№…………………………….…….../22.04.2021 г.
гр. ****В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІХ СЪСТАВ в открито съдебно заседание, проведено на осми април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: МИРЕЛА КАЦАРСКА
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 852 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно, кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата си молба М.Л.Ж.
твърди, че ответникът С.Ц.С. му дължи сумата от 30 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпени болки и
страдания, изразяващи се във влошаване на здравословното му състояние, поява на
депресия, агресивност, нервност, безсъние, халюцинации, постоянен страх от
всичко, чувство на обида и унижение, липса на желание за живот в следствие
бездействието на ответника, в качеството му на процесуален представител на Ж.
по сл.д. № 1022/2005 г. по описа на ОСлС – ****и заявените от ответника
неистини в съдебно заседание на 14.11.2019 г. по гр.д. № 1973/2018 г. по описа
на ВОС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска в съда - 26.03.2020 г.
до окончателното й изплащане.
Ответникът С.Ц.С., редовно уведомен за настоящото производство,
депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва
исковете като недопустими и неоснователни. Излага се, че не е сключвал с ищеца
договор за процесуално представителство и правна защита по сл.д. № 1022/2005 г.
по описа на ОСлС – ****. Позовава се на изтекла погасителна давност за вредите
от поведението му по досъдебното производство. Твърдяните заявени неистини от С.
по гр.д. № 1973/2018 г. по описа на ВОС не са установени по надлежния ред, за
което гражданския съд се явява некомпетентен. Излага се, че пълномощника няма
задължение за постигане на определен резултат по досъдебното производство,
вредите на ищеца не са пряк и непосредствен резултат от поведението на
ответника, поведението на ответника не е противоправно, само защото не е
постигнат желания от Ж. резултат по делото, който е невъзможен, предвид осъдителната
присъда, ищецът нееднократно, включително и на проведени в присъствието на
ответника разпити е заявявал, че няма какво да добави към вече казаното и се е
въздържал от искания, бележки и възражения. Твърди се, че С. от
упълномощаването му, в качеството му на защитник по сл. дело е посещавал
сградата на ОСлС – ****във връзка с извършването на процесуални действия с
участието на обвиняемия Ж. – привличането му като обвиняем, няколко разпита,
вкл. при оттегляне на пълномощията му като защитник на 05.06.2006 г., участие в
с.з. за изменение мярката за неотклонение на ищеца, проведено на 27.02.2006 г.
по ЧНД № 371/2006 г. по описа на ВОС, н.о. Претендират се разноски.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Представено
е пълномощно от м.11.2005 г. /лист43/, с което М.Л.Ж. упълномощава адв. С.Ц.С.
да го представлява и защитава по сл.д. № 1022/2005 г.
Видно
е, че Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение от 20.12.2005 г. по сл.д. № 1022/2005 г. /листи 44 – 45/ е
подписано от адв. Ст. С..
Видно
е, че Протокол за разпит на обвиняем от 20.12.2005 г. по сл.д. № 1022/2005 г.
/листи 46 – 47/ е подписан от адв. С.
Видно
е от протокол от проведено о.с.з. на 27.02.2006 г. по ЧНД № 371/2005 г. по
описа на ВОС, н.о. /листи 49 – 52/, че в съдебното заседание за разглеждане на
искането за изменение на мярката за неотклонение на ищеца е участвал адв. С.
Видно
е, че Протокол за разпит на обвиняем от 01.06.2006 г. по сл.д. № 1022/2005 г.
/листи 53 – 54/ е подписан от адв. С..
Видно
е, че Протокол за разпит на обвиняем от 05.06.2006 г. по сл.д. № 1022/2005 г.
/листи 55 – 56/ е подписан от адв. С.. В същия протокол ищецът е отправил
изявление, че оттегля пълномощията си от адв. **** и адв. С. по настоящото
предварително производство.
От
справка с рег. № 769/12.02.2021 г. на ОСИН – ****към ГД „Изпълнение на
наказанията“ /лист 110/ е видно, че М.Л.Ж. е посещаван от адв. С.Ц.С. *** за
периода от м. 11.2005 г. до 17.08.2006 г., както следва: на 22.12.2005 г. за
времето от 10:50 ч. до 11:20 ч., на 11.01.2006 г. за времето от 10:15 ч. до 10:50
ч., на 20.01.2006 г. за времето от 15:00 ч. до 15:40 ч., на 08.03.2006 г. за
времето от 14:45 ч. до 15:05 ч., на 07.04.2006 г. за времето от 11:40 ч. до
11:50 ч.
Представени
са протокол от проведено о.с.з. на 14.11.2019 г. по гр.д. № 1973/2018 г. по описа
на ВОС, ІХ състав и Решение № 260284/06.08.2020 г. по гр.д. № 1973/2018 г. по
описа на ВОС, ІХ състав – не влязло в законна сила /листи 116 – 123/.
По
искане на ищеца, с оглед доказване на твърденията му, са разпитани свидетелите К.С.Р.
/без родство и дела със страните/ и Г.М.М. /сестра на ищеца/, чиито показанията
съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи
се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени
факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства и
съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
За да е
основателен предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД следва
кумулативно да са налице следните предпоставки -
противоправно деяние /действие или бездействие/, вина, вреда и
причинна връзка между деянието и вредата. Липсата дори и на една от така
изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск.
Разпоредбата на чл. 2 от ЗА предвижда, че адвокатската
професия е конституционно установена дейност за подпомагане на гражданите и
юридическите лица при защита на техните права и законни интереси и се
осъществява чрез устни и писмени консултации и становища по правни въпроси,
изготвяне на книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и др., свързани с
възложената от клиента работа, представителство на доверителите и подзащитните
пред органите на съдебната власт, пред физически и юридически лица /чл. 24 от ЗА/.
В закона е предвидено и че при упражняване на професията адвокатът е длъжен да
защитава правата и законните интереси на клиента си по най-добрия начин, като
за всяко виновно неизпълнение на задълженията си по ЗА, по Етичния кодекс на
адвоката и наредбите на Висшия адвокатски съвет отговаря за причинените на
клиента вреди - чл. 51 от ЗА. Отговорност на адвоката за вреди може да бъде
ангажирана само ако неблагоприятният за страната резултат се дължи на пропуск
на адвоката да упражни някое процесуално право или да извърши надлежно някое
процесуално действие, което е довело до погасяването на съответна процесуална
възможност. Адвокат не отговаря за вреди, ако е положил дължимата грижа - в
интерес на доверителя е приложил всички подходящи законни средства за защита по
най-добрия начин /Решение № 227/19.08.2013 г. по гр. д. № 1166/2012 г. на ВКС,
IV г. о./.
В настоящия случай безспорно се установи, че през м. 11.2005 г.
ищецът упълномощава адв. С.Ц.С. да го представлява и защитава по сл.д. №
1022/2005 г. На 20.12.2005 г. М.Л.Ж. е привлечен като обвиняем по сл.д. №
1022/2005 г. по описа на ОСС – ****за извършването на четири престъпления по
чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК, чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 и 4 от НК и чл. 116,
ал. 1, т. 12, пр. 2 от НК. На това процесуално следствено действие е присъствал
ответника, в качеството му на защитник на обвиняемия, като е подписал и съставения
документ. На същата дата е проведен и разпит на Ж., отново в присъствието на
адв. С., при който обвиняемия единствено заявява, че не се признава за виновен
и няма какво да добави към дадените вече обяснения. На 27.02.2006 г. е
проведено о.с.з. по ЧНД № 371/2005 г. по описа на ВОС, н.о., образувано по
молба за изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража“ на Ж.. В
съдебното заседание присъства адв. С., който пледира по съществото на правния
спор. На 01.06.2006 г. е извършен разпит на обвиняемия, при който са направени
искания от негова страна. На разпита е присъставал и ответника. На 05.06.2006
г. е извършен нов разпит на ищеца, като в присъствието на адв. Сйъков първият
оттегля дадените пълномощия на втория по сл.д. № 1022/2005 г. по описа на ОСС –
****. На 06.06.2006 г. адв С. и адв. **** депозират молба по досъдебното
производство с искане за изрично удостоверяване на оттеглените от Ж.
пълномощия. На 17.08.2006 г. е проведен отново разпит на ищеца, в присъствието
на нов защитник, при който обвиняемия заявява, че не се признава за виновен и се
придържа към дадените вече показания. От справката, издадена от ОСИН – ****към
ГД „Изпълнение на наказанията“ е видно, че М.Л.Ж. е посещаван от адв. С.Ц.С. ***
за периода от м. 11.2005 г. до 17.08.2006 г., както следва: на 22.12.2005 г. за
времето от 10:50 ч. до 11:20 ч., на 11.01.2006 г. за времето от 10:15 ч. до
10:50 ч., на 20.01.2006 г. за времето от 15:00 ч. до 15:40 ч., на 08.03.2006 г.
за времето от 14:45 ч. до 15:05 ч., на 07.04.2006 г. за времето от 11:40 ч. до
11:50 ч. Т.е. ответникът е извършил пет посещения на ищеца в ареста в гр. ****на
дати различни от тези на извършените с негово участие процесуално-следствени
действия по сл.д. № 1022/2005 г. по описа на ОСС – ****. От горното се
установява, че за периода, в който е пълномощник на Ж. – около седем месеца,
адв. С. не е бездействал, а е участвал във всички следствени действия проведени
по досъдебното производство, изискващи присъствието му, както и в съдебно
производство пред ВОС, н.о. по молба за изменение на мярката за неотклонение на
обвиняемия. Вярно е, че спрямо ищеца е постановена осъдителна присъда, но в
настоящото производство не се установи неблагоприятният за него резултат да се дължи на пропуск на ответника да упражни някое
процесуално право или да извърши надлежно някое процесуално действие, което е
довело до погасяването на съответна процесуална възможност. От събраните
писмени доказателства /протоколи от сл.дело и от с.з., справка от ОСИН – ****/
е видно, че твърденията на Ж., че не е виждал адв. С., че не познава същия и не
е посещаван от него в ареста през времето, когато последния е упълномощен като
негов защитник в досъдебното производство, са неверни.
От
протокол за проведено о.с.з. на 14.11.2019 г. по гр.д. № 1973/2018 г. по описа
на ВОС, ІХ състав е видно, че ответникът е разпитан в качеството му на свидетел
в производство по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, инициирано от Ж.. Не се установи обаче
С. по време на процесния разпит да е извършил противоправни действия,
изразяващи се в твърдения на неистини пред съда. Както вече се установи по горе
същият се познава Ж., участвал е в извършването на процесуално-следствени
действия в досъдебното производство, по което последният е обвиняем, както и в
производство по изменение на мярката за неотклонение на обвиняемия и е
осъществявал разговори с подзащитния си.
В
настоящото производство ищецът не установи в условията на главно и пълно
доказване първата предпоставка за уважаване на иска с правно основание чл. 45
от ЗЗД, а именно наличие на противоправно деяние от страна на ответника, изразяващо
се в бездействието му като негов процесуален представител по сл.д. № 1022/2005
г. по описа на ОСлС – ****и заявени от него неистини в съдебно заседание на
14.11.2019 г. по гр.д. № 1973/2018 г. по описа на ВОС.
С оглед изложеното исковете на М.Л.Ж. против С.Ц.С.
с правно основание чл. 45 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати сумата
от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
претърпени болки и страдания, изразяващи се във влошаване на здравословното му
състояние, поява на депресия, агресивност, нервност, безсъние, халюцинации,
постоянен страх от всичко, чувство на обида и унижение, липса на желание за
живот в следствие бездействието на ответника, в качеството му на процесуален представител
на Ж. по сл.д. № 1022/2005 г. по описа на ОСлС – ****и заявените от ответника
неистини в съдебно заседание на 14.11.2019 г. по гр.д. № 1973/2018 г. по описа
на ВОС, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на предявяване на иска в съда - 26.03.2020 г. до окончателното й изплащане се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Ответникът с отговора на исковата молба е отправил искане
с правно основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, но поради липса на представени
доказателства за реално извършени разходи във връзка със защитата му, разноски
не следва да бъдат възлагани в тежест на ищеца.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Л.Ж., ЕГН **********, с
адрес: ***, ІІІ група против С.Ц.С., ЕГН **********, с адрес: ***-Б искове с
правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати
сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от претърпени болки и страдания, изразяващи се във влошаване на
здравословното му състояние, поява на депресия, агресивност, нервност,
безсъние, халюцинации, постоянен страх от всичко, чувство на обида и унижение,
липса на желание за живот в следствие бездействието на ответника, в качеството
му на процесуален представител на Ж. по сл.д. № 1022/2005 г. по описа на ОСлС –
****и заявените от С. неистини в съдебно заседание на 14.11.2019 г. по гр.д. №
1973/2018 г. по описа на ВОС, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска в съда - 26.03.2020 г. до окончателното й изплащане, като
неоснователни.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: