Определение по дело №574/2022 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 151 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК.

С молба вх. № 168/08.01.2024 г. жалбоподател В. Ш. е направил искане за поправка и допълване на протокола от проведеното на 21.12.2023 г. открито съдебно заседание по делото. В молбата не се сочи какво и в коя част от протокол от проведеното съдебно заседание трябва да бъде поправено и допълнено.

Искането за поправка на протокола е направено в срока по чл.151, ал.1 от ГПК, но въпреки това следва да бъде оставено без разглеждане, без да се провежда процедурата по чл.151, ал.4 от ГПК, поради следните съображения:

Производството по чл.151 от ГПК не е самоцелно. Същото е уредено с цел отстраняване на неточно отразяване на извършените в съдебно заседание процесуални действия от съда и от страните, като неточното отразяване на конкретно действие следва да рефлектира върху спорното право. Доколкото в протокола от откритото съдебно заседание, проведено на 21.12.2023 г. пред Административен съд – гр. Пазарджик, са отразени определени процесуални действия – даване ход на делото, изслушване и записване на становища и/или искания на страните, основание за допускане на поправка на изготвения протокол ще бъде налице, ако е допусната грешка, респективно пропуск да бъдат вписани определени действия и този пропуск страната сочи като такъв с пряко значение за постановяване на правилен съдебен акт. В нормата на чл. 150, ал. 1 от ГПК законодателят подробно е посочил изискванията за съдържанието на протокола от съдебно заседание. От съдържанието на тази разпоредба е видно, че по отношение на изявленията, исканията и изказванията на страните и другите участници по делото, съдът няма задължение дословно да възпроизведе съдържанието им в протокола. Законът го задължава само да възпроизведе същността им, като се има предвид изискването на чл. 150, ал. 2 от ГПК, че протоколът се съставя под диктовката на председателя на съдебния състав, който определя и съдържанието му, като вписва само съществените по негова преценка изявления, които са от значение за делото и имат правен смисъл. Изявленията, исканията и становищата на страните и участниците в производството, както и тези на председателя на състава, се вписват в протокола по начин, който позволява да се определи насоката и същностното им съдържание. Протоколът се съставя под диктовката на председателя, но същият няма задължение да възпроизведе дословно изявленията, исканията и изказванията на страните, а само да възпроизведе тяхната същност. Закона не поставя изискване записа в протокола да е дословно изписване на думите на страните, а следва да се предаде тяхната същност и смисъл.

Всяко предвидено в ГПК производство, вкл. и това по извършване на поправка на протокол от проведено открито съдебно заседание, може да бъде проведено само при наличието на съответните предпоставки. Искането за допълване и поправка на протокола може да бъде проведено само ако поискалата го страна заяви в какво според нея се състои непълнотата, респ. допуснатата грешка при отразяването на извършените от съда и страните процесуални действия в проведеното открито съдебно заседание, тъй като процесуалният закон не допуска извършването на съдопроизводствени действия, каквото представлява и поправката на протокола, лишено от съответна основателна причина. Именно в този смисъл в разпоредбата на чл. 2 от ГПК е предвидено, че съдилищата са длъжни да разглеждат и разрешават всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права и съответно не са длъжни да разглеждат молби, чието разглеждане не би имало подобни последици. В молбата не се сочи в какво се състои неточното отразяване в протокола, чието допълване и поправяне се иска, а е посочено бланкетно, че същият не отразява точно казаното от участниците в процеса. Поради това съдът приема, че в молбата не се сочат обстоятелства, налагащи поправка на съдебния протокол.

Страната не може да въведе редовно като предмет на производството по чл.151 от ГПК своето разбиране за необходимото съдържание на протокола, тъй като такава дискреция не е предоставена от процесуалния закон. В този смисъл е и установената съдебна практика на ВКС – Определение № 10 от 17.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 2043/2018 г., I т. о. и Определение № 179 от 1.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 493/2016 г., III г. о.
Предвид посоченото, съдът намира, че искането за поправка и допълване на протокола от проведеното на 21.12.2023 г. открито съдебно заседание по делото е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане.

Разпоредбата на чл.151 от ГПК, която намира приложение по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК не предвижда обжалване на съдебен акт, постановен по отношение на искане за поправка или допълване на протокол от съдебно заседание, независимо дали същото е разгледано по същество или е оставено без разглеждане.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 168/08.01.2024 г. от жалбоподател В. Ш. за поправка и допълване на протокола от проведеното на 21.12.2023 г. открито съдебно заседание по делото. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИСИ да се връчат на страните.