Р Е Ш Е Н И Е
гр.ЛОВЕЧ,
03.09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на двадесети
август, две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №2494 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази :
Обективно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД с
посочена цена на иска – 204,63 лева, от които 201,09 лева главница за
използвана и незаплатена ел.енергия за периода от 17.11.2018 год. до 16.09.2019
год., 3,54 лева законна лихва за забава, считано от датата на падежа на всяко
периодично вземане до датата на издаване на справката за възникнали задължения
- 29.10.2019 год., разноски за образуване на заповедно производство по чл.410
от ГПК в размер на 85 лева, както и разноски за образуване на настоящото исково
производство в размер на 162 лева.
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова
молба от “ЧЕЗ Електро България”АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : гр.София-1784, район Младост, бул.”Цариградско шосе”№159, бл.Бенч
Марк, Бизнес център, представлявано от Леон Връшка, гражданин на Република
Чехия,личен номер 720125/3829 и Карел Крал, гражданин на Република Чехия, личен
номер 740514/0182, чрез пълномощника си адв.Паулина И. срещу ответника А.С.А. ***,
в която твърди, че страните се
намирали в
облигационни правоотношения, регулирани
от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България"АД, които са
общоизвестни и са публикувани в редица издания на периодичния печат и съгласно
чл.98а от ЗЕ
обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното
им приемане от страна на потребителите. Съгласно тях ищецът е изпълнил задължението си
за доставка на електрическа енергия за периода 17.11.2018 г. до 16.09.2019 г. От своя страна
ответникът не е изпълнил задължението си да заплати доставената ел.енергия по
издадените от ищеца
фактури.
Пояснява, че „ЧЕЗ Електро България"АД е доставчик на
електрическа енергия на обособената територия, определена в Приложение 1 към
Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция
№Л-409-17/01.07.2013 г.
Дружеството е доставяло на ответника А.С.А., ЕГН-**********,
с електроснабден имот,
находящ се в гр.Ловеч, ул.”Юрий Гагарин”№17, с ИТН 300221310840
ел.енергия за периода от 17.11.2018 г. до 16.09.2019г., за което е издало
отделни фактури. В тях са посочени конкретно дължими суми, а именно :
1.Фактура №********* от 28.12.2018 г. на стойност 0.22
(двадесет и две ст.) лева за периода 17.11.2018 г.- 17.12.2018 г;
2.Фактура №********* от 27.05.2019 г. на стойност 28.33
(двадесет и осем лв. и тридесет и три ст.) лева за периода 19.04.2019 г.- 17.05.2019 г.;
3.Фактура №********* от 25.07.2019 г. на стойност 65.22
(шестдесет и пет лв. и двадесет и две ст.) лева за периода 18.06.2019 г. - 17.07.2019 г.;
4.Фактура №********* от 26.08.2019 г. на стойност 106.88 (сто
и шест лв. и осемдесет и осем ст.) лева за периода 18.07.2019 г. - 16.08.2019 г.;
5.Фактура №********* от 26.09.2019 г. на стойност 0.44
(четиридесет и четири ст.) лева за периода 17.08.2019 г. - 16.09.2019 г.
Заявява, че така посочените задължения по
различните фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на
договорите за продажба на ел.енергия на „ЧЕЗ Електро България”АД, абонатът разполага с
десетдневен срок за плащане на задълженията за консумираната електрическа
енергия, през
който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на
този срок вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред.
Чл.19, ал.8 от Общите условия изрично постановява, че неполучаването на
съобщението не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок
дължимата сума.
На основание чл.107 от ЗЕ ищецът е потърсил начин да защити
интересите си, подавайки
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в РС-гр.Ловеч, по което е образувано Ч.гр.дело №2157/2019 г. Длъжникът е упражнил
правото си по чл.414, ал.1 от ГПК
да подаде възражение
в законоустановения срок срещу така издадената заповед за изпълнение на парично
задължение, с което оспорва вземането на кредитора. С подаването на възражение
от страна на длъжника издадената заповед за изпълнение не се обезсилва, а
присъдените с нея вземания следва да бъдат установени със сила на присъдено
нещо в настоящото производство, за да може същата да релевира търсеният правен
ефект, а именно да влезе в сила и въз основа на нея да бъде издаден
изпълнителен лист за процесиите вземания. Настоящата искова молба се подава в
тази връзка като моли съда да има
предвид, че същата представлява доказателство за предявен иск относно вземането
по смисъла на чл.415, ал.1 ГПК и следователно за ищеца е налице задължение само да довнесе
дължимата държавна такса и следователно съгласно чл.422, ал.1 от ГПК за момент
на предявяване на настоящата следва да бъде приета датата на подаване на заявлението с произтичащите
от това законови последици.
В съответствие със ЗЕ, ищецът е издал справка за
възникналите задължения, съдържаща
всички претендирани и посочени по-горе фактури. По всички тях до момента на
подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение плащане от страна на длъжника не е
постъпило.
Съгласно действащото
законодателство ищецът
има право и е начислил лихва за
процесния период, както следва :
1.0.02 (две ст.) лева за
периода от 22.01.2019 г. -
25.09.2019 г.
за фактура №*********;
2.1.03 (един лв. и три ст.)
лева за периода от 20.06.2019 г.-
29.10.2019 г.
за фактура №*********;
3.1.27 (един лв. и двадесет
и седем ст.) лева за периода от 20.08.2019 г. - 29.10.2019 г. за фактура №*********;
4.1.22 (един лв. и двадесет и
две ст.) лева за периода от 19.09.2019 г. -
29.10.2019 г.
за фактура №*********;
5.0 (нула лв.) лева за
периода от 00000000 - 00000000 г.
за фактура №*********.
Общата стойност
на непогасения паричен дълг на ответника А.С.А., ЕГН- **********, към датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение възлиза на 201.09 (двеста и един лв. и девет
ст.) - главница по неплатени фактури, 3.54 (три лв. и петдесет и четири ст.) лева законна лихва за
забава, считано от 22.01.2019 год. до 29.10.2019 год.
Така посочените вземания са
пресъдени в издадената заповед
за изпълнение, но тъй като същите са оспорени от страна на длъжника, чрез
подаването на възражение, моли
същите да бъдат установени със сила на присъдено нещо с настоящото производство. Моли от страна на съда да бъде
взето предвид срещу коя част на издадената заповед за изпълнение е подадено възражението - относно
вземането за главница, лихва и/или разноски. В случай, че подаденото възражение не се отнася за
издадената заповед за
изпълнение в цялост, а само за част от задълженията, присъдени с нея моли съдът да приеме за безспорни
вземанията, срещу които не е възразено, като в този случай, за тях следва да
бъде издаден изпълнителен лист на основание чл.416 ГПК. По отношение на оспорените
вземания предявява за установяване на същите.
Възражението на ответника е
неоснователно и като такова не следва да бъде кредитирано от съда.
Моли
съда след като се
убеди в основателността на изложените твърдения в обстоятелствената част на
исковата молба, да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено
нещо и да признае за установено, че длъжникът А.С.А., ЕГН-**********, с електроснабден имот, находящ се в гр.Ловеч, ул.”Юрий Гагарин”№17, ИТН 300221310840 по
издадената Заповед за изпълнение дължи на „ЧЕЗ Електро България”АД следните суми : сумата от 201.09 (двеста и
един лв. и девет ст.) лева - главница за използвана и незаплатена електрическа
енергия за периода от 17.11.2018 г.. до 16.09.2019 г.; сумата от 3.54 (три лв. и
петдесет и четири ст.) лева - законна лихва за забава, считано от 22.01.2019 г.
до 29.10.2019 г.,
съгласно приложената по делото справка за възникнали задължения; законна лихва за забава
върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното заплащане на главницата.
Моли съда да осъди ответника А.С.А., ЕГН-********** да заплати на
"ЧЕЗ Електро България”АД
разноски за образуване на заповедното
производство по чл.410 ГПК в размер на 85.00 (осемдесет и пет) лева, както и
разноски за образуване на настоящото производство в размер на 162.00 (сто
шестдесет и два лв.), както и допълнителни предстоящи разноски, за чиито
конкретен размер и основание в хода на съдебното производство ще бъде представи списък на разноските по
чл.80 ГПК.
В съдебно
заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител, но
сезира съда с молба вх.№6845/22.07.2020 год., в която чрез пълномощника си адв.Д.
го уведомява, че в хода на процеса ответникът е заплатил исковите суми, но са
останали незаплатени съдебни разноски в размер на 266,33 лв. Прави отказ от
искането за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза и моли съда да отмени
определението за назначаването й, с цел спестяване на разноски. Счита, че
ответникът е заплатил дължимите суми след завеждане на исковата молба, т.е. по
време на процеса. Тъй като същият с поведението си е станал причина за
образуването му, то не му се следват разноски и моли в случай на претендиране,
такива да не му бъдат присъждани.
Към
молбата прилага копие от платежен документ за сумата 438,30 лв. с дата
23.03.2020 год.
Ответникът,
призован при условията на чл.47, ал.6 от ГПК, не се явява. Не се явява и назначеният
му за особен представител адв.Д., която видно от депозирана молба
вх.№6762/20.07.2020 год., поради отсъствие от града в периода от 15.08.2020 г.
до 15.09.2020 г, моли съда да отсрочи делото за друга дата, тъй като
доверителят й е в чужбина и няма контакт с него и за да не злепостави
интересите му в процеса.
С оглед
факта, че по делото са представени безпорни доказателства, че ответникът е
изплатил изцяло задължението си спрямо ищцовото дружество, като истинността на
представената вносна бележка с дата 23.03.2020 год. за сумата 438,30 лева, не е
оспорена в преклузивния срок по чл.193, ал.1 от ГПК, съдът приема за достоверни
всички вписвания в него и се позовава на този документ, което му дава основание
да приеме, че отношенията между страните са уредени в хода на висящия исков
процес, след завеждане на исковата молба с вх.№14194/20.12.2019 год. В този
смисъл исковата претенция на „ЧЕЗ
Електро
България”АД, с
която иска съдът да установи със сила на
присъдено нещо и да признае за установено, че длъжникът А.С.А., ЕГН-**********, с електроснабден имот, находящ се в гр.Ловеч, ул.”Юрий Гагарин”№17, ИТН 300221310840 по
издадената Заповед за изпълнение дължи на „ЧЕЗ Електро България”АД следните суми : сумата от 201.09 (двеста и
един лв. и девет ст.) лева - главница за използвана и незаплатена електрическа
енергия за периода от 17.11.2018 г.. до 16.09.2019 г.; законна лихва за забава
върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното заплащане на главницата се явява неоснователна и
недоказана и следва да бъде отхвърлена.
Неоснователна
и недоказана се явява и ищцовата претенция по обективно съединения иск с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответника дължи на
„ЧЕЗ Електро България”АД сумата от 3.54 (три лв. и петдесет и четири ст.) лева - законна
лихва за забава, считано от 22.01.2019 г. до 29.10.2019 г., съгласно приложената по
делото справка за възникнали задължения, тъй като се касае за акцесорна претенция, чиято
основателност зависи от това дали съдът уважава главния иск. След като са
представени доказателства, че както главницата, така и законната лихва за
забава са изплатени от ответника, то тази претенция като неоснователна и
недоказана следва да се отхвърли в настоящото исково производство.
Следователно
при този изход на процеса ответникът, на основание чл.78, ал.3 от ГПК има право
да иска заплащане на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, но с
оглед факта, че такива не е направил, а и доказателства в тази насока липсват
по делото, такива не следва да му се присъждат.
Претенция
за разноски има от страна на ищеца, която претенция при това развитие на
искования процес и на основание чл.78, ал.1 от ГПК се явява основателна и доказана
по следните съображения. Дори и ответникът да е заплатил изцяло задължението си
спрямо ищеца, то същият не е заплатил сторените по делото разноски, включващи
държавната такса, заплатена по сметка на РС-гр.Ловеч за заповедното и за
настоящото исково производство, адвокатски хонорар, както и възнаграждение за
особен представител. Поради това, че с поведението си А.С.А. е станал причина и
е дал повод на ищеца за завеждане на настоящия исков процес, с който „ЧЕЗ
Електро България”АД цели да установи съществуването на вземането си спрямо
ответника и след като не са налице доказателства до приключване на устните състезания
по образуваното и висящо гр.дело №2494/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч той да
ги е заплатил, то ищецът е в правото си да ги претендира в пълен размер, за
което е представил и списък на разноските по чл.80 от ГПК. Затова и А.С.А. следва
да бъде осъден да заплати на „ЧЕЗ Електро България”АД сумата в размер общо на
500 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1
от ГПК, включващи 25 лева платена по сметка на РС-гр.Ловеч такса за заповедното
производство, 60 лева адвокатски хонорар за заповедното производство, 90 лева
адвокатски хонорар за исковото производство, 25 лева държавна такса за исковото
производство и 300 лева възнаграждение за особен представител.
За
осъщественото процесуално представителство на ответника А.С.А. по настоящото гр.дело №2494/2019 год. по описа на
РС-гр.Ловеч, на адв.С.Д. следва да се изплати сумата 300 лева от внесения от
ищеца депозит.
Водим от тези съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищеца “ЧЕЗ Електро България”АД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление
: гр.София-1784, район Младост, бул.”Цариградско шосе”№159, бл.Бенч Марк,
Бизнес център, представлявано от Леон Връшка, гражданин на Република
Чехия,личен номер 720125/3829 и Карел Крал, гражданин на Република Чехия, личен
номер 740514/0182, чрез пълномощника си адв.Паулина И. срещу ответника А.С.А.,
ЕГН-********** ***, обективно съединен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, за признаване за
установено, че длъжникът А.С.А.,
ЕГН-**********, с електроснабден имот, находящ се в гр.Ловеч, ул.”Юрий Гагарин”№17, ИТН 300221310840 по
издадената Заповед за изпълнение дължи на „ЧЕЗ Електро България”АД следните суми : сумата от 201.09 (двеста и
един лв. и девет ст.) лева - главница за използвана и незаплатена електрическа
енергия за периода от 17.11.2018 г. до 16.09.2019 г.; законна лихва за забава
върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното заплащане на главницата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищеца “ЧЕЗ
Електро България”АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
гр.София-1784, район Младост, бул.”Цариградско шосе”№159, бл.Бенч Марк, Бизнес
център, представлявано от Леон Връшка, гражданин на Република Чехия,личен номер
720125/3829 и Карел Крал, гражданин на Република Чехия, личен номер
740514/0182, чрез пълномощника си адв.Паулина И. срещу ответника А.С.А., ЕГН-**********
***, обективно съединен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване
за установено, че ответника дължи на „ЧЕЗ Електро България”АД сумата от 3.54 (три лв. и петдесет и
четири ст.) лева - законна лихва за забава, считано от 22.01.2019 г. до
29.10.2019 г.,
съгласно приложената по делото справка за възникнали задължения, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
ответникът А.С.А.,
ЕГН-**********, с електроснабден имот, находящ се в гр.Ловеч, ул.”Юрий Гагарин”№17
да заплати на “ЧЕЗ Електро България”АД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление : гр.София-1784, район Младост, бул.”Цариградско
шосе”№159, бл.Бенч Марк, Бизнес център, представлявано от Леон Връшка,
гражданин на Република Чехия,личен номер 720125/3829 и Карел Крал, гражданин на
Република Чехия, личен номер 740514/0182, чрез пълномощника си адв.Паулина И. общо
сумата 500 /петстотин/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, съгласно представен списък на разноските по чл.80
от ГПК, включващи 25 лева платена по сметка на РС-гр.Ловеч такса за заповедното
производство, 60 лева адвокатски хонорар за заповедното производство, 90 лева
адвокатски хонорар за исковото производство, 25 лева държавна такса за исковото
производство и 300 лева възнаграждение за особен представител.
ДА
СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат С.Д. *** определеното възнаграждение в размер на
сумата 300 /триста/ лева от внесения от ищеца депозит за осъщественото
процесуално представителство на ответника А.С.А. по гр.дело
№2494/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението препис от същото да се приложи по Ч.гр.дело
№2157/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч за сведение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :