О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……../11.02.2021 г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав,
в закрито заседание, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
като разгледа ч.гр.д. № 5533 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото се развива по постъпил исков формуляр А по Регламент (ЕО) № 861/2007 на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на европейска процедура за
искове с малък материален интерес от П.Л.Б., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу авиокомпания
„ТАП Португал“
(TAP Portugal), LU11781366, със седалище и адрес на управление: Република Португалия, гр. Лисабон,
летище Лисабон № 1704-801 (Aeroporto
de Lisboa, 1704-801, Lisbon, Portugal) за осъждане
на ответника да заплати сумата от 600,00
евро, ведно със законната
лихва считано от 01.06.2020 г. до датата на плащане на главницата както и
разноски, като обезщетение на пътник за голямо закъснение на въздушен превоз по
маршрут Виена- Лисабон- Котока, на основание чл. 7, § 1, б. “в“ от Регламент
(ЕО) №261/2004г.
В исковия формуляр ищецът чрез проц.
представител адв. Е.В. от САК сочи, че има качеството на пътник по договор за
въздушен превоз с № 0472173928928 за полет Виена-Лисабон-Котока, изпълняван от
ответника, който е следвало да се извърши при разписание – излитане от летище
Виена на 27.05.2019 г. и кацане на летище Лисабон на 27.05.2019 г. за връзката
със следващия полет до крайната дестинация – летище Котока. Излага се, че
поради закъснение на първия полет ищецът изпуснал връзката си и пристигнал в
Котока с над 24 часа закъснение, поради което претендира от оветника
авиопревозвач обезщетение по чл.
7, § 1,
б. “в“ от Регламент
(ЕО) №261/2004
г.
В
срока по чл.5, §
3 от Регламент (ЕО) №
861/2007г. ответникът ТАП Португал“ (TAP
Portugal) не
е депозирал
отговор на исковия формуляр.
Относно
международната си компетентност съдът съобрази следното от фактическа и правна
страна:
Предвид обстоятелството, че ищецът е
български гражданин, а ответникът – дружество, регистрирано и със седалище в
Република Португалия, се касае за частноправно отношение с международен елемент
по смисъла на чл. 1, ал.2 от КМЧП, а подведомствеността на спора в съответствие
с чл. 3 от КМЧП, следва да бъде уредена от разпоредбите на Регламент (ЕО) №
1215/2012 г. на Европейския парламент и Съвета от 12.12.2012 г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела, който отменя Регламент (ЕО) № 44/2001 г. и се прилага от
10.01.2015 г.
Съгласно чл. 4, т.1 от регламента,
искове срещу лицата, които имат местоживеене в държава-членка, независимо от
тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава-членка. Като
основен критерий за определяне на юрисдикцията е възприето местоживеенето на
лицето, срещу което ще бъде предявен искът, като по отношение на юридическите
лица или сдруженията се счита, че местоживеенето им е в държавата, в която те
имат своето седалище по устав, централно управление или основно място на
стопанска дейност (чл. 62 и 63 от Регламента). С чл. 5 е предвидено изключение,
по силата на което могат да бъдат предявявани искове и в съдилища на друга
държава-членка, но само при съблюдаване на правилата на Раздели 2 – 7 от Глава
ІІ на Регламента. Т.е. лице, което има местоживеене в друга държава-членка,
може да бъде съдено в Република България само при спазване на разпоредбите на
Регламента за специална, защитна (условно наречена така) и изключителна
компетентност.
Ако отнесем горното към процесния
случай, при който в противоречие с предвидената обща компетентност срещу
ответника – юридическо лице, са предявени искове пред съд в Република България,
въпреки че същият е със седалище в друга държава-членка, то настоящият състав е
длъжен да изследва приложимостта на нормите на Раздели 2 – 7 от Глава ІІ на
Регламента, които биха могли евентуално да обосноват компетентност по спора на
българските съдилища, в изключение от общото правило на чл. 4.
Служебната преценка на съда следва да
започне от най-силното и да продължи към по-слабите основания за дерогиране на
общата компетентност, а именно от изключителната уредена в чл. 24, както и
приравненото ѝ правно положение при наличие на активна или пасивна
пророгация на компетентност, чиито правила са уредени съответно в чл. 25 и 26
от Регламента.
Съдът намира, че настоящият казус не
попада в никоя от хипотезите на чл. 24, § 1 до 5 от Регламента, предвидени като
изключителна компетентност независимо от местоживеенето на ответника, доколкото
предмет на сезиралият съда спор не са вещни права, договор за наем на недвижим
имот, действителност на неперсонифицирани образувания или действителността на
решения на техните органи, действителност на вписване в публични регистри,
патентно право или такова на запазена търговска марка или сродни, нито
изпълнение на съдебно решение.
На следващо място в т. 4 на исковия
формуляр А ищецът по делото не твърди, нито представя доказателства за наличие
на споразумение по
смисъла на чл. 25 от Реглмента, с което страните по
делото изрично да са
учредили международна компетентност на българските съдилища по спорове породени
от облигационни правоотношения, в които са встъпили един с друг, респективно в
случая не е налице хипотезата на активна пророгация на компетентност. Не е
налице и наличие на пасива пророгация по чл. 26 от Регламента предвид липсата на надлежно
извършени от ответника процесуални действия по съществото на спора по
настоящото дело независимо,
че на същият е редовно връчен препис от исковия формуляр.
При отсъствие на основание за
изключителна компетентност на съд от държава - членка, включително такъв в Република
България, както и на изрична или мълчалива пророгация на компетентност, проверката
за международна подведомственост на спора следва да премине към останалите
изключения от общата подсъдност, предвидени в чл. 7 до чл. 23 на Раздели 2, 3,
4 и 5 от Регламент (ЕО) № 1215/2012.
В случая основанието на иска не
произтича от застрахователен или трудов договор, като съда намира, че
процесният договор за въздушен превоз на пътник по дестинацията Виена – Лисабон
– Котока не може да се характеризира и като потребителски по смисъла на Раздел
4 от Регламента, противно
на де факто поддържаното от ищеца в т.4.2. на исковия формуляр А. С чл. 17, § 3 от понятието за потребителски
договор изрично е изключен всеки договор за транспорт, който не включва в
цената си предоставянето на комбинация от пътуване и настаняване. В Решение по
Съединени дела C-585/08 и C-144/09 е посочено, че потребителски договор за
транспорт по смисъла на цитираната норма, следва да отговаря на понятието за
"туристически пакет", предвидено в чл. 2, т.1 от Директива 90/314 на
ЕИО и Съвета – т.е. предварително договорена комбинация от не по-малко от два
от следните елементи, когато се продава или предлага за продажба на цена, която
включва всички разходи, и когато услугата обхваща срок, по-дълъг от двадесет и
четири часа или включва настаняване за пренощуване: а) транспорт; б) настаняване;
в) други туристически услуги, които не са свързани с транспорта или
настаняването и представляват значителна част от туристическия пакет. Съобразно
твърденията на самия ищец по делото, процесният договор за въздушен превоз
включва единствено услугата транспорт, т.е. същият не може да се подведе под
понятието за "туристически пакет" въведено с Директива 90/314,
съответно за потребителски договор по смисъла на Регламент (ЕО)
№ 1215/2012. По тези съображения въпросът за
международната подведомственост на спора не може да бъде разгледан и на
плоскостта на т. нар. “защитна компетентност“ уредена в Раздели 3 до 5 от
Регламента.
Според настоящият състав към спора в
действителност са приложими правилата на специалната компетентност предвидени в
Раздел 2, и по-конкретно чл. 7, § 1,
б. "б", второ тире от Регламент (ЕО) № 1215/2012. Съгласно
тълкуването дадено с Решение по Дело С-204/2008, Peter Rehder vs Air Baltic
Corporation, компетентният съд да разгледа искане като процесното за
обезщетение на основание на Регламент (ЕО) № 261/2004 се определя по правилото
на чл. 5, §.
1, б. "б", второ тире от Регламент (ЕО) № 44/2001 (аналогична норма
на чл. 7, §
1, б. "б", второ тире от Регламент (ЕО) № 1215/2012), т.е. това е
съдът — по избор на ищеца — в чийто район се намира мястото на излитане или
мястото на пристигане на самолета, така както тези места са договорени в
посочения договор за предоставяне на услуга. В случая полетът, от чието
закъснение се твърди, че за пътника са произтекли вреди подлежащи на репариране
по Регламент (ЕО) № 261/2004, е договорен и се е осъществил по дестинацията Виена
– Лисабон - Котока. Следователно, наред с юрисдикцията по седалище на ответника
в Република Португалия, така и съдилищата по мястото на излитане в гр. Виена,
Република Австрия и на кацане в гр. Лисабон, Република Португалия, също са
компетентни да разгледат делото.
По всички изложени аргументи, съдът
намира, че международната компетентност на българския съд да разгледа иска на
ищеца срещу ответника с местоживеене в Република Португалия не произтича от
нито една от хипотезите на Регламент
(ЕО) № 1215/2012 и при липсата на мълчалива пророгация на компетентност на настоящия
съд, са налице предпоставките на чл. 28, § 1 от Регламента, при които съдът е
длъжен да се прогласи за международно некомпетентен да разгледа спора, съответно
да прекрати производството по делото като недопустимо.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА, че Варненски районен
съд не е
компетентен съгласно Регламент (ЕО) №
1215/2012 г. относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела,
да разгледа настоящия правен спор, по иска с правно основание чл. 7, § 1, б. “в“ от Регламент
(ЕО) №261/2004
г. предявен от П.Л.Б.,
ЕГН: **********, с адрес: *** срещу авиокомпания „ТАП Португал“ (TAP Portugal), LU11781366, със седалище
и адрес на управление:
Република Португалия, гр. Лисабон, летище Лисабон № 1704-801 (Aeroporto de
Lisboa, 1704-801, Lisbon, Portugal) за осъждане
на ответника да заплати сумата от 600,00
евро, ведно със законната
лихва считано от 01.06.2020 г. до датата на плащане на главницата, като
обезщетение на пътник за голямо закъснение на въздушен превоз по маршрут Виена
– Лисабон - Котока, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 5533/2020 г. на Варненски
районен съд, ХХ състав
като недопустимо, на основание чл. 28, § 1 от Регламент (ЕО)
№ 1215/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба
пред Варненския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от определението да се връчи на страните.
ДА СЕ ИЗПРАТИ за
превод съдебното решение ведно със съобщението до страната от български на португалски
език, като разходите бъдат заплатени от бюджета на съда, след което съдебните
книжа да се изпратят на ответника.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: