Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Козлодуй, 15.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският районен
съд, Втори състав в публично заседание на 08.06.2020г. /Осми юни две хиляди и
двадесета година / в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при секретаря Стела Димитрова
като разгледа докладваното от съдията
Адриана Добрева гражданско дело № 75 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдебното
производство е трудов спор и е образувано по искова молба на А.Ц.С., ЕГН **********
с адрес ***, с която е предявил против работодателя „А.К.” ЕАД ***, ЕИК
*********, представлявано от Изпълнителния директор Наско Асенов Михов, иск по
чл. 59 от КТ за изпълнение по отношение на него /това искане изрично е уточнено
в становище на ищеца вх. № 1104 от 11.03.2020г. на л. 74 в делото/ на задължението
по чл.81 от Колективния трудов договор за 2019-2010г., да създаде условия и да
не възпрепятства набирането на синдикален членски внос по безкасов път, като удържа
от трудовото му възнаграждение и превежда суми за месечен членски внос към СНЦ
„СЪЮЗ НА ЯДРЕНИТЕ ЕНЕРГЕТИЦИ”, гр. Козлодуй.
В съдебни
заседания ищеца участва чрез пълномощник адвокат Р.М. *** и поддържа иска. В исковата
молба са изложени обстоятелства за това, че ищеца е работник при ответника по
трудово правоотношение и по отношение на него действа КТД в дружеството за
2019-2020г., към което се е присъединил. По силата на чл.81 от това КТД
ответника работодател има задължението да създаде условия и да не възпрепятства
набирането на синдикален членски внос по безкасов път, като набира и превежда
събраните от работниците суми за месечен членски внос на синдикатите при
условия и ред уредени в същата разпоредба. От 01.01.2020г. работодателя не
изпълнява това задължение по отношение ищеца, като не му удържа от трудовото
възнаграждение дължимия членски внос в полза на синдиката, чийто член е той -
СНЦ „СЪЮЗ НА ЯДРЕНИТЕ ЕНЕРГЕТИЦИ”, гр. Козлодуй. Счита това поведение на ответника
за незаконосъобразно и иска съда да го задължи да изпълнява задължението си по
чл.81 от КТД 2019-2020г.
Ответника чрез
пълномощник юристконсулт В.Б. е подал редовен писмен отговор на исковата молба,
с който оспорва иска като недопустим и неоснователен, и иска да бъде отхвърлен.
В съдебни заседания дружеството се представлява от юристконсулт Б., която поддържа
доводите изложени в писмения отговор и искането за отхвърляне иска на ищеца.
Аргументите изложени в писмения отговор са повторени и в писмена защита.
По делото са събрани писмени доказателства
– КТД за 2019-2020г.; писмо на председателя на СНЦ „СЪЮЗ НА ЯДРЕНИТЕ
ЕНЕРГЕТИЦИ” от 16.01.2020г. до изпълнителния директор на дружеството
работодател с искане за изпълняване нормата на чл.81 КТД на л.4; отговор на
това писмо на изпълнителния директор от 27.01.2020г. на л.6; заявление от 07.01.2019г.,
с което ищеца се е присъединил към КТД 2019-2020г. на л.96, молба декларация
вх. № М-8932/17.09.2014г. на л.97, с
която ищеца декларира, че желае да му се удържа членски внос от индивидуалното
ОМЗ по разплащателна ведомост; писмено
заявление – становище от изпълнителния директор на ответното дружество на
л.89-90; справка са синдикалните организации при работодателя, които са страни
по КТД 2019-2020г. Изслушани са от страна на ищеца свидетеля Б.Л., който е
председател на синдикална организация СНЦ „СЪЮЗ НА ЯДРЕНИТЕ ЕНЕРГЕТИЦИ”, която
не е страна по КТД и от стана на ответника свидетеля Альоша Първанов, който е
председател на синдикална организация, която е страна по действащия КТД.
Съда приема за
установено от фактическа страна по делото следното:
По делото е
безспорно и страните не спорят, че ищеца е работник при ответника по безсрочен
трудов договор. Безспорно е, че е член на синдикална организация СНЦ „СЪЮЗ
НА ЯДРЕНИТЕ ЕНЕРГЕТИЦИ”, гр. Козлодуй при работодателя. Този синдикат не е
страна по КТД 2019-2020г., като е подписан от ответника работодател и четири
други синдиката. Ищецът се е присъединил към КТД 2019-2020г. по надлежния ред,
за което по делото няма спор.
КТД 2019-2020г. е действителен и вписан в
Инспекцията по труда, и има действие от 01.01.2019г. до 31.12.2020г. С чл.81 от
КТД 2019-2020г. е уговорено, че „Работодателят приема по искане на
СИНДИКАТИТЕ и писмено съгласие на съответния синдикален член, да създаде
условия и да не възпрепятства набирането на синдикален членски внос по безкасов
път. За целта, новопостъпилите синдикални членове подават „ДЕКЛАРАЦИЯ” по
Образец /Приложение № 3/, неразделна част от КТД, в два екземпляра. Подадените
до влизането в сила на този КТД Декларации се считат за такова съгласие.”.
От
писмените доказателства събрани по делото безспорно се установява и ответника
признава в писмено становище – заявление подписано от изпълнителния директор, приложено
на л. 89-90, че от подписването на КТД 2019-2020г. - от 01.01.2019г. до 31.12.2019г.
работодателят в изпълнение уговореното в чл.81 от КТД е създал условия и е
набирал от всеки работник и служител член на синдикална организация страна по
КТД, както и от всеки работник и служител присъединил се към КТД, включително член
на СНЦ „СЪЮЗ НА ЯДРЕНИТЕ ЕНЕРГЕТИЦИ”, гр. Козлодуй /синдиката, който не е
страна по това КТД/, в това число и от ищеца А.С. синдикален членски внос по
безкасов път чрез удръжки от трудовото възнаграждение. От 01.01.2020г. е
преустановил да изпълнява това само по отношение работниците и служителите
членове на синдиката, който не е страна по КТД, СНЦ „СЪЮЗ НА ЯДРЕНИТЕ
ЕНЕРГЕТИЦИ”, гр. Козлодуй, включително по отношение на ищеца. Според ответника
това му действие е правилно, тъй като чл.81 КТД има действие според него само
по отношение синдикатите, които са го подписали и са страна по него. Счита, че
с КТД работодателят може да поема и задължения към самата синдикална
организация, като създава материални условия за осъществяване функциите на
синдикалната организация, отпуск на синдикални дейци, да съдейства за събиране
на членския им внос и др. и определя като такава нормата на чл.81 от КТД
2019-2020г. - да подпомага синдикалните организации, съгласно уставите им, в
набирането на част от имуществото чрез членски внос. Според него за
изпълнението на чл.81 КТД е необходимо постигане на съгласие между съответната
синдикална организация и работодателя и такова със синдиката, чийто член е ищеца
няма. Освен това правната възможност, уредена в чл. 57, ал. 2 от КТ касае само
и единствено индивидуалното присъединяване към КТД на работници и служители, но
не и присъединяване на синдикални организации, поради което и счита, че няма
задължение произтичащо то чл.81 КТД по отношение синдиката на ищеца.
Допълнително
процесуалния представител на ответника развива и тезата, че между синдикатите,
които са страна по КТД и работодателя е налице сключен неформален договор
за поръчка, по силата на който страните са уговорили по искане на
синдикатите и писмено съгласие на съответния синдикален член,
работодателят да отчислява от работната заплата на членовете на тези синдикални
организации суми в размер на съответния членски внос и да ги превежда на
синдикалната организация. По своята правна същност определя това
споразумение като договор за поръчка, уреден в чл.280-292 ЗЗД.
Според него, дори работодателят да е удържал и внасял членски внос,
въпреки липса на изрично споразумение със синдикална организация на ищеца,
която не е страна по КТД, то е по договор за поръчка, който е неформален и е
бил сключен с конклудентни действия, но е прекратен от ответника работодател
чрез отказа му в качеството довереник към 31.12.2019г., с преустановяването на
извършване на удръжки от трудовите възнаграждения на работниците и служителите
за членски внос на този синдикат.
Съдът не
намира за нужно да обсъжда показанията на двамата разпитани свидетели, тъй като
те не изясняват обстоятелства различни от безспорно установите от писмените
доказателства събрани по делото.
При установената фактическа обстановка и
съобразявайки доводите на страните, съдът приема от правна страна следното:
Предмет
на спора е иск с правно основание чл.59 КТ. Това е осъдителен иск за реално
изпълнение на задължение на работодателя поето и уговорено с КТД 2019-2020г. и
конкретно задължение по чл.81. Иска е допустим, тъй като е предявен от
работник, който се е присъединил към КТД 2019-2020г., т.е. това КТД се прилага
по отношение на него. Съгласно чл. 59 КТ "При неизпълнение на задълженията
по КТД искове пред съда могат да предявяват страните по него, както и всеки
работник или служител, спрямо когото КТД се прилага". В този смисъл съда
намира за ирелевантни доводите на ответника за липса на правен интерес и недопустимост
на иска по чл.59 КТ на ищеца, тъй като закона изрично му дава право да предяви
такъв осъдителен иск.
Този иск
по чл. 59 КТ може да се предяви за неизпълнение на всеки вид КТД - на равнище
предприятие, отраслов или браншови КТД, като под "неизпълнение на
КТД" по смисъла на чл. 59 КТ следва да се разбира неизпълнение на поети с
КТД задължения на страна по КТД, в случая на работодателя. Неизпълнението на
КТД от страна на работодателя може да се прояви в различни форми пълно
неизпълнение на поети задължения, частично неизпълнение, неточно изпълнение,
забавено изпълнение и пр. С иска по чл. 59 КТ се претендира реално изпълнение
на поети от работодателя по КТД задължения и се търси отговорност за причинени
вреди. Фактическото основание и размерът на иска във всеки отделен случай е от
неизпълнение на такива задължения, за които може да се претендира реално
изпълнение на поети задължения.
За конкретния случай ищеца претендира реално
изпълнение на задължение на работодателя по чл.81 от действащия КТД 2019-2020г.
да набира синдикален членски внос по безкасов път, като удържа от трудовото му възнаграждение
и превежда суми за месечен членски внос към СНЦ „СЪЮЗ НА ЯДРЕНИТЕ ЕНЕРГЕТИЦИ”,
гр. Козлодуй.
По
делото безспорно се доказа, че от 01.01.2019г. до 31.12.2019г. работодателя е
изпълнявал това задължение по отношение ищеца, а от 01.01.2020г. е преустановил
да го изпълнява. Няма спор наличието на валидно действащ при работодателя КТД
2019-2012г., към който ищеца се е присъединил, т.е. това КТД се прилага по
отношение на него. В чл.81 от същото КТД е уговорено, че „Работодателят
приема по искане на СИНДИКАТИТЕ и писмено съгласие на съответния
синдикален член, да създаде условия и да не възпрепятства набирането на
синдикален членски внос по безкасов път. За целта, новопостъпилите синдикални
членове подават „ДЕКЛАРАЦИЯ” по Образец /Приложение № 3/, неразделна част от
КТД, в два екземпляра. Подадените до влизането в сила на този КТД Декларации се
считат за такова съгласие.”. Т.е. няма спор за уговореното относно съдържанието
и смисъла на нормата на чл. 81 от КТД 2019-2020г. независимо от факта, как
всяка страна коментира тази норма.
Спора е за това има ли задължение
работодателя към ищеца по чл.81 от КТД 2019-2020г. да удължа от трудовото му
възнаграждение и превежда суми за месечен членски внос към СНЦ „СЪЮЗ НА
ЯДРЕНИТЕ ЕНЕРГЕТИЦИ”, гр. Козлодуй и следва ли да го изпълнява и от
01.01.2020г. до края на действието на КТД, т.е. има ли основание ответника да
отказва да го изпълнява в какъвто смисъл излага съображения.
Работодателя
не отрича, че от 01.01.2020г. не изпълнява това задължение по отношение на
ищеца и поддържа, че няма задължение по чл.81 КТД към него, тъй като е член на
синдикат, който не е страна по КТД. Съда намира това становище на ответника
работодател за неправилно и незаконосъобразно, изведено от неправилно разбиране
за уговореното в нормата на чл.81 от КТД в какъвто смисъл ще изложи правни
доводи по нататък.
Така по
същество, съда съобрази характера, предмета и действието на КТД уредени в
императивните норми на КТ. Предмет на КТД са въпроси на трудовите и
осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени с
повелителни разпоредби на закона, като КТД не може да съдържа клаузи, които са
по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в закона или в
колективен трудов договор, с който работодателят е обвързан – арг. чл.50 КТ. Колективният
трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове
на синдикалната организация - страна по договора, а също и по отношение
работници и служители, които не членуват в синдикална организация, страна по
договора, които са се присъединили към сключения колективен трудов договор от
техния работодател с писмено заявление до него или до ръководството на
синдикалната организация, която е сключила договора, при условия и по ред,
определени от страните по договора, така че да не противоречат на закона или да
го заобикалят, или да накърняват добрите нрави – арг. чл.57 КТ.
От тук следва, че уговореното в чл.81 от
Колективния трудов договор 2019-2020г. е въпрос на трудовото отношение на
работниците и служителите независимо, че се отнася до сферата на членството на
същите в синдикални организации. С оглед характера на синдикалните организации, целите и дейността
им те са такива съществуващи именно във връзка с трудовите отношения на
работещите - синдикалните организации са юридически лица с особен статут и
форма на самостоятелност, което е видно както от реда за придобиване качеството
юридическо лице за тях и поделенията им /§ 2 от преходните и заключителни
разпоредби на Закона за юридическите лица с нестопанска цел – ДВ бр. 81/2000г.
и чл. 49, ал. 2 от КТ/, така и от особеният начин и ред на съществуване на
синдикалната организация в рамките на друго юридическо лице, каквото е
предприятието, в което е формирана. Тази симбиоза (съвместно съществуване) на
две юридически лица на територията на едното, характерно за българското и
световното законодателство е правна същност и особеност, която придава на
синдикалните организации редица специфични права на колективно договаряне,
информиране и консултиране на протест и стачка и поражда определените задължения на работодателите спрямо своите
работници. Такова е това по чл.81, което ясно урежда задължението на
работодателя към работниците и служителите членове на синдикални организации
при ясно уговорени условия, да създаде условия и да не възпрепятства набирането
на синдикален членски внос по безкасов път, като удържа от трудовото им възнаграждение
този внос. Това задължение на работодателя да удържа синдикален членски внос от
трудовото възнаграждение е конкретно поето към всеки работник по отношение, на
който се прилага КТД, вкл. и към ищеца и е различно от правното и трудово
отношение което поражда със синдикалните организации както счита ответника.
Вярно е, че това задължение към ищеца възниква при определени предпоставки
както е уговорено в чл.81 и това са искане от синдикалната организация, чийто
член е да се събира членския внос по този ред и съгласие затова на ищеца дадено
с нарочна декларация. В случая съдът намира, че и двете изисквания по отношение
на ищеца са налице, тъй като има изрично искане от синдиката, чийто член е за
изпълнение на това задължение на работодателя обективирано с писмото от
16.01.2020г. до изпълнителния директор на л.4 в делото, а също и изрична молба
декларация вх. № М-8932/17.09.2014г. на
ищеца на л.97. Предвид на това работодателя има задължение по чл.81 от КТД
2019-2020г. към ищеца да създаде условия и да не възпрепятства набирането на
синдикален членски внос по безкасов път, като му удържа от трудовото
възнаграждение този внос, считано от 01.01.2020г. до края на действие на КТД.
По
отношение доводите на ответника работодател, че задължението му за събиране на
синдикален членски внос по чл.81 КТД е само по отношение синдикалните
организации, които са страна по КТД и се уреждат с отделен договор за поръчка, съда намира следното:
На първо
място в чл.81 ясно е записано „СИНДИКАТИТЕ”, а не синдикатите страна по КТД,
поради което разбирането на ответника в този смисъл не може да бъде споделено.
Тук съда съобрази и показанията на свидетеля на ответника Альоша Първанов,
който е председател на синдикална организация, която е страна по КТД
2019-2020г., но при предни КТД не е била страна и въпреки това по силата на
такова записано споразумение същия работодател е събирал членски внос от
работници и служители членове на синдиката, който не е бил страна по КТД.
Освен
това синдикалните права и правото на сдружаване на работниците и служителите в
синдикални организации и структури в Република България са основни и неотменни
конституционни права и представляват неотменна част от човешките права.
Синдикалното сдружаване е свързано непосредствено с полагането на наемен труд и
реализацията на широк кръг от трудови права и това право е записано в чл. 23 от
Всеобщата декларация за правата на човека на ООН. Като международен правен акт
и част от вътрешното право на страната в тя регламентира изрично, че всеки
човек има право свободно да учредява, да се присъединява и членува в професионални
съюзи за защита на своите интереси. Правото
на синдикално сдружаване не може да бъде ограничавано по никакъв начин от
Държавата и Работодателите.
Правната същност на синдикалните организации се регламентира, както от разпоредбите на международните актове като Всеобщата декларация за правата на човека и Конвенциите на МОТ ратифицирани от Република България, така и от вътрешното ни законодателство с разпоредбите на Конституцията, Кодекса на труда, Закона за юридическите лица с нестопанска цел, Закона за уреждане на колективните спорове.
Текстовете
на чл. 37 и чл. 42 от КТ дават неотменно право на органите на синдикалните
организации да участват в обсъждането на трудовите, осигурителните и свързаните
с тях въпроси, както и в подготовката на проекти за вътрешни правилници и
наредби, отнасящи се до трудовите отношения в предприятието. От друга страна на
основание чл. 46 от КТ, работодателите са длъжни да създават условия и да
съдействат на синдикалните организации при осъществяване на дейността им. В
изпълнение на сигналните си функции, синдикатите в предприятието имат право да
изискват от работодателя сведения и всички документи, касаещи трудовите
правоотношения (чл. 406, ал. 2, т. 2 от КТ). Като вид съдействие от страна на работодателите спрямо синдикатите в
предприятието, е наложена практика да се сключват споразумения и клаузи в КТД,
според които работодателят се ангажира да съдейства за обслужване на членския
внос по служебен ред на синдикалната организация в предприятието, която решава
самостоятелно начинът на събиране на членския внос. Споразумението с
работодателите за събирането на средствата за членски внос по договорения начин
ползува реда на чл. 272 от КТ без да се счита за удръжка по смисъла на закона и
кореспондира със законовото задължение на работодателя по чл. 46 от КТ “да
осигурява и други материални условия, необходими за изпълнението на функциите
на синдикалните организации” представлява
вид материално улеснение за синдикалната организация, предоставено от и
съгласувано с работодателя, но не може и не е предмет на граждански уговорки. Възраженията
на работодателите за такива споразумения сочат на създаване на формални
затруднения при изпълнение на функциите на синдикалните организации в
предприятието, нарушават социалния диалог и могат да се считат за действие или
бездействие спрямо правото за синдикално сдружаване и синдикална дейност. Тези
отношения на работодателя и синдикалните организации обаче не заменят и не
променят поетото в тази връзка от работодателя ясно и конкретно задължение към
работника – ищеца в случая, да удържа от трудовото му възнаграждение дължимия
синдикален членски внос.
Предвид
изложеното съдът намира, че следва изцяло да уважи иска на ищеца, като с оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да
бъдат поправени разноските направени от ищеца, които са платено адвокатско
възнаграждение в размер на 1000.00 лева.
Ответника
следва да заплати на съда и държавната такса, от която е освободен ищеца при
образуван на делото в размер на 80.00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на
основание чл.59 от Кодекса на труда работодателя „А.К.” ЕАД ***, ЕИК *********,
представлявано от Изпълнителния директор Наско Асенов Михов да изпълни
задължението си по чл. 81 от Колективния трудов договор 2019-2020г. към
работника А.Ц.С., ЕГН ********** с адрес ***, като създаде условия и не
възпрепятства набирането на неговия синдикален членски внос по безкасов път, като
удържа от трудовото му възнаграждение и превежда суми за месечен членски внос
към СНЦ „СЪЮЗ НА ЯДРЕНИТЕ ЕНЕРГЕТИЦИ”, гр. Козлодуй.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК „А.К.” ЕАД ***, ЕИК *********, представлявано
от Изпълнителния директор Наско Асенов Михов да заплати на А.Ц.С., ЕГН **********
с адрес *** направените по делото разноски, представляващи платено адвокатско
възнаграждение в размер на 1000.00 лева.
ОСЪЖДА „А.К.”
ЕАД ***, ЕИК *********, представлявано от Изпълнителния директор Наско Асенов
Михов да заплати на Районен съд Козлодуй дължима държавна такса в размер на
80.00 лева.
Решението
подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд Враца в двуседмичен срок от
връчването на преписи.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: