Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 485
гр. С., 2020 год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
С. районен съд,
гражданско отделение - ІІ-ри граждански състав в
публично съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди и двадесета година
в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря В.К., като разгледа
докладваното от р. съдия гр. дело № 2159/2019 г. на СлРС , за да се
произнесе, съобрази следното:
Предмет на производството е предявен иск с пр. осн. чл. 124 ал. 1 от ГПК, с цена на
иска 982 лева.
В
исковата молба се твърди, че в средата на месец март
Поради
това, ищецът отправил молба до ЦЕНТРАЛНИЯ КРЕДИТЕН РЕГИСТЪР при БЪЛГАРСКА
НАРОДНА БАНКА, от където получил справка за текущото състояние на кредитите си.
От тази справка се установило, че ищецът дължи на ответното дружество,
посочената като цена на иска сума в размер на 982 лева, по кредит с № 15 - 2009
- 9011 - 2347849/23.12.2016 г.
Твърди
се, че ищецът не дължи на ответното дружество посочената сума по посочения
кредит. Той не е бил страна по какъвто и да било договор за кредит с „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД. Не е полагал подписа си под такъв договор свързан с
горепосочената сума, нито е усвоявал суми по такъв договор. Не е имал каквито и
да било взаимоотношения с ответника, както и с дружества, станали причина
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД да придобива вземания по кредити на името на
ищеца.
Предвид
изложеното се моли съда да постанови съдебен акт, с който да признаете за
установено между страните, че Т.С.М. НЕ ДЪЛЖИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД,
сума в размер на 982 лева, по кредит с № 15 - 2009 - 9011 - 2347849/23.12.2016
г.
Претендират
се разноските по делото.
В
предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”
ЕАД чрез юриск. Теодора Кощрова, в който
се заявява, че е неоснователно твърдението на ищеца, че няма задължение към
ищцовото дружество. Напротив, сочи се, че е налице валидно и изискуемо
задължение, като се излагат конкретни аргументи.
Сочи
се, че на 23.11.2015 г. между Т.С.М. и „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД е сключен договор
за потребителски кредит тип кредитна линия № 2347630, по силата на който
кредотодателят предоставя на кредитополучателя кредит във формата на кредитна
линия с кредитен лимит от 500,00 лв. Кредитополучателят е усвоил изцяло
предоставеното му финансиране и за него е възникнало задължението да върне
кредита на 9 месечни погасителни вноски в размер на 65,00 лева всяка, състоящи
се от главница и договорна лихва, представляваща печалба на кредитодателя.
Отделно от изложеното, като условие за отпускане на кредита кредитополучателят
е поискал учредяването на обезпечение в негова полза - поръчителство на две
физически лица или банкова гаранция или поръчителство от одобрено от
кредитодателя дружество. Предвид задължението си да даде обезпечение на
кредитора ищецът е сключил договор за възлагане на поръчителство на 23.11.2015
г. с „Кредит гаранция” ЕООД, по силата на който срещу възнаграждение „Кредит
гаранция” ЕООД се е задължило да отговаря за всички последици от неизпълнението
на главното задължение по кредит 2347630 от 23.11.2015 г., сключен между „Кеш
Кредит Мобайл” ЕАД и Т.С.М.. Дължимото възнаграждение възлиза на 495 лева и е
разсрочено на 9 месечни погасителни вноски, които следва да бъдат заплащани на
падежът на месечната погасителна вноска, дължима за погасяване на задължението
по договор за потребителски кредит. Кредипололучателят не е изпълнил
задълженията си по договора за кредит, като е заплатил единствено първата
месечна вноска с падеж 23.12.2015 г. за погасяване на задължението по кредит
2347630 от 23.11.2015 г., както и за погасяване на възнаграждението по договор
за възлагане на поръчителство на 23.11.2015 г. Поради неизпълнение от страна на
кредитополучателя, кредитодателят е насочил претенцията си към поръчителя
„Кредит гаранция” ЕООД, като същият е изпълнил задължението си и е изплатил
напълно остатъчното задължение по договора за кредит възлизащо на 520,00 лева,
представляващи сбор от 451,09 лева главница и 68,91 лева лихви, дължими за
периода от 23.01.2016 г. до 23.08.2016 г. Същото е видно от Споразумение от
23.12.2016 г. сключено между „Кредит гаранция” ЕООД и „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД.
Предвид изложеното на „Кредит гаранция” ЕООД е встъпил в правата на
удовлетворения кредитор и на осн. чл. 143 ЗЗД има право да иска от длъжника главницата,
лихвите и разноските, които е направил.
Отделно,
Т.С.М. е останал задължен към „Кредит гаранция” ЕООД и за сумата от 440 лева,
представляваща неизплатен остатък от дължимото възнаграждение по Договор за
възлагане на поръчителство на 23.11.2015 г.
С
договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 23.12.2016 г. „Кредит
гаранция” ЕООД в качеството си на цедент е прехвърлило на ответното дружество
„Фронтекс интернешънъл” ЕАД гореописаните вземания спрямо ищеца.
Предвид
изложеното се счита, че ответното дружество е носител на вземане спрямо
ответника, което е валидно и изискуемо поради настъпил падеж и се моли съда да
остави без уважение предявения иск като неоснователен.
Претендират
се разноските за настоящото производство, в това число и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150,00 лева.
В
с.з. ищецът чрез процесуален представител моли съда да постанови съдебно
решение, с което да уважи исковата претенция.
Ответното
дружество не се представлява в с.з. Депозирана е молба, в която се моли
предявеният иск да бъде оставен без уважение.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 23.11.2015 г. между Т.С.М. и Кеш
Кредит Мобайл ЕАД е сключен договор за потребителски кредит тип кредитна линия
№ 15-2009-9011-2347849 по силата на който
е предоставен кредитен лимит в размер на 500 лева. На същата дата е сключен договор за поръчителство между Т.С.М.
и Кредит Гаранция ЕООД по силата на който поръчителят е поел задължение да
отговаря солидарно за всички задължения на клиента при условията и срока на
договора.
На 23.12.2016 г. е сключено споразумение между Кеш Кредит
Мобайл и Кредит Гаранция ЕООД с което се потвърждава, че поръчителят е изпълнил изцяло задълженията на физически
лица- длъжници.
На същата дата Кредит Гаранция
ЕООД е прехвърлило на ответното
дружество вземанията на осн. Чл. 99, ал.3 от ЗЗД, произтичащи от договори за
потребителски кредити, посочени в Приложение № 1 към договор за покупко-
продажба на вземания.
Вещото
лице по назначената еднолична съдебно- графологична е кспертиза е дало следното
заключение: подписът в долното каре на позиция „За Клиента:“ в долния десен
ъгъл на третия лист в договор за поръчителство от 23.11.2015 г. между „Кредит
Гаранция“ ЕООД гр.София и Т.С.М.;
-
подписът в долното каре на позиция „За Кредитоискателя:“ в долния десен ъгъл на
третия лист в договор за потребителски кредит от 23.11.2015 г. между „Кеш
Кредит Мобайл“ ЕАД гр.София и Т.С.М.;
-
подписът в карето с текст „Подпис:“ на втора страница в искане за кредитна
линия от 23.11.2015 г.;
-
подписът в карето с текст „Подпис:“ в долния ляв ъгъл на декларация за съгласие
за обработка на лични данни от 23.11.2015 г.;
-
подписът в карето с текст „Подпис:“ в долния десен ъгъл на съгласие за
обработка на лични данни и друга информация от 23.11.2015 г.;
-
подписът в карето с текст „За Клиента:“ в долния десен ъгъл на документ без
заглавие номериран с числото 16 от 23.11.2015 г.;
-
подписите на позиция „Потребител:“ в долния десен ъгъл на всяка страница на
общи условия на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД към договор за потребителски кредит тип
„Кредитна линия“;
-
подписите в долните карета на позиции „За Кредитополучателя:“ и „Получил
сумата- Кредитополучателя" в дясната част на втория лист на погасителен
план към договор за кредитна линия № 15-2009-9011-2347849 към 2347630;
-
подписът в долното каре в долния десен ъгъл на погасителен план с включено
възнаграждение за обезпечение;
-
подписът в карето с текст „Приел:“ в приемо-предавателен протокол за получаване
на карта „CASH CARD“ от 23.11.2015 г.;
-
подписът в карето с текст „Заявител:“ в искане за карта CASH CARD от 23.11.2015
г. и
-
подписите в каретата в долния десен ъгъл на всяка страница на общи условия за
ползване на карта CASH CARD вероятно не са положени от Т.С.М..
По делото е назначена тройна съдебно-графологична експертиза,
от заключението на която е видно, че подписите в Договор за възлагане на
поръчителство от 23.11.2015 г. и Договор за потребителски кредит тип кредитна
линия от 23.11.2015 г., не са положени от Т.С.М.. Имената „Т.С.М.”, попълнени
при сключване на Договор за възлагане на поръчителство от 23.11.2015 г. и
Договор за потребителски кредит тип кредитна линия от 23.11.2015 г., не са
изписани от Т.С.М..
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така
и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът
възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на
правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Предявеният отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на
ответното дружество, че ищецът не дължи
сумата 982 лева по кредит № 15-2009-9011-2347849 е основателен и доказан по
следните съображения:
При предявен отрицателно установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК в тежест
на ответника е да установи, че спорното право е възникнало и съществува, а
ищецът фактите, които го изключват, унищожават или погасяват, т.е. ответното
дружество следваше да установи в производството пълно и пряко факта, от който е
възникнало и съществува претендираното от него вземане и едва след това ищецът
да установи възраженията си за неговата недължимост.
В конкретния казус ищецът твърди, че не е бил страна по
какъвто и да било договор за кредит, не е полагал подпис под такъв договор,
нито е усвоявал суми по него.
От назначената и неоспорена по предвидения в ГПК ред
съдебно- графологична експертиза се установи, че подписите в Договор за
възлагане на поръчителство от 23.11.2015 г. и Договор за потребителски кредит
тип кредитна линия от 23.11.2015 г., не са положени от Т.С.М.. Имената „Т.С.М.”,
попълнени при сключване на Договор за възлагане на поръчителство от 23.11.2015
г. и Договор за потребителски кредит тип кредитна линия от 23.11.2015 г., не са
изписани от Т.С.М..
Вземането по гореописаните договори е прехвърлено на
ответното дружество с договор за цесия.
Договорът , сключен с Кеш Кредит Мобайл ЕАД тип
кредитна линия № 15-2009-9011-2347849/ 23.11.2015 г. е
нищожен, поради липса на съгласие, формиране на осъзната воля за сключването му
от ищеца. В тази връзка не е налице валидно сключено правоотношение с
двустранен характер както и не се установи, че именно ищецът е този, която е
получила сумата от 500 лв., предмет на договора.. Горното сочи, че правновалидно
в патримониума на ответното дружество не е извършено прехвърляне на спорното
вземане срещу ищеца, доколкото с категоричност се установи, че последният не е
страна по спорното правоотношение, възникнало по договор от 23.11.2015 г.
Предвид изложеното
предявеният отрицателно установителен иск следва да се уважи като основателен и
доказан.
На осн. Чл. 78, ал.1 от ГПК с оглед изхода на процеса,
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сторените
разноски в производството в размер на 50
лева д.т. , адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, възнаграждение за
вещо лице в размер на 182.65 лева.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Хенрик
Ибсен” № 15 ет.7, че Т.С.М. с ЕГН ********** *** не дължи
сумата 982 лева по поговор за кредит № № 15-2009-9011-2347849/
23.11.2015 г.
ОСЪЖДА „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Хенрик Ибсен”
№ 15 ет.7 да заплати на Т.С.М. с ЕГН ********** *** разноски в размер на 532.65
лева.
Решението подлежи на обжалване пред С.ски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: