Решение по адм. дело №278/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.

Делото е образувано по жалба на О. Б. М. от гр. Севлиево против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-3871 от 29.07.2025 година, издадена от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Габрово към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган, при неспазване на установената форма, при допуснати нарушения на административно-производствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби, като е и нецелесъобразна. Навеждат се доводи за неправилно установена фактическа обстановка, като се отрича фактът на предоставяне на таксиметрови услуги; липса на констатации относно субективния елемент при извършване на вмененото деяние, размер на заплащането, маршрут и др., несъответствие в изписването на марката и модела на автомобила; липса на подпис и печат на оспорената заповед, наличие на текстове на английски език и създадено впечатление, че заповедта е издадена от 2 лица, като всичко гореизложено рефлектирало неблагоприятно върху правото на защита на оспорващия; нецелесъобразност поради противоречие с целта на ПАМ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН. В жалбата се сочи, че макар и да не се явява лице с правен интерес, жалбоподателят оспорва в заповедта и по отношение на отнемането на предна регистрационна табела и свидетелство за регистрация, като се твърди, че се ограничават правата на трето лице – собственик на автомобила, като заповедта е връчена на жалбоподателя. Прави се искане за отмяна на заповедта. Заявява се претенция за присъждане на сторените по делото разноски.

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-3871 от 29.07.2025 година, издадена от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Габрово към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ са наложени следните принудителни административни мерки:

1. По чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ и ал. 2, т. 1 от Закона за автомобилните превози - спиране от движение за 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна табела с регистрационен номер [рег. номер] и отнемане на свидетелство за регистрация № ********* на лек автомобил Дачия Лоджи от категория М1, собственост на Б. О. М. с посочен ЕГН, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца;

2. По чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“, предл. 2 и ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози - временно отнемане на свидетелството за управление № ********* на водача О. Б. М., с посочен ЕГН и адрес, до отстранявате на нарушението, но за не повече от 12 месеца.

По отношение на налагането на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ и ал. 2, т. 1 от Закона за автомобилните превози - спиране от движение за 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна табела с регистрационен номер [рег. номер] и отнемане на свидетелство за регистрация № ********* на лек автомобил Дачия Лоджи от категория М1, собственост на Б. О. М. с посочен ЕГН, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца /т. 1 от заповедта/, оспорващият не е адресат на заповедта в тази ѝ част, като не е оправомощен да защитава частни интереси на трети лица, които са адресати на оспорената заповед в частта ѝ на т. 1. Наличието на правен интерес по смисъла на чл. 159, т. 4 от АПК е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата, за която съдът следи служебно. Тя следва да бъде доказана във всеки конкретен случай, като доказателствената тежест се носи от оспорващия. Процесуалноправният интерес от съдебното обжалване следва да е насочен към премахване на неблагоприятни правни последици, респ. към предотвратяването им или към постигането на благоприятни правни резултати. Във всеки отделен случай релевантно за установяване на процесуалноправния интерес е обективното наличие в правната сфера на жалбоподателя на субективното право или защитения от правото интерес, засегнат с акта. Интересът следва да е правен, личен и пряк. В настоящия случай жалбоподателят не е адресат на акта в горепосочената част на т. 1, нито ангажира доказателства за пряко и непосредствено засягане на негови права, свободи или законни интереси, като дори сам признава липсата на правен интерес. Изложените в жалбата обстоятелства не могат да обосноват извод за наличие на правен интерес от провеждане на производство по осъществяване на съдебен контрол върху акта в тази му част. По изложените съображения жалбата срещу процесната заповед в частта на наложената ПАМ по т. 1 от заповедта следва да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати в тази му част.

Видно от Разпореждане № 1055 от 01.08.2025 година /л. 30/ за разглеждане в открито съдебно заседание е допусната процесната жалба само в частта на наложената с процесната заповед ПАМ по т. 2, чийто адресат е жалбоподателят.

В открито съдебно заседание жалбоподателят О. Б. М. се явява лично и се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, поддържа се жалбата, искането по същество и претенцията за разноски, за които се представя списък /л. 48/.

Ответната страна Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Габрово към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ се явява лично в открито съдебно заседание, оспорва жалбата; в придружаващо преписката писмо се прави искане заповедта да бъде потвърдена и се заявява възражение за прекомерност на претендирания от оспорващата страна адвокатски хонорар /л. 15/.

Съдът намира жалбата в разгледаната в открито съдебно заседание част за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 107, ал. 2 от ЗАвтП, указан от административния орган в оспорения акт. Заповедта е връчена на жалбоподателя О. Б. М. лично срещу подпис на 29.07.2025 година /л. 17 от делото/, а жалбата срещу заповедта е депозирана в съда на 30.07.2025 година /л. 1/.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-3871 от 29.07.2025 година, издадена от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Габрово към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, на жалбоподателя О. Б. М. е наложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“, предл. 2 и ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози - временно отнемане на свидетелството за управление № ********* на водача О. Б. М., с посочен ЕГН и адрес, до отстранявате на нарушението, но за не повече от 12 месеца.

В мотивите на заповедта е посочено, че при извършена съвместна проверка на 25.07.2025 година от служители на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Габрово към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и на Сектор ИП при ОДМВР – Габрово, на посочена улица в гр. Севлиево, било установено, че жалбоподателят О. М. извършва с лек автомобил, подробно описан в заповедта, собственост на трето лице, нерегламентиран таксиметров превоз на пътник, индивидуализиран с три имена и ЕГН, срещу заплащане, без да притежава удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници /установено от снети обяснения на пътника и водача/.

Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна/наказателна отговорност. Принудителната административна мярка няма за елемент от фактическия състав вината – ирелевантно за нейната приложимост, и законосъобразност, е дали противоправното деяние е извършено виновно /умишлено или небрежно/, достатъчно е да е противоправно. Принудителната административна мярка се прилага не само за административни нарушения, но и при престъпления, граждански правонарушения, други противообществени прояви, предотвратяване или отстраняване на последици от събития.

По смисъла на чл. 106а от ЗАвтП принудителните административни мерки се налагат за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Съгласно чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в мотивирана заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 106а от ЗАвтП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма нарушение на ЗАвтП.

За установяване на нарушението, извършено от жалбоподателя О. М., е съставен АУАН № 00317 от 25.07.2025 година /л. 18/, в който е описана фактическа обстановка, идентична с тази от оспорената заповед, а като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 24, ал. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП.

От представената административна преписка се установява, че от пътника, превозван от жалбоподателя, са дадени писмени сведения /л. 19/, според които на 25.07.2025 година в 20:43 часа лицето се обадило на посочен в обяснението мобилен номер, за да си извика такси, дошъл автомобил Дачия с рег. № ЕВ8576, за да закара лицето до бензиностанция Ромпетрол и върне отново на посочен адрес в гр. Севлиево, за което лицето платило 8 лева, които му били поискани.

Писмени обяснения са снети и от жалбоподателя, който заявява, че по принцип работи като пекар; към 21:10 взел момиче и я върнал у тях, като управлявал лекия автомобил на баща си Дачия Лоджи с рег. № [рег. номер]; колата имала лепенки на Севлиево такси с № 32244, като жалбоподателят не знае кой ги е залепил, а колата не е оборудвана с радиостанция.

Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗАвтП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН безспорно е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК, които не са оборени по надлежния ред в хода на производството пред настоящата инстанция. Ангажираните от жалбоподателя свидетелски показания на Д. Т., с която жалбоподателят съжителства, и Д. М., приятел на жалбоподателя, съдът не кредитира с доверие, тъй като намира, че поради посочените връзки с жалбоподателя, свидетелите са заинтересовани от изхода на делото, като поддържаната от тях версия, че жалбоподателят по молба на неустановен приятел закарал момичето, без да вземе пари за това, е създадена с цел да обслужи защитната версия на жалбоподателя, но не се подкрепя от нито едно друго доказателство. Следва да се посочи, че и двамата свидетели не са очевидци на извършената на жалбоподателя проверка.

В хипотезата на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтП може да се приложи ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година, като съгласно чл. 106а, ал. 2, т. 3 от ЗАвтП налагането на ПАМ се осъществява от органите по контрол чрез отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на „Пътна помощ“ или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон.

Разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗАвтП предвижда, че таксиметров превоз на пътници се извършва от лица по чл. 12, ал. 1 с автомобили, включени към удостоверението за регистрация за таксиметров превоз на пътници, за които има издадено разрешение от съответната община, на територията на която ще се извършва превозът, и които отговарят на изискванията на наредбата по чл. 12а, ал. 5.

Съгласно легалната дефиниция на понятието „превоз на пътници“, посочена в § 1, т. 2 ДР на ЗАвтП, той представлява дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. Следователно, за да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвтП за извършване на обществен превоз на пътници, административният орган, за когото е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК, е длъжен да докаже в случая, че е извършено плащане/даване на икономическа облага или има уговорка за извършване на плащане/даване на икономическа облага за превозната услуга.

В конкретния случай, с оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за надлежно установено, че жалбоподателят О. М. като водач на посочения в заповедта автомобил е извършвал превоз на пътник по желан от пътника маршрут в гр. Севлиево, срещу заплащане, които обстоятелства са надлежно описани в представения по делото АУАН, който е официален документ с обвързваща материална доказателствена сила, по отношение на изложените в него факти и обстоятелства, която доказателствена сила не е оборена от оспорващия. Писмените сведения, дадени от пълнолетния пътник, са дадени в производството по издаване именно на процесния АУАН, а не на оспорената заповед, поради което изискванията на чл. 44 от АПК не са приложими за тях.

Целта на ПАМ е предотвратяване извършването на административно правонарушение или предотвратяване настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение, или преустановяване на вече започнало и продължаващо административно нарушение, или отстраняване на настъпилите вече вредни последици от него. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтП, е преустановяване на административни нарушения и недопускане на осъществяване на таксиметров превоз с МПС без притежаване на изискваните от закона документи. В случая прилагането на конкретните ПАМ е фактически обосновано и доказано от гледна точка наличието на материалноправните предпоставки по чл. 106а, ал. 1, т. 4 от ЗАвтП. Мярката се основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел, а именно преустановяване използването на моторно превозно средство срещу заплащане без притежаване на изискваните от закона документи.

Правилно в оспорения административен акт е посочено, че мярката се налага до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца /колкото е продължителността на една година/ т.е. издателят на акта е посочил правната норма и нейната рамка, като жалбоподателят има законовата възможност при отстраняване от нарушенията да поиска отмяна на мерките. Колкото по-скоро нарушителят отстрани нарушението, толкова по-скоро ще се преустанови действието на мерките, съответно техните неблагоприятни последици. Чрез това законодателно решение интензивността на държавната принуда се поставя в зависимост от поведението на нейния адресат.

Преследваната от законодателя превантивна цел се отразява и на начина, по който е определен срокът на действие на процесната ПАМ. Разпоредбата сочи, че продължителността на неблагоприятното засягане правната сфера на адресата зависи единствено и само от неговата воля да отстрани нетърпимото от закона несъответствие. Така опасността от засягане на припознатите от законодателя като важни и в този смисъл нуждаещи се от предвидената защита обществени интереси ще отпадне с предприемането на действия по привеждане на превозвача в съответствие с приложимата нормативна регламентация, тъй като надлежното му регистриране ще го постави в обективна невъзможност да извърши отново нарушение, представляващо основание за прилагане на процесните ПАМ. Фактът на регистрацията ще направи безпредметно постигането на легитимната законова преустановителна и превантивна цел, продиктувана от необходимостта от защита именно срещу извършването на подобни нарушения. Ето защо е предвиден относително определен срок, който съдържа прекратително условие, състоящо се в отстраняване на нарушението. Дали и кога ще настъпи последното, зависи единствено от волята и активността на адресата, както и от свързаните с регистрационното производство действия на компетентната администрация. От друга страна, в съответствие с принципа за съразмерност, е предвиден краен 12-месечен срок, с настъпването на който, независимо от отстраняване на нарушението, се прекратява неблагоприятното въздействие върху адресата, за да се гарантира, че същият няма да бъде засегнат в по-голяма от необходимото степен. Не е необходимо и допълнително указване в какво се състоят действията, които следва да приеме адресатът, за да се счита, че е настъпило визираното в цитираната разпоредба прекратително условие. Достатъчно ясна индикация за това е описанието на извършеното нарушение и характера на наложената ПАМ, насочена към превенция на нарушенията и отстраняване на вече започнали такива. Всички елементи от състава на нарушението, чието проявление се явява основание за налагане на процесните ПАМ, в т. число и времетраенето, са очертани в предписанието на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ ЗАвтП и органът няма възможност за преценка. Формулировката „до отстраняване на нарушението“ не предполага такава, доколкото и отстраняването му не зависи от действия на самия орган. При проявлението на юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на визираната разпоредба, органът е длъжен да приложи предвидената в диспозицията ПАМ, и то за посочения срок – до отстраняване на нарушението. Вярно е, че същият е относително определен, но това съвсем не е равнозначно на неопределеност, изискваща допълнително конкретизиране. Напротив – моментът, до който ще действа мярката, е изрично дефиниран в закона и е обусловен от факта на отстраняване на нарушението. Необходимите действия и/или бездействия, които следва да предприеме превозвачът, за да приведе в съответствие дейността си със законовите изисквания, съответно при какви обстоятелства органът би приел, че нарушението е отстранено, за да настъпи прекратителното условие на ПАМ, са очертани в самите хипотези на правните норми, послужили за основание за прилагането им: включването в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или издаването на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната община. Доколкото органът в случай на установено такова нарушение на изискванията на ЗАвтП действа в условията на обвързана компетентност, не е необходимо нито допълнително конкретизиране на срока, нито посочване на конкретни действия, които биха довели до преустановяване на ПАМ преди изтичане на максималния 12-месечен срок на нейното действие. Без никакво значение за настоящия спор е дали в случая чрез прилагането им е преустановен „случаен обществен превоз на пътник“, извършен еднократно, и дали намерението на водача на автомобила е да извършва такава дейност по занятие или не.

В горния смисъл са мотивите на Решение № 11490 от 17.11.2025 година на ВАС по адм. д. № 6381/2025 г., VII отделение и др.

Противно на твърдяното в жалбата, водачът и автомобилът, с който е извършено нарушението, послужило като основание за налагане на процесната мярка, са надлежно индивидуализирани в оспорената заповед, а допуснатата в АУАН печатна грешка при изписване на марката не променя фактическата обстановка и не влияе на законосъобразността на процесната заповед в оспорената й част.

По аргумент от разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или упълномощени от него длъжностни лица. Видно от представената по делото Заповед № РД-01-67 от 29.02.2024 година на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, сред упълномощените длъжностни лица да прилагат ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП са и началниците на областните отдели / л. 16 от делото, т. 4 от заповедта/. Процесната заповед е надлежно подписана от издателя й с електронен подпис, относно валидността на който са представени доказателства /л. 39/. Липсва законово изискване за поставяне на печат. Ирелевантна за валидността на процесната заповед е визуализацията на електронен подпис на друго лице, различно от издателя на заповедта, какъвто категорично се установява, че е Началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Габрово към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, посочен в заповедта с три имена и наименование на длъжността, която заема.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-3871 от 29.07.2025 година, издадена от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Габрово към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в частта на наложената ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“, предл. 2 и ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози - временно отнемане на свидетелството за управление № ********* на водача О. Б. М., с посочен ЕГН и адрес, до отстранявате на нарушението, но за не повече от 12 месеца, е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона.

При този изход на спора, разноски на ответната страна не се присъждат, тъй като не се претендират.

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК и чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ оспорването на О. Б. М. от гр. Севлиево против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-3871 от 29.07.2025 година, издадена от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Габрово към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в частта на наложената ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ и ал. 2, т. 1 от Закона за автомобилните превози - спиране от движение за 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна табела с регистрационен номер [рег. номер] и отнемане на свидетелство за регистрация № ********* на лек автомобил Дачия Лоджи от категория М1, собственост на Б. О. М. с посочен ЕГН, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

ОТХВЪРЛЯ оспорването на О. Б. М. от гр. Севлиево против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-3871 от 29.07.2025 година, издадена от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Габрово към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в частта на наложената ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“, предл. 2 и ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози - временно отнемане на свидетелството за управление № ********* на водача О. Б. М., с посочен ЕГН и адрес, до отстранявате на нарушението, но за не повече от 12 месеца.

Решението, в частта с характер на определение, подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщаването му на страните. В останалата част решението подлежи на касационно оспорване пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.