Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
25.02.2020 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
29.01.2020 |
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В публично
заседание и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ АЙГЮЛ
ШЕФКИ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
|
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Мариана Кадиева |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Росица Георгиева от Окръжна
прокуратура - Кърджали |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията
Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
235 |
по
описа за |
2019 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63,
ал.1,
предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/.
Образувано е по
касационна жалба от „РАМБЕЛ” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***,
с ЕИК ***, представлявано от управителя му Х. Р. А., против Решение №350
от 22.10.2019 год.,
постановено
по АНД
№911/2019 год. по описа на Районен съд - Кърджали, с което е потвърдено
наказателно
постановление №09-002190 от 26.08.2019 год., издадено от директора
на Дирекция „Инспекция по труда” - град Кърджали.
Касаторът заявява в жалбата, че въззивният съд
не е преценил представените доказателства обективно и че наказателното постановление
е издадено в нарушение на материалния закон, както и че не е извършено нарушение на посочените
разпоредби от Кодекса на труда
- чл.61, ал.1,
във вр. с
чл.62, ал.1 от Кодекса на труда. Сочи,
че с работника С.
Ю. Е. бил
сключен срочен трудов договор по чл.68, ал.1, т.2 от
КТ -
до завършване на определена работа,
като заверено копие
от сключения трудов договор представил в Дирекция „Инспекция
по труда” –
Кърджали, като приложение към
Обяснение към Акт №*** от *** год. за установяване на административно нарушение, които били регистрирани
с Вх.№***/*** год. на Дирекция „Инспекция
по труда” –
Кърджали. Твърди,
че преди това, по
време на проверката, обяснил, че лицето
има сключен трудов договор,
но точно обратното
било възприето от въззивния
съд, който направил извод, че по
време на проверката управителят заявил на проверяващите,
че няма трудов
договор с Е., но веднага ще бъде
сключен, което било отразено
и в декларацията по чл.402 от КТ,
като по делото нямало представени доказателства
в тази насока. Касаторът твърди също, че не е попълвал
декларация по време на проверката,
не е декларирал, че трудов
договор няма, но че ще бъде сключен и че въззивният съд
не е преценил внимателно спорните обстоятелства, а е приел твърденията на проверяващите инспектори безкритично. Счита също, че въззивният съд
не се е произнесъл
относно допуснатото съществено процесуално нарушение, относно факта, че АНО не
е представил по преписката представени пред него доказателства и
че АНО може да не
кредитира тези доказателства, но има задължението да се обоснове, защо
не им дава
вяра, а не да ги укрива.
Според касатора, непосочването на
представени по надлежния ред възражения
и доказателства е съществено
нарушение на административно- наказателната процедура, което я опорочава, но това
обстоятелство въобще не било обсъдено от
въззивния съд. Касаторът заявява, че до връчването
на АУАН №*** от *** год. не предполагал, че
срещу него ще
бъде образувано административнонаказателио производство, тъй като
обяснил на
проверяващите инспектори, че С. Ю. Е. има трудов договор, а
веднага след
връчването на АУАН и Протокол за извършена
проверка представил трудовия
договор и обяснение, които,
както посочил по-горе, били регистрирани
с Вх.№*** от
*** год. на Дирекция „Инспекция по труда” –
Кърджали, но нито били описани
в наказателното постановление,
нито било изразено становище по тях
от АНО. Касаторът
счита, че като е постановил решение,
с което не е преценил тези бездействия
на АНО като съществени процесуални нарушения, въззивният съд
постановил неправилно решение. В жалбата моли да
бъде постановено решение,
с което да бъде
отменено решението,
с което е потвърдено НП
№09-002190 от 26.08.2019 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по
труда” – Кърджали, като
неправилно, поради несъобразяване с материалния закон и
да бъде постановено друго,
с което да бъде
отменено процесното наказателно
постановление.
Редовно
призован за съдебното заседание, касаторът – „РАМБЕЛ”
ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, се представлява от
управителя му Х. Р. А., който заявява, че поддържа жалбата. Заявява също,
че е управител
на „РАМБЕЛ” ЕООД и че когато дружеството има възложена работа, той
наемал С. Ю. Е. да
им
помага, тъй като с него има
сключен трудов договор. Твърди, че когато дошли на проверка
от Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали, на обекта били
четирима работници, а не двама, както
твърдели от инспекцията, а С. Е. той го наел
на работа, но по време
на проверката бил убеден, че
работят за Т. и не му
станало ясно, кого проверяват.
Твърди също, че със С. Е. подписали трудовия договор
на 01.07.2019 год., но обяснил
на счетоводителката им,
че той работи
при тях от предишната седмица и поради тази причина
договорът бил с дата
28.06.2019 година. Моли
съда да отмени обжалваното решение и да отмени наказателното постановление, с което на дружеството е наложено наказание „имуществена санкция”,
в размер на 1500 лева.
Ответникът по касация – директорът
на Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали, не се явява, представлява се
от редовно упълномощения му процесуален представител – ст.юрк.Лейла А., която счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение
счита за правилно и обосновано,
поради което моли
настоящата инстанция да постанови решение, с което да го остави
в сила. Счита, че въз
основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, правилно решаващият съд е приел, че дружеството - жалбодател е осъществило от обективна страна
състава на посоченото в НП административно нарушение. Излага довод, че в случая
че работодателят се е възползвал от възможността, сключвайки трудовия договор на 28.06.2019 год., да регистрира
същия в законоустановения
3-дневен срок, като в тази връзка по
делото са приложени справки, направени от информационната
система на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, които
доказват по безспорен начин, че на 01.07.2019 год. между
дружеството-жалбодател и работникът
С. Е. не е бил регистриран
трудов договор. По тези съображения,
моли да бъде постановено решение, с което
да бъде оставено в сила оспореното съдебно
решение.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че събраните доказателства
пред първата инстанция сочат, че към датата
на проверката, безспорно е бил налице фактът, че работникът упражнява
трудова дейност, без да има
сключен трудов договор и че изготвените справки
от административнонаказващия
орган, преди съставяне на обжалваното
НП, потвърждават факта, че приложеният по
делото трудов договор е сключен впоследствие, което се потвърждава
и от гласните доказателства, пред първата инстанция. Поради
това, предлага съдът да остави в сила първоинстанционното решение,
като правилно и законосъобразно.
Кърджалийският
административен
съд, в настоящия съдебен състав, като извърши
проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността
на касационната жалба, с оглед наведеното в нея касационно основание, приема за установено
следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е
неблагоприятно
и като такава е процесуално допустима.
Релевираното от касатора касационно основание е това по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което
нарушение е свързано с неправилно прилагане, т.е. с нарушение на материалния закон.
Разгледана по същество, касационната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното Решение
№350 от 22.10.2019 год., постановено по АНД №911/2019 год., Кърджалийският
районен съд е
потвърдил наказателно
постановление №09-002190 от 26.08.2019 год., издадено от директора
на Дирекция „Инспекция по труда” - град Кърджали, с което, на
основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, на „РАМБЕЛ”
ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от
управителя му Х. Р. А., в качеството му на работодател, е наложено административно
наказание „имуществена санкция”, в размер на 1500.00/хиляда и петстотин/ лева,
за извършено нарушение на чл.61, ал.1, във връзка с чл.62, ал.1 от Кодекса на
труда.
За
да постанови решението си, от фактическа страна, от събраните в хода на
производството писмени и гласни доказателства, районният съд е установил, че на 01.07.2019
год., при извършване на проверка за спазване на трудовото законодателство по
работни места в обект на контрол: строителство на многофамилна
жилищна сграда, ПИ №**, кв.**, намираща се в землището на ***, изпълняван от
„РАМБЕЛ” ЕООД, било установено, че търговското дружество, в качеството му на
работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на Кодекса на труда, не е сключил
трудов договор с лицето С. Ю. Е., с ЕГН **********, преди постъпването му на
работа като общ работник. За така констатираното нарушение, на 15.07.2019 год.,
на жалбодателя бил съставен АУАН от *** Е.Ю., който
на същата дата бил връчен на управителя на дружеството и подписан без
възражения. Въз основа на този АУАН било издадено и обжалваното наказателно подстановление.
Тази
фактическа обстановка районният съд е потвърдил и приел след събиране в съдебно
заседание на наличните гласни и писмени доказателства, като при тяхната оценка
съдът преценил следното:
Съдът
е посочил, че видно от материалите по делото и от разпита на свидетелите Е. Ю.,
И. С. и А. С., в деня на проверката на обекта имало четири лица, две от които
избягали, като проверяващите установили само С. Е. и управителя на дружеството,
като Е. бил облечен с работни дрехи и изпълнявал строителна дейност. На същия
била дадена декларация по чл.402 от КТ, в която той попълнил само имена и ЕГН,
понеже без очила не виждал, а управителят попълнил останалата част от
декларацията, в която вписал, че Е. работи от 01.07.2019 год., с работно време
от 09 часа до 16:00 часа, с трудово възнаграждение от *** лева дневно, че няма
сключен трудов или граждански договор, но щял веднага да се сключи., като по-късно
същия ден, след извършена справка в информационната система на Главна инспекция
по труда, проверяващите установили, че на името на С. Е. няма регистриран
трудов договор, т.е. събраните по делото доказателства установявали, че лицето Е.
е полагал труд по време на проверката, а съгласно чл.1 ал.2 от КТ, отношенията
при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови, за които, съгласно
чл.61, ал.1 и 62, ал.1 от КТ, се сключва писмен трудов договор. Съдът е
посочил, че този извод не се опровергава от представената справка за изплатени
от „РАМБЕЛ” ЕООД осигурителни вноски, поради това, че същите са вносими до 10 число на следващия месец, а и не били
персонализирани, за да е видно, че се отнасят за работника С. Е. По-нататък,
районният съд е посочил, че изложените обстоятелства са мотивирали
проверяващите да съставят АУАН, а АНО - да издаде атакуваното наказателлно постановление и че тези констатации на административнонаказващия орган, материализирани в
съответните актове, се оспорват от жалбодателя, който
твърди, че лицето Е. е бил на обекта по силата на трудов договор, сключен на
28.06.2019 год. с дружеството - жалбодател. Това
твърдение на жалбодателя не е кредитирано от съда
поради това, че от една страна, цитираният трудов договор със С. Е. бил
регистриран на 01.07.2019 год., в 14:00 часа, а проверката била извършена в
11:30 часа, а от друга, по време на проверката управителят бил заявил на
проверяващите, че няма трудов договор с Е., но веднага щял да бъде сключен,
което било отразено и в декларацията по чл.402 от КТ, като до съставяне на АУАН
такъв не бил представен. Съдът е посочил, че следва още да се има предвид, че
представеният с молбата за даване ход на делото трудов договор №1 от 28.06.2019
год. се ползва с формална доказателствена сила
единствено относно факта на изявлението и неговото авторство, но не и относно
датата на съставянето/сключването му, която може да бъде невярно посочена, още
повече, че с него жалбодателят желае да удостовери
изгодни за себе си обстоятелства.
При така приетата
за установена
фактическа обстановка,
от правна страна районният съд е приел най-напред, че жалбата е процесуално
допустима, т.к. е подадена от надлежна
страна и в законоустановения 7/седем/- дневен срок срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Предвид
възприетата фактическа обстановка съдът е приел, че описаното от фактическа и
правна страна нарушение правилно е било квалифицирано по чл.61, ал.1 и чл.62,
ал.1 от КТ, съгласно които, при престиране на работна
сила, задължително преди допускане на работа, следва да има сключен трудов
договор в писмена форма между работника и работодателя. Съдът е приел също, че административнонаказателното
производство е проведено без нарушаване на процесуалните правила, визирани в
ЗАНН, като АУАН е съставен от длъжностно лице със съответните компетенции,
съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в
чл.42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл.43, ал.1 от ЗАНН - на управителя на дружеството, както и че процесното НП е издадено от компетентен орган, отговаря на
изискванията на чл.57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл.58, ал.1 от ЗАНН, а освен това е счел, че АНО правилно е установил фактическата обстановка,
като същата е еднакво отразена в АУАН и в издаденото въз основа на него НП. По
тези съображения районният съд е извел и окончателния си извод, че наказателното
постановление е правилно, законосъобразно и като такова, следва да бъде
потвърдено.
При извършената служебна
проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед
правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като
постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт
на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд също така е допустимо,
като постановено по подадена от
надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е.
не са налице
процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд
производство и не са налице основания
за неговата ревизия в този
смисъл.
Касационната инстанция споделя,
предвид събраните и приобщени по делото писмени и гласни доказателства, така
установената от районния съд фактическа обстановка, като намира, че въз основа
на нея, съдът е направил и правилни и законосъобразни изводи. Настоящият състав на
касационната инстанция споделя в пълна степен изводите на първоинстанционния
съд, като счита, че същите са правилни, законосъобразни и в пълно съответствие
със събраните по делото писмени и гласни доказателства и
с приложимия материален закон.
Безспорно е, че
извършваната от установеното при проверката лице С. Е. Ю. дейност, е трудова
дейност, т.е. правоотношението между него и касатора
по този повод се характеризира като трудово такова, с присъщите му елементи, а
именно: същият работи на определено работно място – посочения строителен обект
в ***, като е установен на втория етаж на този обект, облечен със съответното
работно/строително/ облекло, да извършва присъщата за такъв обект строителна дейнст. Казано по друг начин, в конкретния случай, лицето С.
Е. Ю. е предоставяло работната си сила, а от това следва, че отношенията между
него и касатора „РАМБЕЛ” ЕООД ***, при предоставянето на
работната му сила, е следвало задължително да се уредят като трудови
правоотношения, съгласно императивното правило, разписано в нормата на
чл.1, ал.2 от КТ. Това от своя страна означава, че между това лице и касатора в настоящото производство, е следвало да бъде
сключен трудов договор, със съответното съдържание, регламентирано в нормата на
чл.66, ал.1 от КТ, като нормата на чл.61, ал.1 от КТ, изрично повелява, че този
трудов
договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди
постъпването на работа, а на чл.62, ал.1 от КТ изрично регламентира, че този трудов
договор следва да се сключи в писмена форма.
Тези
норма, в случая, са били нарушена от работодателя „РАМБЕЛ” ЕООД ЕООД, т.к. при проверката, извършена от служителите на Дирекция
„Инспекция по труда” – град Кърджали на 01.07.2019 год., е установено, че такъв
трудов договор в писмена форма не е бил сключен с това лице преди постъпването
му на работа, което е установено и доказано, както от попълнената на място, в
11:30 часа, при извършване на проверката по работни места, декларация по чл.402
от КТ, в която изрично е деклрарирано, че това лице
няма сключен трудов договор, но и че работи на обекта от 01.07.2019 год., така
и от извършената малко след това проверка в информационната система на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, при която е установено, че нито
по ЕИК на дружеството-касатор, нито по ЕГН на
конкретното лице – С. Е. Ю., няма намерен никакъв запис, т.е. няма регистриран
сключен трудов договор. В тази връзка се явява неоснователно оплакването на касатора, инвокирано в
касационната жалба в насока, че с работника С. Ю. Е. бил сключен срочен трудов
договор по чл.68, ал.1, т.2
от КТ -
до завършване на определена работа, като заверено копие от
сключения трудов договор представил в Дирекция „Инспекция по труда” –
Кърджали, като
приложение към Обяснение към Акт №*** от *** год. за установяване на административно нарушение, които били регистрирани с Вх.№***/*** год. на Дирекция „Инспекция по труда” –
Кърджали и че преди
това,
по време на проверката,
управителят обяснил, че лицето има сключен
трудов договор, но точно обратното било възприето от въззивния
съд, който
направил извод, че по време на
проверката управителят заявил на проверяващите, че няма трудов договор с Е., но
веднага ще бъде сключен, което било отразено и в декларацията по чл.402 от КТ,
като по
делото нямало представени доказателства в тази насока.
От приобщените по делото от районния съд писмени доказателства става ясно,
че едва след връчването на съставения АУАН на управитевля
на дружеството на датата 15.07.2019 год., от същия е било подадено писмено обяснение/с характер
на възражение/ по връчения му АУАН, с посочения входящ номер, към което бил
приложен трудов договор от датата 28.06.2019 год., сключен с този работник,
като от приложеното по делото Уведомление по чл.62, ал.4 от КТ обаче, е видно,
че същото е било подадено, за този трудов договор, на датата 01.07.2019 год.,
но в 14:00 часа, т.е. след извършване на проверката по работни места и след
извършване на такава и в информационната система на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда”. Това твърдение
е било развито и в жалбата до районния съд, но правилно не е кредитирано от
съда с мотива, че от една страна, цитираният трудов договор със С. Е. бил
регистриран на 01.07.2019 год., но в 14:00 часа, а проверката била извършена в
11:30 часа, а от друга - че по време на проверката управителят на дружеството е
заявил на проверяващите, че няма трудов договор с Е., но веднага щял да бъде
сключен, което било отразено и в декларацията по чл.402 от КТ, като действително,
до съставянето и връчването на АУАН,
такъв трудов договор не е бил представен в Дирекция „Инспекция по труда” –
Кърджали. Освен това, от гласните доказателства по делото става ясно, че
декларацията по чл.402 от КТ, подписана от работника С. Е., действително в
по-голямата си част е била попълнена от самия управител на дружеството „РАМБЕЛ”
ЕООД и всъщност, самият управител на дружеството е вписал в същата, че
работникът С. Ю. Е. „Няма договор и
веднага ще се сключи”. Същевременно, в хода по същество пред настоящата
инстанция, управителят на дружестото е заявил, че когато дошли на проверка на обекта, от
Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали, били четирима работници, а не двама,
както казвали от инспекцията и че С. го наел
на работа, но по време на проверката бил убеден, че работят за Т. и не му
станало ясно, кого проверяват. Заявил е също, че със С. Е. подписали трудовия договор на 01.07.2019
год., но той обяснил на счетоводителката на дружеството, че той работел при тях от предишната седмица и поради
тази причина договорът бил с дата 28.06.2019 година. Всъщност, при проверката в обекта,
контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали действително установили 4/четири/ лица, които работели
на обекта, но две от тях успели да скочат от втория етаж и да избягат, което
става ясно от непротиворечивите показания на актосъставителя
Е.Ю. и на двамата свидетели, участвали при извършването на проверката - И.С. и А.С. В направеното от управителя на дружеството-касатор изявление в хода по същество пред
настоящата инстанция, всъщност, се съдържа и признание, че въпросният трудов
договор, сключен с работника С. Ю. Е., с посочената дата на същия - 28.06.2019
год., е антидатиран, като от останалите писмени доктазателства става безспорно ясно, че за същия трудов
договор е било подадено уведомление по чл.62, ал.3 от КТ на 01.07.2019 год., но
това е станало след извършенатеа проверка по работни
места, в обекта на контрол в ***. При това положение се явява правилен и
законосъобразен изводът на районния съд, че представеният с молбата до Районен
съд – Кърджали, за даване ход на делото, трудов договор №1 от 28.06.2019 год.,
се ползва с формална доказателствена сила единствено
относно факта на изявлението и неговото авторство, но не се ползва с такава относно
датата на сключването му, която може да бъде невярно посочена, както всъщност и
се установява, още повече, че с този трудов договор жалбодателят
цели да удостовери изгодни за себе си обстоятелства, респ. и правни последици. Във
връзка с изложеното по-горе, съдът за намира крайно несъстоятелни и твърденията
на касактора, изложени в жалбата, че до връчването на АУАН №***
от *** год. не предполагал, че срещу него ще бъде образувано
административнонаказателио производство, тъй като обяснил на проверяващите
инспектори, че
С. Ю. Е. има трудов договор. Доказателствата по делото сочат точно
на обратното, а именно – че към датата и времето на извършване на проверката,
този работник не е имал сключен писмен трудов договор и нищо в обратния смисъл
не е било заявявано или обяснявано от управителя на дружеството, като всички
приобщени в производството пред районния съд доказателства сочат, че
изготвянето и подписването на този трудов договор с работника С. Ю. Е.,
респ. - подаването на уведомление по чл.62, ал.3 от КТ за същия, е извършено
след приключавнето на проверката по работни места в
обекта на контрол или налага се извода, че към момента на проверката този
работник е осъществявал трудови функции на посочения строителен обект, без с
него преди това да е бил сключен трудов договор в писмена форма.
Предвид
горното, настоящият касационен състав приема, както правилно е приел и
решаващият състав на районния съд, че описаното от фактическа и правна страна
нарушение правилно е квалифицирано като такова по чл.61, ал.1, във вр. с чл.62, ал.1 от КТ, съгласно които, преди постъпване
на работа, т.е. преди престиране на работна сила,
задължително следва да е сключен трудов договор в писмена форма между работника
и работодателя.
Настоящият
касационен състав намира за неоснователно и оплакването, че въззивният съд не се произнесъл
относно допуснатото съществено процесуално нарушение, т.е.
по отношение на факта, че АНО не
представил по преписката представени пред него доказателства и
че АНО можел да не кредитира тези
доказателства, но имал
задължението да се обоснове, защо не им дава вяра, а не да ги укрива и
че непосочването
на представени по надлежния ред възражения и доказателства било съществено нарушение на
административнонаказателната процедура, което я опорочавало, но
това обстоятелство въобще не било обсъдено от въззивния съд. В
тази връзка следва да се посочи, че част от неприложените по административнонаказателната преписка писмени доказателства
са били представени с молбата за даване ход на делото от самия жалбодател в първоинстанционното
производство, а друга част са били представени в съдебно заседание от
процесуалния представител на административнонаказващия
орган, като същите са били приобщени по делото, обсъдени са били от районния
съд и въз основа на извършен анализ и преценка на същите, съдът е формирал
крайния си извод. Вярно е, че в случая административнонаказващият
орган не се е произнесъл по повод подаденото писмено обяснение/с характер на
възражение/, по повод съставения и връчен на 15.07.2019 год. АУАН, регистрирано
с Вх.№*** от *** год. на Дирекция „Инспекция по труда” –
Кърджали, с което не е изпълил задължението си по
чл.52, ал.4, предл.І/първо/ от ЗАНН, съгласно която
норма, преди
да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на
неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства. Това, обаче, не опорочава административнонаказателното
производство в неговата извънсъдебна фаза до степен, която да съставлява
самостоятелно и достатъчно основание и да води до незаконосъобразност на процесното наказателно постановление. Писменото обяснение,
с характер на възражение, против съставения АУАН и цитираните в него писмени
доказателства са обсъдени и преценени от районния съд и те не водят до извод,
който да е различен от този, до който е стигнал и административнонаказващият
орган, а именно – че в случая, с описаното деяние, касаторът
е осъществил състава на административното нарушение по чл.61, ал.1, във вр. с чл.62, ал.1 от КТ и за което, съответно му е наложено
и предвиденото наказание в минимално установения в закона размер от 1500 лева.
Тук само може да се добави, че както и в други случаи, когато по повод
съставени от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” –
Кърджали АУАН, са подавани в срок писмени възражения с приложени доказателства,
в издадените наказателни постановления липсват мотиви, защо тези възражения не
се приемат за основателни, като явно обосноваването на преценката за
неоснователност на възраженията коства сериозни интелектуални усилия за административнонаказващия орган, поради което и такава не
се прави.
Така,
с оглед всичко изложеното по-горе, настоящият
състав на касационната инстанция, извършвайки своята
проверка в рамките на приетите за
установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, намира,
че оплакванията, изложени в касационната жалба на „РАМБЕЛ” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***,
с ЕИК ***, представлявано от управителя му Х. Р. А., са
неоснователни и недоказани,
а изводите на районния съд са
правилни, обосновани и съобразени в пълна степен със събраните
по делото доказателства, като районният съд е обсъдил и анализирал всички събрани по делото доказателства
и на основата на свободната си вътрешна
преценка, е формирал обоснован и правилен извод, като е приел, че административното
нарушение на трудовото законодателство, вменено на търговското дружество – касатор в настоящото производство,
е извършено. Ето защо и на основание
чл.218, ал.1 от АПК, настоящият
съдебен състав намира, че
твърдяните от
касационния жалбодател пороци на решението на
Районен съд - Кърджали, не
са налице и съответно, не са налице твърдяните касационни основания за отмяната му. Обжалваното
решение на Районен съд
– Кърджали е
валидно, допустимо, постановено при правилна и обоснована преценка на
събраните доказателства и в
съответствие с материалния закон, без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което
и като такова, с
решението по настоящото дело, същото следва
да бъде оставено в сила.
По
изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/,
във връзка с чл.217, ал.3, предл.ІV от АПК и във връзка
с чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, Административният
съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №350
от 22.10.2019 год.,
постановено по
АНД
№911/2019 год. по
описа на Районен съд - Кърджали.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.