РЕШЕНИЕ
№ 1581
гр. Пловдив, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20225330203615 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „Роял Д.“ ЕООД с у. Н. Д. Д., действащо чрез
пълномощника си – адв. Й.Я. против Електронен фиш Серия Г № 0025368,
издаден от ОД на МВР-Пловдив, с който на дружеството – жалбоподател с
предходно наименование „Рокани“ ЕООД е наложена имуществена санкция
в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 КЗ.
С жалбата се поддържат конкретни възражения за незаконосъобразност на
атакувания ЕФ и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски за
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и
основателността на жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение,
респективно обжалваният ЕФ да бъде потвърден като правилно и
законосъобразно постановен. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Релевира се възражение за прекомерност.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
1
същество.
Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита, че
видно от полученото от въззиваемата страна писмо вх. № 56797/12.07.2022 г.
по описа на Районен съд Пловдив /л. 12/ и към датата на съдебното заседание
не разполага с разписка за връчване на процесния ЕФ, поради което и такава
не може да се предостави на съда.
Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната
практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на
санкционния акт,съответно на разписката за връчване на отказа за анулиране
на ЕФ, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на жалбата в
законоустановения срок, считано от датата на надлежно връчване.
В настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да
докаже надлежно връчване на процесния ЕФ, то следва да се счете че 14
дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е
подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от правосъдие,
дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на
администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания електронен фиш, намери, че са налице основания за неговата
отмяна. Съображенията в тази насока са следните:
В ЕФ е посочено, че е издаден за това, че на 04.01.2021 г. в 09,30 часа в път
III – 375 км. 28 + 900 Пещера – Пловдив, извън населено място, дружеството
жалбоподател – тогава с наименование „Рокани“ ЕООД, като юридическо
лице, което притежава МПС, регистрирано в Република България и не е
спряно от движение, не е сключило застраховка Гражданска отговорност за
МПС – лек автомобил Тойота Ланд Крузер 200 Серия, с регистрационен
номер ....
Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство/система.
Според настоящия състав при описание на извършеното от наказания
субект в ЕФ са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи
правото му на защита и затрудняващи проверовъчната дейност на съда, което
се явява безусловно основание за отмяна на ЕФ.
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН, както и чл. 189, ал. 4 ЗДвП сред
задължителните реквизити на АУАН, НП и ЕФ са фактическо описание на
2
нарушението и посочване на нарушените правни норми.
Съгласно трайната съдебна практика тези реквизити ще са налице, когато
за нарушителя и съда не възниква никакво съмнение кои са всички
съставомерни фактически признаци на вмененото нарушение и каква е
правната квалификация на същото.
В тази връзка следва да се отбележи и че отново съобразно трайната
съдебна практика предвид контролно-отменителните правомощия на съда в
производството по чл. 63 ЗАНН, възможност за потвърждаване ЕФ
съществува само при кумулативното наличие на следните предпоставки:
1. фактическите положения, така както са описани в ЕФ да се установяват
от доказателствата по делото;
2. фактическите положения, така както са описани в ЕФ да сочат на
извършване на съставомерно деяние;
3. фактическите положения, така както са описани в ЕФ да позволяват
реализиране на отговорността на дееца по съответния ред, а именно с ЕФ, а не
с НП;
Следва да се отбележи също така и че съгласно задължителната
тълкувателна практика на стария Върховен съд и на ВКС, всяко установяване
за първи път на етап съдебно следствие на съставомерен факт, който до този
момент не е предявен на дееца по надлежния процесуален ред, по своята
правна същност представлява съществено изменение на обстоятелствената
част на повдигнатото обвинение.
Така изрично Тълкувателно решение № 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. № 13/84
г., ОСНК на ВС, Тълкувателно решение № 61 от 13.XII.1977 г. по н. д. №
60/77 г., ОСНК на ВС.
В същото време съгласно изричния текст на разпоредбата на чл. 287 НПК
отговорността на дееца може да се ангажира в условията на съществено
изменение на обстоятелствената част, само ако е предприето надлежно
изменение на обвинението по смисъла на този член.
Съгласно трайната съдебна практика обаче, изменение на обвинението е
недопустимо пред въззивната и касационната инстанция, а доколкото
производството по реда на чл. 63 от ЗАНН има характер на въззивно такова,
то института на изменение на обвинението не може да намери приложение
при оспорване на електронни фишове пред съда.
3
Следователно, съдът не може за първи път да установи нови съставомерни
фактически положения и да реализира отговорността на дееца въз основа на
тях, щом те не са предявени до този момент на нарушителя по надлежния
процесуален ред.Така изрично Решение № 250 от 23.06.2015 г. по н. д. № 657
/ 2015 г. на Върховен касационен съд, Решение № 405 от 16.02.2015 г. по нак.
д. № 1299/2014 г. на Върховен касационен съд.
От гореизложеното следва, че ако фактическите положения, така както са
описани в ЕФ не изпълват всички елементи от съответния административен
състав или не позволяват реализиране на отговорността на дееца по
съответния процесуален ред -ЕФ следва да се отмени.
Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в
положение да разбере кои са съставомерните фактически положения, за които
се наказва, едва от акта на въззивната инстанция, след като наказанието вече
реално е наложено с ЕФ, което е изцяло несъвместимо с правото му на
защита.
Не на последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно установи
и накаже дееца за релевантните фактически обстоятелства, без те да са
надлежно индивидуализирани в ЕФ, то същият би влезнал в непреодолимо
противоречие с контролно - отменителните си правомощия в производството
по чл. 63 ЗАНН и на практика недопустимо би иззел и встъпил в
правомощията на наказващия орган.
В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване
на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено
процесуалните права на наказваното лице. Доколкото обаче в случая е
издаден ЕФ, който съчетава функциите, както на АУАН, така и на НП, тоест
той представлява едновременно процесуалния документ, с който се повдига
административното обвинение и акта, с който се налага наказанието, този ред
за саниране на пороците в административния процес е неприложим.
Приложени към процесния случай гореизложените принципни положение
водят до следните изводи:
От систематичното тълкуване на нормите на чл. 638, ал. 4 КЗ, чл. 638, ал.1
КЗ и чл. 483, ал.1, т.1 КЗ следва, че за да бъде реализирана отговорността на
дееца с електронен фиш по вменения административен състав следва да са
налице кумулативно следните елементи от фактическия състав:
4
- наказаният субект да е собственик на процесното МПС;
- за процесното МПС да няма сключен валиден договор за задължителна
застраховка гражданска отговорност;
- да е установено управление на процесното МПС по пътната мрежа в
страната, независимо кой е бил неговия водач;
- управлението да е установено с АТСС.
Предвид гореизложените принципни положения тези съставомерни
обстоятелства следва не само да се установяват от доказателствата по делото,
но и да са описани в ЕФ, доколкото само по този начин надлежно се въвеждат
в предмета на доказване по делото.
Видно от текста на процесния ЕФ в обстоятелствената му част изобщо
липсват твърдения да е констатирано управление на процесния автомобил. В
същото време от изричния текст на нормата на чл. 638, ал.4 КЗ следва, че
отговорността на собственика на МПС за несключена застраховка гражданска
отговорност може да се реализира с електронен фиш, само ако с АТСС е
констатирано управление на МПС по пътната мрежа, като в противен случай
следва да се издаде НП.
С оглед гореизложеното и предвид:
- липсата на изложени твърдения в ЕФ процесния автомобил да е бил
управляван по пътната мрежа;
- констатираната забрана отговорността на дееца да се реализира въз
основа на обстоятелства, установени на етап на съдебно следствие, които не
са надлежно предявени на дееца с ЕФ;
- възможността ЕФ да се издава за нарушения на чл. 483, ал.1, т.1 КЗ само
ако е заснето управление на процесното МПС;
то ЕФ следва безусловно да се отмени, доколкото не са налице
предпоставките за реализиране отговорността на дееца по този облекчен
процесуален ред.
Допълнително следва да се акцентира, че с посочването в ЕФ на
санкционната норма на чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 461, т. 1 от
КЗ, не може да се замества изискуемото от закона описание на нарушението,
нито посочването на законова норма /чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ/ може да санира
липсата на фактическо описание на нарушението. Във всеки електронен фиш
следва да има описание на нарушението, за да е възможно упражняване
правото на защита и да стане ясно за кои факти се ангажира отговорността на
5
лицето. Със спазване изискването на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и чл. 647, ал. 3 КЗ
за описание на съставомерните факти се изпълнява не само гаранционната
функция на разпоредбата за осигуряване правото на защита, но и за спазване
на законността при ангажиране на административнонаказателната
отговорност.
Предвид изложеното безпредметно се явява обсъждането на останалите
доводи, наведени с въззивната жалба.
По разноските:
С оглед този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН жалбоподателят
има право на разноски.
Същият е доказал реалното заплащане на 600,00 лева адвокатски хонорар
за процесуално представителство в производството, доколкото съгласно т.1
от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна защита и съдействие има
характер на разписка за изплатената в брой сума.
Съдът, предвид направеното възражение за прекомерност от въззиваемата
страна и като съобрази:
- действителната фактическа и правна сложност на делото, която е ниска и
не се отличава от типичната за подобен вид нарушения;
-интереса от водене на делото, намиращ проявление във вида и размера на
наложеното наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лева без
допълнително наказание лишаване от права;
- обема на извършените процесуални действия и приключване на делото в
едно съдебно заседание;
намира, че така уговореният и заплатен размер на адвокатско възнаграждение
се явява прекомерен и следва да бъде намален в рамките на минимума
съгласно чл. 18 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Предвид:
- вида на оказаната адвокатска защита и съдействие, състояща се
единствено в изготвяне на жалбата, без реално представителство в открито
заседание и
- интереса от делото, а именно имуществена санкция, която не надхвърля
2000 лева, този размер на основание чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.2 от
Наредбата възлиза на 370 лева /при интерес от 1000 до 5000 лв. - 300 лв. + 7
% за горницата над 1000 лв./.
По мнение на настоящия състав в конкретния случай именно този размер
6
би се явил справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал.2 от Закона за
адвокатурата, като присъждането на по-висок би противоречало на принципа,
че на обезщетяване подлежат само действително претърпените вреди,
намиращи се в пряка и непосредствена причинна връзка с
незаконосъобразните действия на администрацията, прокаран в ТР 1/
15.03.2017г. по т.д. 2/2016 на ВАС.
Нещо повече, според съда присъждането на по-висок размер на
адвокатското възнаграждение в конкретния случай би довело до
неоснователно обогатяване за сметка на държавен орган, което е идея чужда
на законодателя.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия Г № 0025368, издаден от ОД на МВР -
Пловдив, с който на „РОЯЛ Д.“ ЕООД, ЕИК ********* с предходно
наименование „Рокани“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 КЗ.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на „РОЯЛ Д.“ ЕООД,
ЕИК ********* сумата от 370,00 /триста и седемдесет/ лева, представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7