Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 31.08.2022
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи март
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл.
съдия Антоанета Ивчева
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 3120 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 9.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 55068/ 2019 г. на Софийски
районен съд, ІІІ ГО, 88 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от
„Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК ********/ срещу „Н.И.О.“ ЕООД-
гр. София /ЕГН *********/ установителни
искове по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 331.68 лв.- главница, представляваща
стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия в топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ул.“********, с код на платеца ТО 15869, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2016 г. до окончателното й
изплащане, и сумата 56.92 лв.- обезщетение за забава при плащане на главницата,
считано за периода 28.02.2013 г.- 02.02.2016 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 7982/ 2016
г. на СРС, 47 състав. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Т.С." ЕАД е
осъден да заплати на ответника „Н.и.о.“ ЕООД сумата
300 лв.- разноски за исковото производство, и сумата 300 лв.- разноски за заповедното производство.
Постъпила
е въззивна жалба от „Т.С.” ЕАД- ***
/ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за признаване дължимостта на
горепосочените суми, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна „Н.и.о.“ ЕООД- гр. София
/ответник
по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС отхвърлително решение
като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното
производство.
Третото
лице- помагач на ищеца- „Б.Б.“ ЕООД- гр. София не изразява становище по повод
въззивната жалба на ищеца.
Предявени са
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По
същество постановеното от СРС решение е правилно като краен резултат и следва
да бъде потвърдено.
Предявените
от „Т.С.“ ЕАД срещу „Н.и.о.“ ЕООД
установителни
искове по чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД са неоснователни и недоказани и следва да
бъдат отхвърлени.
Ищецът
основава претенциите си към ответника „Н.и.о.“ ЕООД
на
твърдението, че е собственик на процесния имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 7 в
сградата на ул.“*********в гр. София, „с код на платеца Т015869“, в който
доставял топлинна енергия за стопански нужди през периода м.01.2013 г.-
м.04.2015 г., чиято стойност не му била заплатена. Не се твърди наличието на
договорно правоотношение между ищеца- топлопреносно предприятие и ответника-
търговско дружество, като собственик на процесния имот, а се цели ангажиране на
извъндоговорната отговорност по чл.59, ал.1 ЗЗД на последния, при твърдения, че
се е обогатил за сметка обедняването на ищеца.
Ответникът
оспорва исковете изцяло /писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК/, като
твърди, че не е сключвал с ищеца договор за доставка на топлинна енергия в
процесния имот и че такава енергия не била доставяна в имота, поради което и не
бил потребител на такава енергия, а също и че не ползвал имота, поради което и не
се е обогатил с процесните суми.
Основателността
на предявения от „Т.С.“ ЕАД установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД
е предпоставена от установяване настъпило за ответника обогатяване за сметка
обедняването на ищеца, каквито елементи от приложимия фактически състав не са
доказани по делото. Предвид направените от страните по делото насрещни
твърдения, в доказателствената тежест на ищеца е установяване ползването на
процесния имот от ответника, потребяването на топлинна енергия /за стопански
нужди/ в него, нейните количество и стойност, а също и изпадане на последния в
забава при плащане на процесните главнични задължения. Тъй като дължимото в
процеса пълно главно доказване на обосноваващите спорното материално право
/права/ факти и обстоятелства не е проведено от ищеца по делото, при прилагане
на неблагоприятните последици от непроведеното доказване в негова вреда
исковете му като неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени.
Според
представените от ищеца писмени доказателства процесният имот: апартамент /№ 7/,
находящ се на ІV етаж в северната част на сградата на ул.“*********в гр. София,
представлява притежание на ответника „Н.и.о.“ ЕООД-
съгласно договор за покупко- продажба на недвижим имот, сключен с Нотариален
акт № 055/ 12.09.2006 г. на софийски нотариус /л.31- 33 от делото на СРС/. Независимо,
че за имота не е сключван писмен договор за продажба на топлинна енергия за
небитови нужди, каквито са твърденията на насрещните страни, за същия е са открити
две клиентски партиди в топлопреносното предприятие- с аб.№ 15868 /“партида 1“/
и с аб.№ 15869 /“партида 2“/, и двете на името на ответното дружество, видно от
приложените от подпомагащата страна индивидуални справки за използвана топлинна
енергия. Не са посочени от ищеца както основанието за откриване на посочените
клиентски партиди, така и причината същите да са две за един недвижим имот /с
площ от 39 кв.м.- според цитирания по- горе нот. акт/.
Липсват
каквито и да било доказателства по делото в имота да е била доставяна топлинна
енергия, както и ответникът да е ползвал същия през процесния период. Напротив-
според приложените по делото формуляри за отчет в имота има две спални и баня,
като в една от спалните уредът е демонтиран /затапен/, в другата има нулев
отчет, а отчетът на уреда в банята- от „234“ единици, няма промяна през
процесния период. Следователно в процесния апартамент топлинна енергия през
исковия период не е била доставяна.
В
този смисъл са и направените в приетото като неоспорено от страните експертно
заключение на изслушаната във въззивното производство съдебно- техническа
експертиза констатации, според които през процесния период в имота е имало едно
отоплително тяло с поставен ИРРО, чийто отчет е нулев, видно от таблицата на
стр.2 от заключението, и 1 бр. водомер за топла вода, каквато в имота не е
ползвана. Посочено е от експерта и че отоплението на общите части не било
изключено, като поради липсата на уред топлинната енергия за отопление на
общите части е начислявана на база екстраполация по максимален специфичен
разход на сградата- съгласно т.6.5 от приложението към чл.61, ал.1 от Наредба №
16-334/ 6.04.2007 г. за топлоснабдяването. По аналагочен начин- на база
инсталирана отоплителна мощност, е изчислявана и топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация.
При
така събраните в процеса доказателства искът на „Т.С.“ ЕАД по чл.422 ГПК вр.
чл.59, ал.1 ЗЗД се явява недоказан и неоснователен и правилно е отхвърлен с
обжалваното решение, тъй като не се установява да е настъпило обогатяване на
ответника „Н.и.о.“ ЕООД
за
сметка обедняването на ищеца- топло-преносно предприятие.
Безспорно
е по делото, че топлинна енергия в процесния апартамент от страна на ищеца не е
доставяна, а посочените в експертното заключение суми, представляващи стойност
на топлинна енергия за общи части на сградата и за сградна инсталация
/определени общо/, не могат да бъдат признати за дължими от ответника, тъй като
при липсата на обвързваща страните договорна връзка следва безспорно да е
установено ползването на имота от негова страна и свързаното с това ползване на
общите части от сградата, обосноваващи неоснователното обогатяване, на което
ищецът се позовава, както и на доставената в общите части топлинна енергия, каквото
доказване в случая не е проведено. Неприложими, освен това, при процесното
извъндоговорно основание /неоснователно обогатяване/ са и приложените от ищеца
методи за изчисляване и остойностяване на потребената в сградата топлинна
енергия- чрез екстраполация по максимален специфичен разход на сградата и на
база инсталирана отоплителна мощност. Не е отчетено по никакъв начин и обстоятелството,
че прилежащите към процесния апартамент общи части от сградата са 122/4920
идеални части, съобразно които именно следва да бъде определено участието на
ответника в ползите и тежестите върху общата вещ- чл.30, ал.3 ЗС.
Предвид
изложеното, правилно, при събраните в процеса доказателства е прието от
първоинстанционния съд, че не са налице предпоставки за признаване дължимостта
на процесното главнично вземане и съответно за ангажиране извъндоговорната
отговорност на ответника „Н.и.о.“ ЕООД
за
заплащане на претендираните по реда на чл.410 ГПК и чл.422 ГПК суми- стойност
на потребена топлинна енергия и лихви за забава, последните- имащи акцесорен
характер. Исковете по чл.422 ГПК за признаване дължимостта на горните суми,
претендирани на основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, са неоснователни и правилно са
отхвърлени, като поради неоснователност на релевираните в жалбата на „Т.С.“ ЕАД
доводи за неправилност на обжалваното решение /чл.269 ГПК/ същото следва да
бъде потвърдено.
При
този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи
да заплати на въззиваемата страна сумата 300 лв.- разноски за платено за
въззивното производство адв. възнаграждение.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 9.01.2020
г., постановено по гр. дело № 55068/ 2019 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО,
88 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК
********/ да заплати на „Н.и.о.“ ЕООД- гр. София /ЕГН
*********/ сумата 300 лв. /триста
лева/- разноски за въззивното
производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.