Р Е Ш Е Н И Е
№…………………../……………………….гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД –гр. Варна, ІІ-ри състав, в публичното заседание на осми октомври, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: В. Чолакова
при
секретаря Добринка Долчинкова, като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 1443 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 226 и сл. от АПК вр.
чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е предвид решение № 7279/15.05.2019 г.
постановено по адм. дело № 11570/2018 г. на ВАС на РБ, с което е отменено
решение постановено по адм. дело № 237/2018 г. на Административен съд-Варна и
делото е върнато с указания за конституиране на заинтересовани страни. В
мотивите на съдебният акт на касационната инстанция са дадени изрични указания
да се впишат като заинтересовани лица, собствениците на съседен имот с
идентификатор 10135.1501.1065, които са собственици или носители на ограничени
вещни права.
Първоначалното производство започва по жалба на В.Н.Ч.
и В.Д.В. и двете чрез адв. Д.Й. срещу заповед №18-9030/27.11.2017г. на
началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ гр. Варна, с
която е отказано изменение в КК и КР в частта на имоти с идентификатори
10135.1501.1064, 10135.1501.1065 и сграда с идентификатор 10135.1501.1064.1 и
самостоятелни обекти в тях с цел коректно отразяване на границите на имот пл. №
9 в кв. 343 и сградите в него и самостоятелните обекти в тях. Заповедта е
оспорена с доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
нарушение на материалния закон. Сочи се, че вписването в КК е следвало да се
извърши съобразно титула за собственост, като отразеното в същата не отговаря
на титула на собственост на жалбоподателите, съответно и, че Община Варна е
вписана с по-голяма площ отколкото удостоверява с акт за общинска собственост,
което представлява неточност в КК, която следва да бъде коригирана по реда предвиден
в ЗКИР. При новото разглеждане на
делото няма промяна в становището на жалбоподателя, претендират се направените
по делото разноски.
Ответникът – началника на СГКК-Варна редовно уведомен
не изпраща представител. В приложено становище към придружително писмо вх. №1196/19.01.2018г.
оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Заинтересованата страна–Община Варна чрез главен
юрисконсулт Светлана Ц. оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Сочи, че не е налице грешка или неточност в кадастралната карта и
кадастралните регистри, за да бъдат изменени. Намира отказът на началника на
СГКК – Варна за правилен и законосъобразен.
Предвид решението на
Върховния административен съд настоящият състав конституира собствениците на
имот с идентификатор 10135.1501.1065 като
заинтересовани страни. Заинтересованата
страна Г.П.С. се явява лично и изразява становище за основателност на жалбата.
Заинтересованите страни А.К.С., А.С.И., Б.П.К., В.В.В., В.Й.П., Д.Д.Д., Д.Г.К., З.С.Б.,
П.А.Н., П.Б.С., Р.Н.С., С.М.Д., С.М.Б., И.Х.М., И.Я.И., И.В.В., К.А.С., Л.Г.А.,
М.Н.К., М.Т.П., М.А.Н., Н.Н.А., Н.М.Н., С.П.Д., С.А.Б., Т.Б. Вълкова, Х.П.И., К.Н.Х.,
Й.К.Х., Н.К.Х., А.К.Х., А.В.В., Н.В.В., Г.В.Г., Т.В.Г., И.В.Г., Н.И.П.М., Р.Г.С.,
П.Г.М., А.Д.С., М.И.Д., П.И.Я., В.П.И., В.П.Н., Д.М.Н., С.А.Б., Й.А.Б., Г.М.Д.,
Р.М.К., А.Й.Б., М.К.М., Б.П.Б., М.Х.Б. – не се явяват и не се представляват.
Съдът, преценявайки доказателствата поотделно и в
тяхната съвкупност, вземайки предвид становищата на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата е депозирана в законоустановеният срок от
легитимиран субект, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество се преценява и като ОСНОВАТЕЛНА.
По
основателността на жалбата:
Производството пред началника на СГКК –
Варна е започнало по заявление с вх.№01-229280/27.07.2017г., подадено от В.Н.Ч.,
с което е поискано нанасяне на имот 10135.1501.1064 в кадастралната карта с
площ 284 кв.м вместо с досегашната площ от 120 кв.м, съгласно скица
№15-25898/16.01.2018г., издадена от СГКК – Варна, както и нанасяне на сградата
в него с идентификатор 10135.1501.1064.1 с площ от 127 кв.м, за която има
издадено разрешение за строеж №91/22.11.1996г. и одобрени инвестиционни
проекти. Заявлението е приподписано от В.Д.В., която изрично е заявила в него,
че се счита за заявител и е отбелязано, че подписът ѝ е положен пред
служителката на СГКК – Варна Т. Пешева, която също се е подписала под допълнението.
Жалбоподателките се легитимират като собственички на имот с идентификатор 10135.1501.1064 от
кадастралната карта и кадастралните регистри на район „Одесос”, одобрени със
заповед №РД-18-98/10.11.2008г. на изп. директор на АГКК с представените нотариални
актове и реституционни документи. Жалбоподателката В.Н.Ч. е наследничка на Н.Д.Ч.,
който заедно с другата жалбоподателка В.Д.В. са съсобственици на дворно място с площ от 284 кв.м, находящо се в гр. Варна,
ул. ”Алеко Константинов”№7, съгласно решение №1095/08.01.1993г. на кмета на
община Варна, протокол за въвод във владение №104/31.05.1993г., протокол за
съдебна делба по гр.д.№2659/1993г. на Варненски районен съд и нотариални актове
№177 том ІХ дело №3168/1994г. и №125 том І рег.№1062 дело №123/1999г. Към
заявлението е приложен и проект за изменение в изпълнение на изискването по
чл.54 ал.1 от ЗКИР.
Във връзка със съобщението по чл.26 от АПК
за започналото административно производство, община Варна е изпратила писмо до
началника на СГКК – Варна, постъпило на 05.10.2017г., в което се заявява, че за
имот 10135.1501.1065 има съставен акт за частна общинска собственост
№9081/28.06.2016г., който е приложен. В
съдебно заседание на 28 март 2018г. пълномощникът на жалбоподателките адв. Й.
уточнява, че от тяхна страна не е налице претенция за собственост върху имот с
идентификатор 10135.1501.1065, а единствено нанасяне на имот 10135.1501.1064 с
цялата му площ от 284 кв.м, според реституционните документи и нанасяне на
сградата в него с идентификатор 10135.1501.1064.1.
С обжалваната заповед
№18-9030/27.11.2017г. началникът на СГКК – Варна е отказал изменение в КК и КР
в частта на имоти с идентификатори 10135.1501.1064, 10135.1501.1065 и сграда с
идентификатор 10135.1501.1064.1 и самостоятелни обекти в тях с цел коректно
отразяване на границите на имот пл. № 9 в кв.343, сградите в него и
самостоятелните обекти в тях, обосновавайки се с възражение
вх.№07-12344/05.10.2017г. на община Варна.
За
да се установи дали е налице непълнота или грешка по смисъла на чл.54, ал.1 от ЗКИР, при първото разглеждане на делото съдът е назначил съдебно-техническа
експертиза, чието заключение с вх.№9265/21.05.2018г. е изготвено от инж. Ж. Б..
Вещото лице прави следните геодезични
изводи: В кадастралния план от 1950 г. имот 1064 е съществувал с
кадастрален номер 9 в кв.381 и с площ от 287 кв.м и на юг е граничил с имот
1065, който е съществувал в същия план с площ от 1766 кв.м, което е видно в
приложение №1 към експертизата. В кадастралния план от 1965г. имот 1064 е
продължил да съществува с кадастрален номер 9, но с площ 284 кв.м и на юг е
граничил с имот 1065, който е бил с площ от 1766 кв.м, което е отразено в
приложение №2 на експертизата. Изменението на Застроителния и регулационен план
/ИЗРП/ от 1993г., одобрен със заповед №Г-35/30.03.1993г. на кмета на община
Варна, е било изготвено върху основата на кадастралните планове от 1950г. и от
1965г. В Застроително-регулационния план от 1993г., имот с кадастрален номер 9
/имот 1064/ е придобил регулационен номер ІV-9 и е бил с площ 253 кв.м, което е
отразено в приложение №3 към експертизата. Разликата от 31 кв.м /284 кв.м – 253
кв.м/ между КП от 1965г. и ИЗРП от 1993г. е придадена към имот 1065, който в
ИЗРП е бил УПИ ІХ-компл. жил. стр. В последвалото изменение на ЗРП през 1994г.,
одобрено със заповед №Г-358/12.10.1994г. на кмета на община Варна, имот 1064
/УПИ ІV-9, с кадастрален номер 9 от КП от 1965г./ отново е съществувал с площ
от 284 кв.м, т.е. 31 кв.м в югозападната му част, които са били придадени към
имот 1065 /УПИ ІХ/ са му били
възстановени, което е видно в приложение №4 към експертизата. В първоначалния
вид на кадастралната карта на район „Одесос”, приета със заповед
№РД-18-98/10.11.2008г. на изп. директор на АГКК, имот 1064 е нанесен с площ от
120 кв.м, а съседния му имот 1065 е попълнен с площ от 2150 кв.м, което е
отразено в приложение №5 от експертизата. Тоест, разликата от 164 кв.м в площта на имот 1064 /284 кв.м-120 кв.м/ е
била прибавена към площта на имот 1065, който е нараснал и с площи от други
съседни имоти. В настоящия вид на кадастралната карта, имот 1064 продължава да
съществува с площ от 120 кв.м, за
разлика от КП от 1950г., в КП от 1965г. и в ИЗРП от 1994г., в които е
имал площта от 284 кв.м, показано в приложение №7 на експертизата. Частта от
имота на жалбоподателите в размер на 164 кв.м заедно със съществуващата в него
сграда от 48 кв.м в действащата
кадастрална карта попадат в имот 1065. В
актуалната кадастрална карта съществува склад с площ 48 кв.м, изчертан в имот 1065, което е показано в приложение №8
на експертизата, за която жалбоподателките претендират, че следва да бъде
нанесена в обхвата на техния имот. В имот 1064 в действащата кадастрална карта
съществува сграда с площ от 120 кв.м, чиито граници са пренесени като очертания
на границите на имота.
При изслушване на заключението в съдебно
заседание на 20 юни 2018г., инж. Баев уточнява, че в КП от 1950г., имот 1064
/кадастрален номер 9/ е бил с площ 287кв.м, в КП от 1965г. е бил с площ от 284 кв.м,
като разликата от 3 кв.м според вещото лице е в рамките на допустимата
геодезична неточност. Със застроителния и регулационен план от 1993г. имот 1064
/УПИ ІV-9/ е станал с площ от 253 кв.м, като с изменението на ЗРП през 1994г.
отново е придобил площ от 284 кв.м. В кадастралната карта на район „Одесос”,
приета през 2008г. имот 1064 е с площ от
120 кв.м, която е площта на сградата в него, т.е. нейните очертания са
настоящите граници на имота. Вещото лице
подчертава, че едва през 2008г. при първоначалното одобряване на кадастралната
карта на район „Одесос” имот 1064 за първи път е нанесен с площ от 120 кв.м,
като добавя, че границите на УПИ ІV-9 от ЗРП от 1994г. не са материализирани на
място в южната му част. Вещото лице смята, че при изготвянето на КК и КР на
район „Одесос” за кадастрална основа е използван кадастралния план от 1965г. и
за регулационна основа изменението на ЗРП от 1994г., който е с действаща
регулация и до този момент. Въпреки това, в КК имот 1064 не е нанесен с границите и площта си от
КП/1965г. и изменението на ЗРП от 1994г., а само с очертанията на
съществуващата в него сграда с площ от 120 кв.м, т.е. площта му съвпада с
площта на сградата в него. Вещото лице прави извод, че при одобряването на
процесната кадастрална карта не са съобразени документите за собственост на
собствениците на имот 1064 и тези на имот 1065.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице като обективно и компетентно изготвено, тъй като то напълно съвпада с
всички документи, представени по делото от двете страни в т.ч. тестова и
графична част на плановете за процесния район, в който се намират имоти 1064 и
1065, както и документите за собственост на жалбоподателките и ответника.
С оглед гореустановените факти, съдът формира следните
правни изводи:
Оспореният отказ е издаден в производство по изменение на кадастралната
карта, което се регламентира от разпоредбите на чл.51-54в от ЗКИР и Наредба
№РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредбата). Той е издаден от
надлежен орган съгласно чл.51, ал.2 от ЗКИР, във вр. чл.54, ал.4 от ЗКИР, в
необходимата писмена форма и съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК, но при
неправилно изяснена от органа фактическа обстановка, довело и до неправилно
приложение на материалния закон - отменителни основания по чл.146, т.3 и т.4 АПК.
Уредбата на чл.51, ал.1 и ал.2 от ЗКИР задължава службата по геодезия,
картография и кадастър по местонахождение на имота да поддържа в актуално
състояние кадастралната карта и кадастралните регистри, израз на което са
предвидените в чл.51, ал.1, т. 1-3 от ЗКИР възможности за изменението им при
настъпили след влизането им в сила промени в данните на обектите на кадастъра,
при непълноти или грешки, както и при явна фактическа грешка.
Несъответствията в границите и очертанията на недвижимите имоти в
кадастралната карта спрямо действителното им състояние обективират непълноти
или грешки по смисъла на §1, т.16 от ДР на ЗКИР (редакция, ДВ бр.57/2016г.), с
оглед на което следва да се приеме, че оспореният отказ е издаден в процедура
по изменение на кадастралната карта по реда на чл.54 от ЗКИР. В §1 т.9 от ДР на
ЗКИР е обяснено и понятието „явна фактическа грешка”, която представлява
„несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и
неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл.41,
ал.1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността
(терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в
неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите
им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването
на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността
върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на
определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31”.
В случая е поискано изменение на кадастралната карта на район
„Одесос” в частта на границите и площта
на имот 1064. От доказателствата по делото и приетата като неоспорена от
страните съдебно-техническа експертиза става ясно, че имот 1064 е съществувал в
КП от 1965г., предхождащ одобряването на
КК на район „Одесос” с площ от 284 кв.м. Със същата площ е вписан в документите
за собственост на жалбоподателките и е съществувал и в действащия понастоящем
за същата територия ЗРП от 1994г. Въпреки, че двата плана са били използвани
като кадастрална и регулационна основа при изготвянето на въпросната кадастрална
карта, при нанасянето на имот 1064 същият е отразен с площ от 120 кв.м и с
граници - границите на сградата в него,
тъй като южната му граница не е материализирана на място. Липсата на
материализирана на място граница не е основание за нанасяне на имота само с
очертанията на съществуващата в него сграда, защото съгласно чл.41, ал.1 от ЗКИР, „кадастралната карта и кадастралните регистри се създават чрез
обединяване на данни, които: т.1/ се съдържат в карти, планове, кадастрални
планове, приложени подробни градоустройствени планове, приложени подробни
устройствени планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на
отменения Закон за единния кадастър на Народна република България,
отменения Закон за териториално и селищно устройство, Закона за устройство
на територията, Закона за собствеността и ползването на земеделските
земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и
земите от горския фонд, имат характер на основни кадастрални данни и отговарят
по съдържание и точност на изискванията, определени с наредбата по чл. 31;
т.2/ са набрани чрез геодезически измервания и изчисления; т.3/ се
съдържат в одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри или в кадастрални
планове, одобрени по реда на § 40 от преходните и заключителните разпоредби
на Закона за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър“ (ДВ,
бр. 36 от 2004г.). Съгласно чл.43, ал.1, т.5
от ЗКИР, границите на поземлените имоти в урбанизираните територии, се
установяват след анализиране на данните от: а) означеното на място състояние в
съответствие с правото на собственост; б) съществуващите на място
материализирани граници, когато не са означени по реда на буква "а";
в) планове и карти, посочени в чл. 41, ал.1, т.1 и 3 от ЗКИР; г)
регулационните планове при приложена дворищна регулация.
В обобщение следва, че при изготвяне на кадастралната карта, границите
на поземлените имоти в урбанизираните територии са нанасят при анализиране на
данните от означеното на място състояние на имота в съответствие с плановете и
картите по чл.41, ал.1 от ЗКИР и документите за собственост, като липсата на
граници на място не е причина за несъобразяване с действащите планове и карти и
пренебрегване на документите, отразяващи правото на собственост.
Съгласно чл.54, ал.1 от ЗКИР непълнотата или грешката се допълва или
поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени
доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния
регистър на недвижимите имоти, а съгласно ал.2 от същия текст когато
непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се
отстранява след решаване на спора по съдебен ред.
От съдържанието на акта е видно, че основанието за неговото издаване е
наличието на спор за материално право по смисъла на чл.54, ал.2 от ЗКИР,
какъвто в случая няма.
Понятието спор по смисъла на закона предполага противопоставими права,
произтичащи от надлежни документи за собственост. В този смисъл е и
разпоредбата на §1, т.16 от ДР на Наредбата, която казва, че спор за материално
право по смисъла на чл.70 и чл.71 е налице, когато в проекта за изменение на
кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на
правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и
събрани писмени доказателства. В случая подобно несъответствие не е установено,
респ. документите за собственост не са в конкуренция с обект идентични части от
поземлените имоти.
Видно от акт за частна общинска собственост №9081/28.06.2016г. имот с
идентификатор 10135.1501.1065 е с площ 1766 кв.м, т.е. такава, каквато е била в
КП от 1950г., в КП от 1965г. и в ИЗРП от 1994г., като за първи път в
кадастралната карта на район „Одесос”, приета през 2008г., имот 1065 е нанесен
с площ от 2150 кв.м, която площ не съответства на документа за собственост на
община Варна. Спор за материално право между жалбоподателките и община Варна би
бил налице, ако площта на имот 1065, с която е нанесен в действащата
кадастрална карта съответстваше на площта, която фигурира в акта за частна общинска собственост на община
Варна. Иначе казано, ако собствениците на имот 1064 претендираха с изменението
площта на имот 1065 да бъде намалена в кадастралната карта така, че да е
по-малко от посочената в документа за собственост на община Варна. На същото
основание, възражението на община Варна срещу заявлението за изменение на
кадастралната карта на район „Одесос” в частта на имот 1064 също не въвежда
спор за правото на собственост, тъй като границите на общинския имот 1065 не са
нанесени в кадастралната карта съобразно акта за частна общинска собственост и
в съответствие с действащия ЗРП от 1994г. Ако община Варна счита, че притежава
права в по-голям обем от отразените в документа за собственост, те подлежат на
първоначално заявяване на самостоятелно основание и в друго производство
(исково или нотариално), а не пред органа по кадастъра в процедурата по
изменението му. Следователно по обективния критерий на разпоредбата не е
формиран спор за материално право като отрицателна предпоставка по чл.54, ал.2 ЗКИР да се удовлетвори искането за изменение на КК и КР.
Проверката дали административният орган е спазил изискването за
законосъобразност се извършва от съда само на посочените в акта фактически и
правни основания. В случая единственият мотив за отказа е наличието на спор за
материално право между заявителките и община Варна, поради което при липсата на
такъв, обжалваният административен акт се явява неправилен и незаконосъобразен
по същество и следва да бъде отменен. Предвид естеството на акта и на основание
чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да бъде върната на административния орган
за ново произнасяне при съобразяване с проекта по чл.54 от ЗКИР за изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри в частта на имоти 1064 и 1065,
приложен към заявление вх.№01-229280/27.07.2017г. на В.Н.Ч. и В.Д.В., както и
при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона,
дадени от съда. Кадастралната карта и кадастралните регистри на район „Одесос”
в частта на имоти с идентификатори 10135.1501.1064 и 10135.1501.1065 трябва да
бъдат изменени така, че да отговарят на документите за собственост на двата
имота, предходния кадастрален план от 1965г. и действащия застроителен и
регулационен план от 1994г.
При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, на жалбоподателките
се дължат извършените разноски по производството, включително и направени
разноски пред ВАС на основание чл. 226, ал.3
от АПК. Т. е. на всяка една жалбоподателка поотделно следва да бъдат
възстановени направени и доказани разноски. За В.В. разноските са дължими в размер от 1835 лв., представляващи сбор от платена
държ. такса от 10 лв., депозит от 225 лв., адв. хонорар от 600 лв. по адм. дело
№ 237/18 г. на АС-Варна; заплатено в брой адв. възнаграждение от 400 лв. по
адм. дело № 11570/18 г. на ВАС и заплатено в брой адв. възнаграждение от 600
лв. пред настоящата инстанция. За В.Н.Ч. разноските са дължими в размер от 1435 лв., представляващи сбор от
платена държ. такса от 10 лв., депозит от 225 лв., адв. хонорар от 600 лв. по
адм. дело № 237/18 г. на АС-Варна; и заплатено в брой адв. възнаграждение от
600 лв. пред настоящата инстанция.Съдът намира за неоснователно възражението от
писменото становище на ответника за прекомерност на договореното адвокатско
възнаграждение. Минималното такова за настоящето производство възлиза на 600
лв., съобразно разпоредбата на чл. 8, ал.2, т.1 от Наредба за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. По конкретното дело са проведени повече от едно съдебни заседания, поради
което съдът намира, че договореното адвокатско възнаграждение е в справедлив
размер и е съобразено с правната и
фактическа сложност на производството.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед №18-9030/27.11.2017г. на началника на
Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Варна, с която е отказано
изменение в КК и КР в частта на имоти с идентификатори 10135.1501.1064,
10135.1501.1065 и сграда с идентификатор 10135.1501.1064.1 и самостоятелни
обекти в тях с цел коректно отразяване на границите на имот пл. № 9 в кв. 343 и
сградите в него и самостоятелните обекти в тях.
ИЗПРАЩА административната преписка на началника на СГКК-Варна за ново
произнасяне по заявление вх.№01-229280/27.07.2017г., подадено от В.Н.Ч. и В.Д.В.
при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите към настоящото решение.
ОСЪЖДА СГКК-Варна да заплати на В.Н.Ч., ЕГН **********, съдебни
разноски в общ размер от 1435 /хиляда четиристотин тридесет и пет/ лева.
ОСЪЖДА СГКК-Варна да заплати на В.Д.В., ЕГН **********,
съдебни разноски в общ размер от 1835 /хиляда осемстотин тридесет и пет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: