РЕШЕНИЕ
№ 771
гр. Пловдив, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско
дело № 20215300502482 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от В. Ц. Т., с ЕГН **********, чрез
адвокат Н. М., против решение № 260366/08.02.2021 г., постановено по г. д. №
4514/2019 г. по описа на РС Пловдив, с което упражняването на родителските
права по отношение на детето В. В. Т. ЕГН ********** е предоставено на
майката Е. Л. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. ***, като е определено
местоживеене на детето при майката, при режим на лични отношения между
детето и бащата всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца за
времето от 18,00 ч. в петък до 18,00 ч. в недел, с преспиване, както и един
месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката,
Коледната ваканция през четните години и пролетната ваканция през
нечетните годни, обявени от Министерство на образованието и науката, както
и първия неприсъствен ден след рождения ден на детето от 10,00 до 18,00 ч.;
бащата В. Ц. Т. е осъден да заплаща на В. В. Т., чрез нейната майка и законен
представител Е. Л. И., месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от
подаване на исковата молба - 29.10.2018г. до настъпване на законоустановена
причина за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, както и бащата В. Ц.
Т. е осъден да заплати на В. В. Т., чрез нейната майка и законен представител
Е. Л. И., месечна издръжка за минало време за периода от 29.10.2017 г. до
1
28.10.2018 г. в размер на 200 лева.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на атакуваното решение
и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Излагат се
подробни съображения относно финансовата обезпеченост на майката,
социално битовите условия в нейния дом, както и прекомерността на
определения размер на месечна издръжка за детето. Иска се отмяна на
решението и вместо това упражняването на родителските права по отношение
на детето да бъде предоставено на бащата, като на майката бъде определен
посочен в жалбата режим на лични отношения, съответно майката да бъде
осъдена да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 150,00 лева,
дължима до 5-то число на месеца, ведно със законната лихва за забава. В
условията на евентуалност жалбоподателят моли да бъде определен
минимален размер на издръжка, който да заплаща на малолетната си дъщеря.
В срок е постъпил отговор от Е. Л. И., чрез адвокат А.А., с който се
оспорва жалбата и се излагат подробни съображение за оборване доводите на
жалбоподателя и такива в подкрепа на атакуваното решение. Моли се
жалбата да се остави без уважение и да се потвърди първоинстанционното
решение. Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане.
Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от В. Ц. Т. против Е.
Л. И. обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.
127, ал. 2 от СК за предоставяне упражняване на родителските права спрямо
малолетното им дете В. В. Т. на бащата, определяне на местоживеенето на
детето при него и определяне режим за осъществяване на лични отношения
между майката и детето, както и чл. 143 от СК за заплащане на месечна
издръжка в размер на 150.00 лева от датата на исковата молба, с падеж 5-то
число на месеца, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до
окончателното изплащане.
В срока за отговор исковете са оспорени от Е. Л. И. като неоснователни
и са предявени насрещни такива за предоставяне на нея упражняването на
родителските права спрямо детето, като се определи режим на лични
отношения между детето и бащата, като последният да бъде осъден да
заплаща издръжка за детето в размер от 250,00 лeва, ведно със законната
лихва за забава, както и да заплати издръжка за минало време в размер на
250,00 лева на месец, за едногодишен период преди предявяване на иска.
За да постанови обжалваното сега решение, районен съд е приел, че
базовите потребности на малолетното дете В. от подслон, храна, облекло,
грижи, сигурност и емоционална топлина са подходящо посрещнати от
майката. От това, както и предвид създадената благоприятна социална среда
за развитие на детето, е обосновал извод, че на майката следва да бъде
2
предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето.
Счел е, че с оглед данните за уязвена връзка между бащата и детето в интерес
на последното, с оглед осигуряване на нормалното му личностно развитие,
подходящ за възстановяване на връзката му с бащата е режим на лични
отношения, както следва: всеки първи и трети петък, събота и неделя от
месеца за времето от 18,00 ч. в петък до 18,00 ч. в неделя, с преспиване, както
и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на
майката, Коледната ваканция през четните години и пролетната ваканция през
нечетните годни, обявени от Министерство на образованието и науката, както
и първия неприсъствен ден след рождения ден на детето от 10,00 до 18,00 ч.
Приел е, че с оглед нуждите на детето, възможностите на родителите и
социално – икономическите условия в страната, дължимата от бащата
месечна издръжка е в размер на 250,00 лева, считано от подаване на исковата
молба – 29.10.2018 г. до настъпване на законоустановена причина за
изменението или прекратяването, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена месечна вноска. Издръжката за минало време за периода от
29.10.2017 г. до 28.10.2018 г. е определена месечно в размер на 200, 00 лева.
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на
дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за
валидно и допустимо. Относно правилността на атакуваното решение,
проверката следва да бъде извършена съобразно наведените в жалбата доводи
и при съблюдаване на задължението на съда да следи за интереса на роденото
от фактическото съжителство дете, без да има наведени от страните
оплаквания, както и за нарушения на императивни материалноправни норми,
които въззивният съд е длъжен да отстрани без да има изрично направено
оплакване в тази насока, съгласно задължителните указания, дадени с ТР №
1/2013 на ОСГТК на ВКС.
По делото е безспорно, че страните са живели на семейни начала, като
от съвместното им съжителство на 01.01.2009 г. е родено детето В. В. Т., в
момента на 12 години. Последното е установено и с представеното
удостоверение за раждане на детето. Не се спори също, че раздялата на
родителите е настъпила май 2016 г., като от тогава детето е останало да живее
при своята майка Е. Л. И..
Спорни са обстоятелствата дали майката е в състояние да посреща
адекватно нуждите на детето, да полага грижи и да осигурява необходимата
му издръжка и дали в това отношение бащата може да предостави по – добри
условия за отглеждането и нормалното развитие на детето, както и какъв е
действително дължимият размер на издръжка с оглед нуждите на детето и
възможностите на родителите да осигуряват такава.
Относно упражняването на родителските права, личните отношения с
детето и неговото местоживеене:
"Най-добрият интерес на детето" е въздигнат в основен принцип в
Конвенцията за закрила на детето. Самото понятие е многопластово по своето
съдържание. Съгласно § 1, т. 5 от ДР на Закон за закрила на детето, то
включва преценка относно редица обстоятелства, свързани с най-пълно
3
удовлетворяване на физическите и психо-емоционалните потребности на
детето, неговите желания и чувства, като се съобрази възрастта, пола,
миналото и други характеристики на детето, както и възможностите на
родителите да се грижат за него, а така също и последиците, които ще
настъпят за детето при промяната на обстоятелствата и опасността или
вредата, която може да му бъде причинена при тази промяна. Затова при
постановяване на решение, което се отнася до интересите на детето трябва да
се вземат предвид и да се ценят винаги конкретните потребности на детето,
които се иска да бъдат удовлетворени, като въз основа на това се избере
разрешението, което най- добре ще обслужи тези интереси, при
предварителна преценка за последиците от това разрешение върху детето.
Актуални остават и постановките на ППВС № 1/12.11.1974 г., където е
подчертано, че решаващо значение за интересите на детето има цялата
съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранно развитие на личността,
като от значение при определяне на мерките по упражняване на родителски
права са не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства на
разглеждания случай.
В първоинстанционното производство по делото са изготвени и приети
два социални доклада от ДСП - С. и ДСП – *** по местоживеенето на двамата
родители. Първият от тях касае условията при майката, където понастоящем
се отглежда В.. С него е дадено становище, че базовите потребности на детето
се задоволяват, като майката е създала безопасна и сигурна среда за неговото
отглеждане и възпитание. Отглеждащият родител се стреми да задоволява не
само базовите, но и интелектуалните потребности на детето. Между двете е
създадена силна емоционална връзка и привързаност, като майката е
формирала чувство у детето, че е особено ценено и значимо. Фактическият
съжител на майката я подкрепя в грижите за детето. Жилището, в което се
отглежда, В. има самостоятелна стая за спане, отдих, игри и подготовка на
учебния материал. Има необходимите битови и санитарно – хигиенни условия
за нейното отглеждане и възпитание и е гарантирана нейната сигурност и
безопасност. Детето е в добро здравословно състояние, като за него са
извършени всички задължителни имунизации. В. има по – голям брат, от
предходна връзка на майката, като пред социалния работник споделя, че с
него учат в едно и също училище и заедно ходят и се прибират от учебното
заведение. В. редовно посещава учебни занятия, отлична ученичка е,
включително посещава литературен клуб, като за това свидетелстват и
представените към отговора на искова молба грамоти, копие от ученическа
книжка и удостоверения на л. 33 – л. 44 от г.д.№ 69344/2018 г. на РС София.
След фактическата раздяла между страните бащата е сключил брак, от
който има тригодишна дъщеря. Семейството разполага със собствено
жилище, с много добри хигиенно – битови условия, в което е осигурена и
стая за В.. По данни на съпругата при посещенията в дома им В. се чувства
добре, радва се на по – малката си сестра, общува с бабата по бащина линия. В
момента на интервюто бащата не присъства, тъй като работи в Германия, но
по данни на съпругата му общува редовно с В. по телефона, като между
двамата е налична емоционална връзка.
4
В първоинстанционното производство са събрани и свидетелски
показания. Настоящата инстанция кредитира тези на свидетелите Н. Д. (л.
119, гръб от делото на РС) и Р. М. (л. 66 от делото на РС) в частта им, касаеща
личните им възприятия. Същите са логични и последователни и
кореспондират на останалата доказателствена съвкупност. Показанията на Ц.
Т. – настояща съпруга на жалбоподателя (л. 65 от делото на РС) и С. М. –
пълнолетният син на въззиваемата (л. 120 от делото на РС), с оглед
възможната тяхна заинтересованост по смисъла на чл. 172 от ГПК, съдът не
кредитира в частта им относно нежеланието на В. да общува с баща си,
неадекватните грижи на майката към детето и препятстване на връзката
между детето и бащата. Същите са изолирани и противоречат на
установеното със социалния доклад, според който майката осигурява
необходимите грижи за детето, няма данни за настъпило отчуждение между
В. и баща , включително майката е потвърдила и пред съда, че желае
връзката между В. и баща да бъде съхранена. В този смисъл настоящата
инстанция дава вяра на установеното от представителя на ДСП в хода на
изготвяне на социалния доклад. В останалата част показанията на всички
свидетели са еднопосочни относно това, че основите грижи за детето са
полагани от неговата майка, то общува с бащата, който търси връзка с детето,
но честотата на контактите им не го удовлетворява.
При изслушването от съда бащата декларира желанието си да се вижда
и общува с дъщеря си, а майката не възразява бащата да вижда детето при
разширен режим с преспиване.
Малолетната В. е изслушана пред въззивната инстанция по реда на чл.
15, ал. 1 от Закон за закрила на детето. Заявява, че живее с майка си и брат си
в гр. П., чувства се добре, разбира се с брат си и иска да остане да живее с
тях. Няма желание да живее при баща си, но иска да го посещава, като се
чувства добре, когато срещите им са един, два пъти в месеца.
Като взе предвид дотук изложеното съдът намира, че най – добрият
интерес на детето действително налага то да бъде отглеждано от майката,
която е създала стабилна семейна среда и сигурност. Детето има изградени
навици, силна емоционална връзка с по – големия си брат и отглеждащия е до
момента родител. Фигурата на майката е от централно значение в живота на
детето. То е интегрирано в създадената при майката през последните пет
години социална и семейна среда, у него е създадено усещане за значимост и
принадлежност в този смисъл. Посоченото е от изключително значение за
емоционалната стабилност на детето във възрастта на юношеството и основа
за пълноценното личностно изграждане, включително при предстоящата
социална реализация на В.. Отчита се също и фактът, че няма данни майката
да действа за създаване у детето на негативен образ на бащата, като данните
са по – скоро за напрежение и нарушена комуникация между двамата
родители по повод на детето.
Предоставянето на родителските права на майката налага съответно
определяне на режим на лични отношения на бащата с детето. По отношение
режима на лични отношения между бащата и детето, въззивната жалба не
съдържа оплаквания, но настоящата инстанция дължи преценка, с оглед
5
съблюдаването на най – добрия интерес на детето. Ето защо и като се взе
предвид, че контактите между В. и баща са възстановени благодарение
действието на определен в хипотезата на чл. 127, ал. 3 от СК с привременни
мерки режим на лични отношения, като самото дете изразява желание да
продължи да общува с баща си както това е било досега, съдът приема за
подходящ и съобразен с интересите на детето режимът, определен с
първоинстанционното решение. Безспорно за да се развива пълноценно, в
интерес на детето е да контактува и с двамата си родители, да получава грижи
и подкрепа и от двамата, както и да общува с разширеното семейство и на
двете страни. Действително по делото се съдържат данни за проявена в
миналото агресия от страна на бащата, но доколкото в последните няколко
години няма данни за такава, включително бащата е създал отново семейна
среда, майката няма резерви и декларира съгласие детето да общува с баща
си, а детето на свой ред изразява готовност и желание за това, следва тази
връзка да бъде съхранена и развита. Ето защо първоинстанционното решение
в частта му относно упражняване на родителските права, местоживеенето на
детето и режима на лични отношения с бащата следва да бъде потвърдено.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че майката не може
да осигури адекватни грижи за детето, предвид липсата на средства. От една
страна както се посочи по – горе финансовата обезпеченост е само един, но не
е единствен или ключов фактор при преценка интересите на детето.
Определяща е съвкупността от всички посочени по – горе обстоятелства на
разглеждания случай, които заедно определят извода за най – добрия интерес
на детето. В тази връзка съдът не кредитира представената към въззивната
жалба разпечатка от кореспонденция, осъществена чрез програма за
съобщения – същата е в незаверен вид, не може да се направи извод за
нейната достоверност, както и за това, че представлява актуална информация,
поради липсата на дата и времеви период, който касае. Отделно от това
съдържащата се информация не кореспондира с останалите събрани по
делото доказателства, които в своята съвкупност обосновават извод за
постоянна трудова ангажираност и получаване на постоянен доход от страна
на майката, както и адекватно посрещане на нуждите на детето. Следва тук да
бъде отбелязано и обстоятелството, че в един продължителен период от време
след фактическата раздяла на страните, бащата не оспорва, че не е участвал
по никакъв начин в издръжката на детето, осигурявана изцяло от страна на
отглеждащия родител.
По отношение иска по чл. 143 от СК:
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на
непълнолетните си деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. Това им задължение е безусловно. Размерът
на издръжката се определя винаги конкретно с оглед нуждите на лицето,
което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи – чл.
142, ал. 1 от СК. Законодателно е уреден единствено допустимият минимален
6
размер на издръжка на едно дете, като същият е определен на една четвърт от
размера на минималната работна заплата. За едно дете през 2018 г. нейният
размер е 127,50 лева; през 2019 г. – 140 лева; през 2020 г. - 152, 50 лева, а през
2021 г. 162, 50 лева месечно.
Касателно нуждите на детето издръжката следва да задоволява не
само потребности за храна, облекло и здравна грижа, но и духовни, морални,
образователни и социални такива. Само всички те, взети заедно, осигуряват
нормалното развитие на детето и обезпечават правото му на жизнен стандарт,
съответстващ на нуждите за неговото физическо, умствено, духовно, морално
и социално развитие, гарантирано от Конвенцията за правата на детето. В
случая В. е ученичка в 7-ми клас, посещава учебно заведение в гр. Пловдив,
което е извън рамките на населеното място, в което живее. Детето има
участия в извънкласни форми на обучение и занимания, английски език,
спорт /баскетбол/. В. се намира в юношеска възраст, в етап на съзряване, като
резонно с биологичното израстване нарастват и нейните потребности. Не на
последно място следва да се съобрази и конкретната икономическа
обстановка в страната, която е изключително динамична и с установена
тенденция за повишаване на цените на стоки от основна необходимост.
Липсват по делото данни за наличието на допълнителни разходи, свързани с
нуждата от задоволяване на специални потребности относно детето.
От своя страна съгласно чл. 125, ал. 1 от СК задължението за
издръжка е общо на двамата родители и произтича от общото им задължение
да се грижат за децата си. Според разясненията в т. 5 от Постановление №
5/16.11.1970 г. на Пленума на Върховния съд, възможностите на лицата, които
дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и
квалификация.
Майката получава доходи от трудово правоотношение, като по
делото има данни за нейната постоянна трудова ангажираност, включително
пред въззивната инстанция е представен трудов договор 140/11.10.2021 г., по
който договореното основно месечно възнаграждение на Е.И. е в размер на
1096,00 лева. Също така, въпреки оплакванията в жалбата, по делото не е
имало спор, че майката получава месечни помощи в размер от по 45,00 лева
за всяко от двете си деца. Това е установено в приетия социален доклад,
включително към отговора на въззивната жалба е представено удостоверение
7
от 10.06.2021 г., издадено от Дирекция „Социално подпомагане“ – С. за
изплатени помощи/добавки за периода месец октомври 2020 г. до месец май
2021 г.
Конкретни данни за трудовата ангажираност на бащата няма събрани.
При личното му изслушване обаче той сам декларира месечни доходи от
работа в страната в размер на 1200-1500 лева, като отделно по делото има
данни и за това, че пътува и работи и в Германия, както и че живее в
собствено жилище.
Като съобрази изложената конкретика на случая, настоящата
инстанция намира, че за задоволяване на потребностите на детето общият
размер на необходимата месечна издръжка, дължима от бащата и майката, е в
рамките на 450,00 лева. От този размер следва да се приспадне месечната
помощ за детето В. в размер на 45,00 лева. Остатъкът от 405,00 лева от
необходимата издръжка следва да се разпредели – 155,00 лева, които да се
поемат от майката и 250,00 лева, които следва да се заплащат от бащата.
Посоченият размер на издръжката е адекватен с оглед възрастта и
потребностите на детето. При определяне размера на издръжката съдът
отчита обстоятелството, че майката е тази, която полага ежедневно грижи за
детето, осъществява фактическото му отглеждане и възпитание и осигурява
задоволяването на всички потребности на детето, включително и такива от
инцидентен и непредвиден характер. Размерът от 250,00 лева издръжка не е
прекомерен и бащата би могъл да я осигурява с оглед заявените му доходи,
декларирана от самия него финансова стабилност и данни по делото за
стандарта му на живот.
Относно иска за издръжка за минало време по чл. 149 от СК.
Няма спор, че бащата не е заплащал издръжка за детето от
фактическата раздяла на страните до датата на предявяване на претенцията за
заплащането . Спори се единствено относно нейния размер. Приетите пред
въззивната инстанция, представени от въззиваемата страна 16 бр. разписки за
извършени в полза на Е.И. плащания на суми с посочено основание
„издръжка“, касаят периода февруари 2020 г. - юни 2021 г., който е различен
от релевантния с оглед предмета на претенцията за минало време. Поради
това издръжката за минало време е дължима. Съпоставката на вече
посочените критерии с по – отдалечения период от време обаче налага извод,
8
че нейният размер, спрямо потребностите на детето, следва да бъде определен
на 350,00 лева, от които след приспадане на 45,00 лева получавана от майката
месечна помощ, остават 305,00 лева. По вече посочените относно текущата
издръжка съображения, от тях 200,00 лева следва да осигури бащата.
Направеното от жалбоподателя при условията на евентуалност
искане да му бъде определено да заплаща за детето издръжка в минимален
размер е неоснователно. Същото не е съпроводено с конкретни съображения и
аргументи, поради което и съдът не дължи служебно им изследване.
Предвид посоченото и с оглед съвпадане на крайните изводи на
въззивната инстанция с тези на първостепенния съд, въззивната жалба се
явява неоснователна изцяло, а атакуваното с нея решение следва да бъде
потвърдено като правилно.
С оглед крайния изход от спора на въззиваемата се дължат разноски
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. По представен по реда на чл. 80 от ГПК
списък те са в размер на 700,00 лева адвокатско възнаграждение, което е
уговорено и платено в брой съгласно Договор за правна защита и съдействие
№ 753915/11.06.2021 г. Същите следва да бъдат присъдени.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260366/08.02.2021 г., постановено по г. д.
№ 4514/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, III-ти бр. състав.
ОСЪЖДА В. Ц. Т., ЕГН **********, с адрес с. ***, община ***, област
София, ул. ***, да заплати на Е. Л. И., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул.
***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 700,00 лева (седемстотин
лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9
10