НОХД № 1487/2019 г.
по описа на Районен съд Пазарджик
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна
прокуратура Пазарджик обвинителен акт срещу подсъдимия Р.Й.В., роден на *** ***,
с адрес за призоваване в с.Д., обл. Пазарджик, ул. „Шеста“ № **, българин,
български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН: **********,***.03.2019г.
в гр.Пазарджик, противозаконно е унищожил чужда движима вещ – витринно стъкло с
размери 260 х 100 х 1,5 см на стойност 678 лв. на магазин за хранителни стоки,
собственост на „М“ ЕООД с представител и управител И.Д.П. ***– престъпление по
чл. 216, ал.1от НК.
Подсъдимият
се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение, като признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и производството
по делото е при съкратено съдебно следствие по реда на Глава 27-ма от НПК.
Прокурорът заявява, че поддържа обвинението, като
пледира за налагане на наказание лишаване от свобода, което да бъде търпяно
ефективно, като се приложи и разпоредбата на чл.68, ал.1 НК, тъй като
настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на предходно осъждане
лишаване от свобода.
По делото няма приет за съвместно разглеждане граждански
иск и няма конституиран граждански ищец. Няма конституиран частен обвинител.
Защитата пледира за налагане на наказание пробация с
предвидените в закона задължителни пробационни мерки, като се отчете и
задържането под стража с МНО.
В дадената му последна дума подсъдимият моли за справедливост.
Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Р.В. с осъждан многократно за престъпления
против собствеността в периода 1981 г. - 2017 г. Последното му осъждане е с
влязла в сила па 17.11.2017 г. присъда на PC - Велинград по НОХД № 1769/2017 г.
за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 194, ал. 1 от МК, по
която е бил осъден па 8 месеца лишаване от свобода с тригодишен изпитателен
срок. Подсъдимият основно живее при своята сестра в село Д., но тъй като няма доходи
и злоупотребява с алкохол, често се кара с нея и спи по улиците.
На 26.03.2019 г. след 22.00 ч. В. влязъл в магазин за
хранителни стоки, находящ се на ул. „П.“ № 3 в гр. Пазарджик, стопанисван от „М“
ЕООД с представител и управител св. И.Д.П.. По това време на смяна били И. С. и
колежката й Р. Ж.. Подсъдимият започнал да псува, тръгнал към щанда за
обслужване на клиенти и казал на св. С., че бил гладен, да му даде нещо за
ядене и че имал един лев. Свидетелката го попитала какво може да му даде за 1
лев. В. продължил да псува и обижда, при което св. С. го предупредила, че ако
не престане, ще извика COT, след което отишла на касата, тъй като имало
клиенти. Подсъдимият взел едно кисело мляко, платил го на касата и излязъл
навън. След около 20 минути отново се върнал, като държал все още млякото в
ръка, взел един хляб от щанда до вратата на магазина и тръгнал да излиза, без
да го плати. Като видяла това, св. С. се запътила след подсъдимия, но той се
засилил да бяга, при което тя успяла да го хване през раменете и му казала да
върне хляба. Тогава В. изпуснал хляба и млякото на земята. Св. Стоименова
вдигнала хляба и влязла обратно вътре. Докато разговаряла с колежката си по
случая, подсъдимият стоял пред магазина. В. носел в себе си един голям гаечен
ключ. Извадил го от джоба си и тъй като се бил ядосал, нанесъл силен удар в
долната част на средното от трите външни витрини и стъкла на магазина, в
резултат на което същото се счупило като се получила дупка, от която тръгват
пукнатини. Св. С. веднага отишла до витрината от вътрешната страна на магазина,
където на пода имало малки парчета от стъклото. Подсъдимият я видял и се
затичал по ул. „П.“ към пицария „Фурната“. Свидетелката натиснала паник-бутона
и след малко дошли охранителите на „Радио COT“ - св. С. В. и св. Д. В.. Те
веднага отишли до пицарията и заварили вътре В.. Св. В. го изкарал навън и взел
ключа от ръцете му. После св. С. казала па охранителите, че това е, човекът,
който е счупил стъклото. Св. Венчев оставил гаечния ключ до ел. таблото под
счупеното витринно стъкло. На място пристигнала и дежурна група на РУ на МВР -
Пазарджик и бил извършен оглед на местопроизшествието и изготвен фотоалбум към
него. Счупеното стъкло било с размери 260 см. височина, 140 см. ширина и 1,5
см. дебелина, поставено в алуминиева рамка, която е вградена в зида.
Видно от приложените по делото фактура и фискален бон,
както и от заключението на съдебно-оценъчната експертиза, размерът па
нанесената щета е 678 лв., включваща стойността на новото стъкло, извозване,
доставка и монтаж. Вследствие на счупването на стъклото, същото е станало
неизползваемо по предназначението си, поради което е изцяло подменено с ново
такова.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи
въз основа на самопризнанието на подсъдимия Р.Й.В., което самопризнание се
подкрепя от събраните по реда на НПК доказателства в хода на ДП - показанията
на свидетелите И.П., И. С., С. В., Д. В. и Е. И., писмените доказателства -
протокол за оглед на местопроизшествие, с фотоалбум, протокол за разпознаване
на лица и предмети, ДСМПИС, справка за съдимост, характеристична справка,
определение на РС Пазарджик по ЧНД № 611/2019 г., протоколно определение на
Окръжен съд Пазарджик ВЧНД № 233/2019 г., молба с приложени копия от фактура и
фискален бон, определение на РС Пазарджик по ЧНД № 1132/2019 г., молба от
управителя на ощетеното юридическо лице. Фактическата обстановка се подкрепя и
от назначена и изготвена оценъчна експертиза, която съдът кредитира като
компетентно изготвена.
От правна страна:
При така изложената и приета за установена фактическа обстановка от
правна страна съдът намира, че подсъдимият Р.Й.В. е осъществил престъпния
състав на чл.216, ал.1 от НК, тъй като на инкриминираната дата е унищожил
посредством счупване чуждо недвижимо имущество – стъклена витрина.
От субективна страна подсъдимият Р.Й.В. е извършил
деянието виновно, при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, хип.
1-ва от НК. Той е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от
него и е искал настъпването им. Подсъдимият е съзнавал, че удряйки стъклото с
гаечен ключ, ще унищожи чуждо имуществото, предвиждал е общественоопасните
последици на деянието си и е искал тяхното настъпване.
По наказанието:
При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на
чл.36, ал.1 от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК, касаещи
неговото определяне.
Съдът прецени като висока ниска обществената опасност на извършеното от подсъдимия
деяние, за което се предвижда наказание до пет години лишаване от свобода и не
е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК.
Съдът прецени като сравнително висока обаче обществената опасност на
подсъдимия, който е осъждан, с лоши характеристични данни, видно от
характеристичната справка за него.
Отегчаващи отговорността обстоятелства са именно
съдебното минало на подсъдимия, включително извършването на настоящото деяние в
изпитателния срок на предходно осъждане, лошите характеристични данни, липсата
на трудова ангажираност.
Съдът прецени като смекчаващи отговорността обстоятелства фактът, че подсъдимият
е оказал пълно съдействие на органите на досъдебното производство, което е
довело до цялостно разкриване на обективната истина по делото и обстоятелството,
че до деянието се е стигнало, тъй като подсъдимият е бил гладен,а е нямал пари
за хляб и като не е успял да открадне се е ядосал и счупил стъклото на
магазина.
Направеното самопризнание не може да бъде отчетено като смекчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като производството по делото е по реда на Глава 27-ма от
НПК и направеното самопризнание е взето предвид от съда при прилагане на
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането на
установения в страната правов ред и в частност на чуждото право на собственост,
както и в импулса породен у подсъдимия да отмъсти на свидетелката Стоименова,
задето го е задържала и не е успял да открадне хляб от магазина. Именно
обстоятелството, че деянието е извършено от човек, воден от глада и желанието
си да се нахрани, съдът намира, че това е изключително само по себе си
смекчаващо вината обстоятелство.
При тези данни съдът определи на
подсъдимия при приложението на чл. 55, ал.1, т.2, б. „б” НК наказание за престъплението
по чл.216, ал.1 от НК пробация съгласно чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.6 от НК,
включваща следните мерки за контрол и въздействие: Задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от една година, при честота на явяване за подпис - два
пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
една година и 300 часа безвъзмезден труд в полза на обществото в рамките на
една година. Съдът приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.2,
б. „б“ от НК, към която препраща чл.373, ал.2 НПК.
Съдът счита, че по така определеното наказание ще
изпълните целите, визирани в чл.36,ал.1 НК. Съдът намира, че така определеното
наказание ще изиграе своята роля за постигане целите по чл.36 от НК, както по
отношение на самия подсъдим, така и по отношение на останалите членове на
обществото. Така преценения период на пробация е достатъчно дълъг и по време на
изтърпяването му подсъдимият ще има възможност да осмисли постъпката си, да се
поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки
в обществото. С оглед обстоятелството, че едно наказание лишаване от свобода ще
доведе до ситуация, в която подсъдимият ще бъде издържан от парите на
данъкоплатците, съдът счита, че следва да наложи наказание пробация с
общественополезен труд, за да може посредством полагането му подсъдимият да
допринесе нещо за обществото, включително и да придобие трудови навици и
действително да се поправи, а не след следващото му излизане от затвора отново
да скита по улиците и да не работи.
На основание чл. 59, ал. 1, т.1 от НК ще следва да се
приспадне от срока на така определеното наказание пробация времето, през което
подсъдимият Р.Й.В. е бил задържан с МНО „Задръжане под стража“, а именно за
времето от 27.03.2019 г. до 10.06.2019 г., като 1 ден задържане се зачете за 3
дни пробация.
Ще следва да се осъди подсъдимия да заплати и
сторените по делото разноски в размер на 57.96 лева, платими по сметка на ОД
МВР - Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: