№ 18
гр. Варна, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20223100501850 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 2333/04.05.2022г., идентична с въззивна
жалба вх. № 2406/10.05.2022г., препратена от Министерството на правосъдието на РБ,
двете подадени от М. Д. И. ЕГН ********** от гр. **********, чрез пълномощника му и
негов баща Д. И. П., против Решение
№ 77/27.04.2022 г., постановено по гр. дело № 1009/2021 г. по описа на ПРС, с което е
отхвърлен предявения от него иск срещу Прокуратурата на Република България за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 2000.00 лева неимуществени вреди, поради
нарушение на правото на разглеждане и решаване на БП № 1730/2017 г. по описа на Трето
РУ при ОД ВМР-Варна, в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи, като неоснователен.
Сочи като процесуален пропуск на първоинстанционния съд, че не е коментирал по
делото, прието и приложено решение по адм.д. № 3391/2018г. на ВАС. Решението на ВАС е
задължително за всички съдилища и ПРС не може да му се противопоставя в решението си
по гр.д. № 1009/2021г. Съобразявайки се в решението на ВАС, за него е безинтересна
наказателната преписка, водена срещу трето лице, а интересът му се корени в
административното преследване, което все още не е приключило с акт на Прокуратурата,
която води и контролира разследванията срещу всички граждани.
Моли се да бъде прогласено обжалваното решение за нищожно и делото да се върне
1
за разглеждане от друг състав, а ако се приеме, че решението е неправилно, да бъде
отменено и постановено друго, с което искът да бъде уважен.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на
РБ. В о.с.з. на 06.12.2022г., чрез прокурор при ВОП М.Ставрев оспорва въззивната жалба.
Счита същата за неоснователна. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено.
Относно така предявения иск се излагат следните твърдения, респективно
възражения от страните:
В исковата си молба М. Д. И. , чрез пълномощника му и негов баща Д. И. П. излага,
че с влязло в сила решение по адм.д. № 3391/2018г. по описа на ВАС е оставено в сила
решение по адм.д. № 3351/2017г. на АдмС-Варна, с което е отхвърлена жалбата му против
полицейска заповед за задържане на правно осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, с която е бил
задържан на 30.11.2017г. при доказан полицейски произвол и нарушение на чл. 5, § 1, 2 и 4
от ЕКЗПЧОС, което било установено според него в решението по гр.д. № 269/2020г. на
ПРС. Сочи, че макар разследването по случая да е приключило още в 17.00ч. на 01.12.2017г.,
до настоящия момент Прокуратурата на РБългария не е издала постановление, с което да
прекрати разследването срещу М. Д. И.. За това счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 6,
ал. 1 от ЕКЗПЧОС и чл. 2 от Директива 2012/13г. на ЕС, от което нарушение са му
причинени душевни болки и страдания, т.к. той и до момента не може да докаже, че не е
извършвал деянието, за което е бил задържан или, че деянието не е престъпление.
Моли се, като се установи от съда нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС и чл. 2 от
Директива № 2012/13г. да бъде осъдена Прокуратурата на РБългария да му плати сумата от
2000.00лв., представляваща обезщетение за претърпените душевни болки и страдания.
В писмен отговор Прокуратурата на РБ, чрез прокурор при ВРП Здр.Задгорска,
оспорва исковата претенция, като недоказана по основание и размер. БП № 1730/2017г. на
Трето РУ при ОД на МВР-Варна е образувано срещу М.А.М., за престъпление по чл. 354а,
ал. 5 от НК, като първото действие е извършено на 01.12.2017г., а производството е
прекратено с постановление от 07.12.2017г. на прокурор при ВРП, като е приложена
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. М. Д. И. е разпитан единствено като свидетел по
провежданото разследване, поради което не му е било връчено постановлението за
прекратяване на БП. Ищецът не е заинтересован по какъвто и да е начин от воденото БП.
Той не е ангажирал и доказателства за претърпени вреди, пряка и непосредствена последица
връзка с продължителносттга на наказателното производдство. Не е ясно дали претенцията
му произтича от задържането му по ЗМВР, по което има произнасяне от съответните
Адм.съдилища или с следствие на воденото БП. Ако е за това, че е бил разпитван като
свидетел в хода на БП, то иск за обезщетение по ЗОДОВ е недопустим, защото не по пада в
която и да е хипотеза по този закон. Намира искът за неоснователен.
Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена исковата
претенция срещу Прокуратурата на РБългария.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства установява следното от
2
фактическа страна :
Видно, по първоинстанционното дело е приета и приложена папка с материалите
по БП № 1730/2017г. на Трето РУ на МВР-Варна за престъпление по чл. 454, ал. 5 от НК.
Същото е образувано срещу лицето М.А.М.. Първото действие по разследването е оглед на
местопроизшествието от 01.12.2017г. М. Д. И. е разпитан в разследването единствено като
свидетел. С постановление от 07.12.2017г. производството по БП № 1730/2017г. на Трето
РУ-ОД на МВР-Варна, образувано срещу М.А.М. за престъпление по чл. 354а, ал. 5 от НК е
прекратено. Постановено е изпращане на копие от постановлението на М.А.М..
Отново по първоинстанционното дело е приложено решение № 16776/10.12.2019г.
по адм.д. № 3391/2018г. на ВАС, с което е оставено в сила решение № 128/26.01.2018г. по
адм.д. № 3351/2017г. на АдмС-Варна, с което е отхвърлена жалбата на М. Д. И., против
заповед № 439з-1682/30.11.2017г. на полицай от Трето РУ при ОД на МВР, с която на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е разпоредено задържане на лицето. Жалбата е
съдържала оплаквания, идентични с настоящите против заповедта за задържане.
Представено и приложено е и решение № 202/07.08.2020г. по гр.д. № 269/2020г. по
описа на РС-Провадия. С това решение е отхвърлен иска на М. Д. И. против ВАС за
заплащане на обезщетение от 2000.00лв. за претърпени неимуществени вреди в резултат на
постановеното решение № 16776/10.12.2019г. по адм.д. № 3391/2018г. на ВАС. В мотивите
решаващият състав е приел, че е налице нарушение на разпоредбите на чл. 5, § 1 от
ЕКЗПЧОС.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните прави следните правни изводи :
Въззивното жалба е допустима за разглеждане предвид това, че е подадена в срок,
изхожда от надлежно легитимирана страна по делото, срещу акт на съда, който подлежи на
обжалване и при наличието на правен интерес.
Следва произнасяне по същество.
Най-напред въззивникът е навел оплаквания за неправилна правна квалификация на
иска.
По наведените твърдения за наличие на обстоятелствата за присъждане на
обезщетение в претендирания размер от 2000.00лв., по реда на чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ,
настоящият състав споделя напълно мотивите на ВРС и на осн. чл. 272 от ГПК препраща
към тях. Независимо от това, намира, че следва да изложи и своите.
Видно от БП № 1730/2017г. на Трето РУ към ОД на МВР-Варна, Същата е
образувана на с първото извършено действие по разследване, а именно: извършването на
опис на местопроизшествието на 01.12.2017г. срещу М.А.М., за престъпление по чл. 354, ал.
5 от НК. Обвиняемият е това посочено по-горе лице, а ищецът М. Д. И. е разпитан по БП
единствено в качеството му на свидетел, видно от съдържащият се в кориците протокол за
разпит от 01.12.2017г.-л. 13. В хода на разследването, след извършени справки, изготвяне на
физико-химична експертиза и извършена оценка на наркотично вещество, на 06.12.2017г.,
разследващият полицай е изказал мнение, че БП следва да бъде прекратено на осн. чл. 9, ал.
2 от НК, понеже не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява
признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
3
С постановление от 07.12.2017г. БП, срещу М.А.М. е прекратено от прокурор при
ВРП-л. 83 от първоинстанционното дело.
Видно, БП изобщо не е водено срещу ищеца М. Д. И. и затова той не е уведомен за
прекратяването-. Това не означава, че производството срещу него и до момента не е
прекратено и той търпи вреди, без да е налице постановен акт, че той не е извършвал
каквото и да е престъпление, както смята. БП № 1730/2017г. на Трето РУ към ОД на МВР-
Варна е прекратено с издаденото постановление от 07.12.2017г. на прокурора при ВОП, в
разумен срок. Не е налице още първата от предпоставките за уважаване на иска по чл. 2б, ал.
1 от ЗОДОВ, поради което не следва да бъдат изследвани и останалите.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че не са взети предвид от
първоинстанционния съд решенията по адм.д. № 3351/2017г. на АдмС-Варна и адм.д. №
3391/2018г. на ВАС и при задържането на М. Д. И. е осъществен полицейски произвол, в
нарушение на разпоредбите на чл. 5, § 1 от КЗПЧОС, позовавайки се на решението по гр.д.
№ 269/2020г. на РС-Провадия.
Най-напред липсват доказателства, че последно соченото решение на РС-Провадия
е влязло в сила, за да породи действие. Дори и да е така, то със сила на присъдено нещо се
ползва отразеното в диспозитива на решението и то само по отношение на страните, но не и
в мотивите му. Видно от диспозитива, отхвърлен е искът на М. Д. И. против ВАС за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от постановеното решение
№ 16776/10.12.2019г. по адм.д. № 3391/2018г. на ВАС в размер на 2000.00лв. Тъкмо като се
зачете действието на решение № 16776/10.12.2019г. по адм.д. № 3391/2018г. на ВАС, с
което е оставено в сила решение № 128/26.01.2018г. по адм.д. № 3351/2017г. на АдмС-
Варна, с което е отхвърлена жалбата на М. Д. И., против заповед № 439з-1682/30.11.2017г.
на полицай от Трето РУ при ОД на МВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е
разпоредено задържането му. Нито е отменена заповедта за задържане,по реда на чл. 145 и
сл. от АПК, нито е прогласена от административния съд на осн. чл. 5, § 1 от КЗПЧОС
незаконносъобразността на фактическото задържане на М. Д. И. на 30.11.2017г. преди
издаване на заповедта за задържане за срок от 24 часа. Заповедта за задържане следователно
съдържа всички необходими реквизити по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР и е мотивирана, противно
на наведените от ищеца оплаквания. Заповедта е подписана от М. Д. И. и той самият е
подписал необходимата по ЗМВР декларация, че е запознат с правата си, както и за
намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви "б" – "е".
Задържането на М. Д. И. на 30.11.2017г. е извършено на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР. Според приложеното БП № 1730/2017г. на Трето РУ при ОД на МВР-Варна то е
настъпило в 23.30ч. и е освободен в 17.00ч. на 01.12.2017г. В чл. 72 от ЗМВР е уредено
задържането за 24ч., като следва да са налице само данни за извършено престъпление.
Такива са установени от извършилия проверката полицай в автомобила на М.А.М.,
откривайки две пликчета с марихуана. Заповедта е законосъобразна, след като не е отменена
от ВАС, въпреки предприетото обжалване и е спазен срока. Като се е оказало, че не е налице
престъпление ,М. Д. И. е бил освободен.
Съдът намира, че в настоящия случай не са доказани изискуемите предпоставки
за уважаване на исковата претенция. Същата следва да бъде отхвърлена.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Няма искане от страните за присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне
в този смисъл.
4
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 77/27.04.2022 г., постановено по гр. дело №
1009/2021 г. по описа на ПРС, с което е отхвърлен предявения от М. Д. И. ЕГН **********
от гр. **********, иск срещу Прокуратурата на Република България за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 2000.00 лева неимуществени вреди, поради
нарушение на правото на разглеждане и решаване на БП № 1730/2017 г. по описа на Трето
РУ при ОД ВМР-Варна, в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи, като неоснователен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване предвид разпоредбата на чл.
280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5