№221
гр.
Велико Търново,16 .10.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори
касационен състав в публично заседание на двадесет и девети септември две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора от
Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 251/2023 г., и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от
Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е
по жалба на ТД ТРАНС 2019 ЕООД
чрез ***Ж.Д. *** против Решение № 336/26.6.2023г. по описа на ВТРС, с което е потвърдено като
законосъобразно Наказателно постановление НП№04-2200013 от 14.7.2022г. издадено
от Главен Директор на ГД „Инспекция по труда, с което на касатора за извършено
административно нарушение по чл. 402, ал.2 вр. с чл402, ал.1, т.2 от КТ вр. с
чл. 415 , ал. 3 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 вр. С чл. 415, ал. 3 от КТ
е наложено наказание“Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева. Със същото
решение дружеството е осъдено да заплати на ИА“Главна дирекция по труда сумата
от 150 лева ,представляваща разноски в производството.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на
съдебното решение поради нарушение на материалния закон- касационно основание
по смисъла на чл. 348, ал. 1,
т., т. 1 и 2 от НПК, приложим в производството по силата
на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН.
Като основно възражение е посочено, че ВТРС като е допуснал съществени
процесуални нарушения не е изяснил служебно фактическата обстановка по спора.
Същият е приложил неправилно закона, като е намерил, че НП не страда от пороци:
има реквизитите по чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН, деянието е доказано,
определеното наказание е в рамките на предвиденото от закона и е справедливо.
От съда се иска да отмени оспорваното решение, като съдът алтернативно или
върне делото за ново разглеждане от друг състав за изясняване на фактите по
делото, или да отмени същото и постанови друго по съществото на спора, с което
отмени НП. Претендира разноски.
В о.з. , редовно призовано се
представлява от ***Д., която поддържа така подадената жалба с направените в нея
оплаквания. Счита, че след като по делото са налице доказателства вкл. От
разпита на св. Георгиева, че са били налице обективни причини, поради които
дружеството не е изпратил представител на посочената от ответника дата и не е
представил изискваните документи. Тези свидетелски показания не са обсъдени от
ВТРС , поради което намира, че е налице процесуално нарушение. В определения от
съда срок представя писмени бележки.
Ответникът по жалбата – Главен
директор на ГД Инспекция по труда, гр. София, редовно призован не се явява и не
се представлява. От същия са постъпили подробни писмени бележки, в които
посочва, че оспорваното решение е допустимо, правилно и законосъобразно, като
при постановяването му ВТРС не е
допуснал твърдените процесуални нарушения. Претендира заплащането на разноски в
производството.
Представителят на Окръжна прокуратура - В.
Търново заема становище за неоснователност на жалбата, тъй като същата е
бланкетна и в нея не се сочат конкретни пороци на съдебното решение,
представляващи касационни основания за отмяната му. Намира същото за правилно ,
постановено при вярно изяснена фактическа обстановка, правилно приложение на
материалния закон и безспорна доказаност на нарушението. Изложението в о.з.
доводи не води до друг г извод. Поради което предлага решението да бъде
оставено в сила.
Административният съд - В. Търново, като
прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания,
съгласно чл. 218 от АПК,
приема за установено следното:
|
|
|
|
|
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от
АПК, от надлежни страни, съгласно чл. 210, ал. 1 от
АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба
на чл. 63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.
|
|
|
|
|
Разгледана по същество е
неоснователна.
|
|
|
|
|
Предмет на настоящото
производство е Решение № 336/26.6.2023г. по описа
на ВТРС, с което е потвърдено като
законосъобразно Наказателно постановление НП№04-2200013 от 14.7.2022г. издадено
от Главен Директор на ГД „Инспекция по труда, с което на касатора за извършено
административно нарушение по чл. 402, ал.2 вр. с чл402, ал.1, т.2 от КТ вр. с
чл. 415 , ал. 3 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 вр. С чл. 415, ал. 3 от КТ
е наложено наказание“Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева. Със същото
решение дружеството е осъдено да заплати на ИА“Главна дирекция по труда сумата
от 150 лева, представляваща разноски в производството.
За да постанови този правен
резултат, ВТРС е приел за установено от
фактическа страна следното : На касатора в качеството му на работодател по
смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ е извършена проверка за спазване на трудовото
законодателство, обективирана с Протокол № ПР 2131047 от 22.10.22021г. , в
което от т.1 до т. 4 са дадени задължителни за изпълнение предписания. За да се
установи изпълнението на тези предписания на дружеството е връчена
призовка о чл. 45, ал.1 от АПК от 18.1.2022г. в която са посочени
изискваните за представяне документи, книжа и заверени копия. Посочената
призовка е получена лично от представляващ дружеството Драгиева на 21.1.2022г.Със същата касаторът е призован
да се яви в ДИТ гр. В. Търново на
1.2.2022г. от 10,30 часа ст. 418 в ДИТ като представи изисканите документи на
основание чл. 402, ал.1 т. 2 от КТ. По делото няма спор, че на тази дата не се
е явил представляващ дружеството, нито са представени изисканите писмени
доказателства, установяващи изпълнение на задължителните предписания. С втора
призовка, получена на 4.02.2022г. с писмо обратна разписка от „Български пощи „
ЕАД и такава от 3.2.2022г. по електронната
поща от дружеството е поискано отново съдействието на касатора. С тази призовка
работодателят е помолен да се яви на 14.2.2022г. в 14 часа и да представи в ст.
418 посочените в призовката документи, сведения и обяснения. На посочената
дата, нито в определения в призовката час, нито до края на работното време се е
явил представляващ дружеството, както и не са представени исканите документи.
От страна на касатора не са представени доказателства за обективна невъзможност
за явяване на посочените по- горе дати, нито са представени допълнително
изискваните доказателства за изпълнение на задължителните предписания. За това
нарушение е съставен АУАН 04-2200013/24.2.2022г. съставен от Костадинова в
присъствието на свидетелите Лъчезарова и с.а. АУАН е съставен при отсъствие на
нарушителя, тъй като същият е известен и нарушението се установява въз основа
на официални писмени доказателства,
поради което е в отстъствие на нарушителя. След неговото връчване от
дружеството не са постъпили възражения, поради което ответникът е издал в
законоустановения срок НП, с което е ангажирал административно- наказателната
отговорност на касатора. НП е връчено на дееца, който в срока по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН го е оспорил пред ВТРС.
Съдът е установил горната
фактическа обстановка като е приобщил съдържащите се в административната
преписка писмени доказателства, разпит на св. Костадинова, актосъставител, св. с.а
– свидетел, посочен в АУАН. Като свидетел е била разпитана Драгиева, която се
явява законен представител на дружеството към момента на извършване на
нарушението. Същата е посочила, че са били налице обективни причини за нейното
неявяване в ДИТ: заболяване от коронавирус и инцидент в Република Гърция.
По делото е приложено и
Решение № 91/21.2.2023г. постановено по НАХД 803 по описа за 2022г. на
ВТРС, с което е потвърдено НП
№04-22000031 на ДИТ , с което е наложено наказание , според касатора за същото
нарушение в размер на 1500 лева имуществена санкция.
При така установеното съдът е
формирал извод за неоснователност на подадената въззивна жалба. Приел е,
че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, същите съдържат изискуемите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съдът
не е констатирал наличието на съществени процесуални нарушения в
административно- наказателното производство, които да са самостоятелно
основание за отмяна на НП. Изложил е подробни мотиви, че АНО правилно е
приложил и материалния закон, като е приел, че е налице нарушение по чл. 402,
ал.2 от КТ вр. с чл. 402, ал.1 ,т. 2 от КТ вр. с чл. 415, ал. 3 от КТ като санкцията е определена в рамките на
предвиденото в санкционната норма чл. 416, ал. 5 вр. с чл. 415, ал. 3 от КТ и
същата е в минимален размер. Доколкото е ангажирана отговорността на ЮЛ, не е
необходимо установяването на вина, тъй като се касае за безвиновна такава.
Съдът е приел за неоснователно твърдението на касатора, че вече е бил наказван
за същото нарушение тъй като липсва идентичност на предявеното административно
обвинение, касае се за съвсем различно административно нарушение, извършено на
друга дата и с абсолютно различни елементи от обективната страна на
деянието. Съдът е изложил и подробни
мотиви за неприложимост на института на маловажността по чл. 28 от ЗАНН.
Така постановеното решение е правилно.
Установената по делото фактическа
обстановка изцяло съответства на събраните в хода на производството
доказателства. Изводите са съда за авторството на нарушението са изцяло
подкрепени е от събраните по делото писмени доказателства, свидетелски
показания, ценени от въззивния съд в тяхната съвкупност, поради което
настоящата инстанция я приема за отговаряща на обективната действителност.
Съдът е изпълнил вмененото му с нормата на чл. 107, ал.2 от НПК приложим в
производството пред въззивната инстанция, като е събрал всички необходими
доказателства за разкриване на обективната истина, като е удовлетворил всички
доказателствени искания на страните. Неговото поведение е изцяло в рамките на възложеното
му от нормата на чл. 13 от НПК изискване за разкриване на обективната истина
вкл. Чрез използване на служебното начало. Не се споделят доводите на касатора,
че фактическата обстановка не е изяснена или неправилно изяснена. ВТРС е
обсъдил поотделно и в съвкупност всички събрани в хода на производството
доказателства, и като не е кредитирал показанията на предишния Управител на
дружеството не е допуснал процесуално нарушение. Сочените от този свидетел
обстоятелства и неговото качество към момента на извършване на нарушението,
правилно са приети от съда единствено като защитна теза, тъй като същите не се
подкрепят от никакви други
доказателства. Следва
да се посочи, че съгласно чл. 416, ал.1 от КТ
Нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове,
съставени от държавните контролни органи. Редовно съставените актове по този
кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. След като
касаторът не е оборил предвидената в закона презумпция, правилно съдът е
формирал извод за доказаност на нарушението.
Касационният състав изцяло
споделя мотивите на Великотърновския районен съд, поради което на основание чл.
221, ал.1 от АПК препраща към тях.
Правилни са изводите на
районния съд, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на дееца, и по
този начин да са самостоятелно основание за отмяна на НП. Извършеното деяние е съставомерно, неговите
обективни признаци са доказани от АНО, като съдът правилно е посочил, че след
като се касае за ЮЛ не се изследва въпроса за вината. Освен това следва да се
посочи, че самият касатор не оспорва факта на нарушението – неявяване на
посочената от органа дата и представяне на писмени доказателства, обяснения и
други, с които да се установи изпълнението на задължителните предписания на
ДИТ. Такива доказателства и и към настоящия момент не са ангажирани от страна
на касатора. Единствено възражение касае наличието на форс – мажорни
обстоятелства, попречили на представляващия към онзи момент да се яви и
представи доказателства. Правилно ВТРС е посочил, че след като се касае за ЮЛ
това задължение е могло да бъде изпълнено от всеки един негов служител досежно
представянето на доказателства. Дори да са налице такива обстоятелства за
самото явяване, то такива не са налице за втория елемент . представяне на
доказателства, които да установяват правомерно поведение по отстраняване на
допуснато от касатора нарушение на трудовото законодателство, установено със
съответен Протокол за проверка и предмет на задължителни предписания.
Определено по- голяма тежест има самото изпълнение на предписанията, а не
явяването на процесуален представител на посочената дата. Настъпването на
трудова злополука в предприятието правилно не е ценена от съда като основание
за изключване на административно- наказателната отговорност.
Изцяло се споделят мотивите
на ВТРС и досежно приложението на материалния закон и същите не следва да се
преповтарят, тъй като от страна на касатора в тази насока липсва посочване на
касационни основания. Правилно ВТРС е приел, че от страна на ДИТ редовно са
връчени призовки за явяване и представяне на доказателства, които обективират
дадените на ДИТ правомощия да изискват определено поведение от работодателите
съгласно чл. 402, ал.1 ,т.2 от КТ,а съответно последните са длъжни да оказват
съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции. Правилно е
посочена и санкционната норма на чл. 415, ал.3 от КТ , която посочва, че Който не оказва
съдействие на контролен орган за спазване на трудовото законодателство при
изпълнение на неговите функции, ако не подлежи на по-тежко наказание, се
наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв. или имуществена санкция в размер от
2500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко
наказание – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. Наказанието е определено правилно с оглед
целите визирани в чл. 12 от ЗАНН цели и при изпълнение на критериите по чл. 27
от ЗАНН. Макар неправилно АНО въпреки наличието на други нарушения на трудовото
законодателство да е приел, че
наказанието следва да е в минимален размер, с оглед принципа на reformation in peus, съдът намира , че следва да бъде
потвърден този размер. Правилно не е приложена и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото именно наличието на други нарушения на трудовото
законодателство, вкл. И признанието за трагична трудова злополука в
предприятието обосновават този извод на съда.
При този изход на делото в
полза на ответник касационна жалба следва да бъдат присъдени претендираните
разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и
Наредбата по ЗПП за касационната инстанция в размер на 150 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК,
Административния съд - В. Търново
|
|
|
|
|
Р Е Ш
И:
|
|
|
|
|
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 336/26.6.2023г. постановено по НАХД 974/22г. по
описа на ВТРС.
ОСЪЖДА ТД ТРАНС 2019 ЕООД с. р.да заплати на ИА“Главна инспекция по
труда“ сумата в размер от 150- сто и петдесет – лева, представляваща разноски
за възнаграждение на служител с юридическо образование.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
|
|
|
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
|
|
|
|
|
ЧЛЕНОВЕ:1
2.