Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2260769
гр.
Пловдив, 29.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 09.12.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 6151/2020 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Х.К.Т. против
Наказателно постановление № 20-0273-000307,
издадено от Началник РУ към ОДМВР-
ПЛОВДИВ, РУ- Хисар, с което на Х.К.Т. е наложена глоба в размер на 400 лева
за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
С
жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и
се моли за неговата отмяна. Не се
претендират разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на
жалбата.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Само за пълнота на изложението
следва да се посочи, че НП е връчено на 28.08.2020г.
От представената на л. 35 от делото товарителница се установява, че жалбата е
подадена чрез пощенски оператор, като е приета от същия на дата 04.09.2020г. Съгласно чл. 184 НПК, намиращ субсидиарно
приложение по силата на чл. 84 ЗАНН срокът се счита спазен, ако до изтичането
му молбата, жалбата или другите книжа са постъпили в пощата. От изложеното следва, че жалбата не е просрочена.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговото отменяне
по следните съображения:
В АУАН и НП е приета за
установена следната фактическа обстановка: на 12.06.2020 г. в 15:50 часа в община Калояново, на общински път № PDV1057, Х.К.Т. управлява
товарен автомобил Фиат Дукато с регистрационен
номер ****, собственост на А.К.К., за който няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.
ПО НЕПРАВИЛНО УСТАНОВЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА.
Съдът намира, че така изложената
фактическа обстановка се опровергава от доказателствата по делото.
От приложената по делото на л.6
застрахователна полица № BG/30/120001123856 се установява, че за
автомобил с рама № **** има сключена валидна застраховка гражданска отговорност в
застрахователна компания „Дал Бог живот и здраве“ АД, с период на покритие
27.04.2020г. до 27.04.2021г. Към дата 27.04.2020г. автомобилът не е регистриран
по реда на Наредба I-45/24.03.2000 на Министъра на вътрешните работи,
поради което и регистрационен номер
не е вписан в полицата.
От представеното на л.7 от
преписката свидетелство за регистрация на МПС, част първа се установява, че процесният автомобил с рег.№ **** е със
същата рама, а именно № ****
Доколкото датата, сочена от
контролните органи като такава на извършване на нарушението- 12.06.2020г., попада в обхвата на застрахователното покритие
на застрахователна полица № BG/30/120001123856, се налага извода, че към 12.06.2020г. за автомобил с рег.№ ****
е имало действаща застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите. Действително в полицата не е посочен регистрационен номер, но идентичността на МПС, за което е
сключена застраховката с процесното се установява по несъмнен начин от пълното съвпадение на номерата на рамата,
които са уникални и неизменни за всяко МПС.
Неустановяването на фактическата
обстановка, изложена в АУАН и НП е първо самостоятелно основание за отмяна на
НП.
ПО ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ОСНОВАНИЯ ОТМЯНА НА НП
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред
задължителните реквизити на АУАН и НП са
1. описание на фактическите
признаци на нарушението;
2. посочване на нарушените правни норми.
В същото време е безспорно, както
в теорията, така и в съдебната практика,
че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на
обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци
от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и
лицето, сочено като нарушител и надлежната
правна квалификация. Срещу тези
факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална
степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и
предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).
В този смисъл са и задължителните
указания на имащото базисно значение за наказателния процес Тълкувателно
решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е
прието, че сред задължителното
съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички
съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация.
Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение
са винаги съществени и
непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице.
Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява
административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС,
следва на основание 84 ЗАНН да бъдат
съотнесени и към неговото съдържание.
Наказателното постановление от
своя страна е властническия
правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива
санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно
наказателния процес на ПРИСЪДАТА
от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата
форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към
АУАН.
В този изричен смисъл са и
задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността
на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически
положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация
следва да се съдържа в самия
правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по
делото.
От всичко
гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по
смисъла на чл. 42, т.5 и чл. 57, т.6 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един
небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин всички правни норми (определящи
противоправността на даден тип поведение), които според контролните органи са
нарушени.
В обратния случай,
ако в АУАН и НП:
- изобщо не са
посочени нарушените материално правни норми;
- или посочването им не е достатъчно пълно,
точно и ясно, така че
нарушителят реално да бъде запознат с правните рамки на повдигнатото му
административно обвинение;
- или посочените
правни норми не въвеждат достатъчно конкретно по съдържание позитивно правило
за поведение, включително и когато като нарушена е посочена бланкетна правна
норма, без бланкета да е запълнен с посочването на конкретните разпоредби, към
които препраща;
- или за преценка за съставомерността на
деянието на съда се налага сам да издири и приложи допълнителни правни норми, които не са надлежно
предявени на дееца
НП следва безусловно
да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на наказания
субект да разбере кои са правните
норми, които квалифицират извършеното от него като противоправно и наказуемо
деяние.
Точно такъв е и процесния случай
Видно от текста на
АУАН и НП, решаващият довод на контролния орган, за да счете, че деянието на
жалбоподателя е съставомерно по чл. 638, ал.3 КЗ е разбирането, че след
регистрация на МПС по надлежния ред и промяна
в регистрационния му номер, сключената за това МПС застраховка гражданска
отговорност губи правното си значение. В този смисъл е било безусловно необходимо контролният орган
да посочи правната норма, на която се
базира това убеждение.
Тази необходимост е
била с още по-голям интензитет, предвид изричните норми на чл. 417 КЗ и чл. 491 КЗ, според които дори промяната върху
собствеността на застрахованото МПС не
оказва влияние върху действието на застраховката.
С оглед
гореизложеното, ако контролния орган
е имал предвид конкретна разпоредба, която да задължава водачите и/или
собствениците на МПС, след промяна в регистрационния номер на автомобила, да
сключват нова застраховка гражданска отговорност, то тази норма безусловно е следвало да намери отражение в АУАН и НП.
В противен случай
отговорността на дееца би почивала на предположения и несигурни умозаключения (особено на фона на убеждението на
настоящия състав, че такава норма в позитивното ни право не съществува),
което е изцяло несъвместимо с принципите за законоустановеност на нарушението и на наказанието,
прогласени в чл. 3, вр. чл. 6 ЗАНН.
В случая констатираните пороци
при описания на нарушението в АУАН и НП няма
как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а
за ненадлежно предявено обвинение,
което накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от
естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.
Следва да се отбележи и че за
съда не съществува процесуална възможност
за първи път да издири и да
приложи сам коректната материално правна, обуславяща противоправния характер на извършеното от дееца, ако тя не е надлежно очертана или е погрешно
посочени в АУАН и НП. Изискванията за
реквизити на АУАН и НП са императивни и те не могат да бъдат извличани по тълкувателен
или дедуктивен път от доказателствата по делото.
В този изричен смисъл е и
трайната и най-актуална практика на Административен съд Пловдив- Решение № 1926
от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1871 / 2020 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1924 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д.
№ 1607 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1938
от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1963 / 2020 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1911 от 28.10.2020 г. по к. адм. н. д.
№ 2020 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1828
от 21.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1796 / 2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 616 от 10.03.2020 г. по к. адм. н. д.
№ 237 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение №
2349 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2262 / 2019 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив.
Посочените решения са
постановени по казуси с различна правна квалификация, но съдържат принципни съображения, които са изцяло приложими и в
настоящия случай.
Да се процедира по обратен начин
означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са правните
норми, които е нарушил и явяващи се основание за ангажиране на отговорността
му, едва след като наказанието вече реално му е наложено, което е
изцяло несъвместимо с правото му на защита.
Не на последно място следва да се
посочи, че ако съдът служебно издири
и накаже дееца за релевантните материално правна и санкционна норма,
без те да са надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в непреодолимо
противоречие с контролно- отменителните си правомощия в производството по чл.
63 ЗАНН и напрактика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на
наказващия орган.
В
тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП
и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила,
които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното
лице. В случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят както до
АУАН, така и до НП, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.
Ако
се допусне тълкуване, според което съдът
може сам, за първи път със своя акт да установява съставомерните
фактически положения и правни норми,
които до този момент не са надлежно предявени на дееца, то напрактика би се
достигнало до заобикаляне и елиминиране на цялата уредена в ЗАНН процедура по
повдигане, предявяване и защита по административното обвинение.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 28 ЗАНН
В случая пороците при
установяване на правно релевантните
факти и очертаване в АУАН и
НП на правните норми, които сочат на противоправност на деянието са особено съществени и на още едно
самостоятелно основание, доколкото те реално възпрепятстват преценката за
приложение на чл. 28 ЗАНН.
Същевременно съгласно
разрешението дадено с ТР 1/2007 по
тълкувателно дело 1/2005г. на ВАС- преценката за маловажност на случая е такава
по законосъобразност. Поради това изводът, че нарушителят трябва да бъде санкциониран, задължително следва да бъде предшестван от обсъждане на
въпроса позволява ли констатираната
обществена опасност да деянието ангажиране на административно-наказателна
репресия спрямо дееца.
В тази връзка
настоящия състав изцяло споделя трайно утвърдените в практиката принципни съображения, че при липса на
изрична законова дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, на основание
чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид.
Според съда в конкретния случай са налице редица обстоятелства, които биха могли
да обусловят извод за по-ниска степен на обществена опасност на деянието
и дееца от типичния случай:
-
за същото МПС, макар и преди регистрацията му
по реда на Наредба I-45/24.03.2000 реално
била сключена застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите, която е била
действаща към момента на съставяне на АУАН;
-
водачът не е собственик на
процесния автомобил и в този смисъл върху него не тежат задължения за регистрация или уведомления
по реда на Наредба I-45 или на Кодекса на застраховането;
-
мигновено, още на същия ден, дори
преди да е изтекъл и един час от съставяне на АУАН, деецът е сключил нова застраховка за същото МПС, въпреки че периода
на покритие на старата не е била изтеклъл.
Всички тези
обстоятелства нормално биха довели до извод за маловажност на случая. Начинът на описание на нарушението в АУАН и
НП обаче е такъв, че реално се препятства преценката по чл. 28 ЗАНН, доколкото
съдът няма как да обяви за маловажно нарушение, което предвид ненадлежното
излагане на приложимите правни норми, изобщо
не е несъмнено установено, че е извършено. Посоченото флагрантно нарушава правото на
защита на наказания субект и е още едно основание за отмяна на НП.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При
този изход на спора, съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН жалбоподателят би
имал право на разноски. Такива обаче, в конкретния случай не могат да се
присъдят по следните съображения:
На първо място липсва
нарочно
искане за присъждане на разноски по смисъла на т.11 от ТР
6/2012 ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за разноски следва да бъде изрично заявена и това може да
стане най-късно в съдебното
заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция.
На
следващо място липсват и
доказателства разноски
по делото реално да са сторени за
заплатено възнаграждение за адвокатска защита и съдействие. Тук следва да бъдат
съобразени и постановките на т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК, съгласно което разноски за
адвокатски хонорар могат да бъдат присъдени, само ако е доказано реалното им заплащане преди приключване на последното
открито заседание по делото. Ако заплащането е уговорено в брой, доказването може да
стане и чрез отбелязване на това обстоятелство в договора за адвокатска защита
и съдействие, като в този случай той има характер на разписка. Ако е уговорено
плащането да стане по банков път, доказването следва да е със съответните
банкови документи (платежно нареждане и др.)
В този смисъл е и трайната
практика на Административен съд Пловдив, съгласно която за да бъдат присъдени
разноски, те следва да бъдат поискани и сторването им да бъде доказано
най-късно до приключване на последното открито заседание по АНД.
Сам по себе си фактът на
уважаване, респ. отхвърляне на жалбата, не е достатъчен, за да бъдат присъдени
на страната направените разноски. Присъждането
им не е автоматична последица от постановяването на благоприятно за страната
решение и по дължимостта им съдът
не се произнася служебно.
Така изрично Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по
к. адм. н. д. № 1164 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
В конкретния случай по делото е представено
пълномощно в полза на защитника. Липсва обаче
-договор за правна защита и съдействие, в който изрично да е уговорено
заплащането на адвокатско възнаграждение;
-доказателства адвокатски хонорар реално да е
заплатен в брой или по банков път, поради което и разноски не следва да се
присъждат.
По изложените по-горе
съображения във връзка с крайните срокове, в които могат да се поискат разноски
и да се представят доказателства за реалното им сторване, пропускът да се направи това преди обявяване на делото за
решаване, не може да се санира,
с по-късното предприемане на тези действия по
реда на чл. 306 НПК или чл. 248 ГПК.
Така изрично т.8 и 11
от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, Определение № 743 от 22.10.2014, ч.т.д. № 2228 /
2014 год. на ВКС., Определение № 356 от 02.10.2020 г. по ч. гр. д. № 1922/2020
г. на ВКС, Определение 39 от 27.02.2020 по гр.д. 3666/2019 на ВКС.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-0273-000307, издадено
от Началник РУ към ОДМВР- ПЛОВДИВ, РУ-
Хисар, с което на Х.К.Т. е наложена глоба в размер на 400 лева
за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.