Решение по дело №1901/2020 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 260085
Дата: 12 февруари 2021 г. (в сила от 21 април 2021 г.)
Съдия: Пламена Колева Недялкова
Дело: 20203630201901
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                                                        260085/12.2.2021г.

 

  В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На двадесет и осми януари  две хиляди и двадесет и първа година,

В публично заседание  в следния състав:

 

Председател: Пл.Недялкова

 

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 1901 по описа за 2020г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №20 – 0869 - 002569/25.08.2020г. на Началник група сектор „ПП“ към ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 предл.1  от ЗДвП на М.Р.К., ЕГН ********** ***, са наложени  административно наказание "глоба" в размер на  200 /двеста/ лева  и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, издадено  в нарушение на процесуалните превила и материалния закон като излага конкретни доводи за това. Не оспорва фактическите обстоятелства. Сочи, че служебното прекратяване на регистрацията  не му било известно, поради което не била налице и субективната страна. В съдебно заседание, редовно призован се явява лично.

Процесуалният представител на административнонаказващият орган, редовно призован, моли НП да бъде потвърдено, считайки същото за съставомерно от обективна и субективна страна. В придружителното писмо се прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

На 16.03.2018г. С.Г.В. придобила собствеността на л.а. „Опел Астра“ с рег. №Н 8346 АК в предвидената за това форма, съгласно чл. 144, ал.2 ЗДвП (писмен договор с нотариална заверка на подписите). След изповядване на сделката при нотариуса, информацията за скюченият договор  автоматично постъпила по електронен път в АИС на МВР. В указания в чл.145 ал.2 от ЗДвП срок В.не изпълнила задължението си  да регистрира придобитото ППС в службата по регистрация по постоянен адрес, поради което на 26.06.2018г. регистрацията на автомобила била служебно прекратена, на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП. Регистрационните табели на автомобила не била свалени  и предадени в сектор „ПП“ при ОДМВР – Шумен. Същите продължавали да стоят монтирани на МПС.

През 2019г. поради нужда от финансови средства, В.заложила л.а. „Опел Астра“ с рег. №Н 8346 АК в заложна къща в гр.Нови пазар като оставила и двата регистрационни талона. Впоследствие не успяла да върне заетата сума, поради което автомобилът останал в заложната къща. През м.септември 2019г. жалбоподателят взел автомобила, заедно със съответните  документи от заложната къща с уговорката да го тества за няколко дни, след което да го закупи. На 16.09.2019г. посетил гр.Шумен като паркирал автомобила на паркинга на ДКЦ – Шумен, на ул.“Цар Освободител“.  Във връзка с постъпил сигнал, че автомобилът бил паркиран на място предназначено за хора с увреждания, на место били изпратени свидетелите Н.А.Н. и И.П.С. – мл.автоконтрольори в сектор „ПП“, които извършили проверка на автомобила. В хода на проверката констатирали, че лекият автомобил е с прекратена регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДвП, тъй като в двумесен срок от придобиването, В.не изпълнила задължението си да го регистрира. При проверката пред контролните органи М.К. обяснил, че е взел автомобила от заложна къща. За констатирани  нарушения на ЗДвП, между които и нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, св.Н.Н. съставил срещу жалбоподателя АУАН серия GA №102216/16.09.2019г. Жалбоподателят не се е възползвал от законното си право да депозира писмени възражения в законоустановения 3-дневен срок.

Във връзка с констатираното управление на МПС с прекратена регистрация е било образувано ДП №411/20г. по описа на РУ – Шумен за престъпление по чл.345 ал.2 от НК. С постановление от 28.07.2020г. прокурор при Районна прокуратура гр.Шумен прекратил наказателното производство като е приел, че престъплението не е осъществено от субективна страна.  От фактическа страна наблюдаващият прокурор е приел за установено, че В.при предаване на автомобила в заложната къща, заедно с двата регистрационни талона, не уведомила служителя в заложната къща, че регистрацията  е прекратена.

След прекратяване на досъдебното производство, административно-наказващият орган  издал обжалваното НП като  възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание  чл.175 ал.3 пр.1  от ЗДвП на М.Р.К., ЕГН ********** ***, са наложени  административно наказание "глоба" в размер на  200 /двеста/ лева  и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, чийто показания подкрепят изцяло събраните по делото писмени доказателства и не са противоречиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е извършил визираното в акта и в НП нарушение по следните правни съображения: Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да доведат до неговата отмяна.  Актът за установяване на административно нарушение е съставен и препис от него е връчен на нарушителя, според изискванията на чл.40 и 43 от ЗАНН. Съдържа всички необходими елементи, посочени в чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление е съобразено с изискванията на чл.53 и 57 от ЗАНН.

Същественото в административно – наказателното производство е да се установи : има ли административно нарушение,  извършено ли е то от лицето посочено като нарушител и дали това лице го е извършило виновно.

Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.175 ал.3 пр.1  от ЗДвП, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.Съгласно приетата за нарушена разпоредба чл.140 ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За това нарушение чл.175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП предвижда налагане на  глоба в размер от 200лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от шест месеца   на  водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

В хода на административното и съдебното производство  жалбоподателя не оспорва, че на 16.09.2019г. е управлявал  л.а. „Опел Астра“ с рег. №Н 8346 АК на път, отворен за обществено ползване, преди да го паркира на ул. „Цар Освободител“ в гр.Шумен, където му била извършена и проверката.

Безспорно е установено от доказателствата по делото,  че на процесната дата, жалбоподателят  е управлявал нерегистриран по надлежният ред за Р България лек автомобил л.а. „Опел Астра“ с рег. №Н 8346 АК, тъй като същият  бил със служебно прекратена на 26.06.2018г. регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДвП.

Съобразно определението по §6 т.18а от  ДР на ЗДвП и  §2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства – „Регистрация“ е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер.  Съгласно чл.4 ал.1 от Наредба № I-45  собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията, а според чл.145 ал.2 от ЗДвП приобретателят на регистрирано ППС е длъжен в срок до 1 месец да регистрира придобитото ППС в службата по регистрация по постоянен адрес. След валидно осъществена промяна на собствеността върху превозното средство и непредприемане на действия от страна на новия собственик в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в съответната служба за регистрация, същото следва да бъде квалифицирано като моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, по смисъла на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП. Статуса „не регистрирано по надлежния ред моторно превозно средство“ е пряка последица от неизпълнение в срок на задължението  по 145, ал.2  от ЗДвП. Нерегистрирането на превозното средство по реда на 145, ал.2  от ЗДвП само по себе си е пречка, то да бъде управлявано по пътищата, отворени за обществено ползване.

Съдът намира, че в хода на съдебното производство  безспорно се установи, че нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя е извършено от обективна страна.

За да бъде ангажирана административно – наказателната  отговорност на едно лице, нормата на чл. 6 от ЗАНН визира като изискване наличието на вина. Последната, с оглед разпоредбата на чл. 7 може да бъде проявена в двете  форми – умисъл и  непредпазливост. При последната  деецът макар да не е желал настъпването на вредоносен резултат, е могъл да знае и е бил длъжен да знае, че върши нарушение и, че вредоносният резултат ще настъпи. За да се приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само МПС, които са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация. В производството не се събраха доказателства, че преди да предприеме управлението на автомобила жалбоподателят е знаел, че същият е с прекратена регистрация, поради което не се касае за умишлено нарушение.

При преценка на субективната страна на административното нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, съдът намира, че следва да се съобрази  и обстоятелството, какво качество има санкционираното лице.Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.15 от ЗДвП служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила. За тези действия на контролните органи собственикът не се уведомява. Т.е. задължението за регистрация на придобито МПС е на собственика. В конкретният случай С.Г.В. е придобила собствеността върху  л.а. „Опел Астра“ с рег. №Н 8346 АК в предвидената за това форма  и не е изпълнила задължението си да го регистрира, което довело и до служебно прекратяване на регистрацията на 26.06.2018г. Приобретателят на моторно превозно средство, което той не е регистрирал по реда и в срока по 145, ал.2  от ЗДвП, следва да знае, че това превозно средство не е регистрирано по надлежния ред и съответно не е  снабдено с административно разрешение да участва в пътното движение. Доказателствата сочат, че към момента  на проверката жалбоподателят не е  бил  собственик на управлявания от него автомобил, тъй като не е имал сключен писмен договор с нотариална заверка на подписите по чл. 144 ал.2 ЗДвП. Явява се единствено водач на МПС и за него няма задължение да регистрира ППС и да знае за това задължение. Същият е взел автомобила от заложна къща, за да го тества и евентуално след това да го закупи. Управляваният от него автомобил въпреки служебно прекратената регистрация бил с регистрационни номера и притежавал съответните документи. Липсват доказателства собственикът или лицето от заложната къща, което реално му е предоставило автомобила да са уведомили  жалбоподателя, че  МПС е със  служебно прекратена регистрация по чл. 143 ал.15 ЗДвП. Не се доказва това обстоятелство да е било известно на жалбоподателя, което изключва  субективния елемент  на възведеното нарушение  по чл. 140 ал.1 ЗДвП, задължаващо ползвателите на автомобили да ги управляват по пътищата за обществено ползване след като са регистрирани. Действително за административните нарушения не се изиска умисъл, достатъчно е да са извършени по непрепазливост. За да е непредпазливост е необходимо кумулативно деецът да е бил длъжен и да е могъл да предвиди общественоопасния резултат, като възможността на лицето да предвиди и предотврати резултата се преценява  не изобщо, а конкретно за всеки отделен случай и то в рамките на дължимото поведение. В конкретната ситуация жалбоподателя не е могъл да предвиди неправомерния резултат, а именно – управлението на служебно дерегистрирано МПС. Доколкото  е получил автомобила от заложна къща, обективно не е могъл да получи информация от собственика на автомобила. Не се доказва служителят на заложната къща също да е бил запознат с това обстоятелство, поради което вмененото нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП не е  извършено от жалбоподателя виновно  по смисъла на чл.6 ЗАНН, тъй като вината е субективно отношение на дееца към извършеното от него нарушение. Незнанието на фактическите обстоятелства принадлежащи към състава на вмененото нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП изключват умисъла относно това нарушение  арг. от 14 ал.1 НК вр.чл. 11 ЗАНН относно обстоятелствата изключващи отговорността. Предвид конкретната ситуация предвидените наказания се явяват и несъразмерно тежки.

С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира, че в хода на съдебното производство не се доказа наличието на виновно поведение от страна на жалбоподателя, а в това производство наличието на виновно поведение подлежи на доказване от страна на административнонаказващия орган, а не се презюмира.

            Предвид изхода на делото искането на административно - наказващият орган за  присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ  Наказателно постановление №20 – 0869 - 002569/25.08.2020г. на Началник група сектор „ПП“ към ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 предл.1  от ЗДвП на М.Р.К., ЕГН ********** ***, са наложени  административно наказание "глоба" в размер на  200 /двеста/ лева  и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

Оставя без уважение искането на ОДМВР – Шумен за присъждане на  юрисконсултско възнаграждение като неоснователно.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

                                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: