№ 235
гр. Русе, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20234520200101 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Ш. Д. Х. против наказателно постановление № 22-0457-
000428/16.12.2023г. на Началника на РУ Ветово при ОД на МВР -гр.Русе. Същият моли съда
да отмени наказателното постановление, с което му е наложено наказание “глоба” в размер
на 400 лв. за нарушение по чл.638 ал.3 вр.чл.461 т.1 от Кодекса за застраховането ( КЗ ).
Ответникът по жалбата,редовно призован изпраща процесуален представител, който
взема становище за неоснователността и, а също претендира и за разноски.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата
Жалбоподателят, редовно призован се явява в съдебно заседание и поддържа
жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, категории „В”, „ВМ“ и „АМ“. На
19.11.2022 г. той бил на лов в землището на гр.Глоджево, като управлявал л.а. „Сузуки
Витара“ с английски рег. № KR52OBZ, собственост на Е.Х.М.. Автомобилът бил без
поставени регистрационни номера, тъй като жалбоподателят сложил гуми , които не
позволявали да се движи с поставени върху тях брони и по тази причина той ги смъкнал , а
едновременно с това и регистрационните номера. В един момент, около 12 ч., три
автомобила от ловната дружинка, ведно с управлявания от жалбоподателя, напусналия
1
горския (черния ) път и се включили по път трети клас № 2001 . В този момент по този път и
срещу тях се движел патрулен полицейски автомобил, в който пътували св.Г. П. и св.Н. М..
Тъй като възприели, че последният автомобил е без поставени регистрационни табели
направили обратен завой и потеглили след тях. Жалбоподателят очевидно възприемайки
полицейския автомобил, който поддавал светлинна и звукова сигнализация веднага отбил по
черен път и навлязъл в местност предназначена за офроуд. Доколкото полицейският
автомобил нямал възможност също да навлезе по подобен участък продължил движението
си след останалите два автомобила, които също в един момент отбили по черни пътища.
Св.П. спрял управлявания от него служебен автомобил и пеш тръгнал да преследва
автомобила, управляван от жалбопадателя, но се контузил и прекратил преследването. За
констатираното нарушение бил уведомен кварталният полицейски инспектор на
гр.Глоджево, койот разговарял със св.Х. П., председател на ловната дружинка, същата вечер.
От него разбрал, че автомобилът без регистрационен номер бил управляван от
жалбоподателя. Последният бил призован да се яви в сградата на полицията където в хода
на проверката се установило, че автомобилът е без валидна задължителна застраховка
„гражданска отговорност“. За това нарушение бил съставен АУАН против него от св. Е. Б..
Въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление с което му наложил
горепосоченото административно наказание за нарушението по чл.461 т.1 вр.чл.638 ал.3 от
КЗ.
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните в хода на делото
доказателства.
Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице,
което има право на това.
Разгледана по същество е неоснователна.
В хода на административноказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения и правилно е приложен материалния закон.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на всички разпитани
по делото свидетели без изключение – тримата полицейски служители Е. Б., Г. П. и Н. М., а
също и допуснатите по искане на защитата свидетели Х. П. и Х. К.. Съдът изцяло кредитира
показанията на тези свидетели, тъй като последните четирима са очевидци на извършеното
нарушение, като не може да бъде отчетено и обстоятелството, че последните двама от своя
страна са и в близки отношения с жалбоподателя, вкл. на датата на нарушението заедно с
него са ловували. Така св.П. заявява : “Джипът, който беше управляван от Ш. видях, че
нямаше поставени номера нито отпред, нито отзад“, показанията му на л.52 , гърба. Този
свидетел е възприел и извършването на обратен завой от страна на полицейския автомобил
,с което изцяло се потвърждават и показанията на св.П. и св.М., че са последвали
автомобила на жалбоподателя след като са го възприели, че е без регистрационни табели.
Св.Кундъксъз, дори и при явен и неприкрит стремеж да разграничи жалбоподателя от
2
нарушението до степен на откровено лъжесвидетелствуване, също дава напълно идентични
показания : „ Джипът на Ш. беше без номера….“, пак там. Нещо повече в показанията на
този свидетел е налице омаловажаване на деятелността на жалбоподателя, твърдейки
едновременно, че последният „..не е излизал на асфалтовия път (а) само пресече асфалта за
секунда. Св.К. обяснява и мотивацията на жалбоподателя : „Джипът нямаше номера, защото
Ш. беше сложил големи гуми за офроуд , но бронята пречеше на гумите и затова той беше
смъкнал броните с номерата“. В този смисъл по делото няма никакъв спор, че към
19.11.2022г. автомобилът е бил управляван от жалбоподателя към него момент не е била
сключена задължителната застраховка „гражданска отговорност“. Обстоятелството, че
автомобилът е бил управляван от жалбоподателя не се оспорва и от защитата, която прави
единственото възражение, че той не е знаел , че по отношение на него не е сключена
задължителната застраховка „гражданска отговорност“, т.е. не е налице субективната страна
на нарушението.
Това възражение е неоснователно и не може да бъде споделено. Във всички случаи
жалбоподателят преди да започне да управлява процесния автомобил е следвало да се увери
по начин, какъвто намери за добре, дали и по отношение на него е налице такава
застраховка, дали е технически изправен, дали има заплатена винетна такса и пр. Няма
никаква пречка това да стане и по интернет чрез сайта на гаранционния фонд, чрез
изискване на договора за задължителна застраховка от собственика и т.н. За
съставомерността на нарушението е без всякакво значение дали движението на автомобила
е било по земен или път с настилка ; единствено би отпаднала отговорността в случай, че е
бил спрян от движение каквито доказателство няма, нито се навеждат.
Наказанието е правилно индивидуализирано, доколкото санкцията е от характера на
абсолютно определените и размерът и не зависи от волята на съда и АНО.
При това положение съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно.
Съобразно изхода на делото на АНО следва да бъдат присъдени и разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. предвид липсата на възражение за
прекомерност.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. ал.9 вр.чл.63д ал.4 от ЗАНН, съдът
:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0457-000428/16.12.2022г. на Началника
на РУ Ветово към ОД на МВР -гр.Русе ,с което на Ш. Д. Х. с ЕГН ********** му е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 400 (четиристотин) лв. за нарушение по
3
чл.461 т.1 вр.чл.638 ал.3 от КЗ.
ОСЪЖДА Ш. Д. Х. да заплати на ОД на МВР -гр.Русе сумата от 150 лв. за разноски по
делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Русенския Административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4