Решение по дело №898/2022 на Районен съд - Враца

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 декември 2022 г.
Съдия: Стела Петрова Колчева
Дело: 20221420200898
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 387
гр. Враца, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела П. Колчева
при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова
като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно
наказателно дело № 20221420200898 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН. Образувано е по жалба на
И. А. И. от гр.Враца против НП №549/22.08.22 г. на Директора на РДГ-
Берковица, с което за извършено от жалбоподателя нарушение по чл.49, ал.2,
вр.чл.25, ал.4 от Наредба №8/05.08.2011 г. за сечите в горите /Наредбата/ и на
основание чл.257, ал.1,т.1 ЗГ му е наложена глоба в размер на 300.00 лв.
В жалбата поддържана и в съдебно заседание, от процесуалния
представител на жалбоподателя се релевират оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното постановление,
поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, с искане
за отмяната му на това основание.
Ответната страна, чрез процесуален представител ангажира писмено
становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на
атакуваното НП с молба за потвърждаването му.
След преценка и анализ на събраните по делото доказателства, във
връзка с доводите и възраженията на страните, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно
1
легитимирано лице, в законово установения преклузивен срок за обжалване и
против подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, жалбата е
основателна, при следните съображения:
На 03.05.22 г., свидетелите Ст.С. и Ив.Н.-главни специалисти при ИАГ-
София извършили проверка в землището на с.Чирен, отдел 203, подотдел „П“,
имот с №135023, за която проверка е съставен констативен протокол
№152910/03.05.22 г. Същевременно срещу жалбоподателя е съставен
АУАН№549/04.05.22 г. за това, че като лесовъд на частна практика е „…
получил позволително за сеч №0664464..., като е маркирал и изготвил
технологичен план, без да е отбелязал и отворил котли на терен и без да са
посочени в технологичния план, съгласно изискванията на чл.25, ал.4 от
Наредба№8, която не отговаря на изведената към момента на проверката сеч и
предвидена в позволителното за сеч”. Като дата на извършване на
нарушението е посочена-23.04.22 г., а като място на извършване –
горепосочения имот. Така описаното поведение е квалифицирано от
актосъставителя като нарушение на чл.25, ал.4 от Наредбата.
АУАН е подписан от жалбоподателя с възражения, че „изрично е
спазена схемата на добив. Твърденията на колегите не отговарят на
истината..., тяхното е предположение, за което аз нямам вина.На 04.05.22 г.
екипа на РДГ-Берковица направиха проверка и не откриха нарушения“. Освен
тези възражения, жалбоподателят подал и допълнителни писмени такива
против АУАН, в които се твърди тенденциозност и некомпетентност на
проверяващите и липса на нарушения.
Възраженията очевидно са били счетени за неоснователни, тъй като е
последвало издаването на обжалваното НП № 549/22.08.22 г. на Д-ра на РДГ-
Берковица, с което на основание чл.257, ал.1,т.1 ЗГ е наложена глоба в размер
на 300 лв. В НП е прието, че в качеството си на лесовъд на частна практика и
получател на позволително за сеч №0664464/23.04.22 г. за горепосочения
имот, жалбоподателят „е маркирал и без да е отбелязано в технологичния
план е отворил котли на терен без да са посочени в технологичния план,
съгласно изискванията на чл.25, ал.4 от Наредба №8 за сечите в горите, която
не отговяра на изведената към момента на проверката сеч и предвидената в
позволителното за сеч.“. Прието е, че нарушението е извършено и
констатирано на 23.04.22 г. в горепосочения имот, като същото е
2
квалифицирано като такова по чл.49, ал.2, вр.чл.25, ал.4 от Наредбата.
Съгласно представения от защитата и приет като доказателство по
делото констативен протокол №144256, на 12.05.22 г. е била извършена друга
проверка в процесния имот от служители на РДГ-Берковица, при която
изрично е констатирано, че маркирането и сечта са изведени равномерно по
площта на насажденията, като не са обособени оформени котли. Според
представения и приет технологичен план №1 за добив на дървесина от
процесния имот, същият е бил изготвен не от жалбоподателя, а от трето лице-
Б.П., който е издател и на позволителното за сеч №0664464/23.04.22 г.
Гореизложената фактически положения, съдът възприе на базата на
цитираните констативни протоколи за проверка, технологичен план,
позволително за сеч, възражения против АУАН и останалите материали от
преписката.
Разпитаните в с.з. и ангажирани от АНО двама свидетели- Ст.С.
/актосъставител/ и Ив.Н. /съставител на констативния протокол за проверка и
свидетел по акта/, не дават никакви конкретни показания относно фактите на
нарушението и неговото констатиране, тъй като не си спомнят за случая.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Посочената в НП санкционна разпоредба на чл.257, ал.1, т.1 ЗГ
предвижда налагане на глоба на длъжностни лица или лица упражняващи
лесовъдска практика, които не изпълнят или изпълнят несвоевременно
задължения или контролни правомощия, възложени им в ЗГ, подзаконовите
актове по прилагането му, както и решения и предписания основани на тях.. С
това си съдържание въпросната разпоредба по дефиниция е бланкетна, което
означава, че за коректното и надлежно реализиране на административно-
наказателна отговорност по нея, бланкетното съдържание следва
задължително да бъде допълнено чрез посочване на друга норма,
предвиждаща конкретно правило за поведение или забрана за такова, на
съответен субект. В случая това не е сторено, тъй като в НП като нарушена е
посочена разпоредбата на чл.49, ал.2 от Наредба №8, в привръзка с чл.25, ал.4
от същата, а в АУАН само чл.25, ал.4 от Наредбата. Първата разпоредба
предвижда, че маркирането на насажденията, предвидени за сеч се извършва
съобразно състоянието на насажденията, предвижданията в горскостопанския
3
план или програма и при условията и реда, определени в Наредбата. Т.е. тази
разпоредба сама по себе си също е бланкетна. Втората разпоредба- на чл.25,
ал.4 от Наредбата предвижда, че „Възобновените участъци се отварят под
формата на котли, като сумарната площ на котлите не надвишава 30% от
площта на насаждението. В местата с достатъчно количество подраст се
отварят до 3 котела на един хектар, всички с диаметър до два пъти средната
височина на насаждението. Дървостоят около котлите в ивица с ширина 15-20
м. може да се изрежда до склопеност 0,5-0,6.“. Очевидно е, че тази
разпоредба урежда само определени технически изисквания за маркиране, но
не и конкретно правило за поведение/задължение на съответен субект, поради
което и няма как да бъде самостоятелно нарушена.
При тези съображения процесните АУАН и НП се явяват издадени в
нарушение на изискванията за задължително съдържание по чл.42, ал.1,т.5 и
чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН.
На следващо място, направеното още в АУАН и подробно цитирано по-
горе описание на нарушението, в случая е дотолкова двусмислено, вътрешно
противоречиво и хаотично, че в крайна сметка остава неясно за колко на брой
и какви конкретни по вид действия е санкциониран жалбоподателя- такива
във връзка с изготвяне на технологочния план за сеч и/или такива по неговото
неизпълнение, в т.ч. и откъм правила за маркиране. На свой ред АНО
недопустимо е тълкувал това съдържание на акта, като в НП е свел
първоначалните фактически констатации относно нарушението до
„маркиране и отваряне на котли на терен“, без това да е посочено и
отбелязано в технологичния план. Освен така констатираното разминаване в
съдържанието на АУАН и НП относно съставомерните обективни факти на
нарушението и предвид горецитираното съдържание на посочените като
„нарушени“ законови разпоредби, то в случая е налице и пълно
несъстветствие между фактическото и юридическо обвинение.
При тези съображения, процесните АУАН и НП се явяват издадени и в
нарушение на правилата по чл.42, ал.1,т.4 и чл.57, ал.1,т.5 ЗАНН.
Всяко от посочените до тук процесуални нарушения относно
съдържанието на процесните АУАН и НП, е от категорията на абсолютните
процесуални нарушения, пряко ограничаващи правото на защита на
жалбоподателя и непозволяващи адекватен съдебен контрол за
4
законосъобразност на НП, в т.ч. и откъм разглеждане на спора по същество.
Затова и атакуваното НП подлежи на отмяна само на това формално
основание.
Независимо от това и за пълнота на изложението, съдът отбелязва, че в
случая НП остава и изцяло необосновано. Вменените като нарушения
действия на жалбоподателя по изготвяне на технологичен план и извършено
маркиране-отваряне на котли на терен без това да е предвидено в плана, не
само не се доказаха с ангажираните от АНО гласни доказателства, но и бяха
опровергани от представените от ответната страна и обсъдени-по-горе
технологичен план и втори констативен протокол за проверка. Изцяло
недоказана остава и инкриминираната в АУАН и НП дата на извършване на
нарушението-23.04.22 г., която според наличните доказателства може да бъде
свързана единствено с датата на издаване/получаване на позволителното за
сеч, но не и с други действия на жалбоподателя във връзка с това
позволително. При тези съображения НП подлежи на отмяна и на това
самостоятелно основание.
При този изход от делото, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски за изплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 300.00 лв.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 549/22.08.22 г. на Директора на
РДГ-Берковица, с което на И. А. И. от гр.Враца, с ЕГН:********** за
извършено нарушение по чл.49, ал.2, вр.чл.25, ал.4 от Наредба №8/05.08.11 г.
за сечите в горите и на основание чл.257, ал.1, т.1 ЗГ, е наложено
административно наказание глоба в размер на 300.00 лв.
ОСЪЖДА ИАГ-София ДА ЗАПЛАТИ на И. А. И. от гр.Враца, с
ЕГН:********** направените по делото разноски за адвокатска защита в
размер на 300.00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
5

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6