Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 921 19.12.2019г. Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІІ
нак. състав
На четвърти декември Година 2019
В открито заседание в следния
състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Роза Ризова
Като
разгледа докладваното от председателя административнонаказателно дело № 01852 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление №
19-1158-003744 от 03.10.2019 г. (НП), издадено от Началника на сектор „Пътна
полиция” („ПП”)при ОД на МВР Перник, с което на К.Г.И., ЕГН ********** е
наложено административно наказание глоба в размер на 200лв (двеста лева) на
основание чл.177, ал.6, пр.2-ро от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за
нарушение на чл.145, ал.2 от същия закон.
Жалбоподателят К.Г.И., по изтъкнати в
жалбата доводи, моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Лично не участва в хода на съдебното производство, в което се представлява от
своя повереник – адв. К.С. ***, който лансира тезата,
че процесното
нарушение е недоказано, както и че е допуснато съществено процесуално нарушение
при съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и
издаването на НП, в които не е посочена датата на извършване на нарушението,
което е ограничило правото на защита на нарушителя. Претендира за направените
по делото разноски.
Въззиваемата страна ОД на МВР Перник, сектор „ПП” – редовно
призована, не изпраща представител в хода на съдебното производство.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на
обжалваното НП намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй
като е подадена от лице, имащо правен интерес, като това е сторено в
предвидения в закона срок, разгледана по същество същата се явява основателна.
От фактическа страна:
На 11.06.2019 г. жалбоподателят К.Г.И. закупил
с договор за покупко – продажба, с нотариална заверка
на подписите лек автомобил „Мазда 121 1.3” с рег. № *******. На 02.08.2019 г.
той се явил в сградата на сектор „ПП”
при ОД на МВР Перник, за да регистрира придобития от него автомобил, при което
било констатирано, че е изтекъл законоустановения едномесечен срок по чл.145,
ал.2 от ЗДвП, за което и срещу него бил съставен фиш бл. № 0841689, с който за
нарушение на чл. 145, ал.2 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал.6 от същия закон
му била наложена глоба в размер на 200 лв. Жалбоподателят устно възразил срещу фиша,
поради което неговият съставител счел, че на нарушителя следва да бъде съставен
АУАН. На място пристигнал свидетелят Р.Г.А.– на длъжност мл.автоконтрольор
в сектор „ПП” при ОД на МВР Перник, който след като се запознал със
съдържанието на представения му договор за покупко –
продажба на лекия автомобил, съставил в присъствието на жалбоподателя АУАН с № 8623 от 02.08.2019 г., в който
описал нарушението, извършено от И., квалифицирайки го по чл.145, ал.2 от ЗДвП.
Актът бил подписан от жалбоподателя, като му бил връчен и препис от него.
В законоустановения срок и в рамките на
правомощията си С.Г.Л.– началник сектор „ПП” към ОД МВР-Перник, въз основа на
съставения АУАН, е издал атакуваното НП № 19-1158-003744 от 03.10.2019 г. В
обстоятелствената част на същото административнонаказващият
орган (АНО) приел констатациите изложени в АУАН, като за нарушението на чл.
145, ал.2 от ЗДвП наложил на К.И. предвиденото в чл. 177, ал.6, пр.2-ро от
същия закон административно наказание глоба в размер на 200 лв
(двеста лева).
Процесното НП било връчено на жалбоподателя на 09.10.2019 г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа
обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени
доказателства, а именно: АУАН № 8623 от 02.08.2019 г, фиш бл. № 0841689 от 02.08.2019
г., договор за покупко – продажба от 11.06.2019 г. на
лек автомобил „Мазда 121 1.3” с рег. № *******, които кореспондират и със
свидетелските показания на Р.Г.А. и П.М.А., които разпитани в хода на съдебното следствие, потвърждава
изцяло отразените в обстоятелствената част на АУАН фактически обстоятелства.
Съдът дава вяра на техните показания,
тъй като същите са имали непосредствени впечатления за установените факти.
От правна страна:
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на чл. 189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП и приложената
Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, с която
са делегирани права на АНО по смисъла на чл. 47, ал.2 от ЗАНН. Актосъставителят Р.Г.А. заема длъжността мл.автоконтрольор
в сектор „ПП” при ОД на МВР-Перник и
като такъв е овластен по силата на т. 1.2. от горепосочената заповед да издава
АУАН по ЗДвП.
С разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗДвП законодателят е
създал задължение за приобретателят на регистрирано
пътно превозно средство в срок до един месец от придобиването да регистрира
придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни
средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен
когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.
От приложения по делото договор за
покупко-продажба се установява, че на 11.06.2019
г. жалбоподателят е закупил лек автомобил „Мазда 121 1.3” с рег. № ******* от
предишния му собственик Валентин А. К., като прехвърлянето на собствеността
станало по предвидения в закона ред, а именно в писмена форма с нотариално
заверени подписи. Сделката за покупко-продажбата на автомобила била изповядана
пред нотариус на 11.06.2019 г. От този момент за жалбоподателят е възникнало
задължението в едномесечен срок, считано от надлежното придобиване на
автомобила чрез покупката, т.е. до 11.07.2019 г., да заяви това обстоятелство
пред органите на МВР и да регистрира превозното средство на свое име. След като И. не е сторил това в
законоустановения срок, на 12.07.2019 г. чрез бездействието си той е реализирал
състава на чл. 145, ал.2 от ЗДвП, което се санкционира с предвиденото в чл.
177, ал.6, пр.2-ро от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 200 лв (двеста лева).
Съдът не споделя направеното възражение
от процесуалния представител на жалбоподателя, че при съставяне на АУАН и
издаване на атакуваното НП не са спазени изискванията, визирани в разпоредбите
на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, предвид липсата на конкретно и ясно
посочване на датата на извършване на нарушението, което е довело до
ограничаване правото на защита на нарушителя, тъй като и в двата документа е
посочено, че договорът, по силата на
който И. е придобил вече регистрирано моторно превозно средство, е от
11.06.2019 г. и съгласно разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗДвП, той е бил длъжен
в срок до един месец от тази дата да регистрира придобитото превозно средство в
службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния си адрес, т.е. и в АУАН, и в НП по недвусмислен начин е посочено,
че срокът е едномесечен, както и от коя дата същият започва да тече, поради
което и жалбоподателят е можел да разбере, че е изтекъл на 11.07.2019 г. и че
след тази дата с бездействието си да се
яви пред органите на МВР, за да представи автомобила за последваща
пререгистрация, съобразно актуалните данни за собствеността му е нарушил чл.
145, ал.2 от ЗДвП. В този смисъл, посочването в АУАН и в НП на датата на неговото
явяване пред служителите на сектор „ПП” – 02.08.2019 г., като дата на установяване
на нарушението не съставлява процесуално нарушение, защото и към този момент И.
е бил нарушител на чл.145, ал.2 от ЗДвП. При така изложените факти в АУАН и в
НП И. е имал възможност да организира адекватно и в пълен обем своята защита.
В конкретната хипотеза обаче
актосъставителят, а впоследствие и АНО не са отчели, че са налице особености в административното
производство, които са довели до допускане на съществено процесуално нарушение,
свързано с накърняване на принципа „non bis in idem”, като съображенията са следните:
Не се спори, че за същото нарушение непосредствено
преди съставянето на АУАН е бил издаден в присъствието на сочения нарушител фиш
бл. № 0841689, с който на основание чл. 177, ал.6 от ЗДвП му е била наложена
глоба в размер на 200 лв. Видно от съдържанието на фиша, той нито е подписан от
жалбоподателя, нито е оформен, че същият е отказал да стори това поради
оспорване на нарушението или несъгласие да заплати наложената му с него глоба.
Същевременно по административната преписка липсва надлежно подадено по чл. 186,
ал.2 от ЗДвП възражение от нарушителя срещу фиша, което автоматично да
препятства правното му действие. Ако е било направено устно такова, за каквото
свидетелства в хода на съдебното производство П.А. - съставител на фиша, то е
следвало това да намери отражение в документа, като отказът на жалбоподателят
да го подпише да се оформи по надлежния ред. Именно пропускът да се анулира издадения фиш, който не е надлежно
оформен, преди да се пристъпи към съставянето на АУАН за същото нарушение, е
довело до опорочаване на административнонаказателното производство още при неговото образуване, тъй като същото се е
развило в нарушение на принципа „non bis in idem”, като този порок е неотстраним в настоящата фаза и
води до отмяна на процесуално основание на НП като незаконосъобразно.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е
направено своевременно от страна на пълномощника на жалбоподателя, като
последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното
НП и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на
приложения на л.20 договор за правна защита и съдействие от 02.12.2019 г. се
установява, че жалбоподателят К.Г.И. е възложил на адвокат К.С. *** оказването
на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство
пред Районен съд Перник по обжалване на процесното
НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева
(минимално предвиденото в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7,
ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения) и е заплатено в брой при подписване на договора, т.е. разходът
е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело №
6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, поради което и Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1 следва да заплати
на К.И. процесната сума.
Мотивиран така и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
19-1158-003744 от 03.10.2019 г., издадено от Началника на сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР Перник, с което на К.Г.И., ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 200лв (двеста лева) на основание
чл.177, ал.6, пр.2-ро от Закона за движението по пътищата за нарушение на
чл.145, ал.2 от същия закон.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи Перник, с адрес гр.
Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на К.Г.И., ЕГН ********** сумата в размер
на 300 лв (триста лева), представляваща направени от лицето
в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Перник
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава
дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с
оригинала,
ИГ