Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.08.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на първи юни през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА
КОСТАДИНОВА МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №3616
по описа за 2021година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение №ІІ-55-20000294 от 04.01.2021г.,
постановено по гр. д. №55089/2019г. по описа на СРС, 55-ти състав е признато за
установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С."
ЕАД искове с правна квалификация чл. 79, ал 1 предл първо ЗЗД във връзка с чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на М.Х.В., ЕГН **********, с
адрес: ***, че дължи на „Т.С.”
ЕАД следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
35278/2019г. на СРС, 55 състав, а именно:
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.149 ЗЕ - сумата 779,67
лева
за доставена топлинна енергия и 26,82 лева за
осъщественото дялово разпределение за топлоснабден имот - апартамент №5,
находящ се в гр.София, ж.к. „*********за периода 01.05.2015г. - 30.04.2018г.,
ведно със законната лихва от 20.06.2019г. до окончателното плащане, както и
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД - 98.06 лева - лихва за забава за върху
главницата за топлинна енергия за периода 20.06.2016г. - 07.06.2019г. и 5.20 лева - лихва за забава за върху
главницата за дялово разпределение за периода 30.06.2016г.- 07.06.2019г.. Отхвърлени са исковете за горницата над присъдения до пълния
заявен размер от 1209,32 лева - главница за потребена
топлоенергия, като погасен по давност, както и за
присъждане на мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за горницата
над присъдения до пълния заявен размер от 217.00 лева, като погасен по давност. Осъдена е
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М.Х.В. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 280,71
лева - разноски, от които 49,39 лева по
ч.гр.д.№ 35278/2019г. на СРС, 55 състав, и 231.32 лева в производството пред СРС. Осъдена е на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
вр.чл.38, ал.1, т.2 ЗА, „Т.С.“ ЕАД да заплати на адвокат Д.Й.Ч., с адрес: ***,
партер, сумата от 244,53лева
адвокатско възнаграждение за осъщественото от нея безплатно процесуално
представителство на ответника, от които 112.86 лева по ч.гр.д.№ 35278/2019г. на
СРС, 55 състав, и 131.67 лева – за
първоинстанционното производство.
Срещу решението в уважените части е
постъпила въззивна жалба от въззивницата ответник по исковата молба М.Х.В., подадена чрез адв. Ч., в която излага, че решението е
неправилно и се иска неговата отмяна, и вместо него да се постанови друго, с
което исковете да бъдат отхвърлени изцяло.
Смята, че няма основание да се
приеме, че ответницата е потребител на ТЕ след като липсва доказателство за
вещно право на ползване на имота и то да е на ответницата и в какъвто смисъл смята, че е константната
практика на съда, която приема, че следва да отговаря за доставената ТЕ вещния
ползвател на имота, а не голия собственик. Също така сочи, че неправилно са
възложени суми за лихви след като ищецът не е публикувал месечните фактури на
сайта на дружеството. Посочва, че неправилно е
присъдена и сума за дялово разпределение, които не са дължими на ищеца и
след като няма доказателства да са заплатени от него, както и за лихва за
забава върху същата сума след като е следва да се докаже датата на която
възнаграждението е следвало да бъде платено. Претендира за присъждане на
разноски по делото, включително и по чл.38, ал.2 ЗА. В съдебно заседание пред
въззивния съд не се явява представител на въззивника и с допълнителна
молба до съда поддържа въззивната жалба.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаде отговор на въззивна жалба от „Т.С."
ЕАД, в който се оспорва същата.
Третото лице помагач “Т.“ООД не е взело становище
по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на
въззивното производство и при така очертания от жалбите предмет, приема
следното:
„Т.С.” ЕАД е
депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. № 3042710/20.06.2019г. срещу М.Х.В. за
заплащане на посочените суми и по
което е образувано гр.д. №35278/2019г. по описа на СРС, 55-ти състав. Посочено
е, че претендираното вземане е за стойността на доставена топлинна енергия за
периода от месец 05.2015год. до месец 04.2018г. в размер на 1209,02лв.-главница за стойност на ТЕ, сумата от 26,82лв. –за дялово
разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ЖК“*********ап.5, с аб. №****** и 217лв.- лихва за забава за периода от 14.09.2016год.
до 07.06.2019год. и 5,20лв.-лихва върху сумата за дялово
разпределение за същия период, както и законната лихва върху главниците от 20.06.2019год.-датата
на подаване на заявлението до окончателното и изплащане. След като срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение в законоустановения срок
са постъпили възражения от длъжника и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, „Т.С.”ЕАД
е предявила положителен установителен иск спрямо нея за установяване на
вземането по издадената заповед за изпълнение и е образувано гр.д. №55089/2019г.
СРС, 55-ти състав.
В срока за отговор на исковата молба, такъв е постъпил от ответницата, чрез нейния
пълномощник по делото адв. Ч. и в който оспора исковете. Оспорва между страните
да са налице договорни отношения и излага становище, че ЗЕ противоречи на ЗЗП в
смисъл, че при непоискана услуга, цена за нея не се дължи - аргумент от чл.62
ЗЗП. Не оспорва количеството доставена
за имота топлоенергия, съответно нейната цена, но оспорва претенцията за
присъждане на сумите за дялово разпределение, като недължими към ищеца, както и
сумите за лихви и прави възражение за погасяване по давност на претендираната сума за главница и за лихва.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е уважил предявените искове частично и е приел
за установено, че ответницата като собственик на процесния имот, за което е
приложен нот. акт за учредяване на договорна ипотека върху същия с
удостоверяване, че собственик на имота е именно ответницата, която е учредила
ипотека върху същия в полза на трето лице се явява потребител на ТЕ. След като
не са били спорни обстоятелствата относно реалното количество доставена за
имота топлоенергия, нейния отчет и правилно й остойностяване и съобразно ССЕ е
прието, че за процесния период 05.2015год. до 30.04.2018год. начислената и
незаплатена сума за ТЕ възлиза на 1 209,32лв. и е разгледано възражението
за изтекла погасителна давност и което съдът е приел, че е основателно за
периода 01.05.2015г. - 30.04.2016г., от
които за 429.65 лева главница за
топлинна енергия и 118.94 лева - мораторна лихва върху главницата за периода
14.09.2016г. - 07.06.2019г. Прието е, че съответно изискуемостта за остатъка е
настъпила до изтичането на три години до депозиране на заявлението по чл.410 ГПК - 20.06.2019г., поради което не се явяват погасени с кратката тригодишна
давност /чл.111, б.в“ ЗЗД и ТР № 3/2011 г. на ВКС/ посочените суми: 779,67 лева
- главница за доставена топлинна енергия, 98,06 лева - лихва за забава върху
тази главница, 26,82 лева - главница за осъществено дялово разпределение и 5.20
лева - лихва за забава върху сумата за дялово разпределение. Първоинстанционният
съд е посочил, че за втория отоплителен период от 01.05.2016год. и до 30.04.2017год. и за
третия отоплителен период 2017год. до 30.04.2018год. действащи са ОУ от
2016год., съгласно които изискуемостта на вземанията по месечната фактура
настъпват след изтичане на 45-дневен срок, считано от края на месеца за който
се отнасят, както и е посочил, че са дължими и сумите за услугата дялово
разпределение, както и лихва върху сумата за дялово разпределение.
Решението на
първоинстанционният съд в отхвърлителните части както за главница така и за
лихви до пълния претендиран по исковата молба размер и период не е обжалвано от
ищеца и е влязло в сила.
Софийският
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално
допустима. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящия състав на въззивния съд намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което същия дължи
произнасяне на съществото на правния спор, но само в рамките на заявените с въззивните жалби
доводи, съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК. Въззивната жалба е частично
основателна по следните съображения:
Предявени са
за разглеждане обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК и с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да се уважи предявения главен иск, че ответницата дължи процесните
суми, търсени от ищеца като стойност на доставена топлинна енергия, ищецът
следва да установи, че ответницата е потребител на топлинна енергия за
процесния имот, че в сградата, където е имотът на ответницата, за които се
твърди, че е собственик на същия и с
адрес в гр. София, ЖК“*********ап.5, с
аб. №******, има монтиран топломер в АС, преминал метрологична проверка, че
дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е
извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на
индивидуалните разпределители от ФДР и
изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на
доставената топлинна енергия.
Неоснователно е възражението във въззивната
жалба, че неправилно е прието по делото, че ответницата се явява потребител на
ТЕ за процесния имот. По делото за
процесния имот е приложен нот. акт №159/31.10.2008год. за учредяване на
договорна ипотека и в който е удостоверено, че собсвеникът на имота с адрес ЖК“*********ап.5
М.Х.В. дава съгласието си за учредяване на ипотека върху собствения й недвижим
имот за обезпечаване на вземане по договор за кредит и няма доказателства в
последствие ответницата като собственик на същия имот да се е разпоредила и да
е прехвърлила същия в полза на трето лице, за което няма и твърдения по делото,
както и за това, че има учредено вещно право на ползване на трето лице.
Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ потребител на
енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или титулярът на вещно право на ползване, който ползва топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление за домакинството си. В
смисъла на горното легално определение, ответницата, като собственик на имота,
има качеството на потребител на топлинна енергия, поради което е материалноправно легитимирана да отговарят по
предявените искове. Неоснователно е в тази връзка възражението във въззивната
жалба, че не се установява
че ответницата е потребител на ТЕ след като липсвало
доказателство за вещно право на ползване на имота след като по делото е
установено, че ответницата е собственик на процесния имот, за който няма данни,
а и твърдения да е учредено право на ползване в полза на трето лице.
Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.
139-чл. 148) и Наредба № 16-334/06.04.2007
г. за топлоснабдяването, като топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите
След като по
делото не е имало спор по отношение на количеството и цената на доставената ТЕ
в имота, начислена при неосигурен достъп и за което има представени неоспорени по
делото протоколи за липса на отчет за имота и за трите отоплителни периода и с оглед на ССЕ,
която не е оспорена от страните и която настоящият състав на въззивния съд
кредитира изцяло се установява, че начислените и незаплатени суми за ТЕ за
процесния период 05.2015год. до 04.2018год. възлизат в размер на 1209,32лв./
като сумата по прогнозните фактури е от 1 292,85лв. и изравнителни сметки
от 57,30лв.-сума за връщане, както и има данни да е заплатени 26,23лв./. Във
връзка с направеното от ответницата възражение за погасяване на вземанията по
давност и което първоинстанционният съд
е приел, че е основателно за периода преди 06.2016год. и в тази част е
отхвърлен искът, като също така
няма и оплакване във въззивната жалба от ответницата, вещото
лице е посочило, че дължимата и неплатената част от задължението за ТЕ за
периода след 20.06.2016год. възлиза на главница от сумата от 779,67лв.,
както и сума от 98,06лв., представляваща сбор от сумата от 69,65лв.- лихва за забава върху
неплатената сума за главница по фактурата от 31.07.2017год. в общ размер от
396,74лв.- за отоплителния период 05.2016год.-04.2017год., но считано от
14.09.2017год. до 07.06.2019год., както и сумата от 28,41лв.-лихва за забава върху
главницата от фактурата от 31.07.2018год. от 409,16лв. за периода
14.09.2018год. до 07.06.2019год., както и сума от 26,82лв.-за услугата дялово
разпределение.
В тази връзка следва да се има в предвид, че
съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в който
вземането е станало изискуемо. В случая
съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия за процесния
първи период от м.05.2015год. е уредено в представените публично известни Общи
условия за продажба, одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР и в сила от
12.03.2014год., като за този период в конкретния случай е прието, че вземането
е погасено по давност, а за следващия
период при действието на ОУ от 2016год., в сила от 11.08.2016год. и където с
оглед на чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. не е необходима
изрична покана и ответникът е изпаднал в забава за плащането на сумите след
изтичане на срока от 45 дни. В случая са отхвърлени претенциите, като погасени
по давност за главница за ТЕ и съответно лихва за забава върху главницата за
периода преди 20.06.2016год. и в тази част не е подадена въззивна жалба от
ищеца и решението е влязло в сила, но и във въззивната жалба срещу решението в уважената част за главница
няма доводи и с оглед на приетата и неоспорена ССЕ, при частичната
основателност на възражението за давност предявеният иск за незаплатена ТЕ за
сумата от 779,67лв. се явява основателен и следва да се уважи.
Неоснователно
се явява оплакването за това, че неправилно са възложени суми за лихви върху
главницата след като ищецът не бил публикувал месечните фактури на сайта на
дружеството след като в случая в
решението, което се обжалва са присъдени лихви за забава върху главницата за
период от 14.09.2017год. и то върху главницата-сумата по фактурата от 31.07.2017год.,
която се отнася за отоплителния период 05.2016год.-30.04.2017год., както и за
главницата по фактура от 31.07.2028год., когато приложими са ОУ от 2016год. и в
които не е предвидено публикуването на фактурите на интернет страницата на
продавача. При действието на ОУ от 2016год., в сила от 11.08.2016год. с оглед на чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, т.е. не е необходима изрична покана и ответникът е изпаднал в
забава за плащането на сумите след изтичане на срока от 45 дни. Съгласно чл.
33, ал. 4 от същите продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 (т. е. за тези по общата
фактура от 31.07.2017 г.), но не и върху прогнозно начислените суми, ако същите
не са платени. Доколкото ответницата не доказа плащане на претендираните суми,
въззивният съд счита исковата претенция за лихва за забава общо за 98,06лв., за периода 15.09.2017год. до
07.06.2019год. и съобразно ССЕ за основателна, независимо, че в диспоцитива на
решението си първоинстанционният съд е посочил за начален период датата
20.06.2016год..
Изцяло неоснователна се явява също така
въззивната жалба срещу решението по отношение на исковете срещу ответницата за
заплащане на услугата дялово разпределение за сумата от 26,82лв. за периода
05.2016год. до 30.04.2018год. Неоснователни
са доводите, че не се дължи цената на услугата след като същата безспорно е извършена и по делото са събрани доказателства, че за
процесния имот са съставени изравнителни сметки на база извършените от третото
лице-помагач отчет на уредите, като сумата за извършената услуга се дължи от
потребителя на топлофикационното дружество на основание чл. 36 от ОУ на договора
за продажба на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а. На основание чл. 139б ЗЕ клиентите в сграда - етажна
собственост, избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на
услугата дялово разпределение като изборът се извършва с писмено съгласие на
собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата -
етажна собственост, какъвто е и настоящият случай. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ
услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика
самостоятелно или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на
чл. 139а, а на основание чл. 22, ал.2 от общите условия на „Т.С.“ ЕАД,
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение“
извършвана от избрания от тях търговец. С оглед на което и при представените
доказателства за възложено извършване на услугата дялово разпределение от
третото лице помагач по делото, чиито служители
реално са осъществявали годишните
отчети на уредите за дялово разпределение и изравнителните сметки, които са и
приложени по делото и с оглед ССЕ,
основателна и доказана се явява претенцията за сумата от 26,82лв.
Основателна е
въззивтажа жалба срещу решението, в частта, в която е уважена претенцията за
лихва за забава върху главницата за
услугата дялово разпределение след като няма представени доказателства за реда
и начина за заплащане на услугата „дялово разпределение“, съобразно чл.36, ал.2
ОУ от 2016год., поради което след като не е предвиден срок за плащането й и с
оглед на чл.84, ал.2 ЗЗД за изпадане на потребителя в забава е било необходимо
отправянето на покана и каквато по делото не е представена. Поради което в тази,
част първоинстанциинното решение, с което е уважен искът за сумата от 5,20лв.-
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за посочения период
преди исковата молба/респективно заявлението/ като неправилно следва да бъде отменено.
Поради
изложените съображения и поради частичното несъвпадане на крайните правни
изводи на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционният съд, следва да бъде
отменено само в частта в която е уважен искът за сумата от 5,20лв. -лихва
за забава върху главницата за дялово разпределение и вместо него постановено
друго, с което се отхвърли искът, а в останалата част първоинстанционното
решение в обжалваните уважени части следва да се потвърди.
При
този изход на делото се дължат разноски на въззиваемата страна ищец с оглед на
уважената част от исковете спрямо ответницата
и в размер на 230,01лв.-разноски за исковото производство в СРС и в размер на 49,11лв.-за заповедното
производство или общо от 279,12лв., като следва да бъде отменено
първоинстанционното решение в частта за разноските за сумата над 279,12лв. до
уважения размер на разноските от 280,53. С оглед на отхвърлената част от исковете се дължат
разноски на адв. Ч. на основание чл.38, ал.2 ЗА и от определените за
заповедното и първоинстанционното производство от 650лв. с оглед на
отхвърлената част от исковете се дължи
сума от 246,83лв. или още 2,30лв. след като в първоинстанционното
решение са присъдени 244,53лв.. За въззивното производство при определено
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА от 300лв. с оглед на уважената част от
въззивната жалба на адв. Ч. се дължи възнаграждение от 1,71лв.
Воден от гореизложеното, Софийският градски
съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №ІІ-55-20000294 от 04.01.2021г. на СРС, 55-ти
състав, постановено по гр.д.№55089/2019г. по описа на
СРС, в частта, в която е прието за
установено по отношение на М.Х.В., ЕГН **********, с адрес: ***, че същата
дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 5,20 лева - лихва за забава върху главницата
за цена на услугата дялово разпределение за периода 30.06.2016г.- 07.06.2019г, както
и в частта на разноските за сумата над 280,71лв. до 279,12лв.-разноски в полза
на ищеца и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ЕАД срещу М.Х.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата
от 5,20лв.- лихва за забава за върху главницата за дялово разпределение за
периода 30.06.2016г.- 07.06.2019г .
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана уважена част и съответните разноски по
делото.
Решението,
в частта с която е отхвърлени исковете не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на адв. Д.Й.Ч. на основание
чл.38, ал.2 ЗА сумата от още 2,30лв./ или общо от 246,83лв./-адвокатско
възнаграждение за първоинстанционото и заповедното производство и сумата от
1,71лв.- адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението
е постановено при участието на „Т.“ ООД, ЕИК ******като трето лице-помагач на
страната на ищеца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.