. Сочи, че дори спазването на срока не е достатъчно, за
да се освободи потребителят от задължението за плащане на неустойка,
защото в чл. 33, ал. 2 от относимите ОУ е предвидено, че кредиторът
еднолично и без да се мотивира може да прецени дали предложеното му
обезпечение е годно да обезпечи заема, дори когато обезпечението е
предоставено в срок и отговаря на всички условия, поставени в чл. 33, ал. 1
ОУ. Намира за показателно обстоятелството, че компенсаторната неустойка
санкционира неизпълнение на задължение, различно от главното задължение
на заемателя по договора /да върне заетата сума/ и се дължи независимо от
това, дали заемателят плаща дължимите погасителни вноски на уговорените
падежни дати. Според ищеца неустойката изначално не е обвързана с
настъпването на каквито и да е вреди за заемодателя и се дължи независимо от
това, дали такИ. биха могли реално да настъпят или не. С предвиждането на
оспорената неустойка не се цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на
заема чрез кумулиране на скрито възнаграждение под формата на неустойка,
като намира, че това твърдение се доказва с включване на вноските за
неустойка в погасителни план по договора за кредит.
Намира, че неустойката представлява сигурно възнаграждение за
заемодателя, което той очаква да получи към датата на сключване на договора
за заем, поради което невключването на този разход в определения ГПР по
договора цели въвеждане на потребителя в заблуждение относно разходите му
по заема. Сочи, че кредиторът не е посочил базовите допускания, включени в
годишния процент на разходите, както и дали има допълнителни допускания и
кои са те. Намира, че този пропуск в текста на договора води до неспазване на
изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, според което в договора за потребителски
кредит трябва да съдържа взетите предвид допускания при изчисляване на
ГПР по определения в приложения № 1 от ЗПК начин. Намира уговорената
неустойка за нищожна поради противоречие с добрите нрави, така и предвид
нарушението на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, целият договор е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК.
Намира, че с процесната сума ответникът се е обогатил неоснователно,
поради което и на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, дължи нейното връщане.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя писмен отговор на
4
исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове.
Намира, че недействителността на отделна клауза не влече нищожност на
целия договор, тъй като същият може да се прилага без нея. Оспорва
неустоечната клауза да е част от съществените условия по договора, като
същата е уговорена за обезпечаване на акцесорно задължение на заемателя.
Твърди, че договорът отговаря на всички императивни изисквания на ЗПК,
регламентирани с разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.
2 ЗПК и ЗПФУР. Клаузите на договора са съставени на ясен и разбираем език,
като формулировката и тълкуването им създават яснота и информираност у
потребителя какъв ще бъде крайният размер на задължението му към
кредитодателя общо и по пера. Сочи, че още преди подписване на договора за
заем, кредитополучателят е бил наясно с всички условия по договора, като
сам е избрал параметрите и условията му, поради което клаузите по процесния
договор се явяват индивидуално договорени с конкретния потребител.
Отделно, ищецът е разполагал със срок от 14 дни, за да упражни правото си на
отказ от договора съгласно чл. 28, ал. 5 от относимите Общи условия и чл. 29
ЗПК, като това негово право е посочено в предоставения СЕФ. Заявява, че
като не се е възползвал от правото си на отказ и усвоил предоставената сума,
единствената цел на ищеца е била да се обогати от последващите съдебни
производства.
Оспорва да е допуснато нарушение при формиране на ГПР, като твърди,
че изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, са спазени. Спазено е и
императивното изискване на чл.19, ал.4 ЗПК. Намира, че уговорената
неустойка не следва да се включва в ГПР, тъй като обезпечението се
предоставя след сключване на договора, поради което няма как тя да бъде част
от ГПР. Неустойката е уговорена във фиксиран размер, който е известен и на
двете страни по договора. Сочи, че още при сключване на договора,
заемателят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се
задължи към кредитодателя, при всички възможни хипотези на развитие на
отношенията им. Това е било постигнато с индивидуално уговорени
параметри по договора, за които потребителят е бил наясно предварително, от
които е имал възможността да се откаже без каквито и да било последици за
него, както още при сключване на договора, така и след това.
Намира, че неустечната клауза е действителна. Сочи, че съгласно чл. 11,
т. 18 ЗПК, предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е
5
съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие
в правата и задълженията на страните. Процесният договор за потребителски
кредит е сключен изцяло по волята на ищеца, който е попълнил искане за
сключване на договор за кредит, получил е подробна информация за желания
от нея кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е
имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да
предложи различни формулировки или да се откаже от договора. Намира, че
ищецът не е имал намерение да предоставя обезпечение, а тъкмо обратното, с
изтеглянето на кредита е целял да се обогати неоснователно от кредитора си,
като заведе максимален брой неоснователни искове срещу него. Заявява, че
заемателят е договарял недобросъвестно и в нарушение на изискванията на
чл.12 ЗЗД, както и на универсалния принцип на правото, че никой не може да
черпи права от неправомерното си поведение. Оспора неустойката да
накърнява добрите нрави или клаузата, с която е уговорена, да е
неравноправна. Оспорва твърдението на ищеца, че липсва информация за
разходите по връщане на предоставения кредит, тъй като клаузите на договора
са съставени на ясен и разбираем език, по смисъла на чл. 147 ЗЗП. Сочи, че
между страните по делото са сключени общо 5 договора, в които се съдържа
уговорка за заплащане на неустойка, като всеки следващ договор е сключван
след като неустойката по предходния договор е пораждала действие. Оспорва
като неоснователни предявените осъдителни искове. Намира, че начислените
суми се дължат и са платени по валидни договори, поради което е налице
основание за получаване и задържане на сумите. Настоява за отхвърляне на
всички предявени искове.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
Не е спорно, а и от приобщените по делото писмени документи, се
установява, че между страните по делото е сключен договор за потребителски
кредит №***/09.12.2023 г., в изпълнение на който ответникът предоставя на
ищеца, сумата от 2200 лева, за срок от 6 месеца, като предоставената в заем
сума подлежи на погасяване, ведно с договорна възнаградителна лихва, на
шест месечни вноски, първата от които – в размер на 86,17 лева и пет равни
6
вноски – всяка в размер на 493,02 лева. Договореният ГЛП е фиксиран в
размер на 47%, а ГПР – 57,99%. Съгласно клаузата на чл. 3, ал. 1, т. 10, общата
дължима сума е в размер на 2551,27 лева.
Съгласно чл. 6, ал.1 и чл.18, ал.1 от договора, заемателят се задължава в
срок от два дни, считано от сключване на договора, да предостави на
заемодателя, едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция,
издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от
сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на
последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща
задължение в размер на общата сума за плащане по договора, включваща
договорната главница и лихва ИЛИ поръчителство на едно или две физически
лица, които да отговарят кумулативно на следните условия: да имат
осигурителен доход общо в размер на най-малко 3 пъти размера на
минималната работна заплата за страната /а в случай, че са двама поръчители,
размерът на осигурителния доход на всеки от тях да е в размер на поне 2 пъти
минималната работна заплата за страната/, не са поръчители по други
договори за кредит, сключени от кредитора, по които да е налице
неизпълнение, не са кредитополучатели по сключени с кредитора договори, по
които да е налице неизпълнение, нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и
по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
документ за размера на получавания от тях доход. Съгласно чл.6, ал.3 от
договора, предоставянето на исканото обезпечение е определено като
„съществен интерес за кредитора“, с оглед извършената оценка на
кредитоспособността на потребителя. Съгласно чл.18 от договора, при
неизпълнение на задължението по чл.6, ал.1 от договора, потребителят дължи
неустойка, в размер на 1472,26 лева или общо 4023,53 лева.
По делото е допуснато провеждане на съдебно-счетоводна експертиза,
от заключението, на която, прието по делото като обективно, компетентно и
неоспорено от страните, се установява, че ищецът е заплатил на ответника,
суми в общ размер на 4023,53 лева. Вещото лице е намерило, че оспорената
неустойка не е била включена в ГПР по договора, а в случай, че същата е била
включена, то размерът на разходите би бил 91,44 %.
7
При така установените факти, съдът намира, от правна страна,
следното:
Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на чл.26,
ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.22, ал.11, т.10 ЗПК и чл.55, ал.1 ЗЗД. Същите са
допустими, поради което съдът дължи произнасяне по основателността им.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
предвидено в разпоредбата на чл. 154 ГПК, всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения. В тежест на
ищеца е да установи, че между страните е сключен договор за паричен заем;
че договорът е недействителен на соченото от него основание; евентуално, че
оспорената неустоечна клауза е недействителна на соченото основание. В
тежест на ответника е да установи, че клаузите на сключения между страните
договор съответстват на изискванията на закона; че на потребителя е
предоставена необходимата писмена информация относно съдържанието и
условията, при които се отпуска кредита; че всички клаузи по процесния
договор са индивидуално уговорени с ищеца.
Съдът намира за безспорно установено, че страните по спора са
обвързани в облигационно правоотношение възникнало въз основа на договор
за заем, сключен между тях по реда на чл.6 ЗПФУР. Последната разпоредба
определя, че договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика,
при която от отправянето на предложението, до сключването на договора,
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние.
ИнициатИ.та за встъпване в облигационното отношение е на ищеца,
който чрез попълване на електронна форма за регистрация на интернет
платформата на ответника – https://credirect.bg, на дата 09.12.2023 г., е заявил
искането си да му бъде предоставена в заем парична сума. Ищецът не спори,
че ответникът му е предоставил договор за паричен заем и относимите Общи
условия.
Процесният договор е изготвен на разбираем език и съдържа
изискуемите реквизити. Текстът на договора е лесно четим. Налице е
индивидуализация относно страните, размера на заема, дължимата договорна
8
лихва. Уточнен е размерът на погасителната вноска с включване на главница и
договорна лихва, както и с включване на такса за експресно разглеждане.
Договорът е сключен при спазване изискванията на чл.18 ЗПФУР, който
поставя в тежест на доставчика да докаже, че е предоставил на потребителя
необходимата преддоговорна информация, че е получил съгласието на
последния за сключване на договора и ако е необходимо, за неговото
изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от
сключения договор; че са спазени сроковете по чл.12, ал.1 и ал.2 ЗПФУР. На
основание чл.18, ал.2 ЗПФУР, за доказване предоставянето на преддоговорна
информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага
чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – ЗЕДЕП /ЗЕДЕУУ – загл. изм. ДВ бр.
85/24.10.2017 г./.
С разпоредбата на чл. 3, ал.1 ЗЕДУУ, препращаща към чл. 3, т. 35 от
Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли
2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при
електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на ДиректИ.
1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), е дадено определение на
електронен документ – всяко съдържание, съхранявано в електронна форма,
по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.
Процесният договор е реален, като същият се счита за сключен с
предаване на заемателя, на предмета му – пари или други заместими вещи,
като ищецът не оспорва получаването на заемната сума. Ответникът не
оспорва, че потребителят е погасил изцяло задълженията си по договора за
кредит.
Неустойката безусловно представлява разход по договора, който, както
се установи от доказателствата по делото, се изплаща от кредитополучателя с
всички погасителни вноски, а този извод следва от обстоятелството, че
начисляването на същата се извършва непосредствено след сключване на
договора, още с първата погасителна вноска, предвид неизпълнение на
кредиторовото изискване за предоставяне на обезпечение в двудневен срок от
възникване на облигационното правоотношение. Видно от възраженията в
исковата молба, преценката за кредитоспособността на кредитополучателя е
извършена след сключване на договора. До начисляване на неустойка се стига
след усвояване на предоставената в заем сума и изтичане на определения от
9
заемодателя двудневен срок за изпълнение. Горното сочи, че кредиторът е
предоставил в заем парична сума без да извърши оценка на риска и е поставил
в тежест на кредитополучателя отговорността за извършване оценка на
собствената му кредитоспособност. Кредиторът следва да оцени
кредитоспособността на потребителя преди, а не след сключване на договора
и ако тази оценка е лоша да откаже предоставяне на искания кредит, вместо да
сключи процесния договор, и да вмени на заемателя задължение да осигури
обезпечение, едва след като заемната сума вече е усвоена, под заплаха, че ако
не изпълни това задължение, дългът му ще нарасне. Искането за предоставяне
на обезпечение при видимо невъзможни условия, в срок от 2 дни, сочи, че
крайната цел на заемодателя е да принуди кредитополучателя да се съгласи с
начисляването допълнителна сума по договора.
Съгласно изискването на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за кредит
следва да съдържа информация относно ГПР и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите. Годишният процент на разходите по кредита е
в размер на 57,99 %, като не се съдържа информация относно начина на
формирането му. При включване на сумата за неустойка в ГПР, същият би бил
91,44 %, съгласно заключението на съдебната експертиза. Предоставената в
заем сума е в размер на 2200 лева, като съгласно т.10 от параметрите на
договора за кредит, на връщане подлежи сумата от 2551,27 лева. След
начисляване на неустойката, включена в погасителния план, общият размер на
дължимите суми от ищеца, достига размер от 4023,53 лева.
Безспорно, при формиране на ГПР по договора, ответникът не включил
неустойката. Като не е включил допълнителният разход в общия размер на
разходите по кредита, кредиторът е представил невярна информация на
потребителя, тъй като е вписал в договора ГПР по-нисък от действителния - в
този смисъл определение №531/10.06.2022 г. по гр. дело №2589/2021 г. на
ВКС, 3 г.о. В същия съдебен акт е посочено, че договорът следва да съдържа
вярно и коректно посочване на ГПР, а то ще е вярно и коректно, ако
съответства на параметрите на договореното, във връзка със задълженията на
потребителя, неговите преки и косвени разходи, оскъпяващи кредита.
Съобразяване на разхода за неустойка при определяне на общия размер на
разходите по кредита води до извода, че ГПР по договора за кредит не е в
10
съответствие с императивното изискване на чл.19, ал.4 ЗПК, респективно
клаузата, с която е уговорен ГПР е недействителна. След като клаузата, с
която е уговорен ГРП е нищожна, то същата не поражда правно действие, като
нейната недействителност влече недействителност на целия договор. В
процесния случай е невъзможно прилагане на разпоредбата, на чл.26, ал.4
ЗЗД, тъй като тази клауза не може да бъде заместена по право от
повелителните правила на закона, нито може да се предположи, че сделката
би била сключена и без тази недействителна част, доколкото включването на
клаузата, с която се определя ГРП е въведено като изрично изискване по чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК. Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
предвидено с разпоредбата на чл. 154 ГПК, всяка от страните е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания и възражения. С
разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е уреден фактическият състав на
неоснователно обогатяване, при който престацията се извършва с оглед на
начална липса на основание. По този иск в тежест на ищеца е да докаже
плащането на сумата в посочения размер, а в тежест на ответника е да
установи, че е налице основание за получаването на плащането, респективно
за неговото задържане.
Страните не спорят, че ищецът е погасил изцяло задължението си по
процесния договор за кредит, като е заплатил на ответника сумата от общо
4023,53 лева, включваща вземанията на заемодателя за главница, лихва и
неустойка. На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Дължимата главница е в размер на 2200 лева, поради което на възстановяване,
като платена без основание, подлежи разликата до достигане на 4023,53 лева
или сумата от 1823,53 лева.
При горните доводи, предявеният иск се явява основателен и следва да
бъде уважен изцяло.
С оглед уважаване на предявения иск за недействителност на целия
договор за кредит, съдът не дължи произнасяне по иска за прогласяване
11
недействителността на неустоечната клауза. Респективно, не се дължи
произнасяне по искането за възстановяване на заплатената неустойка, на
основание чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има
право на сторените разноски по делото в общ размер на 577,39 лева, съгласно
приложен списък по чл.80 ГПК, като същите следва да бъдат възложени за
плащане в тежест на ответника.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат заплатени по
следната банкова сметка:
****
„УниКредит Булбанк“ АД
Титуляр – К. К. Р..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между К. К. Р., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, ж.к. „****“, *** и „Кредирект“ ЕООД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление в ***, че сключеният между страните
договор за потребителски кредит №***/09.12.2023 г., е недействителен, на
основание чл. 22 вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: в гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на К. К. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.
***, ж.к. „****“, ***, сумата от 1823,53 лева, получена от ищеца, без
основание, въз основа на недействителен договор за потребителски кредит
№***/09.12.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
постъпване на исковата молба в съда – 06.06.2024 г. до окончателното
плащане, на основание чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: в гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на К. К. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.
***, ж.к. „****“, ***, сторените разноски по делото, в размер на 577,39 лева,
на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
12
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
13