Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К.,
16.10.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети
граждански състав
на втори октомври две
хиляди и двадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: СНЕЖАНА ДАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
889 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
чл. 150 от СК.
Ищцата М.М.П. с ЕГН **********, чрез своята
майка и законен представител Д.И.Д. с ЕГН **********,*** твърди, че с М.Ф.П. са бивши
съпрузи и родители на малолетната им дъщеря М.М.П., родена на *** ***, ЕГН
**********. С решение по гражданско дело №493/2016 г. по описа на PC-К., М.Ф.П.
бил осъден да заплаща на дъщеря си М.М.П., чрез нейната майка - Д.И.Д., месечна
издръжка в размер на 130.00 (сто и тридесет лева), считано от датата на
подаване на исковата молба - 16.05.2016 г., до настъпване на законоустановена
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска. Издръжката се заплащала до 30-то число на текущия
месец. Издръжката се превеждала от ответника по банкова сметка *** - клон К..
Определената с решението издръжка по посоченото по-горе гражданско дело не била
увеличавана до настоящия момент. Ответникът не заплащал редовно определената
издръжка. Не полагал и други грижи за детето М.. Същият спазвал определения
режим на лични отношения. Интересувал се от празниците на детето. Интересувал
се от здравето на детето. Но ответникът не поемал никакви други разходи във
връзка с отглеждането и възпитанието на детето, както и не полагал никакви
други грижи, от каквото и да е било естество. М. завършила първи клас.
Настоящата учебна година щяла да бъде във втори клас. Разходите на детето
нараснали значително за периода, през който не била променяна издръжката.
Икономическата обстановка в страната била много променена във връзка с
пандемичната обстановка в целия свят. Очаквала се и по-тежка икономическа криза
през есенно-зимния сезон. Настъпващата икономическа криза засягала предимно
доходите на хората, което започнало да се чувства и към настоящия момент.
Майката работела във **** и не била с особено високи доходи. Средният й месечен
доход бил в размер на около 700 лева. Въпреки това, успявала да се справи с
отглеждането и възпитанието на М., да задоволява потребностите на детето във
връзка с порастването му и съответно неговите нараснали нужди. Размерът на
издръжката бил обвързан с минималната работна заплата за страната, която от
2016 г. до настоящият момент била увеличавана ежегодно. За 2020 година
минималната работна заплата била в размер на 610 лева. Минималната издръжка към
настоящият момент била в размер на 152.50 лева. Издръжката, която заплащал
ответникът била 130 лева. Налице били всички обстоятелства за промяна размера
на издръжката, още повече, че ответникът не полагал други грижи във връзка с
отглеждането и възпитанието на детето. Ответникът като баща следвало да е по
заинтересован от потребностите на детето М.. Същият в качеството си на баща бил
длъжен да поеме по-голяма част от издръжката на детето. Това било негово както
морално задължение, така и задължение по закон.
МОЛИ съда да постанови решение, с което
измени издръжката, определена с решение № 273 от 28.07.2016 г. по гр. дело №
493/2016 г. по описа на КрлРС, като я увеличи от 130 лева месечно на 200 лева
месечно, считано от предявяване на иска – 28.07.2020 г. до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска от падежа й до окончателното плащане. Претендира за
разноските по делото.
Ответникът М.Ф.П. с ЕГН ********** ***
оспорва иска за размера над 155 лева. Не оспорва следните факти: че с ищцата са
родители на малолетното дете М.М.П.,
родено на *** г., ЕГН **********, че с решение по гр. дело № 493/2016 г. по
описа на Карловски районен съд, трети гр. състав е осъден ла заплащам издръжка
на малолетното си дете в размер на 130.00 лева, считано от 16.05.2016 г.
Оспорва твърдението на ищцата, че не заплаща редовно присъдената издръжка, че
не полага грижи за детето и не прави никакви други разходи във връзка с
отглеждането и възпитанието му. Твърди, че в исковата молба не се излагат
конкретни обстоятелства, касаещи какви нужди има детето, съответно какви
възможности имат двамата родители, с оглед на които следва да се определи
размера на издръжката, който всеки елин от тях трябва да осигурява предвид
разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК. Единствените основания, заради които се
искало увеличаване на досегашната издръжка били очакваната икономическа криза
през есенно-зимния сезон, свързана с пандемичната обстановка в света, и
обвързването на минималната издръжка по закон с минималната работна заплата за
страната с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК. Посочването на
обстоятелствата относно нуждите на детето и възможностите на родителите да
осигуряват неговата издръжка имало значение и за организиране на защитата на
ответника по иска. От влизане в сила на съдебното решение, с оглед определения
по-широк режим на лични контакти с детето, същото било при ответника и той
полагал грижи за него около 11-15 дни месечно, през който период правел и
разходи. През този период, когато детето било на училище, ответникът му
предоставял по 5 лева за закупуване на храна и напитки, като отделно от това му
приготвял сандвичи. Почти всеки месец му закупувал дрехи, обувки и други
необходими вещи. През юли 2020 г. водил детето на море в „З.П.“ за една
седмица. От 10.03.2016 г. сключил застраховка „Ж.“ в полза на детето, със срок
до навършване на 18 г., по която заплащал на 6 месеца застрахователна премия в
размер на 187 лева. Имал потребителски заем на стойност 1000 лева, отпуснат по
Договор за потребителски кредит CREX-17821023/29.04.2020 г. сключен с „БНП П.П.Ф.С.А.“,
клон Б.с месечна погасителна вноска в размер на 100.41 лева. Живеел в
новопостроено жилище, собственост на родителите му, като подпомагал същите за
погасяване на изтеглен от тях банков кредит за построяването му. Финансовата
помощ от негова страна била в размер на 250 лева на месец, каквато сума би
давал, ако ползвал жилище под наем. Не притежавал недвижими имоти, от които да
реализира доходи под формата на наем, аренда, дивиденти от апортни вноски в
търговски дружества и др. Имал значителни разходи за домакинството, като
най-голям бил този за ел. енергия, като през зимния период заплащал около 180
лева на месец, а през топлите месеци - около 80 лева Ползвал кабелна телевизия
и интернет с месечна такса в размер на 32 лева. За вода заплащал около 25 лева
месечно. Имал и лични разходи, свързани със здравословното му състояние - от
четири месеца имал проблеми, които налагали консултации с ендокринолог в гр.
П.. Всеки месец правел изследвания на стойност приблизително 100 лева, които не
се покривали от Здравната каса. Ищцата, освен трудовото си възнаграждение,
получавала месечен наем в размер на 300 лева за предоставено под наем собствено
жилище, находящо се в гр. С..
МОЛИ съда да постанови решение, с което
отхвърли иска за разликата над 155 лева, като неоснователен. Претендира
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори и
се установява от представеното удостоверение за раждане и заверен препис от
решение № 273 от
28.07.2016 г. по гр. дело № 493/2016 г. по описа на КрлРС, че малолетната
ищца М. е с родители Д.И.Д. и М.Ф.П.. С решението по посоченото гражданско дело
родителските права върху детето са били предоставени на майката, а бащата е бил
осъден да заплаща издръжка на детето си в размер на 130 лева, считано от
16.05.2016 г. до настъпване на законоустановена причина за изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. От определяне на предходната издръжка, към
датата на предявяване на настоящия иск са изминали малко повече от четири
години. Не се спори, че през учебната 2020/2021 година М. е ученичка във втори
клас. Установява се от представеното удостоверение за доходи, че майката
получава средно месечно брутно трудово възнаграждение (БТВ) в размер на 802
лева, изчислено на база 12 месеца. Установява се, че майката на М. е сключила
на 20.07.2018 г. договор за потребителски кредит за сумата от 8 252 лева,
със срок на погасяване 84 месеца и месечна погасителна вноска в размер на 116.25 лева за първите 12 месеца,
а след това – по 117.25 лева. Установява се от представеното удостоверение за
доходи, че бащата получава месечно БТВ в
размер на 1 300 лева. Ответникът е сключил договор за потребителски кредит на
29.04.2020 г. за сумата от 1000 лева със срок на погасяване 12 месеца и месечна
погасителна вноска в размер на 100.41 лева. Същият е сключил на 10.03.2016 г.
застраховка „Ж.“ в полза на детето, като съгласно представената полица дължи
сумата в размерна 87.85 евро, представляваща застрахователна премия на всеки
шест месеца. По делото са представени операционни бележки за заплащане на
дължими вноски по кредит, платежно нареждане и вносна бележка за заплащане на
застрахователна премия от ответника. Ответникът е представил и фискални бонове
за закупувани детски стоки - дрехи,
обувки и играчки. От социалния доклад се установява, че двамата родители
полагат нужните грижи за М., осигурили са добри условия на Ж. – по техни
сведения поради въведените противоепидемични мерки и указанията от АСП да не се
посещават жилищата им от социални работници.
В показанията си св. Д.сочи, че познава
страните, които били разведени от около 4-5 години. Свидетелката имала близки
взаимоотношения с майката на М. и имала наблюдения върху развитието на детето.
Понастоящем свидетелката живеела в къща, собственост на Д., за което до
миналата година, до месец юни или юли плащали наем в размер на 300 лева.
Свидетелката била безработна, майка й работела в Г.и й помагала. Нямала
възможност да плаща цената, за която се уговорили с Д.. Понеже станали доста
близки с Д., тя й казала да живее в къщата без наем и да я подържа. Преди две
години се нанесли в това жилище и тогава се наложило да пребоядисат стените и
да оправят окачения таван в банята, защото бил повреден от влага. Мебелите също
купила свидетелката. Свидетелката не знаела Д. да има други доходи, освен
заплатата си. Преди време сглобила и разглобила в двора на къщата два автомобила,
които продала като метални отпадъци, но Д. нямала нищо общо с тази дейност. За
настоящата учебна година майката подготвила детето за училище – тя купила
дрехи, обувки, детето имало нови бюро и шкафове. Купила и учебните помагала.
Свидетелката знаела, че М. има нов телефон. Не разбрала бащата да е участвал по
някакъв начин в подготовката на детето за учебната година, защото нито Д., нито
детето й казвали нещо в тази връзка. М. споделяла доста неща със свидетелката.
Детето учело в град С., в НУ „Н.П.“. Доколкото знаела, училището нямало лавка,
храна се осигурявала с кетъринг. Не знаела дали бащата през останалото време,
извън подготовката за училище, е купувал на детето дрехи и обувки, но знаела,
че през това лято два пъти завел М. на море. Не знаела и за задоволяване на
ежедневни потребности на детето, защото когато я оставял и свидетелката била в
дома на Д., не виждала да носи чанта или нещо като дрехи, детето се прибирало с
дрехите, както отишло при баща си. Свидетелката два пъти присъствала когато детето
се прибирало при майка си. Не знаела дали когато детето било болно, бащата е
поемал част от лекарства. Детето не боледувало често, преди съдебното заседание
имало един случай, свидетелката не знаела за други заболявания извън сезонните,
или за хронични такива. Не виждала детето да отива с багаж при баща си. Д.
имала втори партньор - Г., той имал две деца, които не живеели при тях. Г.
работел във **** ЕАД - С.. Д. живеела заедно с М. и Г.. Родителите на Д. не й
помагали в отглеждането и издръжката на М..
В показанията си св. П. – баща на ответника
сочи, че М. живее с майка си, а при баща си, в рамките на месеца детето
пребивавало всяка втора седмица – цялата седмица, и всяка четна седмица от
месеца, от петък до неделя. Ответникът спазвал точно режима с дъщеря си.
Двамата със сина му живеели заедно и когато детето било при тях, ответникът
извън издръжката, правел разходи за всичко, което е необходимо за да е
обгрижена М. – за плодове, за хранене, за дрехи, от каквито детето има нужда.
Купувал й обувки, якета, рокли, анцузи. Купените вещи, ако детето пожелаело,
можело да вземе при майка си, но М. не искала да си нощи нищо там. М. идвала от
дома на майка си със скъсани дрехи или обувки, и връщала дрехите, които
закупили бащата и дядото. За рождения й ден М. купил колело на М., което
струвало 340 или 375 лева. За именния й ден купил телефон – смартфон, който
плащал на вноски в размер на по 32 лева на месец. И двете вещи били в дома на
бащата, защото М. не искала да носи нищо при майка си. Обаждала се на майка си
по телефона, но същевременно майка й забранявала да носи телефон със себе си,
защото била малка. През лятото М. завел М. на море за една седмица. Освен това
свидетелят и съпругата му също завели детето на море за една седмица. Тогава М.
дал на М. 100 лева, за да има лични средства. М. осигурявал храната на М.,
когато била за цяла седмица при него или през лятото, слагал й храна в кутия,
която носела в училище, отделно й давал пари по 5-6 лева дневни, защото много
обичала царевица. Напоследък ответникът имал разходи заради собственото си
здраве, имал проблем със щитовидната жлеза и по два-три пъти ходел на прегледи
и изследвания в П.. Изследванията заплащал, едното струвало около 60 лева, а
другото – около 40 лева. Прегледът при лекар също бил платен. Ответникът живеел
в жилище на родителите си, построено около 2001 г. и им помагал за погасяване
на заема, който изтеглили във връзка със строителството му и довършването му.
Давал около 200-250 лева месечно, защото вноската била в размер на 487 лева на
месец. Понастоящем ответникът живеел само с баща си, майка му я нямало.
Свидетелят работел във **** ЕАД, от 2001 година насам изтеглил три кредита,
последния – преди два месеца. Парите от заемите били вложени за обзавеждане,
защото започнали от нулата. През този период от 2001 г. строили, ремонтирали и
обзавеждали. Жилището било с площ от 168 квадрата. Двамата с М. си делели
разходите по жилището. Ответникът се отоплявал с ток, а свидетелят – с дърва.
Средният разход за ток за зимен период бил от 180 до 225 – 230 лева. Сумата,
който плащали била и за готвене, ползвали ток за бойлери. Съпругата на
свидетеля трайно не живеела при тях понастоящем. Ответникът нямал ново
семейство, нито друго дете.
Въз основа на така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Основателността
на иска по член 150 от СК се предпоставя от наличието на трайно съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна на
възможностите на задълженото лице. Съгласно нормата на член 143, ал. 2 от СК,
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от
това дали са трудоспособни и дали имат имущество. Конкретният размер на
дължимата издръжка следва да бъде определен с оглед критериите, залегнали в член
142, ал. 1 от СК: в зависимост от нуждите на детето и възможностите на
родителите. Нуждите на детето се преценяват като се вземе предвид възрастта,
здравословно състояние, разходите за облекло и храна, както и разходи по
обучението му. В настоящия процес е въведен един довод – увеличена възраст на
детето във връзка с което са нараснали нуждите му.
ОТНОСНО
нуждите на детето:
Съдът намира,
че в процеса се доказа изменение в нуждите на детето единствено във връзка с
обичайния растеж през последните четири години. Понастоящем М. е ученичка във
втори клас. Растежът винаги предопределя и повече средства за издръжка за
обичайните нужди. Конкретни факти за увеличени нужди, респективно – изменени
обстоятелства, извън обичайния растеж на детето, не са доказани в процеса. В
показанията на свидетеля, доведен от ищцовата страна се съдържат само факти за
полаганите грижи във връзка с подготовката за първия учебен ден, но не и такива
за настъпили изменения през последните четири години. Отделно от това, съдът
отчита, че детето е във възраст на активен растеж, който предполага смяна на
дрехи/обувки през сезоните. По отношение на здравословното състояние на М. не
се твърди и установява да са налице специални нужди. Дори да страда от сезонни
заболявания, те са обичайни за дете на нейната възраст, а в случая се установи,
че тя не страда често от такива.
ОТНОСНО
възможностите на родителите:
В
производството не са доказани промените, които са настъпили с доходите на
родителите през изминалите четири години, тъй като съдът може да ползва само
писмени доказателства, но не и мотивите на предходно постановен съдебен акт.
Към момента са установени доходи на майката около 800 лева месечно и доходи на
бащата около 1300 лева месечно, в брутен размер и за двамата родители.
Установено е, че майката се подпомага по чл. 7 от ЗСПД, без да е установен
точния размер на помощта. И двамата родители разделят разходите за
домакинствата си с други лица, майката на М. с нов партньор, а бащата – със
своя баща. Липсват данни някой от родителите на М. да упражнява търговска
дейност, т.е. не се твърдят и установяват доходи от такава. Налице са данни
майката да разполага с недвижима собственост – къща, и да е реализирала доходи
от наем в размер на 300 лева до лятото на 2019 г. За ответника не се твърди и
не са ангажирани доказателства за наличие на недвижими имоти и доходи от рента,
аренда, наем и други. При изследване на възможностите на едно лице не се търсят
единствено удостоверените доходи, получени по трудово или служебно
правоотношение, или от собствена търговска или стопанска дейност, а съдът
изследва за наличието на всякакви източници на доходи, включително такива,
получени чрез полагане на труд, без да са удостоверени по някакъв начин или в
натура. Тук следва да се отбележи, че разходите на родителите за погасяване на
кредити не следва да се отчитат при определяне възможностите им да издържат
своите деца. Това е така, защото сумите от получените кредити са първоначално
влезли в патримониума на задълженото лице, т.е. разходвани са във връзка с
негови нужди. Установените разходи във връзка със здравословното състояние на
бащата към настоящия момент съдът преценява като инцидентен разход, доколкото
не е установено хронично заболяване, изискващо средства за ежемесечен прием на
лекарства и прегледи.
В хода на
процеса е настъпила нормативна промяна в размера на минималната работна заплата
за страната и понастоящем минималният възможен размер на издръжката възлиза на
152.50 лева.
При това
положение съдът приема нарасналите нужди на М. за установени и доказани, само
във връзка с обичайния растеж за изминалите четири години. Не могат да се
счетат за основателни доводите на ищцата за риска от намалели доходи във връзка
с епидемиологичната обстановка в страната. Не са сочи майката да е останала без
работа или с намалено трудово възнаграждение, поради наличието й, нито същата
по някакъв начин да са се увеличили разходите във връзка с детето. Искът е
основателен и следва да се уважи, но не в претендирания размер. За да определи
размера на увеличението, съдът отчита, както нуждите на М., които са обичайните
за дете на нейната възраст, така и доходите на родителите й, но взема предвид
факта, че бащата полага грижи за детето при разширен режим на лични отношения,
през което време освен разходите за джобни и храна, поема и част от разходите,
направени за детето за отопление, електроенергия, вода. Определеният на бащата
режим е приблизително за 1/3 и повече от месеца, установено е, че той го спазва
стриктно, че полага грижи за детето си през времето, което то прекарва при него.
Действително, бащата дължи издръжка дори за периода на осъществяване на личните
отношения с детето, която се заплаща на родителя отглеждащ детето, но следва
разходите му извън нея да се отчетат, тъй като представляват грижа за М., от
която ответникът няма да бъде освободен и след евентуалното увеличение. В
същото време законът не освобождава от задължение отглеждащия родител да поеме
своята част от издръжката на детето, но неговият дял следва да е по-малък, тъй
като посреща ежедневните нужди през по-голямата част от времето. Съдът не
обсъжда избрания от родителите подход детето да ползва в дома на всеки родител
основно вещите, които родителят му е купил, само отчита, че и двамата правят
разходи, които при по-добро родителско взаимодействие биха могли да бъдат
намалени, тъй като М. не би могла пълноценно да износва дрехи и обувки,
намиращи се във всяко отделно жилище на родителите си, но това е въпрос, който
следва да решат родителите помежду си и в интерес на детето. Понастоящем от
значение е факта, че всеки от тях прави отделни разходи за осигуряването на
детето, и доколкото е установено в процеса – това се случва поне два пъти в
годината при смяна на сезоните, поради растежа й.
Поради
изложеното съдът намира, че понастоящем за разходите на М. са необходими и
възможни средства в размер на 300 лева месечно, от които 170 лева следва да
заплаща бащата, а разликата от 130 лева да се поеме от майката, която полага
грижите за детето. Не се споделят доводите на ответника за необичайно висока
първоначална издръжка на детето към 2016 г. МРЗ за страната в периода
01.01.2016 г. -31.12.2016 г. е била в размер на 420 лева, т.е. минималната
издръжка е била в размер на 105 лева. Съдът е присъдил сума над минималната –
25 лева на месец. Понастоящем съдът присъжда издръжка със 17.50 лева над
минималната за страната. Искът следва да се уважи до размера от 170 лева, като
за разликата над тази сума, до пълния предявен размер от 200 лева се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
ОТНОСНО
разноските:
Ищцата
претендира разноски и такива се следват с оглед уважената част от иска. Ищцата
е реализирала разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Съразмерно с уважената част от иска й се следват разноски в размер на 171.43
лева.
Ответникът
претендира разноски и такива му се следват с оглед отхвърлената част от иска.
Ответникът е реализирал разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева. Съразмерно с отхвърлената част от иска му се следват разноски в размер на
128.57 лева.
При това
положение следва да се осъди ответника да заплати на ищцата разноски по
компенсация в размер на 42.86 лева.
На основание
член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди ответника да заплати държавна
такса по сметка на КрлРС върху увеличената издръжка в размер на 57.60 лева,
изчислена върху 36-месечните платежи.
На основание
член 242, ал.1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на
решението, в частта му относно издръжката.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ, на
основание чл. 150 от СК, размера на издръжката, постановена с решение № 273 от 28.07.2016 г. по гр. дело
№ 493/2016 г. по описа на КрлРС, която М.Ф.П. с ЕГН ********** *** заплаща на
детето М.М.П. с ЕГН
**********, действащо чрез своята майка и законен представител Д.И.Д. с ЕГН **********,*** като я
УВЕЛИЧАВА от 130 (сто и тридесет) лева на 170 (сто и седемдесет) лева месечно,
считано от подаване на исковата молба – 28.07.2020 г. до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска, считано от падежа на плащане до окончателното плащане,
като за разликата над 170 лева до пълния предявен размер от 200 лева, отхвърля
иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М.Ф.П.
с ЕГН ********** адрес: *** да заплати на Д.И.Д. с ЕГН ********** *** разноски
по компенсация в размер на 42.86 лева (четиридесет и два лева осемдесет и шест
стотинки)
ОСЪЖДА М.Ф.П. с ЕГН ********** адрес: *** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на КрлРС държавна такса върху
увеличението в размер на 57.60 лева (петдесет и седем лева и шестдесет
стотинки).
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта му относно издръжката.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва от страните пред Окръжен съд П., на основание чл.315, ал.2 от ГПК
в двуседмичен срок, считано от 16.10.2020 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
К.Ш.