№ 73
гр. Разград , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
в присъствието на прокурора Веселин Якимов Минков (ОП-Разград)
като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20213300600195 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по протест от прокурор при РП
Разград против присъда №14/09.03.2021 г. по нохд №890/2019 г. на РС
Разград в частта, с която е оправдан подс. М. Х. М..
Постъпил е протест (вх. №260688/11.03.2021 г. на РС Разград) на
прокурор от РП Разград против присъда №14/09.03.2021 г. по нохд
№890/2019 г. на РС Разград.
Оплакванията са, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и
необоснована в частта, с която е оправдан подс. М. Х. М. по обвинението по
чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК.
Искането е за отмяна на присъдата в частта, с която М. е призна за
невиновен и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде осъден по
предявеното обвинение.
Няма направени доказателствени искания.
В допълнителни съображения от 07.06.2021 г. се излагат доводи в
подкрепа на оплакванията в протеста. Според прокурора изводите на съда, че
не е доказано по безспорен и несъмнен начин М. да е причинил на
пострадалия З. средна телесна повреда в съучастие с другия подсъдим А. са
1
неправилни, тъй като пострадалия З., в показанията си дадени на досъдебното
производство /л. 3 - 5/ посочва подсъдимия М. като лицето, което му е
нанесло удар с юмрук в областта на устата и му е избило предните резци.
Показанията са прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 НПК.
Освен това било извършено разпознаване от пострадалия на което
категорично разпознал подсъдимия М., като лицето, което му е нанесло удар
и му е избило предните резци.
Прокурорът сочи, че в подкрепа на показанията на св. З. са и
показанията на св. Р., дадени в хода на досъдебното производство /л. 14/,
които са приобщени по реда, предвиден в НПК и св. Т. Р. посочил, че в боя
участвал мъж на възраст около 40 години, плешив, който бил с метална
гривна, тип ланец на ръката и който удрял пострадалият З.. Според прокурора
на това описание отговаря подсъдимият М.. А обвинителната теза се подкрепя
и от заключението по назначената по делото комисионна съдебно-медицинска
експертиза.
Прокурорът намира, че показанията на други свидетели не се отнасят за
момента, когато първоначално е бил ударен св. З., а за един малко по-късен
момент.
В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста и заявява,че счита
присъдата за неправилна в частта, в която съдът е признал подсъдимия М. за
невинен. Според прокурора съдът е следвало да кредитира показанията на
пострадалия З., които са били дадени на ДП, защото са дадени скоро след
самия инцидент, както и да вземе предвид разпознаването, с което
пострадалият е разпознал подсъдимия М. като лице, което му е нанасяло
удари. Прокурорът намира, че анализът на свидетелски показания в това
число и на свидетеля Р. води до единствения правилен извод, че подсъдимият
М. е участвал в побоя и следва да отговаря за обвинението, което му е
повдигнато. Поддържа искането присъдата да бъде отменена в тази част като
подсъдимия бъде признат за виновен и му бъде наложено съответно
наказание.
В производството като частен обвинител и граждански ищец е
конституиран К.З. в съдебно заседание повереникът му адв. М. заявява, че
счита протеста за основателен и обвинението, спрямо подсъдимия М., за
доказано по несъмнен начин. Прави искане присъдата да бъде отменена в
атакуваната част и да бъде постановен нов съдебен акт, с който подсъдимият
да бъде признат за виновен.
Препис от протеста е връчен на защитниците на подсъдимите и не са
постъпили писмени възражения по чл. 322 НПК.
Подсъдимият М. Х. М. се явява със защитник адв. Николов.
2
В съдебно заседание адв. Николов – защитник на подс. М. и моли съда да
потвърди присъдата, като правилна и законосъобразна. Защитникът изтъква,
че в мотивите, към присъдата е отразено, че при проведените разпити на
пострадалия, той е заявил на първо място, че предполага, че подсъдимият го е
ударил, защото е бил в близост на инцидента, че от други хора е научил, че
бил ударен от подсъдимия и категорично заявява, че не е видял подсъдимия
М. да го удря. Според защитника и разпитаните по делото свидетели –
приятели на пострадалия, са категорични, че удар е нанесъл единствено
подсъдимия А.А.. Защитникът намира, че и разпитаните свидетелите К., И. и
Е. също са категорични, че участие на М.М. няма, а св. Е. - охранител в
комплекса установява, че през цялото време е държал подсъдимия М.. Адв.
Николов заявява, че по делото няма нито едно доказателство, нито един
свидетел, който да уличава доверителя му в съпричастност към инцидента.
По тези съображения намира за правилен и законосъобразен извода на съда,
че от всички събрани по делото доказателства се установява, че доверителят
му няма съпричастност към инцидента, защото не е имал физическата
възможност да участва, тъй като е бил задържан от свидетеля Е. през цялото
време.
В съдебно заседание подсъдимият АЛ. В. АЛ. заявява, че иска да остани
присъдата в сила.
Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед характера
на въззивната проверка и обхвата й по чл. 314 от НПК, установи:
Протестът е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен
акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което е оправомощено, съгласно чл.
318, ал. 1 НПК.
С обжалваната присъда РС Разград признал подсъдимия М. Х. М. за
НЕВИНОВЕН в това, че на 05.05.2018 г. в гр. Разград в съучастие като
съизвършител с АЛ. В. АЛ., е причинил средна телесна повреда на К. ГЮН.
ЗЮЛК., изразяваща се в травматично избиване на първи горен десен резец,
счупване на клиничните коронки на първи и втори леви горни резци до
нивото на венеца, довели до трайно затруднение в дъвкателната функция
/фаза на отхапване/ и неясно изговаряне на думите /фъфлене/ на пострадалия -
престъпление по чл. 129, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, поради което го
оправдал по повдигнатото обвинение.
Със същата присъда съдът признал подсъдимия АЛ. В. АЛ. за
ВИНОВЕН в това, че на 05.05.2018 г. в гр. Разград в съучастие като
3
съизвършител с неустановени в хода на делото други лица е причинил средна
телесна повреда на К. ГЮН. ЗЮЛК., изразяваща се в травматично избиване
на първи горен десен резец, счупване на клиничните коронки на първи и
втори леви горни резци до нивото на венеца, довели до трайно затруднение в
дъвкателната функция /фаза на отхапване/ и неясно изговаряне на думите
/фъфлене/ на пострадалия - престъпление по чл. 129, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал.
2 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК му налага наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, като на основание
чл. 66, ал. 1 от НК отлага изтърпяването на така наложеното наказание за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Осъдил подсъдимия АЛ. В. АЛ. да заплати на К. ГЮН. ЗЮЛК., ЕГН
********** сумата от 10000 /десет хиляди/ лева неимуществени вреди от
престъплението, ведно със законната лихва, считано от 05.05.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата и отхвърлил гражданският иск в частта
му, в която се иска солидарно осъждане и на подсъдимия М. Х. М. за
заплащане на претендираната сума, като неоснователен спрямо този
подсъдим.
Осъдил подсъдимият АЛ. В. АЛ. да заплати по сметка на ОДМВР гр.
Разград сумата 366.32 лева, представляваща разноски на досъдебното
производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград сумата 260 лева
представляваща разноски в съдебното производство, както и сумата от 400
лева, представляваща държавна такса върху уваженият граждански иск.
От събраните доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият АЛ. В. АЛ. е български гражданин, роден на 26.08.1995 г. в
гр. Разград, живее в гр. Разград, има основно образование, не е женен, не е
осъждан.
Подсъдимият М. Х. М. е български гражданин, роден на 10.03.1980 г. в
гр. Разград, живее в гр. Разград, има основно образование, не е женен,
осъждан.
Свидетелят К.З. живеел в гр. Разград. На 04.05.2018 г., вечерта, св. З.
излязъл с приятелката си и около полунощ на 04/05.05.2018 г. отишли в
заведение „Планета Пайнер клуб“ в хотел „КАРТООН“ в гр. Разград. Там се
срещнал със своите приятели - свидетелите Ю.Р. и Т. Р.. След полунощ, на
05.05.2018 г., св. З. видял свой познат в другия край на заведението и тръгнал
към него. По пътя минал покрай две компании от хора, които в този момент
се разправяли и се бутали помежду си. Докато минавал покрай тях св. Х. Х. -
син на подс. М.М., попитал св. З., на чия страна е. Свидетелят не познавал
хората от компаниите и отговорил, че не е на ничия страна. След това св. Х.
блъснал с едната си ръка св. З. и посегнал да го удари с другата с юмрук, за да
се предпази, З. избегнал удара и ударил Х. с юмрук. След това продължил
4
пътя си и отишъл при своя познат.
След известно време при св. З. отишъл подс. М.М. и попитал, той ли е
ударил сина му. Св. З. потвърдил, че го е ударил и казал, че синът му пръв се
е опитал да го удари. Подс. М. казал на св. З. да излезе отвън пред
заведението, за да се разберат и З. излязъл. Подс. М. повикал сина си - св. Х..
Пред сградата излезли и други лица от компанията на подс. М., сред тях и
подс. А.А.. Св. Х. видял св. З., засилил се към него и замахнал с юмрук, за да
го удари. З., за да се защити, ритнал с крак св. Х. и той паднал на земята. След
това подсъдимите и компанията им тръгнали към св. З. струпването на хора
било забелязано от охраната на заведението и тя се намесила. Един от
охранителите - св. Джейхан Е. хванал подсъдимия М. и го задържал, като
попречил да се включи в свиването. Другите лица от компанията на подс. М.,
сред които и подс. А., се нахвърли върху св. З.. Подсъдимият А.А. нанесъл
силен удар с юмрук в лицето на З., който паднал и получил други удари и
ритници от наобиколилите го лица. Намесили се и други охранители,
издърпали някои от биещите се лица и прекратили побоя над пострадалия.
Подсъдимият М., който бил задържан настрани от охраната, не могъл да се
намеси в сбиването.
По-късно З. бил откаран в МБАЛ - гр. Разград, където му бил оказана
медицинска помощ.
В резултата от нанесените удари К.З. получил:
Травматично избиване на първи горен десен резец;
Счупване на клиничните коронки на първи и втори леви горни резци до
нивото на венеца;
Ръзкъсно-контузна рана в дясна лакътна област;
Кръвонасядане и охлузване в дясна колянна област;
Охлузване на гърба.
Уврежданията са получени в резултат на нанесен удар с юмрук в
областта на устата, падане на терена, получени удари с ритници и юмруци.
Описаната обстановка е безспорно установена от показанията на
свидетелите, писмените доказателства, заключенията по назначените
експертизи.
Свидетелите очевидци описват без съществени противоречия събитията,
развили се през нощта на 05.05.2018 г.
Св. Т. Р., св. И., св. Е., св. Х., св. Ю. Р. посочват, че са видели подс. Али
да нанася силен удар с ръка в лицето на пострадалия. Тези свидетели
5
категорично посочват, че не са видели подс. М. да ударя пострадалия. Св. Е.
твърди, че го държал през цялото време и не е оставил възможност да нанесе
удар на З.. Св. Алиосманов заявява, че след инцидента от охраната му казали,
че „М. бил по-настрани“.
Пострадалият – св. З. заявява, че не е видял подс. М. да го удря, но тъй
като друг не познавал, той го извикал навън и „той му отворил проблема“ и
някой му казал, че М. го ударил затова смята, че М. го ударил. Няма
противоречия между показанията на свидетелите, няма противоречия и с
обясненията на подсъдимия. Подс. Али признава, че е нанесъл удара, така
както сочат голяма част от свидетелите, че са го видели и разпознали когато
нанася удар на З.. Подс. М. твърди, че не е удрял пострадалия и че някой го
хванал и задържал. Обясненията му съответстват на показанията на св. Е. и
останалите свидетели. Обвинението по отношение на подс. М. е недоказано.
Не се установява от събраните доказателства, че М., в съучастие като
съизвършител с подс. А. е причинил средна телесна повреда на З..
Безспорно е установено от показанията на свидетелите и
самопризнанията на подсъдимия, че А. е нанесъл удар с юмрук в лицето на З.
и причинил част от уврежданията - травматично избиване на първи горен
десен резец и счупване на клиничните коронки на първи и втори леви горни
резци до нивото на венеца, останалите увреждания са от падането на земята
на пострадалия понесените удари и ритници от други лица.
Видно от заключението по СМЕ (л. 16 от ДП) травматичното избиване на
първи горен десен резец и фрактурите на клиничните коронки на първи и
втори леви резци до нивото на венеца, обуславят трайно затруднение в
дъвкателната функция /фаза на отхапване/ и неясно изговаряне на думите
/фъфлене/ за срок повече от един месец и представляват средна телесна
повреда, а останалите увреждания са причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота на пострадалия.
Безспорно е установено, че на 05.05.2018 г., в гр. Разград, подсъдимият
А.А., в съучастие като съизвършител с неустановени лица, е причинил средна
телесна повреда на К. ГЮН. ЗЮЛК. и осъществил с деянието си, от
обективна и субективна страна, състав на престъплението по чл. 129, ал. 1 във
вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
А. е действал при пряк умисъл. Нанесъл е силен удар с ръка в лицето на
З. и е искал да му причини телесни повреди. С оглед силата и мястото на
удара е налице пряк умисъл за причиняване на средна телесна повреда.
При индивидуализация на наказанието на А. съдът е отчел смекчаващите
и отегчаващи вината обстоятелства.
Протестът е неоснователен.
Действително З. на ДП е посочил М. като лице, което му е нанесло удара,
6
но в съдебно заседание изрично уточнява по какви съображения го е посочил
– по негова инициатива са излезли навън, не е познавал други лица и М. е бил
в близост, друго лице е посочило М. като човека, който го ударил. Съдът
намира, че показанията на св. З. от ДП в тази част са недостоверни.
Пострадалият е посочил М. като лице, което е изискало от него обяснения, за
това, че ударил сина му и инициатор на събитията, но не се установява М. да е
нанесъл удар на З.. Показанията на свидетеля З. в тази част се опровергават от
показанията на останалите свидетели посочени по-горе, които твърдят, че М.
не е участвал в нанасянето на удари, тъй като бил задържан от св. Е..
Съответно не може да носи наказателна отговорност като съизвършител за
причинената телесна повреда на пострадалия.
В съдебно заседание св. Т. Р. изрично посочва, че видял подс. А. да
нанася удар на пострадалия и че подс. М. е бил там, но не го е виждал да
нанася удари. Поради това твърдението на прокурора в протеста, че
описанието дадено от св. Т. Р. на ДП на лице нанасяло удари съответства на
подс. М. е произволно и не може да бъде споделено. Не е извършвал
разпознаване св. Р. и не би могло да се спекулира с дадено описание на
участник в сбиването. Показанията му, дадени в съдебно заседание, че не е
виждал М. да нанася удари са в съответствие и с показанията на останалите
свидетели.
Не могат да бъдат споделени и доводите на прокурора в пренията пред
въззивния съд, че следва да се даде вяра на показанията на св. З. от ДП, тъй
като са дадени скоро след инцидента. Свидетелят категорично заявява, че не е
виждал М. да му нанася удари и посочва причините, поради които е дал
показания и съответно извършил разпознаване.
В мотивите към присъдата първоинстанционният съд е изложил
изчерпателен и ясен анализ на събраните доказателства. Изводите му са
обосновани. Въззивният съд, след самостоятелен анализ на доказателствата,
установи идентична фактическа обстановка. Въз основа на нея могат да се
направят същите правни изводи, че подс. М. не е извършил престъплението, в
което е обвинен и са налице основанията по чл. 301, ал. 2 НПК за
признаването му за невиновен.
В хода на първоинстанционното производство е допуснато нарушение
(което не е основание за връщане на делото за ново разглеждане) на
разпоредбата на чл. 311, ал. 1, т. 7 НПК, относно съдържанието на съдебния
протокол, тъй като не е вписано обявяването на присъдата по съответния ред
и разясненията на председателя относно реда и срока за нейното обжалване.
Изискване на чл. 310 НПК е присъдата да бъде обявена незабавно, след
подписването й, от председателя на съдебния състав, а съгласно чл. 131 НПК
протоколите, съставени при условията и по реда, предвидени в този кодекс,
са доказателствени средства за извършване на съответните действия и за
реда, по който са извършени. Съгласно чл. 311, ал. 1, т. 7 НПК в съдебният
7
протокол следва да се впише обявяването на присъдата по съответния ред и
разясненията на председателя относно реда и срока за нейното обжалване.
РС е извършил и отразил в присъдата анализ на доказателствата, а
направените фактически изводи са в съответствие със събраните
доказателствата и се споделят от състава на ОС Разград. Правните изводи на
първоинстанционния съд са правилни, в съответствие със закона.
Предвид изложеното, съставът на Окръжен съд гр. Разград намира, че
първоинстанционната присъда е законосъобразна, обоснована и справедлива,
постановена при пълнота на доказателствата и не се установяват допуснати
процесуални нарушения, които са основание за отмяна на присъдата, поради
което тя не страда от недостатъци, които да налагат отмяна или изменение. С
оглед на това и на основание чл. 338 НПК, съдът
РЕШИ:
Потвърждава присъда №14/09.03.2021 г. по нохд №890/2019 г. на
Районен съд – гр. Разград.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8