Р Е Ш
Е Н И Е
№
106
22.06.2020г., гр.ПЛОВДИВ
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение, в публично съдебно заседание на 04.06.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
РОЗАЛИЯ ШЕЙТАНОВА
ПЕТКО МИНЕВ
при секретаря ПЕНКА СТОЯНОВА,
като разгледа ВНЧХД № 440/2020г., докладвано от съдия Розалия Шейтанова, за да
се произнесе, прецени следното:
Производство
по реда на глава ХХІ от НПК
С Присъда № 328/11.12.2019г. по НЧХД № 5577/2018г., Районен съд Пловдив, V н.с., е признал подсъдимия Д.Н.Н., виновен в това, че на ***год. в гр. П., по Пловдивска обществена телевизия, в предаване „Акценти“ е разгласил публично неверни обстоятелства за частния тъжител Г.В.Ж., а именно, че е доносник, агент на Държавна сигурност с псевдоним „****“, поради което и на основание чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.147, ал.1 вр. чл.54 от НК го осъдил, налагайки му наказание ГЛОБА в размер на 5000 лева и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което на основание чл.52 от НК да се изпълни чрез обявяване на присъдата в кметството по постоянен адрес.
Няма произнасяне по разноските и вещественото доказателство.
Срещу присъдата, в законоустановения срок, е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Д.Н., подадена чрез неговия защитник адв.Д.Б., който я намира за незаконосъобразна, постановена при нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и явно несправедлива, като настоява за отмяната й, последвана от оправдаване на подсъдимия. В допълнителни бележки към въззивната жалба се сочи, че районния съд не е съобразил обстоятелството, че подсъдимият е бил с чисто съдебно минало към датата на вмененото му деяние, което предполага приложение на чл.78а от НК. Освен това не е отчетено обстоятелството, че споделените от подсъдимия факти – инкриминирани по делото, всъщност са били публично оповестени и той не е имал какъвто и да било умисъл за увреда на тъжителя споменавайки ги в процесното телевизионно предаване.
Районният съд е
пропуснал да събере държавна такса за въззивното обжалване в размер на 6 лева.
Въззивната жалба се поддържа в съдебно заседание, както от защитника, така и лично от подсъдимия.
Повереникът на частния тъжител – адв.С.Х., изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, като моли атакуваната с нея присъда на районния съд да бъде потвърдена. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция – 800 лева и пътни – 45.18 лева в полза на тъжителя, който вече му ги е заплатил.
Тъжителят лично, също настоява за оставяне без уважение на подадената жалба.
Пловдивският окръжен съд, проверявайки като въззивна инстанция, правилността на постановената присъда във връзка с направените оплаквания, доводите на страните и съобразно с изискванията на чл.314 от НПК, констатира следното:
Първоинстанционният съд е приел за установени следните факти:
Частният тъжител Г.Ж. нямал принадлежност към държавна сигурност и
разузнавателните служби на Българската народна армия. Същият бил ***на
предаване „Б.“ по телевизия СКАТ. По отношение на същия имало издаден документ,
че е агент на държавна сигурност с псевдоним „***“. В тази връзка, въз основа
на депозирана молба от частния тъжител Г.Ж., до него било изпратено писмо изх.
№ КИ-Ч-15-7982/09.07.2015 г. от Комисията за разкриване на документите и
обявяване на принадлежност на българските граждани към държавна сигурност и
разузнавателните служби на Българската народна армия, в което било посочено, че
комисията не е открила документи, удостоверяващи събиране на информация по чл.
1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Отново въз основа на молба на тъжителя Ж. до Българска
социалистическа партия, район „С.“, му било издадено удостоверение изх. № ****
г., в което било посочено, че същият не е подавал молба за членуване в БСП,
район „С.“, и че нямат информация да е членувал в партията. От Комисия по
разкриване на документите и за обявяване на принадлежността на български
граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската
народна армия до тъжителя Ж. постъпило писмо изх. № КИ-К-15-2172/18.02.2015 г.,
в което било отразено, че по отношение на същия не са открити документи,
удостоверяващи принадлежност към органите на държавна сигурност и
разузнавателните служби на Българската народна армия.
Подсъдимият Д.Н. бил **** на предаване „Акценти“, което се излъчвало по
ПО ТВ. На *** г. в своето предаване подсъдимият Н. извадил документ, като
казал, че от него се установява, че тъжителят Ж. е доносник, агент на държавна
сигурност, с псевдоним „***“.
Изложеното в предаването от подсъдимия Н. било възприето от свидетеля А.
Б., който се познавал с частния тъжител Ж.. Свидетелят Б. се обадил на Ж., за
да го попита дали знае какво е било посочено в предаването „Акценти“ по ПО ТВ
на *** г. Последният посочил, че това обстоятелство не е ново за него, защото
подсъдимият Н. вече бил разгласил тези данни и в софийски вестник. Същият споделил
на свидетеля Б., че се чувства ядосан и разстроен от изнесената информация.
През *** г. частният тъжител Г.Ж.
изпратил предаването „Акценти“ по ПО ТВ от *** г. на своя приятел – свидетелят
Д.. Той възприел изложеното от подсъдимия Н., а именно, че тъжителят Ж. е
доносник, агент на държавна сигурност с псевдоним „***“. Свидетелят Д. бил
силно възмутен от посоченото от подсъдимия Н., защото приел неговите думи като
клевета.
Свидетелят И. М. се познавал с подсъдимия Н. от средите, в които
пребивават. Същият бил чул по ПО ТВ, че частният тъжител Ж. в момент от живота
си работил съвместно с държавна сигурност, като бил представен и документ,
удостоверяващ този факт. В предаването се коментирало, че документът е
автентичен. Този факт му бил посочен и от други лица – М. М. и лице с псевдоним
К.Б..
Свидетелят П. Н. познавал частния тъжител Г.Ж., като с него не били в
добри отношения. Свидетелят Н. познавал и подсъдимия Н., с който били в близки
отношения. Същият гледал предаване на подсъдимия Н., в което се обсъждали
въпроси, че тъжителят Ж. е агент на държавна сигурност, с псевдоним „***“, като
подсъдимият се основал на документ, даден му от свидетеля Н.. Този документ бил
даден на свидетеля Н. преди години от управителния съвет на Български
национален фронт Ч., И..
Информация, че тъжителят е агент на държавна сигурност била
разпространявана и от лицето Г. Ч.. Поради тази причина тъжителят Ж. депозирал
срещу нея искова претенция по чл. 45 ЗЗД за обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие на изнесената информация, въз основа на която
било образувано гр. д. № 27311/2016 г. по описа на Софийски районен съд. С
определение от 12.09.2017г. производството било прекратено, а делото било
изпратено по компетентност на Районен съд Пловдив, където било образувано гр.д.
№ 16857/2017 г. по описа на съда. С Решение № 2384/14.06.2018 г., исковата
претенция на тъжителя била отхвърлена. Поради тази причина същият депозирал
въззивна жалба, по която било образувано в. гр. д. № 2165/2018 г. по описа на
Окръжен съд Пловдив. С решение № 1530/10.12.2018 г. исковата претенция на
тъжителя била уважена в размер на 2000 лева, като за разликата до 4000 лева
същата била отхвърлена.
За да възприеме за установени така описаните факти, районният съд е ползвал: обясненията на подсъдимия Д.Н. и показанията на свидетелите А.Б., И.Д., И. М. и П. Н., приобщените писмени доказателства - писмо от Комисия по разкриване на документите и за обявяване на принадлежността на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия изх. № КИ-К-15-2172/18.02.2015 г., писмо изх. № КИ-Ч-15-7982/09.07.2015 г. от Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на българските граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Удостоверение изх. № 6/24.09.2019 г., издадено от Българска социалистическа партия, район „С.“, писмо от БСП, район „С.“ – София изх. № 2/29.05.2019 г., писмо от Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на българските граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия изх. № КИ-П-199707/06.06.2019 г., Удостоверение от 17.09.2019 г., издадено от ПО ТВ Пловдив, бележка до началник отдел III – ДС, както и от веществено доказателство – видеозапис, приобщен чрез извършен оглед в открито съдебно заседание на 18.09.2019 г., ползвани са и материалите по приложеното гражданско дело № 16857/2017 г. по описа на Районен съд Пловдив, към което е приложено и в. гр. д. № 2165/2018 г. по описа на Окръжен съд Пловдив. Преценено е, че събраните доказателства са еднопосочни.
Съдът е приел за установено,
че из средите, в които пребивават
подсъдимия и частния тъжител, се разпространява документ, обективиращ
обстоятелството, че тъжителя е бил агент на държавна сигурност с псевдоним „***“,
както и че други лица разпространяват посочената информация, като именно с
оглед опровергаване на посоченото в него, тъжителят Ж. се е снабдил с писмо
изх. № КИ-Ч-15-7982/09.07.2015 г. от Комисията за разкриване на документите и
обявяване на принадлежност на българските граждани към държавна сигурност и
разузнавателните служби на Българската народна армия, в което било посочено, че
комисията не е открила документи, удостоверяващи събиране на информация по чл.
1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, с удостоверение изх. № 6/24.09.2019 г. от Българска
социалистическа партия, район „С.“, му било издадено удостоверение изх. №
6/24.09.2019 г., в което било посочено, че същият не е подавал молба за
членуване в БСП, район „С.“, и че нямат информация да е членувал в партията,
както и с писмо изх. № КИ-К-15-2172/18.02.2015 г. от Комисия по разкриване на
документите и за обявяване на принадлежността на български граждани към
държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, в
което било отразено, че по отношение на същия не са открити документи,
удостоверяващи принадлежност към органите на държавна сигурност и
разузнавателните служби на Българската народна армия. Анализирайки събраните
доказателства, съдът е стигнал до извод, че тъжителят Ж. не е бил агент на
държавна сигурност с псевдоним „***“, и че съществуващият документ, обективиращ
обстоятелството, че тъжителят Ж. е бил агент на държавна сигурност, не отговаря
на действителното фактическо положение, доколкото единственият компетентен
орган да установи това обстоятелство е посочената Комисия, доколкото същата се
явява държавен орган, разполагащ с пълната информация във връзка с лицата,
които са имали принадлежност към държавна сигурност и разузнавателните служби
на БНА.
Съдът е приел от правна
страна, че подсъдимият Д.Н. публично е
разгласил неверни обстоятелства за Г.В.Ж. - в предаването „Акценти“, излъчвано
по ПО ТВ, е съобщил, че тъжителят Ж. е доносник, агент на държавна сигурност с
псевдоним „***“, като е застанал зад своите твърдения и по този начин е
претендирал, че те представляват факт от обективната действително. Преценено е,
че изнесените от подсъдимия Н. обстоятелства несъмнено притежават признака
позорни, не само заради възприятието на частния тъжител, който е бил силно
засегнат от изложеното по негов адрес, но и от възприятието на подсъдимия Н. и
останалите членове на обществото, тъй като агентите на държавна сигурност в
обществото несъмнено се свързват с комунистическия режим, а съобразно чл.3 ал.1
от Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, и редица
обстоятелства, посочени в чл.2 от същия закон, разпространеното от подсъдимия
попада в тези граници и респективно свързването на името на тъжителя Ж. с
държавна сигурност, действала по времето на комунистическия режим в България от
9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., се определя като позорно по смисъла
на чл. 147 ал.1 НК.
Разгледан е въпроса за журналистическата добросъвестност и е
преценено, че защитата на правото на медиите да предоставят информация по
въпроси от обществен интерес изисква от журналистите да действат добросъвестно
и въз основа на точни факти. „Добросъвестността“ предполага полагане на поне
минимални усилия от страна на авторите да проверят всяка информация преди
публикуването й. Необходимостта от задълбочена проверка и потвърждаване на
фактическите твърдения нараства със засилването на клеветническия характер на
информацията. Такава задълбочена проверка в случая не е извършена.
Районният съд е направил изчерпателен и съответен анализ на събраните доказателства, въз основа на който, обстойно са мотивирани и правните изводи. Всички изложени от съда съображения са споделими и не се налага отново да се заявяват, като се има предвид и обстоятелството, че по фактите всъщност не се и спори.
Правилно и законосъобразно, подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на съд, с разгледаната частна тъжба. Налице са всички елементи от обективната и субективната страна на състава по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.147, ал.1 НК. Основните факти, попадащи в предмета на доказване по делото, са установени правилно, за което са ползвани годни доказателствени източници. Това прави въззивната жалба неоснователна. Последната съдържа оплаквания, заявени и пред първата инстанция, която им е дала съответен отговор, в мотивите към атакуваната присъда. Предвид изричното им повтаряне в настоящото производство, въззивният съд също дължи обсъждането им, макар и да декларира, че споделя съображенията на районния съд.
И въззивният състав на съда намира, че при изнасянето на инкриминираната информация, подс.Н. не е имал основание да вярва в истинността й, тъй като същата не е била проверена по съществуващия надлежен ред, а адресата на отправените реплики не е непознат за водещия предаването и обичайната му аудитория, напротив познат е и то като личност със заявена позиция в обратна на съобщената насока, което прави възможен извода за наличие на умисъл в поведението на подсъдимия. Той и защитата му настояват, че умисъл липсва, тъй като е разпространена сведена вече до знанието на други хора информация от съдържанието на писмено картонче, но за подс.Н. като водещ на предаването, излъчено по телевизията, запознат и коментиращ процесите по разкриване самоличността на бивши сътрудници на ДС е било пределно ясно как се установява съпричастността на лица към тази служба, ясна му е била и публично афишираната позиция на самия тъжител към същата служба, при което при липса на проверка на този факт, със споделянето на инкриминираната информация ясно се откроява и целта да бъде засегнат адресата на казаното. Подс.Н. не отрича, че не е изпращал запитване до Комисията по разсекретяване на досиетата, като съображенията му за това са, че е бил убеден в истинността на отразеното в картончето, тъй като то е предадено на св.Н. от Н.***. По делото се установява, че както св.Н., така и самия подсъдим вече са били в обтегнати отношения с частния тъжител преди излъчване на предаването, като между тях са водени дела, при което и двамата са допуснали споделяне с лекота в публичното пространство на информация, която не е проверена, с цел да защитят собствения си интерес и да засегнат този на опонента си. Св.Н. заявява, че е отправял запитване във връзка с този документ до Комисията, от където му отговорили, че той не отговаря на истината, но въпреки това свидетелят бил убеден във верността на съдържанието му, защото знаел как протичат процесите по разсекретяване и че някои бивши агенти не се разсекретяват. Следва да се отбележи, че тази убеденост не почива на обективни данни, и при липсата на потвърждаване на информацията по официалния ред, съпоставено с момента и причината за появата на картончето – дадено на св.Н.по повод водено срещу него дело от тъжителя, с цел да се защити по-добре, няма как да се възприеме тезата за убеденост във верността на изнесеното, както от св.Н., така и в интересуващата ни ситуация – от подс.Н., получил картончето именно от св.Н..
Предвид изложеното, както вече бе споменато по-горе, осъждането на подсъдимия се явява правилно и законосъобразно. Налице е отправена клевета публично, по адрес на тъжителя от страна на подсъдимия, чрез разгласяване на неверни обстоятелства. Мотивите за действията му се извличат от съобщеното от подсъдимия в същото предаване – той коментира думи на тъжителя по повод търсене на отговорност от него по друг повод, от което става ясно, че има напрежение във взаимоотношенията им и с казаното, за което неминуемо е знаел как ще се отрази на тъжителя, подсъдимият очевидно е искал да го представи в неблагоприятна за обществото и кръга от познати и на двамата лица, имайки предвид официално афишираната позиция на самия тъжител.
Наказанието е определено правилно, при отчитане на всички относими обстоятелства. За престъплението по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.147, ал.1 НК се предвиждат наказания глоба от пет до петнадесет хиляди лева и обществено порицание. Съдът е съобразил наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства и наложил минимално предвиденото наказание Глоба в размер на 5 000 лева, както и съпътстващото Обществено порицание. Възражението за явна несправедливост на наказанието, обвързано с исканото прилагане разпоредбата на чл.78а от НК е неоснователно. Аргументите на районния съд да откаже това приложение са обстойни и законосъобразни, като въззивния съд ги споделя изцяло, тъй като в случая действително е налице забрана за прилагане текста на посочената разпоредба в смисъла заявен от първата инстанция, предвид наличието на друга престъпна проява в същия времеви период, за която вече е налице осъждане.
Не са присъдени разноските на тъжителя, които са били поискани, но няма пречка това да стане с допълнително произнасяне, тъй като такава процедура е предвидена в закона.
С оглед изложеното, и след извършената проверка на обжалваната присъда в нейната цялост, при което не констатира допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да налагат отмяната й, нито основания за изменението й, Пловдивският окръжен съд намери, че тя следва да се потвърди изцяло, като подсъдимият бъде осъден да заплати държавна такса за въззивно обжалване в размер на 6 лева, която районният съд е пропуснал да събере, както и направените от тъжителя разноски за повереник, поради което и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 328/11.12.2019г. постановена по НЧХД № 5577/2018г., по описа на Районен съд гр.Пловдив, V н.с.
ОСЪЖДА подсъдимия Д.Н.Н. да заплати по
сметка на Окръжен съд Пловдив държавна такса за въззивно обжалване по
наказателно дело от частен характер в размер на 6 лева, а на частния тъжител Г.В.Ж.
– направените от него разноски в производството пред въззивната инстанция
в размер общо на 845.18 лева за адвокатско възнаграждение и пътни на повереник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: