за да се произнесе съдът зе предвид следното:За да се произнесе съдът взе предвид следното: Производството е по чл.118 от КСО. Обжалва се решение № 15/ 13.11.2006 г. на Директора на РУ”СО” г. Кърджали , с което е потвърдено разпореждане № 1556/ 04.10.2006 г. на длъжностното лице по “Пенсионно осигуряване” при РУ”СО” г. Кърджали. Твърди се , че при постановяване на решението административния орган е нарушил материалния закон . Изводът , че трудовия му стаж в “Хан Крум” АД г. Крумовград за времето от 29.056.1968 г. до 21.12.1990 г. на длъжност “машинен монтьор” неправилно бил зачетен при условията на втора категория труд и като последица от това правилно бил зачетен като трета категория - 48 години , 02 месеца и 05 дни бил необоснован и се опровергавал от доказателствата. От УП-30 № 299/21.04.2004 г. издаден от “Хан Крум” АД – Крумовград се установявало, че за времето от 29.05.1968 г. до 21.12.1990 г. е заемал длъжността “машинен монтьор” в Обувна промишленост с шифър ********** , който труд се полагал при условията на втора категория съгласно ПКТП/отм./ или следвало е положения от него труд да се изчисли при условията на втора категория труд.Счита , че е следвало да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68,ал.1 и пар.4 от ПЗР на КСО и чл.68, ал.4 от КСО , тъй като били налице предпоставките за това – положил 15 год. труд при условията на втора категория труд , сборът му от осигурителен стаж , положен в дружеството към втора категория отговаря на изискванията на чл. 68,ал.1 от КСО, както и в момента на подаване на молбата бил навършил 57 годишна възраст . В този смисъл се бил произнесъл и административния орган с разпореждане № 5/ 04.06.2004 г. , с което му била отпусната пожизнено лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по пар. 4, ал.1 от ПЗР на КСО и която получавал до издаването на разпореждане № 1556/ 04.10.2006 г. Моли съдът да отмени решението на административния орган при РУ”СО” г. Кърджали като постановено при неправилно приложение на материалния закон и върне преписката за решаването на въпроса по същество със задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона , ведно с всички законови последици от това. В съдебно заседание поддържа жалбата със същите оплаквания . Счита , че от доказателствата по делото и представения Списък на професиите и специалностите от леката промишленост за прекатегоризиране труда при пенсиониране , съгласно ПМС № 61/ 04.06.1990 г. се установява, че положения от него труд е при условията на втора категория . Този шифър и код е идентичен с кода и шифъра на длъжността “машинен монтьор” в кожарската промишленост при суха обработка на кожи и счита , че неправилно му е отказано пенсиониране. Ответникът намира жалбата за неоснователна и недоказана. Счита , че в ПКТП /отм./ са посочени длъжностите и съответно определена категория труд. В посочения списък не е посочена длъжността точно за обувната промишленост . Моли съдът да отхвърли жалбата . Прокурора намира жалбата за основателна и моли съдът да отмени решението на административния орган . Окръжния съд , след преценка на доказателствата, приема за установено следното : Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество е основателна. По делото няма спор за факти . Спорът по делото свежда единствено до това , следва ли трудът на жалбоподателя положен като “машинен монтьор” в “Хан Крум “ АД – Крумовград да се зачете като такъв от втора категория или като трета категория, така както е приел пенсионния орган . Във връзка с установяване на това обстоятелство по делото са представени писмени доказателства. Така от предложение за пенсиониране вх. № 6375/ 22.04.2004 г. на РУ”СО”-Кърджали жалбоподателя е посочил , че на основание УПИ-30 № 299/ 21.04.2004 г. на “Хан Крум” АД –Крумовград е положил трудов стаж като “машинен монтьор” с шифър 10010 01087 за времето от 29.05.1968 г. до 21.12.1990 г. На това основание и за положен трудов стаж при други осигурители на жалбоподателя е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст с разпореждане № 5/ 04.06.2004 г. , която впоследствие е била осъвременявана . Със сигнална записка на Началника на отдел “Пенсии” пенсионния орган е бил уведомен за обстоятелството , че за периода от 29.05.1968 г. до 21.12.1990 г. положения трудов стаж на жалбоподателя на длъжността “машинен монтьор” при “Хан Крум” Ад-Крумовград с шифър 10010 01087 отговаря на длъжностите в кожухарската промишленост , а същия стаж е зачетен като такъв от втора категория. По този повод била извършена проверка при осигурителя “Хан Крум”АД-Крумовград и с констативен протокол вх. № 56/ 06.07.2006 г. финансовия ревизор при РУ”СО”-Кърджали е установил , че за периода от 29.05.1968 г. до 21.12.1990 г. в разчетно-платежните ведомости на ремотно-механичен отдел при “Хан Крум” АД-К-град жалбоподателя е работил като “машинен монтьор”, като за същата длъжност осигурителя е посочил шифър на длъжността ********** , който съгласно ПКТП се отнася за длъжността “машинен монтьор” в кожухарската промишленост . По повод сигнална записка на Началника на “ОП” , относно достоверността на категорията труд посочена от осигурителя в обр. УПЕ -30 № 299/ 21.04.2004 г. , констативен протокол № 56/ 06.07.2006 г. Ръководителя на “ОП” при РУ”СО”-Кърджали е издал разпореждане № 1556/ 04.10.2006 г. , с което е отменено разпореждане № 5/ 04.06.2004 г. , отказано е да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 ал.1-3 от КСО, а надвзетата сума , представляваща пенсия, е постановено да не се удържа от жалбодателя. Разпореждането е обжалвано от Димо Г. Иванов от г. К-град с оплаквания за незаконосъобразност . Твърди , че разпореждането е постановено при нарушение на материалния закон. За периода от 29.05.1968 г. до 21.12.1990 г. трудовия му стаж на длъжността “машинен монтьор” в обувна промишленост бил положен при условията на втора категория труд , а не както приема административния орган – трета категория труд, тъй като шифърът ********** е идентичен с кода и шифъра на длъжността “монтьор” в кожарската промишленост при суха обработка на кожи съгласно списъка на професиите и специалностите за прекатегоризиране на труда при пенсиониране съгласно ПМС № 61/ 04.06.1990 г. Счита , че обр. УП-30 № 299/21.04.2004 г. на “Хан Крум” АД г. К-град е правилно отразява фактите и обстоятелствата и не били оспорени от административния орган и с разпореждане № 5/ 04.06.2004 г. правилно била определена категорията труд и съответно определен размер на пенсия . С решение № 15/ 13.11.2006 г. на Директора на РУ”СО” – Кърджали е потвърдено разпореждане № 1556/ 04.10.2006 г. и жалбата е отхвърлена като неоснователна и незаконосъобразна. В мотивите си административния орган е приел, че неправилно е бил категоризиран труда на жалбоподателя втора категория труд на длъжността “машинен монтьор” вместо трета категория труд . Посочения от осигурителя шифър ********** реално не съществувал в завод , чиято дейност е съсредоточена изцяло в отраслите на обувната промишленост , без в нея да е включен цех от отрасъл на кожухарската промишленост , в който се извършва суха обработка на кожи . Счита, че за времето от 29. 05.1968 г. до 21.12.1990 г. труда на жалбоподателя като “машинен монтьор” следва да се зачете като труд от трета категория , положен при условията на т.66 от ПКТП/отм./ . Съгласно разпоредбата на т.31"б" от ПКТП / отм./ от втора категория труд при пенсиониране се зачита труда само длъжности от обувната и кожено-галантериината промишленост при работа с лепила на база на органични разтворители , а именно: конфекционери – ръчници, конфекционери на машини, саяджии, кроячи на ходилни детайли , машинници , ръчници, шприцьори на директно и индиректно леене на ходилни детайли . Професията “машинен монтьор “ не попада в записа на т.31”б” от ПКТП/отм./ , отнасящ се за обувната промишленост и тази длъжност липсва в списъка на професиите в същата разпоредба. По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза , която се възприе от съда и съгласно същата за периода от 29.05.1968 г. до 21.12.1990 т. жалбоподателя е заемал различни длъжности и е работил на различни места . С допълнителен трудов договор № 1505/ 26.10.1981 г. на основание чл. 35 от Вътрешния правилник за определяне на роботната заплата на жалбоподателя е възложено да изпълнява длъжността цугерин, шивалин, кроялен , конвейри. С допълнително споразумение № 248/ 15.03.1988 г. от 01.03. до 31.12.1988 г. жалбоподателя е изработвал рами за допелни обувки. През м. май 1968 г. е преназначен на длъжността “машинен монтьор” с основно задължение да извършва текущи среден , капитален ремонт на машини, агрегати и оборудване, обезпечава безавариината и сигурна работа и правилната експлоатация на всички видове оборудване , изучава условията на работа на мишините , отделните възли и детайли, като разкрива причините за преждевременното износване и отговаря за своевременния и качествен ремонт на същите. Следи за нормалната работа на оборудването , извършва монтаж , регулиране изпитване и проверка на механизми, машини и съоръжения , възстановява и заменя детайли , възли и механизми , отстранява дефекти по време на експлоатация. Задължително е ползването на техническа литература, паспортни данни на машините и съоръженията , технически справочници и таблици при извършване на ремонти работи. По делото е изслушана и експертиза , която установява, че труда полаган от изпълняващ длъжността “машинен монтьор” в обувното производство със шифър на професията ********** и длъжността “монтьор” при суха и мокра обработка на кожи се идентични и се полагат при втора категория труд , съгласно пар.6, т.31 от 61 ПМС/ 04.06.1990 г. .В обувната промишленост и кожарската промишленост при суха и мокра обработка на кожи длъжността “машинен монтьор” е посочен с шифър ********** и труда се полага при условията на втора категория труд . В този смисъл е и представения по делото списък на професиите и специалностите от леката промишленост за прекатегоризиране на труда при пенсиониране, съгласно ПМС 61/04.06.1990 г. От представеното по делото лично трудово досие на жалбоподателя се установява, че за периода от 29.05.1968 г. до 21.12.1990 г. е работил на длъжността “машинен монтьор” при “Хан Крум” АД – Крумовград. По делото е разпитан и св. Хасан , който установява,че е работил като “машинен монтьор” при осигурителя до 1989 г. Работата била свързана с ремонт на мишините на конвейра в условията на използване на лепила . При тези данни съдът намира жалбата за основателна . Както се установи по горе длъжността “машинен монтьор” в обувната и кожарската промишленост е отбелязана с един и същ шифър ********** , което води до извода , че условията на труд са идентични , а според т.67 от ПКТП/отм./ трудът на работниците и служителите , посочени в раздел І и ІІ от правилника , се причислява към съответната категория , независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. По отношение на тежестта е вредността на труда са показанията на св. Хасан , който заявява, че работната среда на машинния монтьор е свързана с ремонт на машини на конвеир за изработване на обувки с използване на лепила . С оглед на това съдът намира , че извода на административния орган не намира опора в закона. Доказателствата по делото сочат, че жалбоподателя отговаря на изискванията на пар.4 , ал.1 от ПЗР на КСО , работил е като “машинен монтьор” при осигурителя “Хан Крум” АД – Крумовград , при условията на втора категория труд за времето от 29.05.1968 г. до 21.12.1990 г. с осигурителен стаж 25 години, 3 месеца и 13 дни и положен труд при трета категория при други осигурители , бил е с навършени 58 години и 11 месеца към момента на подаване на заявлението за пенсиониране , при което следва да му бъде отпусната пенсия. Неправилно административния орган е приел, че трудът на жалбоподателя като “машинен монтьор” за времето от 29.05.1968 г. до 21.12.1990 г. е положен при условията на трета категория труд . В този смисъл е заключението на вещото лице .С оглед на това следва решението на Директора на РУ”СО”-Кърджали , с което е потвърдено разпореждане № 1556/ 04.10.2006 г. на длъжностното лице по “ПО” при РУ”СО” – Кърджали да бъде отменено и върната преписката на административния орган със задължителните указания за тълкуването и прилагане на закона, посочени в изложението , и решаването и по същество. При този изход на делото в тежест на ответника следва да останат направените по делото разноски от жалбоподателя в размер на 90 лв. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 15/ 13.11.2006 г. на Директора на РУ”СО” –Кърджали , с което е потвърдено разпореждане № 1556/04.10.2006 г. на длъжностното лице по “ПО” при РУ”СО” г. Кърджали и е отхвърлена жалбата на Димо Георгиев Иванов с ЕГН ********** от г. Крумовград и ВРЪЩА преписката на административния орган за изпълнение на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона и решаването и по същество . Осъжда РУ”СО” г. Кърджали да заплати на Димо Георгиев Иванов от г. Крумовград разноски по делото в размер на 90 лв. Решението може да се обжалва пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението на страните .
Председател: Членове: 1.
2.
|