СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на деветнадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл. съдия
МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Нина Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
4107 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 552 от 02.01.2019 г. по гр. д. №
22803/2017 г. по описа на Софийски районен съд, IІІ ГО, 82 състав, е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че А.Д.Т., ЕГН **********,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, следните суми: на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, сумата от 1 812,99 - стойност на доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „******, с абон. № 251197, през периода от м.
05.2014 г. до м. 04.2016 г., ведно със законната лихва от 05.01.2017 г. до
окончателното плащане; на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 47,67 лв. -
такса за дялово разпределение за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г.,
ведно със законната лихва от 05.01.2017 г. до окончателното плащане, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 510/2017 г.
по описа на СРС, 82 състав, като исковете
са отхвърлени, както следва: частично иска, с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за стойността на доставената топлинна
енергия - за разликата над 1 812.99 лв. до пълния предявен размер от
2 719,50 лв.; изцяло иска, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 323,33 лв. - обезщетение за забава върху стойността на доставената топлинна
енергия за периода от 15.09.2015 г. до 15.12.2016 г.; частично иска, с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за таксата за дялово разпределение - за разликата
над 47,67 лв. до пълния предявен размер от 71,50 лв.; изцяло иска, с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 16,86 лв. - обезщетение за забава
върху таксата за дялово разпределение за периода 15.09.2015 г. до 15.12.2016 г.
С решението А.Д.Т. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 410,73 лв. - разноски в исковото производство и сумата от
66,45 лв. - разноски в заповедното производство.
Срещу така постановеното решение в частта, с която
предявените искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени, е подадена въззивна жалба от „Т.С.“
ЕАД, в която са развити съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт в обжалваната част. Отправено е искане първоинстанционното решение да
бъде отменено в обжалваната част, а исковите претенции да бъдат уважени изцяло. Въззивникът твърди, че задължението
за заплащане на дължимите суми става изискуемо в последния ден на месеца,
следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Претендира разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от А.Д.Т., с който жалбата се оспорва и се моли
първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Твърди, че не е единствено
собственик на процесния имот. Претендира разноски.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение
не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед
релевираните в жалбата оплаквания,
същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите
му съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:
СРС, Гражданско отделение, 82 състав е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Предмет на разглеждане в настоящото производство
са исковете за заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът претендира обезщетение за забава върху
сумите за топлинна енергия и дялово разпределение, в размер на законната лихва,
за периода от 15.09.2015 г. до 15.12.2016 г., т. е. твърди, че ответникът е в
забава от 15.09.2015 г.
Съгласно действалите към този
момент Общи условия на ищеца, в сила от 12.03.2014 г., месечната дължима сума
за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения
за него дял от топлинната енергия за разпределение в сградата - етажна
собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача - чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1
и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача - чл. 33, ал. 1 от
горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на ново
вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни
месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия. В този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите
условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок
от датата на публикуването на интернет страницата на продавача.
Настоящият съдебен състав приема,
че публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1
от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, представлява
по своето естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя
искането си /поканата си/ за изпълнение и изпълнението на задълженията зависи
от волята на кредитора, т. е. той решава кога да поиска изпълнение.
Следователно и доколкото страните по правоотношението не са определили срок за
изпълнение, то следва да се приема, че длъжникът изпада в забава, след като
бъде поканен от кредитора - чл. 84, ал. 2 ЗЗД, в който смисъл са и формираните
от първоинстанционния съд изводи.
По делото не са ангажирани
каквито и да било доказателства от страна на ищеца, че ответникът е бил
поставен в забава по отношение на задълженията за заплащане на цената на
доставената топлинна енергия и предоставената услуга дялово разпределение през
процесния период, поради което и при приложение на неблагоприятните последици
от правилата за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме,
че релевираната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователна и подлежи
на отхвърляне.
По разноските:
Процесуалният представител на въззиваемата страна претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
страната в настоящото производство. Същевременно по делото не е представен
договор за правна защита и съдействие, в който да е постигнато съгласие за
оказване на безплатна правна помощ. Ето защо не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за присъждане на адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на въззиваемата страна.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 552 от 02.01.2019 г. по гр. д. №
22803/2017 г. по описа на Софийски районен съд, IІІ ГО, 82 състав, в обжалваната
част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.