Р Е Ш Е Н И Е
№………………………..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Година 2018
Град Варна
Варненският окръжен
съд Наказателно отделение
На осми ноември Година две хиляди и
осемнадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР МИТЕВ
ТРАЙЧО АТАНАСОВ
Секретар КАТЯ АПОСТОЛОВА
Прокурор
АНТОНИЯ И.
Сложи за разглеждане докладваното от съдия САВАКОВА
ВНОХД
№ 779 по описа за 2018 г.
Въззивното производство е
образувано по жалба на адв.П.И. от ВАК
като служебен защитник на Х.М.Е. срещу присъдата на ВРС ,постановена по
НОХД № 1991/2018 година,с което подс. Е. е бил признат за виновен за извършено
от него престъпление на 15.11.2017 година в гр.Варна –квалифицирано по чл.206
ал.1 от НК ,като във вр. с чл.58а ал.1 му е било наложено наказание лишаване от
свобода за срок от една година и осем месеца ,което да бъде изтърпяно при строг
режим .Със същата присъда са били групирани на осн. чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК наложеното на подсъдимия наказание по
настоящото дело с наложените наказания по НОХД
№6/2018г. на РС-В.Търново, по НОХД № 1840/2018г. на РС-Пловдив и по
НОХД № 4337/2018г. на РС-София, като е определено подсъдимия да изтърпи по-тежкото от
така определените наказания, а именно наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.
На осн.чл.68, ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение наложеното на подсъдимия наказание с присъда по НОХД№16289/2017г. на РС-София ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, което на осн.чл. 66, ал.1
от НК е било отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
На осн. чл. 25, ал.2
от НК съдът е приспадал изтърпяното
до момента.
ОСЪДИЛ е подсъдимия Х.М.Е. ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец И.С.С. обезщетение за претърпени
от същия имуществени вреди в размер на 1043.30 лева, в резултат на престъпление
по чл.206 ал.1 от НК, ведно със законната лихва от 15.11.2017г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪДИЛ е подсъдимия да заплати държавна такса в размер на 50.00 лева върху уважения граждански
иск в полза на държавата.
На основание чл.189,
ал.3 от НПК е осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски в
размер на 60.95 лева, които да бъдат
приведени по сметка на ОД на МВР-Варна.
В жалбата на
защитата на подс.се ска от въззивния съд да намали така наложеното наказание с
оглед проведената процедура по глава 27 от НПК –чл.371 т.2 от НПК .В
допълнението към въззивната жалба се твърди явната несправедливост на същото с
оглед прекомерната му завишеност и несъобразеност с целите на чл. 36 от НК ,като
съдът не е взел предвид възрастта и цялостното поведение на подзащитния й в
досъдебното и съдебното производство ,като моли да се измени присъдата и да се
намали наказанието.
В съдебно
заседание пред настоящата инстанция се явяват :Жалбопод. Х.Е. - редовно призован, явява се лично и с адв.П.И. -
служебен защитник от ДП.Гр. ищец И.С. – редовно призован, явява се лично.
По
съществото на делото адв. И.: моли да се уважи жалбата и допълнението на подзащитния й като се измени
първоинстанционната присъда и да наложи по-леко наказания на въззивния
жалбоподател.
По съществото на делото прокурорът :моли въззивния съд да потвърдите като правилна присъдата
на РС-Варна по НОХД № 1991/2018 г. с която под. Х.Е. е осъден за извършено от
него престъпление по чл.206 ал.1 от НК на наказание лишаване от свобода за срок
от 1 г. и 8 мес., като е определено наказанието да бъде търпяно при
първоначален строг режим, както и са
групирани наказанията по настоящото дело с влезли в сила присъди на
РС-В.Търново, на РС-Пловдив, на РС-София. Определено е едно общо наказание
лишаване от свобода за срок от 1 г. и 8 мес., което да се изтърпи при
първоначален строг режим, като е приведено в изпълнение и условно наказание
наложено по НОХД на РС-София. Мотивите
да поиска потвърждаване на присъдата на РС-Варна е, че при определяне на
размера на наказанието съдът е отчел абсолютно всички обстоятелства, които
коректно са били приобщени в рамките и на предварителното разследване и на
съдебното следствие. Видно е, че за един изключително кратък период от време
подсъдимият е натрупал богат съдебен опит, извършвайки напълно идентични престъпления
на територията на цялата страна. За периода 3.11.- 7.11.2017г. в гр.Пловдив,
след това 08.11.-10.11.2017 г. в гр. Бургас, преместил се е в гр.Варна на
14.11. до 17.11.2017 г., в гр. Велико Търново от 22-23.11.2017г. Първото деяние
което е засечено от органите на полицията е извършено малко по-рано за периода
17-19.11.2017 г. в гр.София. Отчетени са начина, мотивите за извършване на
престъплението, младата му възраст и доколкото производството е протекло по
реда на дефиренцираната процедура и е приложен чл.58а, ал.1 НК, считам че други
смекчаващи отговорността обстоятелства изобщо липсват. Искането на защитата да
бъде приобщен актуално свидетелство за съдимост, доведе единствено до събиране
на док-ва за още едно деяние, за което подсъдимия е осъден. С оглед на това
моля да потвърдите присъдата на РС-Варна като правилна, законосъобразна и
мотивирана.
ГР.
ИЩЕЦ С.: Моля за потвърждаване
на сумата по сумата по гр. иск.
В ПОСЛЕДНАТА СИ ДУМА НА ЖАЛБОПОД. Е.: Моли да му бъде намалено така наложеното
наказание. Поддържа въззивната жалбата написана от моя защитник. Искам да
отбележа, че условната присъда която е преведена е излежана на 5.09.2018 г. и в
момента търпя другите присъди които бяха кумулирани преди месец от РС-Варна. В
София също имам висящо дело, но то ще
приключи със споразумение. На всички присъди ми беше наложено да бъде при
първоначален общ режим, в момента също имам изтърпяно наказание с общ режим,
който всеки момент ще ми бъде свален на лек, също така и работя.
Въззивният съд като взе
предвид доводите на страните ,наведени в устна и писмена форма и след цялостна
проверка на съдебния акт намери за установено следното :
Съдебното производство е
протекло по реда на чл.371 т.2 от НПК на глава 27 от същия.
От
фактическа страна между страните не се спори за фактическите обстоятелства:
Семейството
на св.постр. И.С.С. притежавало апартамент, находящ се в гр. Варна, ул. „***"
№ 9, ет. 2, ап. 4. Той заедно с майка си св.А. С. взели решение жилището си
да отдават под наем за нощувки. Св.
Диана Х. /която живеела на семейни начала със св. Ив. С./ се грижела за
наемането на апартамента под наем, като ползвала фирма посредник „Booking.com". Жилището отдавано под наем от С. било
изцяло обзаведено и оборудвано с мебели и техника. В хола върху телевизионен
шкаф бил поставен телевизор, марка „Скайуорт" 43 Е5600,43 инча, а върху
телевизионен шкаф в спалнята на жилището бил поставен телевизор, марка „Филипс
", 32 инча. Двата телевизори били собственост на св. Ив. С..
Подс. Х.Е. наемал
апартаменти, чрез „Booking.com", като обикалял в различни градове на
страната. На 11.11.2017 г. подс. Е. пристигнал с автобус от гр. Бургас в гр.
Варна и отседнал в апартамент, нает през сайта „Booking.com".
На
13.11.2017 г. след 19.00 часа вечерта, св. Д. Х. получила от фирмата-посредник
данни за резервация под № **********/13.11.2017 г., направена на името на
Десислава Борисова за една нощувка- на 14 срещу 15.11.2017 г за двама души. В
резервацията бил посочен и номер на датска СИМ-карта „***". В
действителност, резервацията била направена от подс.Е.. Вечерта на 13.11.2017
г., той започнал да пише съобщения на св. Д.Х. по „Вайбър" от собствения
си номер „***". Св. Х. четейки написаното от подсъдимото лице при
проведената текстова комуникация първоначално останала с погрешното
впечатление, че хората направили резервацията, щели да пристигнат със самолет
от Дания. Те се уговорили св. Х. да ги
посрещне на14.11.2017 г. на адреса -гр. Варна, ул. „***" № 9, ет. 2, ап.
4. На посочената дата, св. Х. отишла в апартамента в 13.00 часа, за да почисти.
Тогава получила поредното съобщение по "Вайбър", че подсъдимият ще закъснее
понеже имало проблем с банковите карти. Впоследствие заявил, че ще дойде в
14.00 часа.В посочения час св. Д. Х. излязла през входната врата на блока и
видяла подс. Е.. Попитала го дали търси някого и той казал, че е за
резервацията от „Booking.com". Заявил, че е приятел на Десислава
Борисова, но тя била останала при техни приятели от кв. „Аспарухово",
които ги били докарали от летището. Споменал, че имал проблем с банковата си
карта и разполагал, само с 60 лева за нощувка и нямал възможност да заплати и
50 евро депозит. Тогава св. Д. Х. поискала той да изтегли пари от близкия
банкомат. Двамата отишли до банкомата наблизо и подс. Е. извадил дебитната си
карта, но неуспял да изтегли пари. Св. Х. видяла, че картата била с логото на
ЦКБ, както и че в нея били изписани имената Х.Е.. В крайна сметка тя приела
сумата от 60 лева за нощувка и му предоставила ключ за апартамента и ключ за
входната врата. Разбрали се, че той може да ползва целият апартамент, заедно с
вещите в него, като на 15.11.2018 г. трябва да го освободи между 12.00 и 13.00
часа, като всички вещи в имота трябвало да са на местата си и в изправност.
На 15.11.2017 г.
сутринта, подс.Е. от номер „+***" писал по „Вайбър" на св. Д. Х., че
искал да остане за още една нощувка, но тя отказала, тъй като за 15 срещу
16.11.2017 г. имала направена друга резервация за апартамента. След това
поискал да остави свои вещи там, но св. Х. отново отказала. Разбрали се към
12,30 часа той да освободи апартамента.
След получения
отказ да ползва жилището още една вечер подс. Е. взел от хола големия
телевизор, марка „Скайуорт" 43 Е5600, заедно с дистанционното управление и
го занесъл в заложна къща /не е установена по делото/, където го заложил за неустановена
парична сума. След това подс. Е. се върнал до и по същия начин взел от спалнята
другия телевизор, марка „Филипс" 32 инча, заедно с дистанционното
управление, занесъл го до заложната къща и го заложил, за което получил парична
сума /неустановена по размер/.
След като изнесъл и заложил вещите подс. Е., около
11,20 часа писал съобщение по „Вайбър" от своя номер „+***" на св. Д.
Х., че имал гости предната вечер и детето на гостите счупило двата телевизора -
в хола и спалнята. След това напуснал апартамента, като оставил ключовете от
вътрешната страна на бравата, и оставил
входната врата на жилището вратата отключена. Посетил няколко казина в гр.
Варна, където похарчил получените от заложените вещи пари.
След
като прочела съобщението във „Вайбър", св. Д. Х. се притеснила и се
обадила на св. Ив. С., след което отишла на адреса. Там видяла, че входната
врата на апартамента била затворена, но отключена, а ключовете се намирали от
вътрешната страна на бравата. След като влязла в стаите, установила, че и двата
телевизора, марка „Скайуорт" 43 Е5600 и марка „Филипс" липсвали,
заедно с дистанционните им управления. Двамата уведомили фирмата посредник и подали
сигнал в полицията за липсващите вещи.
Св.
Д.Х. потърсила комуникация по"Вайбър" с подс. Е., който в отговор
поискал банкова сметка, ***ра и посочил собствената си сметка в „Райфайзен
банк"- № ***, като поискал св. Х. да не
уведомява полицията. Последната предоставила банковата сметка на св. Ив. С. в
банка ДСК, но пари по нея от подсъдимият така и не постъпили.
В
хода на досъдебното производство било проведено разпознаване по снимки. Видно от протокол за разпознаване на лица св. Д. Х. категорично посочила подс. Х.Е. като
човека, на който е дала под наем за една нощувка имота,а от изготвената в хода на досъдебното производство
съдебно-оценителна експертиза, се установява, че пазарната оценка на всички
инкриминирани вещи, възлиза на сумата от 1043,30 лв. /хиляда четиридесет и три
лева и тридесет /.
Изложената фактология , принципно безспорна между страните, настоящата
инстанция прие за установена въз основа
на гласните доказателства по делото - самопризнанията на подс. Е., които са доказателствено обосновани от писмените
доказателства по досъдебно производство №
2357/2017г. по описа на 1
РУП-Варна – докладни записки, протоколи за доброволно предаване, разписки,
протоколи за разпит на свидетели и обвиняем, заключения на съдебно-оценителни
експертизи, справка за съдимост и др.,
инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК, чиито съвкупен анализ не налага
различни изводи.
При
така установената по делото фактическа обстановка,съдът е направил и верните правни
изводи:
От обективна страна изпълнителното деяние е
осъществено от подсъдимия чрез действия, а именно с акта
на противозаконното разпореждане с чуждите движими вещи, собственост на св.С.. Поради разпореждането с веща
предоставена му за ползване той фактически се е разпоредил с нея, в следствие
на което е осуетил възможността собствениците на вещите да ги ползват и да се
разпореждат с тях, с което вредоносният
резултат е настъпил и престъплението е довършено.
Въззивният жалбоподател Е. е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното от него, като е предвиждал и целял настъпването на обществено
опасните последици,като деянието е извършено с пряк умисъл . Той безспорно е съзнавал, че вещите са чужда собственост, дадени му да
ги използва. Подсъдимият чрез своенето и, и разпореждането с вещите е излязъл
извън кръга на предоставените му правомощия. Безспорно е, че той противозаконно
е присвоил инкриминирите веще, тъй като
не е имал разрешение от собственика да
извършва каквито и да било разпоредителни действия с тях, а едиствено да ги ползва.
При горните констатации, възведеното
против подсъдимия обвинение в тази му част е доказано по несъмнен начин по смисъла на чл.303
ал.2 от НК със събраните в съдебното производство доказателства, съдът правилно е признал
И.С. за виновен в извършването на престъплението по
чл.206 ал.1 от НК./макар в мотивите да е изписано неправилно поради техническа грешка
ал.3/,то волата на съда не е опорочена .
При
индивидуализацията на наказанията първинстанционният
съд е приел :Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът е отчел предходната съдимост на подс. Е., извън
тази, влияеща на квалификацията на обвиненията. От справката му за съдимост се
установява, че към момента на извършване на настоящите деяния спрямо него са
били постановени и влезли в сила 2 съдебни акта за абсолютно идентични
престъпления осъществени от подс.Е.. Въпреки това и в последствие подсъдимия е
продължил да извършва престъпления, всичките против собствеността на
гражданите. От тези обстоятелства са изведени лоши характеристични данни за него, сочещи го
като лице с утвърдени престъпни навици. Същият в дните преди да извърши
настоящото деяние и след това на територията на Пловдив и Велико Търново и
София е осъществил идентични деяния,
след като по отношение на него е било постановено осъждане по НОХД 16289/2017г.
на РС София, като за извършено деяние по чл. 206 ал.1 от НК и с присъда влязла
в сила на 25.09.2017г. му е наложено наказание една година лишаване от свобода,
като на основание чл. 66 ал.1 от НК изпълнението на наказанието е било отложено
с изпитателен срок от 3 години. Въпреки това подс.Е. е продължил да извършва
престъпления против собствеността. От предходна съдимост по
отношение на подсъдимия, се извеждат лоши характеристични данни, като въпреки
постановените спрямо него наказания, същите очевидно не са имали необходимия
превъзпитателен ефект,и възпиращ ефект , поради което и правилно е прието ,че
въззивника е лице с утвърдени престъпни
навици.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът е отчел поведението
му в хода на досъдебното производство и изразеното от него съжаление за
стореното, изразеното разкаяние и помощта му за разследването по делото.
Самопризнанията на подс. Е. не могат да бъдат приети за такова обстоятелство,
доколкото те са законово основание за разглеждане на делото при диферницираната
процедура по чл.371 от НПК.
Въззивният съд счете ,първата инстанция е
приела липсващи смекчаващи отговорността обстоятелства,но е изброила такива и е отчела високата степен на обществена
опасност на подс.Е., изводима от данните за неговата съдимост, поради което и
правилно е приела , че за постигане целите на наказанието той следва да бъде
изолиран от обществото за по-дълъг период от време, тежестта на конкретните
посегателства,
начина на осъществяването им и размера на
причинените вреди, съдът правилно е приложил задължителната в случая норма на чл. 373 ал.2
от НПК, респективно чл.58 „а” ал.1 от
НК и е
определил наказания на подс.Е. при условията на чл.54 от НК, а именно
„Лишаване от свобода” за срок от 2години и шест месеца - над минималния предвиден в чл.206 ал.1 от НК
от НК размер,което съгласно чл.58”а”
ал.1 от НК е намалил с една трета и правилно е определил наказание от една година и осем месеца
„Лишаване от свобода” за деянието по чл.206 ал.1 от НК
Настоящата
инстанция намери ,че така наложеното наказание за това престъпление не е
несправедливо ,поради което и жалбата е неоснователна и се отхвърля,по
съображенията изложени по горе.
В частта относно групираните наказания:
Съдът е групирал
наказанията наложени на подс. Е. на осн. чл.25,ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК ,
по настоящото дело с наложените наказания
по НОХД №6/2018г. на РС-В.Търново, по НОХД №
1840/2018г. на РС-Пловдив и по НОХД № 4337/2018г. на РС-София, като е
определил да изтърпи по-тежкото от така
определените наказания, а именно наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА на основание чл.57, ал.1, т.2 б.Б, вр.чл.58, т.2 от ЗИНЗС да
бъде ИЗТЪРПЯНО при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.
Съдът на основание чл.68, ал.1 от НК правилно
е привел
в изпълнение наложеното на подсъдимия наказание с присъда по НОХД№16289/2017г. на РС-София, а
именно: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок
от ЕДНА ГОДИНА, което на осн.чл. 66,
ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Въззивният съд
установи и нов факт ,че съобразно
приетото свидетелство за съдимост подс.-въззивник е бил осъден и по друго дело
от ВРС ,което не е било предмет на
групиране.
Настоящата инстанция
прецени ,че не би могла да извърши на този етап групиране ,тъй като от една
страна би лишила въззивника от правото на обжалване ,а от друга по делото са
налице нови писмени доказателства ,че същия има висяща дело в гр.София ,поради
което и при осъждане -тази присъда няма да е последна за него,което би
променило и компетентността на съда.
По
отношение на предявения граждански иск:
След се е произнесъл в
наказателната част на присъдата и приложил законния принцип, че гражданската отговорност
следва деликтната , както и с оглед събраните в хода на съдебното дирене
доказателства, съдът
правилно и законосъбразно е уважил предявеният от гр. ищец С. граждански иск против подс.Е. за
обещетяване на претърпени имуществени вреди е основателен и доказан в
размер от 1043.30
лева,съобразно стойността
на претърпените от пострадалият
в резултат на престъплението на подсъдимият имуществени вреди и го е осъдил по него.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК подс. е бил осъден да заплати направените по
делото разноски в размер на 60.95 лв. в
полза на ОД-МВР-Варна, както и съдебно деловодните разноски по делото.
При извършената на
основание чл.313 и чл.314 НПК цялостна служебна проверка не бяха констатирани
основания за отменяване или изменяване на съдебния акт.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.338 вр.чл.334 т.6 НПК, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата на ВРС, постановена на 13.06.2018
година по НОХД № 1991/2018 година
13-ти състав .
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване, като се съобщи на страните ,че е
изготвено .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.