Р Е Ш Е Н И
Е
№
1375 20.09.2016 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд петнадесети граждански състав
На шестнадесети септември две
хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Светлана Рачева-Янева
При секретар: Н.Д.
Като изслуша докладваното от съдия Светлана Рачева-Янева гражданско
дело № 5688/ 2015 г. по описа на БРС и за да се произнесе взе в предвид
следното:
Производството е исково по молбата на „ГБС – Бургас” АД,
ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на управление район Витоша,
ул.’Дамяница” № 3 – 5 чрез адв. К. против ‘Международна фондация Св.Св. Кирил и
Методий” със седалище гр. София, рег. с решение по ф.д.№ 510/ 1990г. по описа
на СГС по регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Ищецът твърди, че
между страните е сключен договор за строителство ГБСБ-И 7/ 09.03.2010г., по
който ищецът като изпълнител е извършил СМР дейности за обект – Изграждане
инфраструктура и оформяне на околното пространство на „Дом за даровити, млади
хора” в местността Аркутино, които дейности са изпълни по приложения от едно до
пет към договора. За извършените работи ищецът е издал фактура 510/
06.08.2010г. на стойност от 48 084.72 лева като част от тази стойност в
размер на 20 000 лева е платена на ищеца на 26.08.2010г. Остатъкът в
размер на 28 084.72 лева се твърди, че по силата на споразумение от
17.12.2010г. били платени на трето по делото лице – ‘Бургасцвет 90 - Танев”
ЕООД в размер на 15 868.95 лева, а след това заместване в дълг в тежест на
ответника е останало задължение за сумата от 12 215.77 лева, които се излага, че следва да бъдат платени на
ищеца.
На неизпълнено задължение по договор между страните се
претендира решение за осъждане на ответното дружество за сумата по исковата
молба в размер на 12 215.77
лева ведно със законовата лихва от датата на образуване на делото до датата на
окончателното й изплащане. Ангажират се доказателства и се претендират
разноски.
В законоустановения срок за отговор по молбата такъв не е постъпил.
В съдебно заседание ищецът по иска чрез своя
представител е
заявил желание за решение по чл.238 от ГПК.
Исковете
са с правно основание по чл.128, т.2 от КТ и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Бургаският районен съд като взе предвид
разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по
делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Според
текста на чл.239, ал.1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато
на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание и когато искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
От
писмените доказателства – копие на договор за строителство от 09.03.2010г. и
два броя протоколи за извършени видове СМР, както и споразумение, протокол за
прихващане и счетоводна справка, изходяща от ищеца се установяват сочените в
исковата молба факти, които водят до вероятна основателност на исковете.
Мотивиран от
изложеното и с оглед на представените по делото писмени доказателства, настоящият
състав намира предявените искове за вероятно основателни.
На
основание чл.239, ал.3 от ГПК, съдът намира, че са налице предпоставките, за да
бъде постановено неприсъствено решение – ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба, не е изпратил представител в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
указани са последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от не
изпращане на представител в съдебно заседание и предявените искове са вероятно
основателни с оглед на ангажираните доказателства в подкрепа на изложените
обстоятелства и следва да бъде постановено неприсъствено решение. Ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати дължимата сума по договора.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество, предвид изцяло уважената
претенция носи и тежестта да заплати разноските. Направено е искане за разноски
в размер на 489 лева като заплатена държавна такса.
Неприсъственото решение с оглед правилото на
чл.239, ал. 4 от ГПК не подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.239,
ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 239, ал. 2 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ‘Международна фондация Св.Св.
Кирил и Методий” със седалище гр. София, рег. с решение по ф.д.№ 510/ 1990г. по
описа на СГС по регистъра на юридическите лица с нестопанска цел да заплати на
„ГБС – Бургас” АД, ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на управление
район Витоша, ул.’Дамяница” № 3 – 5 на основание сключен между страните
договор за строителство № ГБСБ – И № 7 / 09.03.2010г. от 09.03.2010г. сумата от
12 215.77 лева (дванадесет
хиляди двеста и петнадесет лева и седемдесет и седем стотинки) – вземане по
издадена фактура № 510/ 06.08.2010г. въз основа на протоколи № 4 и № 5 от
2010г. ведно със
законната лихва, считано от 03.08.2015г. – датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ‘Международна фондация Св.Св. Кирил и Методий” със
седалище гр. София, рег. с решение по ф.д.№ 510/ 1990г. по описа на СГС по
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел да заплати на „ГБС – Бургас”
АД, ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на управление район Витоша,
ул.’Дамяница” № 3 – 5 на основание чл.78, ал.1 от ГПК съдебно-деловодни разноски в размер на 489 лева (четиристотин осемдесет и
девет лева ) – платена по делото държавна такса.
Неприсъственото
решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/
Светлана Рачева-Янева /
Вярно с оригинала: НД