Определение по дело №67133/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13849
Дата: 1 юни 2022 г. (в сила от 1 юни 2022 г.)
Съдия: Пламен Иванов Шумков
Дело: 20211110167133
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13849
гр. София, 01.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110167133 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от „Теленор България” ЕАД срещу Й. Г.
М..
След служебно извършена служебна справка в Търговския регистър се установи,
че ищецът е с променено наименование – „Йеттел България“ ЕАД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба,
депозиран от назначения по делото особен представител на ответника.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Съдът съобрази, че с отговора на исковата молба е направено искане за допускане
изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза по въпроси, които са в тежест на
доказване на ищеца. Ето защо ищцовото дружество, след като съобрази разпределената
по делото доказателствена тежест и направените от ответника възражения в отговора
на исковата молба, следва да ангажира надлежни доказателства. Искането следва да
бъде отложено за първото по делото открито съдебно заседание, като се даде
възможност на ищеца да ангажира становище.
Повод за образуване на настоящото производство е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № 41393 от 2021 г. на СРС, като именно за вземането по
същата се търси установяване по настоящото дело. Предвид изложеното и на осн. чл.
86, ал. 1, изр. 2 ПАС, съдът намира, че посоченото ч.гр.дело следва да се приложи към
настоящето дело.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис,
обективиран в същата.
ПРИЛАГА на осн. чл. 86, ал. 1, изр. 2 ПАС ч.гр.дело № 41393 от 2021 г. по описа
на СРС към настоящето дело.
1
УКАЗВА на ищеца, че в петдневен срок от получаване на съобщението следва да
ангажира становище във връзка с направеното от ответника искане за допускане
назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, като се съобрази с мотивната част на
определението.
ОТЛАГА произнасянето по направеното искане от ответника за допускане
назначаването на ССчЕ, след постъпване на становище от ищцовото дружество.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 07.07.2022 г.
от 10:40 ч., за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, като на ищеца се
изпрати и препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са три кумулативно обективно съединени установителни искове, както
следва:
- иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС за
признаване за установено, че ответникът Й. Г. М. дължи на ищцовото дружество
сумата от 308,01 лв., представляваща неплатени абонаментни такси за отчетен период
от 25.06.2019 г. до 24.08.2019 г. за предпочетен номер ++359*********;
- иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2,
предл. първо ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Й. Г. М. дължи на
ищцовото дружество сумата от общо 177,13 лв., представляваща неплатени лизингови
вноски за устройство Apple iPhone SE 32 GB Space Grey за периода от 25.06.2019 г. до
24.10.2019 г.;
- иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът Й. Г. М. дължи на ищцовото дружество сумата от 77,46 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на сключения между страните
договор по вина на ответника, която сума е включена в издадена фактура с №
**********/25.10.2019 г.;
- иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2,
предл. първо ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Й. Г. М. дължи на
ищцовото дружество сумата от 27,34 лв., представляваща разлика между цената на
закупено устройство без абонамент и преференциална обща лизингова цена по
договора за лизинг, начислена във фактура № **********/25.10.2019 г.
Ищецът e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу Й. Г. М. за сумите от: 589,94 BGN /петстотин осемдесет и девет лева
и 94 стотинки/, представляваща задължение за неизпълнение по допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочитан номер ++359********* и
договор за лизинг към него за периода от 25.06.2019 г. до 24.10.2019 г., ведно със
законна лихва от 15.07.2021 г. до изплащане на вземането, държавна такса в размер на
25,00 BGN /двадесет и пет лева/, адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 BGN
/триста и шестдесет лева/. Конкретизирано е, че вземането произтича от следните
обстоятелства: неизпълнение по допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги с предпочитан номер ++359********* и договор за лизинг към него, в това
число: 308,01 лв. неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период
25.06.2019 - 24.08.2019 г.; 77,46 лв. неустойка за неизпълнение по чл. 4, Раздел IV, от
споразумението; 177,13 лв.неплатени лизингови вноски за периода от 25.06.2019 г. до
24.10.2019 г. и 27,34 лв., представляваща разлика в цената на устройството без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг.
2
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. След указание до заявителя, последният е предявил
установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че на 11.02.2018 г. с ответника било сключено допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер + +359********* за
срок от 24 месеца с план „Тотал 30.99“ и стандартен месечен абонаментен план в
размер на 30,99 лева. Ответникът не изпълнявал задълженията си по споразумението,
като незаплатил сумата от 308,01 лева, представляваща неплатени абонаментни такси
за отчетен период от 25.06.2019 г. до 24.08.2019 г. Вследствие на неизпълнението била
начислена и неустойка в размер на 77,46 лева съгласно чл. 4, Раздел IV, от
споразумението. Твърди се още, че на същата дата – 11.02.2018 г., между страните бил
сключен и договор за лизинг, съгласно който на ответника било предоставено
устройство Apple iPhone SE 32 GB Space Grey за обща лизингова цена в размер на
611,57 лева, дължима на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 26,59 лева.
Ответникът не изпълнил задължението си да заплати дължимите лизингови вноски за
периода от 25.06.2019 г. до 24.10.2019 г. на обща стойност 177,13 лева. По отношение
на лизинговите вноски се твърди да е налице изискуемост поради изтичане срока на
договора и невръщане на мобилното устройство от лизингополучателя. Сочи се, че
вследствие неизпълнение на споразумението , ответникът дължи сума в размер на
27,34 лева, представляваща разлика между цената на закупено устройство без
абонамент и преференциална обща лизингова цена по договора за лизинг, начислена
във фактура № **********/25.10.2019 г. Моли съда да установи вземането така, както е
предявено в заповедното производство, като присъди и законната лихва, считано от
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
окончателното погасяване. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор, ответникът, чрез назначения му особен представител,
счита, че претендираните като дължими размери на предявените искове не са
изчислени правилно, като не са коректно фактурирани.
По иска с правна квалификация по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228
ЗЕС в тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. че между страните е
налице облигационно правоотношение, възникнало въз основа на валидно сключен
договор за процесните мобилни услуги; 2. че ищецът е изпълнил задълженията си да
предостави на ответника далекосъобщителни услуги за процесния период, както и 3.
размера на месечните абонаментни такси и стойността на доставените услуги по
договора. При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи
погасяване на задължението си.
По иска с правна квалификация по чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232,
ал. 2, предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. че
между страните е налице облигационно правоотношение по валидно сключен договора
за финансов лизинг; 2. че е изпълнил задължението си да предаде лизинговата вещ на
лизингополучателя, както и 3. настъпила изискуемост на задължението на ответника да
заплати уговорените лизингови вноски. При установяване на горното, в тежест на
ответника е да установи погасяване на задължението си.
По иска с правна квалификация по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи следните предпоставки: 1. че между страните е налице
облигационно правоотношение, възникнало въз основа на валидно сключен договор за
процесните мобилни услуги; 2. наличие на неустоечно съглашение за ангажиране
отговорността на ответника при предсрочно прекратяване на процесния договор по
3
негова вина; 3. настъпване на предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника, както и 4. конкретния размер на неустоечното вземане. При установяване на
горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на задължението си.
По иска с правна квалификация по чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232,
ал. 2, предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. че
между страните е налице облигационно правоотношение по валидно сключен договор
за финансов лизинг; 2. че е изпълнил задължението си да предаде вещта на купувача,
както и 3. настъпила изискуемост на задължението на ответника да заплати разлика
между цената на закупено устройство без абонамент и преференциална обща лизингова
цена. При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на
задължението си.
УКАЗВА на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК на ответника, че не сочи доказателства за
разпределените в негова доказателствена тежест факти.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване
в отношенията между страните фактите, че между тях са възникнали валидни
облигационни отношения по процесните споразумение и договори, че ищецът е
предоставил уговорените мобилни услуги и устройство, предмет на договора за лизинг.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4