№ 383
гр. Варна, 10.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на десети март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Търговско дело №
20213100900161 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, гр.
София, чрез пълномощника юриск. Д.З., с която се иска изменение на
постановеното по делото решение № 517 от 22.12.2021 г. в частта за
разноските, като на адвоката процесуален представител на ищците не се
присъжда адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА.
В молбата се излага, че неправилно съдът е приел, че са налице
предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията
на осъществена безплатна адвокатска помощ, доколкото ищците по делото не
са материално затруднени лица, което обстоятелство се установява от
събраните по делото гласни доказателства. На следващо място се твърди, че
уговорката за предоставяне на адвокатски услуги при условията на чл. 38 от
ЗА не е установена по делото, доколкото не е представен договор между
лицата на ищцовата страна и адвоката, с което да се уговаря такава услуга.
В срока по чл. 248, ал.2 от ГПК насрещните страни Д.Ю.Г., А.С.С.,
П.С.К. и З.Ю.М. не изразяват становище по молбата.
За да се произнесе съдът съобрази, следното:
Молбата за изменение е допустима, тъй като е подадена в срок, от
надлежна страна. Разгледана по същество молбата е неоснователна, по
следните съображения:
Съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА в случаите на оказана безплатно адвокатска
помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 от ЗА, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в
Наредбата по чл. 36, ал.2 от ЗА. Разпределянето на отговорността за разноски
се осъществява по правилата на чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК, а за присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 от ЗА е достатъчно по
делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е
посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ, като
1
не е необходимо страната да установява и да доказва съответното основание
за предоставяне на безплатна правна помощ на някое от основанията по т.1-3
на чл. 38, ал. 1 ЗА.
В случая, такива договори са представени от ищците по делото (л.184-
187), като в тях изрично е посочено, че договореното възнаграждение от 3 000
лева за всеки ищец не е заплатено, тъй като ищците са материално затруднени
лица по смисъла на чл. 38, ал.1. т.2 от ЗА и правната помощ ще бъде оказана
безплатно. Същото обстоятелство е заявено от процесуалния представител на
ищците и в проведеното открито съдебно заседание по делото на 24.11.2021
г., както и в представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Предвид частичното уважаване на претенциите и отправеното искане
съдът е определил общо дължимо възнаграждение в полза на адвоката на
ищците на осн. чл. 78, ал.1, което е под минималния размер съгласно
Наредбата по чл. 36, ал.2 от ЗА. За съда не съществува задължение да
извършва проверка дали посоченото в договора за правна защита и
съдействие основание за оказване на безплатна адвокатска помощ
действително е налице. Право на адвоката е да прецени дали да окаже
безплатна помощ по отношение на лицата по чл. 38, ал. 1, т. 1-т. 3 ЗА, за
което на основание чл. 38, ал.2 от ЗА се дължи възнаграждение само при
благоприятен изход на делото по отношение на представлявания. В този
смисъл е последователната практика на ВКС, намерила израз в определение
№ 1199 от 25.10.2013 г. по гр. д. № 4224/2013 г., IV г. о., определение № 708
от 5.11.2015 г. по ч. гр. д. № 4891/2015 г., IV г. о., определение № 395 от
9.07.2018 г. по т. д. № 1314/2018 г., II т. о. и др.
Възражението на другата страна, че ползващият безплатна правна
помощ не е материално затруднен по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА не е
основание на тази страна да се откаже освобождаване от разноски. Адвокатът
вече е осъществил действията по защитата на страната, следователно работата
е реално извършена и заплащането й се дължи съгласно разпоредбите на чл.
78 от ГПК. В тази връзка, неоснователен е доводът на жалбоподателя, че
разноски за осъществената безплатна адвокатска защита не се дължат, тъй
като ищците не са материално затруднени лица, доколкото от събраните по
делото гласни доказателства се установява, че всички те са в трудоспособна
възраст и работят. Соченото обстоятелство не води до еднозначен извод за
наличие на достатъчно средства за заплащане на предоставената адвокатска
помощ.
Като се има предвид изложеното, молбата изменение на постановеното
по делото решение се явява неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 3023/08.02.2022г., от
„ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, гр. София, чрез пълномощника юриск.
Д.З., с която се иска изменение на постановеното по делото решение № 517 от
22.12.2021 г. в частта за разноските, като на адвоката -процесуален
представител на ищците, да не се присъжда адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА.
2
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3