Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер      995         Година  2015, 20.05          Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав

 

   на 11.03.2015 година

 

в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: С.С.

                                        

като разгледа доклад­ва­­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 597 по описа за 2014 година и като обсъди :

 

        Производство пред първа инстанция.

Жалбоподателят “Орион 2002”ЕООД с адрес на управление *** е ос­по­рил ре­ви­зионен акт /РА/ №*********/23.10. 2013г., из­да­ден от Венета А. на длъжност Началник Сектор, възложи­ла ревизията и П. К. – Гл. инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив – Ръко­водител на ревизията, потвърден с Реше­ние №65/17.01.2014г. на Ди­ректор на Ди­рек­ция „Обжалване и да­нъчно-осигу­ри­­телна практика“/Д„ ОДОП“// - Пловдив при ЦУ на НАП, с която не е признат данъчен кредит в раз­мер на общо 91 760 лева и са начислени закъснителни лихви в размер на общо 51 889,86 лева.

Оспорващият счита, че РА в потвърдената част е необоснован, немоти­ви­ран и постано­вен при нарушение на материалния и процесеалния закони. Претендира раз­носки.

Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – Пловдив счита жалбата за неоснователна. Претен­дира разноски.

Пловдивският Административен Съд – VІІ състав, след като прецени поот­­­­­­дел­но и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателст­ва, намира за установено следното.

Със Заповед за възлагане на реви­зии/ЗВР/ №1300887/22.02.2013г./лист 329/ и ЗВР за изменение №1302677/03.06.2013г./лист 327/ и двете от В. А. – Началник сектор в Дирекция „Конт­рол“ при ТД на НАП – Плов­­­див била възложена ревезията на ЕООД-то по ДДС за периода 01.02.2007г. – 31.12-2009г..

В срока по чл.117 ал.1 ДОПК бил съставен и ревизионен доклад от про­веря­ва­щите органи по приходите №1302677/16.08.2013г./л. 73 и сл./.

От страна на ревизираното лице било подадено възражение срещу така издадения РД на дата 09.10.2013г./лист 48 и сл./, като в срока по чл.119 ал.2 ДОПК от органа, възложил ревизията и Ръководителя на ревизията бил изда­ден и оспорения тук РА от 23.10.2013г./л. 37 и сл./.

Ревизионният акт е бил обжал­ван в срока по чл.152 ал.1 ДОПК пред Ди­ректора на Дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл.155 ал.1 от ДОПК постановил Решение №65 от 17.01.2014г., с което го потвър­дил изцяло.

Така постановеният от решаващия административен орган резултат и по­да­ване на жалбата до съда в законоустановения за това 14 – дневен срок, обос­­но­вава извода за нейната процесуална допустимост.

Във връзка със служебно вмененото задължение на съда да следи за валидността на оспорения административен акт се установява от самията РА, че ревизията всъщност се явява пов­торна, след като с Реше­ние №152/11.02. 2013г./л. 27 и сл./ ответникът е отменил пър­­во­на­чал­но издадения в хода на ре­визионно производство, образувано с предходни ЗВР Реви­зионен акт №16120 3277 от 09.11.2012г. на ТД на НАП – Пловдив, ка­то препис­ката е била върната на органа по приходите, издал за­поведта за възлагане – за издаване на нов ре­­визионен акт на търговеца. Това е било изрично посочено и в съставения по сега обжалвания ревизионен акт – ревизионен доклад/пункт І.6/.

Безспорно е също така и че в изпълнение на отменителното Решение с цитираните вече по-горе: №1300887/22.02.2013г. и ЗВР за изменение №1302 677/03.06.2013г. на съ­щия Началник е възстановена ви­­сящ­ността на ре­визион­ното производство по по­вод уста­но­вяване задълженията за данък доба­вена стой­ност за по­со­че­ния период.

Трайна и последователна е съдебната практика/а и такава е била до нас­тоящия момент и тезата на самата приходна администрация/, че в тези случаи не се об­ра­зува ново ревизионно производство, а се възстановява ви­сящността на старо­то, като се касае за единно такова. Аргументи за това се чер­пят от раз­поредбите на чл.155 ал.4 и ал.6 от ДОПК съобразно които препис­ка­та се връ­ща на органа въз­ложил ревизията за “издаване на нов ревизионен акт”, като ре­визионното про­изводство започва от “незаконосъобразното действие, кое­то е послужило като ос­но­вание за отмяна на акта”.

В случаи като процесния константната съдебна практика приема, че до­кол­ко­то се касае до единно ревизионно производство, то началото на същото се счи­та за сложено с издаването на първата по ред ЗВР.

Изложеното налага да се приеме за нуждите на конкретния правен спор, че началото на настоящото ревизионно производство е сложено с издаването на още на първото ЗВР, като издадените в изпълнение на Реше­ние №152 от 11.02.2013г. на Директора на Дирекция “ОДОП” – Пловдив последващи ЗВР, не променят този факт.

Същественото в случая обаче е как съобразно така възприетото, следва да бъде разрешен въпросът относно валидността на процесния РА в аспекта на компетентност на издалите го органи по приходите предвид настъпилите в хода на ревизионното производство законодателни про­ме­ни в нормата на чл.119 ал.2 от ДОПК, в сила от 01.01.2013г.

Т.е. спорът е правен и се свежда до това, дали РА следва бъде издаден от орган по приходите, определен с издаването на нарочна Заповед за опре­деляне на ком­пе­тен­тен орган от органа, възложил ревизионното про­изводство, т.е. съоб­раз­­но изи­ск­ванията на чл.119 ал.2 от ДОПК /в редакцията в сила до изм. с ДВ бр. 82 в сила от 01.01.2013г./, респ. дали същият след­ва да бъ­де из­даден от ор­га­ни­те, определени като компетентни за това по си­ла­та на из­рич­ната правна норма на чл.119 ал.2 от ДОПК в сега действаща и ре­дак­ция.

Извън всякакво съмнение е, че нормата на чл.119 на ал.2 от ДОПК е про­це­суалноправна и като такава в общия случай следва да намери приложение вклю­чително и по всички неприключили към датата на влизането й в сила ревизионни про­изводство, освен обаче, ако в закона не е предвидено друго.

Посоченото изменение на чл.119 ал.2 от ДОПК е прието със ЗИД на ДОПК, обн. в ДВ бр.82 от 26.11.2012г., в сила от 01.01.2013г., като с § 35 ал.1 от ПЗР към същия този ЗИД на ДОПК е прието това “друго” като е постановено, че “Всички об­ра­зувани и висящи реви­зион­ни производства към деня на влизането в сила на то­зи закон се довършват по до­сегашния ред”.

Т.е. след като безспорно е установено, че настоящото ревизионно произ­вод­ство е образува с издаването на първата по ред заповед за възлагане на ре­ви­зията, издадена преди 01.01.2013г., то същото представлява образувано и висящо ревизионно производст­во по смисъла на § 35 ал.1 от Преходните и зак­лючителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ДОПК, обн. в ДВ бр.82 от 2012г., и следва да бъде приключено по досегашния ред.

Не може да се приеме, че законът не е уредил хипотезата на възлагане на ревизия при отменен предходен РА в хода на адми­ни­ст­ративното ум оспор­ване и връщане на преписката на ревизиращите органи, до­колкото и тези слу­чаи всъщ­ност се приравняват на образувани и висящи ревизи­он­ни производст­ва по сми­съ­ла на § 35 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ДОПК. Посочи се ве­че неедно­крат­но, че след отмяната на първоначално издадения ревизионен акт не започ­ва нова ревизия, а се възстановява висящността на производството по из­дава­не на ревизионен акт, започнало с първоначално издадената заповед за въз­ла­гане на ревизия.

Изхождайки от нормата на § 35, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ДОПК, повторното ревизионно производство следва да бъде довършено по стария ред, съответно по правилото на чл.119 ал.2 от ДОПК /до изменението му в сила от 01.01. 2013г./ и издателят на ревизионния акт следва да бъде орган по приходите, оп­ределен чрез нарочна заповед за определяне на компетентен орган, издадена от органа, възложил ревизията, което в случая не е сторено.

В конкретния случай органите, издали ревизионния акт, са двама като е по­со­чено, че компетентността им произтича от правилото на чл.119 ал.2 от ДОПК, в сила от 01.01.2013г., което правило се прие за неприложимо в конкрет­ния случай.

Или в обобщение – предвид липсата на заповед за определяне на ком­пе­тен­тен орган, и липсата на предоставяне на правомощията по издаване на РА по си­лата на самия закон на органите по приходите, издали процесния РА, се следва изводът, че ос­по­реният ревизионен акт е издаден от некомпетентен ор­ган, което во­ди до извод за неговата нищожност на това основание, която след­ва да бъде обявена от съда/така изрично и: решение 5571 от 15.05.2015г. по адм. дело №4002/2015г.; решение №5510 от 14.05.2015г. по адм. дело №2265/ 2015г.; решение №5435 по адм. дело №4008/2015г.; решение №5712 от 19.05. 2015г. по адм. дело №3091/2015г. всичките на ВАС на РБ/.

С  оглед изложените по-горе мотиви и на основание чл.160 ал.1 ДОПК след­­ва да постанови решение, с което се обяви нищожността на Ре­визионен акт №*********/23.10.2013г., из­да­ден от В. А. на длъжност Начал­ник Сектор, възложи­ла ревизията и П. К. – Гл. инспектор по приходи­те в ТД на НАП – Пловдив – Ръко­водител на ревизията, потвърден с Реше­ние №65/17.01.2014г. на Ди­ректор на Ди­рек­ция „Обжалване и да­нъчно-осигу­рител­на практика“/Д„ ОДОП“// - Пловдив при ЦУ на НАП, с която не е признат данъ­чен кредит в раз­мер на общо 91 760 лева и са начислени закъснителни лихви в размер на общо 51 889,86 лева.

На жалбоподателя се дължат направените по делото разноски в размер на общо 450 лева.

  Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН ре­ви­зионен акт /РА/№*********/23.10.2013г., из­да­ден от В. А. на длъжност Началник Сектор, възложи­ла ревизията и П.К. – Гл. инспектор по приходите в ТД на НАП – Плов­див – Ръко­водител на ревизията, потвърден с Реше­ние №65/17.01.2014г. на Ди­ректор на Ди­рек­ция „Обжалване и да­нъчно-осигу­ри­­телна практика“/Д„ ОДОП“// - Пловдив при ЦУ на НАП, с която на “Орион 2002”ЕООД с адрес на управление *** не е признат данъчен кредит в раз­мер на общо 91 760 лева и са начислени закъснителни лихви в размер на общо 51 889,86 лева.

ОСЪЖДА Дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП с адрес на призо­ваване гр.Пловдив, ул.“Скопие”№106 да заплати на “Орион 2002”ЕООД с адрес на управление *** су­ма­та от общо 450 /че­тиристотин и петдесет/ лева раз­­носки по де­ло­то.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

                                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :