РЕШЕНИЕ
№ 482
гр. Силистра, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жанет Ив. Борова
при участието на секретаря Милена П. Лекова
като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело №
20203420101224 по описа за 2020 година
Ищецът Г. Ш. С. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. С. С. № е предявил
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3, във връзка с чл. 225, ал.1 от
КТ. Моли съда да признае за незаконно уволнението му, извършено със
Заповед № 285/29. 06. 2020 г. на директора на СУ „Йордан Йовков,, с. О., обл.
С. и ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 от
КТ поради незаконното му уволнение в размер на месечното му брутно
трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба -
01. 10. 2020 г. до окончателното изплащане на главницата. Претендира и
разноските в производството. За да обоснове претенцията си ищецът сочи, че
заповедта за уволнение не е подписана от директора на училището, нито от
упълномощено от него лице, а подписът е подправен. Независимо, че при
всички уточнения на претенцията ищецът твърди, че същата касае
прогласяване нищожност на заповедта за уволнение, предвид факта, че
правната същност на това волеизявление е от гражданскоправно естество на
работодател, а не административен акт, съдът приема, че се претендира
именно незаконосъобразност на заповедта.
ОТВЕТНИКЪТ - СУ „Йордан Йовков“ с. О. , обл. С. с БУСТАТ ,
представлявано от директора В. Г. В. е подал писмен отговор, с който оспорва
исковите претенции изцяло, като твърди, че са спазени всички изисквания на
трудовото законодателство за законосъобразност при прекратяването на
трудовото правоотношение с ищеца. Заявява, че заповедта за уволнение е
1
подписана от директора, макар и не на работното му място и е връчена на
работника от зам.-директорът Г. Ц. Ц. в качеството му на заместник
административен ръководител.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
В исковата си молба ищецът е съединил обективно 2 иска - по чл. 344,
ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ - за отмяна на
незаконно уволнение и за заплащане на обезщетение поради незаконно
уволнение.
Не се спори, че между страните е съществувало трудово
правоотношение въз основа на трудов договор № 186 / 22. 01. 2020 г.,
сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ – до завръщане на замествания
служител Н. И. Т., по силата на който ищецът е заемал длъжността “учител в
група за ЦОУД V – VII клас” в СУ „Йордан Йовков“ с. О. Трудовият договор
е сключен със срок за изпитване от шест месеца, уговорен в полза на
работодателя. Със Заповед № 285 / 29. 06. 2020 г. на директора на управителя
на СУ „Йордан Йовков“ с. О., трудовите правоотношения между страните са
прекратени на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ – поради завръщане на
замествания на работа. Заповедта е връчена редовно на ищеца, в присъствието
на свидетели, като е оформена надлежно. Няма спор между страните, че
заместваната служителка се е завърнала на работа, като това се установява от
показанията на разпитаните по делото свидетели.
Основният довод на ищеца за незаконосъобразност на уволнението е
свързан с твърдението му, че заповедта за уволнението му не е подписана от
директора на училището или от упълномощено от него лице, поради което е
нищожна.
За установяване истинността на подписа на директора на училището
по делото са назначени единична и тройна съдебни експертизи, чиито
заключения са категорични и установяват, че процесната заповед е подписана
от директорката – В. Г. В.. От показанията на разпитаните по делото
свидетели се установява и механизма на подписване на тази заповед предвид
обстоятелството, че директорката се е намирала в друго населено място към
момента, към който се е наложило издадената първоначално заповед да бъде
променена в частта, с която е определен размера на дължимото на ищеца
обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Други основания за
нищожност на заповедта не се сочат, а твърденията на ищеца, че всички
изследвани от експертизите подписи са на друго / неустановено / лице, са
изцяло недоказани, като освен това, съдът взима предвид и обстоятелството,
че вещите лица са ползвали за сравнителен материал при изготвяне на
заключението си образци от подписа на директорката, положени лично и пред
длъжностно лице при издаване на документи за самоличност.
2
При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира исковете на
ищеца за неоснователни. Страните са били в трудово правоотношение,
сключено на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ. Времетраенето на срочния
трудовият договор по чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ се определя от времето на
отсъствие на замествания работник, поради което в трудовия договор следва
да бъде отразено не само наименованията на длъжността и характера на
работата за изпълняваната длъжност на замествания, но и кой е замествания
титуляр на длъжността. Необходимостта от наличието на тези реквизити е
свързана именно с преценката на законосъобразността на уволнението на
заместващия, при завръщането на титуляра. В тези случаи се счита, че
времетраенето на трудовия договор е ясно определяем и е свързан със
завръщането на конкретна личност. В случая, заместваната служителка Н. И.
Т. е подала заявление с вх. № 409 / 25. 06. 2020 г. за прекратяване ползването
на отпускът й за бременност и раждане, като на практика е заявила, че на 01.
07. 2020 г. ще се завърне на работа. От това действие на замествания
служител възникват основанията, предвидени в закона за прекратяване на
трудовото правоотношение, сключено със заместващия служител.
Освен това, за пълнота на изложението следва да се отбележи и
коментираното от ищеца възражение, касаещо наличието на две основания за
сключването на трудовия договор с ищеца и липсата на прекратяване на
трудовия договор, сключен на основание чл. 70, ал. 1 от КТ.
На първо място следва да се има предвид, че трудовия договор между
страните е сключен като срочен такъв / обстоятелство, коментирано по – горе
в изложението / - за заместване на работник или служител, който отсъства от
работа, като освен това е уговорен и срок за изпитване в полза на
работодателя, с продължителност шест месеца, т.е. не се касае за наличието
на две отделни и независими трудови правоотношение, а договор, сключен с
допълнителна клауза за изпитване. За да възникне валиден договор с клауза
"срок за изпитване", е необходимо работникът да е назначен за първи път на
работа при работодателя или при съществуващо вече между страните
правоотношение, същото да бъде изменено по реда на чл. 119 от КТ, като
следва да е променена, съществено трудовата функция на работника. В
процесния случай няма данни между страните да е съществувало предходно
трудово правоотношение, поради което същият е назначен за първи път, при
което уговорката за срок на изпитване се явява действителна. Сключения при
условията на чл. 70, ал.1 от КТ договор дава възможност на страната, в полза
на която е уговорен срока за изпитване да прекрати правоотношението във
всеки един момент до изтичане на срока за изпитване, без да дължи
предизвестие или обезщетение на другата страна и без да мотивира други
основания за прекратяването. В случая трудовото правоотношение е
прекратено от работодателя преди изтичането на изпитателния срок, като
неговата преценка дали да се възползва от правото си по чл.71, ал.1 от КТ не
подлежи на съдебен контрол, а такъв и не е необходим, тъй като
3
правоотношението между страните е прекратено на друго основание.
Изложеното мотивира съда да приеме, че уволнението на ищеца е
извършено законосъобразно и издадената заповед е правилна и
законосъобразна.
Поради това съдът отхвърля исковете за признаване на уволнението за
незаконосъобразно и за отмяната на Заповед № 285 / 29. 06. 2020 г. на
директора на управителя на СУ „Йордан Йовков“ с. О., както и за заплащане
на обезщетение поради незаконно уволнение.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК
ищецът дължи на ответника заплащането на направените от него разноски –
адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
Мотивиран от тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ във
връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, предявени от Г. Ш. С. с ЕГН ********** от гр.
Д., ул. С. С. № против СУ „Йордан Йовков“ с. О. , обл. С. с БУСТАТ ,
представлявано от директора В. Г. В., да се признае уволнението му за
незаконосъобразно и да бъде отменена Заповед № № 285 / 29. 06. 2020 г. на
директора на управителя на СУ „Йордан Йовков“ с. О. и да му се изплати
обезщетение за незаконно уволнение, в размер на месечното му брутно
трудово възнаграждение в размер на 1 139.25 лева за времето, през което е
останал без работа поради уволнението.
ОСЪЖДА Г.С. Ш. С. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. С. С. № да
заплати на СУ „Йордан Йовков“ с. О. , обл. С. с БУСТАТ , представлявано от
директора В. Г. В. разноските по делото в размер на 300,00 / триста / лева.
Решението подлежи на обжалване пред Силистренския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4