Р Е Ш Е Н И Е
№ 2317
гр.
Пловдив, 25 ноември 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХI състав, в открито заседание на двадесет и седми октомври
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и с
участието на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ,
като разгледа докладваното от съдия Й.Русев КАНД № 2208 по описа на съда за
2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
РЗИ-Пловдив,
чрез процесуален представител по пълномощие, обжалва Решение № 890 от
24.06.2021 г., постановено по АНД № 2265/2021
г. по описа на Районен съд Пловдив, XVII
наказателен състав. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление
№ РД 04-ХІ –Б-21 /04.03.2021г., на директора на РЗИ-Пловдив, с което на „М.А.2007“
ЕООД, ЕИК ********* е наложено административно наказание „имуществена санкция”
в размер на 500 лева на основание чл.209а ал.2 от Закон за здравето(ЗЗ), във
връзка т.11 от Заповед № РД-01-52/26.01.2021г.за изм. и доп. на Заповед №
РД-01-677/25.11.2020г.,изм.и доп. със Заповед № РД-01-718 /18.12.2020г. и
Заповед № РД-01-20/15.01.2021г. на Министъра на здравеопазването, във връзка с
чл.63, ал.4 от ЗЗ.
С
жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на
постановеното съдебно решение, като се иска неговата отмяна и потвърждаване на
наказателното постановление.
Ответникът
по касация- „М.А.2007“ ЕООД, редовно призован, не взема отношение по
жалбата.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура – Пловдив дава становище, с което намира жалбата за
основателна.
Настоящата
инстанция на съда, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във
връзка с наведените в жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК,
констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по въззивното съдебно
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Районен
съд - Пловдив е възприел за установена, въз основа на доказателствата, събрани
по делото, описаната в обжалваното решение фактическа обстановка, която се
възприема и от настоящия съд, като поради това е ненужно да се повтаря. Въз
основа на констатираните факти е направил извод за проведено
административнонаказателно производство при съществено нарушение на
процесуалните правила.
Така постановеното решение е неправилно, като съображенията за това са следните:
Административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана на основание чл. 209а, ал. 2 от Закона за здравето, който в редакцията му,
действала към момента на извършване на нарушението (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) предвижда административно наказание "имуществена
санкция от 500 до 2000 лв." за нарушаване или неизпълнение на
въведени с акт на министъра на здравеопазването или на директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не
съставлява престъпление. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ (в прил. ред., ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1 министърът на
здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по
предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната
или за отделна област. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН изрично
регламентира кой е приложимият закон – този
към момента на извършване на нарушението, поради което изводът на съда за неточно квалифициране на нарушението е неправилен.
Констатираното нарушение е правилно квалифицирано, съобразно горните
законови текстове и деянието е фактически описано ясно, поради което не е
налице соченото в
решението грешно квалифициране. В НП е
посочена Заповед № РД-01-52/26.01.2021г. на министъра
на здравеопазването, с които са били въведени противоепидемични мерки на територията
на страната, като с т. 11 от последната заповед, в сила от 01.02.2021 г. до 30.04.2021 г., е въведено
задължение
до 28.02.2021г. да се преустановят всички посещения във всички заведения за
хранене и развлечения по см. на чл. 124 от Закона за туризма, като се допускат
доставки или взимане на храна за дома и офиса.
От събраните по делото доказателства по
несъмнен начин е установено, че на 14.02.2021г в 20.00ч. при извършена проверка
от длъжностни лица от РЗИ-Пловдив и Второ РУ Полиция към ОД на МВР -Пловдив, в
обект-заведение за хранене и развлечение по смисъла на чл.124 от ЗТ- ресторант
„Гребеца“, находящ се в гр.Пловдив,ул.“Ясна поляна“ №1, стопанисван от
дружеството-ответник по касация, не е преустановено посещението на посетители.
В момента на проверката се установило присъствие на 11 лица в закритата
търговска площ на обекта.Посетителите били на две маси –трима човека на една
маса и осем човека на друга, които консумирали храни и напитки /вино,вода,кафе
и шоколадов десерт/. По отношение на това дали този обект е обществено място
или не, Съдът намира, че същото отговаря на понятието за обществено място. В
Закона за здравето, § 1а от допълнителните разпоредби, е дадено определение за
"обществени места". Това са всички места, които са обществено достъпни
и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или
правото на достъп. Според показанията на разпитаните свидетели, фактът на
заварени хора, които консумират храни и напитки в заведението не е спорен.
Наличието на маси и столове в помещението, работеща кухня, безспорно са
характерни елементи за работещ обществен обект. По смисъла на понятието за
закрито обществено място, в съответствие с целта на закона следва да се
отбележи, че това помещение отговаря на понятието за закрито обществено място и
вложения в него смисъл. Същото е закрито помещение, покрито с покрив и има
най-малко три плътни стени/ страни, без оглед на материала, използван за
покрива, стените/страните, и без оглед на това дали структурата е постоянна или
временна. Налице са свидетелски показания и за това, че би могло да се влезе в
заведението директно, т. е. същото се явява и обществено място, след като
липсва ограничение на достъпа до него. Всички тези обстоятелства говорят за
закрито обществено място- с покрив и поне три преградни стени с възможност за
неконтролиран достъп и събиране на неограничен кръг от хора.
В случая
е без значение дали това помещение има съответните разрешителни, персонал,
работно време, касов апарат и т. н. Твърденията за неработещо заведение, а
частен повод, на който са се събрали приятели, в случая не могат да дерогират
описаното в заповедта на министъра на здравеопазването, доколкото приемането на
обратното би означавало на практика всяко едно питейно заведение да продължи
работата си въпреки противоепидемичните мерки към този момент, под предлога, че
не работи или че се провежда частно парти, както и решилите да не спазват
противоепидемични мерки празнично настроени хора да не бъдат санкционирани,
доколкото не са в заведение и са се видели случайно.
Същественото
в настоящия случай е, че помещението, в което са заварени тези 11 души се е
използвало като обществено място и отговаря на характерните елементи на такова
в процесния период от време. Следва да се отбележи практическото използване на
помещението по време на проверката, а не като цяло дали е работещо, дали е
частно или дали са със или без съгласието на собствениците там. Нито едно от
тези обстоятелства и всичките в съвкупност- за това, че имотът е частен, че не
работи и че са присъствали с разрешението на собствениците, не освобождава нито
един адресат от задължението да спазва заповедта на Министъра на
здравеопазването, нито му дава права да не се съобразява с тази заповед.
Начинът, по който на 14.02.2021г. е използвано това помещение говори за
обществено закрито място, а не за друго такова. Поради което това помещение и
намиращите се в него посетители не остават изолирани или недосегаеми от
цитираната заповед на Министъра на здравеопазването, като за тях също важат
въведените противоепидемични мерки, независимо от собствеността на постройката,
от приятелски отношения между присъстващите или от разрешението на
собствениците на заведението, доколкото отговорността при извършване на
административни нарушения е лична.
Всичко изброено сочи на неизпълнение на задължението за спазване на противоепидемичните
мерки, въведено с акт по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, изрично посочен в правната квалификация на деянието, дадена от
административнонаказващия орган, поради което правилно е ангажирана отговорността на нарушителя на соченото основание.
В обобщение на казаното се установяват основания за
отмяна на обжалваното съдебно решение, като фактическата обстановка е изяснена
и с акт по същество наказателното постановление следва да се потвърди.
При този изход на делото касаторът има
право на разноски, но такива не са поискани и затова съдът не дължи
произнасяне.
Воден от горното, на
основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.222, ал. 1 АПК Съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 890 от 24.06.2021 г., постановено по АНД № 2265/2021 г. по
описа на Районен съд Пловдив, XVII
наказателен състав,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № РД 04-ХІ –Б-21 /04.03.2021г.
издадено от директора на РЗИ-Пловдив, с което на „М.А.2007“ ЕООД, ЕИК *********
е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лева
на основание чл.209а ал.2 от Закон за здравето, във връзка т.11 от Заповед №
РД-01-52/26.01.2021г.за изм. и доп. на Заповед № РД-01-677/25.11.2020г.,изм.и
доп. със Заповед № РД-01-718 /18.12.2020г. и Заповед № РД-01-20/15.01.2021г. на
Министъра на здравеопазването, във връзка с чл.63, ал.4 от ЗЗ.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: