Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 691/12.04.2023
г.
гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Пловдив, IХ-ти
състав в
открито заседание на тридесети март две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Съдия:
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Таня Златева, като
разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 2513/2022 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е oбразувано е по жалба на „ИЗИ
ТЕРМ“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.
С,
ул.„****, представлявано от управителя Г.Я.А., чрез адв.П.Е. срещу Заповед № 13/25.05.2022 г. на главен архитект на община К., с която е отменено издадено
от същия Разрешение за
строеж № 74/10.05.2022 г.
Твърди се в жалбата и в проведеното по
делото съдебно заседание, че дружеството – жалбоподател не е променяло
инвестиционното си намерение за обекта, за който е издадено разрешението за
строеж, както неправилно е посочено в мотивите на оспорвания административен
акт. Претендира се неговата
отмяна
и присъждане на сторените в
хода на производството разноски.
Ответникът
по жалбата – главният архитект на община К. в писмено
становище сочи жалбата за неоснователна и недоказана. Излага съображения за
законосъобразност на оспорвания административен акт, с оглед на установено след
издаване на разрешението за строеж ново обстоятелство по смисъла на чл. 99, ал.
1, т. 2 от АПК. В съдебно заседание,
чрез процесуалния си представител – юрк. Т., ответният административен орган
моли да се потвърди процесната заповед и прави искане за присъждане на разноските по делото.
Съдът,
след запознаване с изпратената административна преписка, жалбата и становищата
на страните, установява следното от фактическа страна:
Видно от нотариален
акт № 31, том ІV, рег. № 4273, дело № 553/18.10.2021 г. „ИЗИ ТЕРМ“ ЕООД е собственик на поземлен имот
– дворно място, цялото застроено и незастроено, с площ от 1048 кв.м., според
скица, 1067 кв.м - според титул за собственост, находящо се в с.В.,
съставляващо УПИ ІV-10 в кв. 5 по плана на
селото, одобрен със заповед № 187/1979г. и № 1540/2014г., ведно с построената в имота жилищна сграда, както и ведно с всички
подобрения в имота.
На 04.05.2022г. дружеството е депозирало пред ответния административен орган заявление
вх. № 90-00-416
за издаване на разрешение
за строеж за обект: фотоволтаична централа в УПИ ІV-10
в кв. 5, находящ се в с.В.
Към административната преписка са приложени:
виза за проучване и проектиране от 15.11.2021г., издадена от гл. архитект на
община К.; скица № 934/01.11.2021г. на УПИ ІV-10
в кв. 5 по плана на с.В., издадена от община К. /презаверена на 14.04.2022г. с
отбелязване „няма промяна в регулацията“/; предварителен договор от
01.04.2022г. между Електроразпределение Юг ЕАД и „ИЗИ ТЕРМ“ ЕООД за
присъединяване на обект за производство на електрическа енергия към
електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Юг ЕАД; писмо с изх. №
25275/29.04.2022г. за съгласуване на проект от Електроразпределение Юг ЕАД, КЕЦ
Карлово; договор от 10.04.2022г. за упражняване на технически надзор по време
на проектирането по част Конструктивна за обект „Фотоволтаична електрическа
централа с мощност 72.0 kWp
в УПИ ІV-10, кв. 5 в
с.Войнягово“; оценка за съответствие, съгласно чл. 142, ал. 10 ЗУТ от
Технически контрол по част Конструктивна за обекта.
На 10.05.2022г. от страна са приети
конструктивно становище за изпълнение с графичните материали към него и част
електротехническа – становище (съгласувана на 29.04.2022г. от
Електроразпределение Юг ЕАД, КЕЦ Карлово) с ПБЗ и Противопожарна безопасност.
На 10.05.2022г. въз основа
на представените по
административната преписка документи
и на основание чл. 148, ал.1, 2 и 4, чл. 161, ал. 1 и във връзка с чл. 147, ал.
1, т. 14 от главния архитект на община Карлово е било издадено Разрешение за строеж № 74,
съгласно което на „ИЗИ ТЕРМ“ ЕООД, в качеството му на възложител/собственик се
разрешава изграждане на обект
„Фотоволтаична електрическа централа" с местоположение: УПИ ІV-10
в кв. 5 по плана на с.В. с обща инсталирана мощност - 72 kWp. Така издаденото
разрешение за строеж е връчено на дружеството – възложител на 17.05.2022г.
На 11.05.2022г. от длъжностни лица при
община К. била извършена проверка в УПИ ІV-10,
кв. 5 в с.В., при която е констатирано, че в същия липсва основното
застрояване, отразено по кадастралната карта и регулационния план на селото. За
констатираното бил съставен констативен протокол - л.27.
На 25.05.2022 г.
била издадена процесната заповед от главния архитект при Община К. с правно
основание чл. 99, т. 2 и чл. 100 от АПК, с която се отменя издаденото
Разрешение за строеж № 74/10.05.2022г. - по повод „промяна на инвестиционното
намерение“. На 31.05.2022г. заповедта е връчена на „ИЗИ ТЕРМ“ ЕООД, чрез
управителя му Г. А. На 07.06.2022г. същият /без положен подпис/ е депозирал
чрез община К. до Административен съд - Пловдив жалба срещу връчената му
заповед с искане за отмяна на същата по доводи за липса на сочената в акта
промяна в инвестиционното намерение на възложителя; изготвен инвестиционен проект на база на
издадена от главния архитект на община К. виза за проектиране; наличие на
необходимото съгласуване с Електроразпределение Юг ЕАД. Според посоченото в
жалбата в закона липсва ограничение за изграждане на централата в процесния
имот. По преписката липсват данни за администриране на така подадената жалба и
за изпращането ѝ до Административен съд – Пловдив.
На
30.09.2022г. от страна на „ИЗИ ТЕРМ“ ЕООД, ЕИК *****, чрез адв. Е. *** е
депозирана нова жалба с оплакване, че
предходната такава, ведно с прилежащата ѝ административна преписка не са
изпратени надлежно от административния орган до съда. В жалбата са изложени и
доводи по съществото на спора, идентични с посочените в жалбата от 07.06.2022г.
и се иска отмяна на издадената от главния архитект на община К. заповед №
13/25.05.2022г.
С
Разпореждане от 03.10.2022г. по настоящото дело съдът е задължил административния
орган да представи административната преписка по издаване на обжалвания акт.
Това е сторено на 11.10.2022г. като ведно с преписката е представена и жалбата
на дружеството, която е депозирана в община Карлово на 07.06.2022г.
В хода на съдебното производство е
назначена и изготвена съдебнотехническа експертиза /СТЕ/. Видно от заключението
на вещото лице К. – Х., съгласно скица № 934/01.11.2021г. на УПИ IV-10, кв.5 по
ПУП на с.В., одобрен със Заповед №1540/2014г., презаверена на 14.04.2022г., в
кадастралната основа са заснети две едноетажни сгради: полумасивна жилищна /пМЖ/
в северозападната част на УПИ IV-10 на регулационните линии със съседните УПИ
II-9 и III-10 и полумасивна складова /пМС/ с навеси в югозападната част на УПИ
IV-10 на регулационната линия със съседния УПИ XIII-11. Така посочените сгради,
според ВЛ представляват допълващо застрояване. Прието е от експерта, въз основа
на констатациите в констативния протокол от 11.05.2022г. на л.27, че към същата
дата няма сгради на основно застрояване в процесния УПИ, а към 28.01.2023г.,
когато ВЛ е посетило на място имота е констатирано, че в същия липсват сгради,
налични са части от стени и руини в северозападния му ъгъл и част от зид в
югозападния ъгъл.
От страна на ответния
административен орган се представиха заявление от 31.01.2023г. от „ИЗИ ТЕРМ“
ЕООД, ЕИК *****, депозирано пред община К. с искане за допускане изработването
на проект за изменение на ПУП за УПИ IV-10, кв.5 по ПУП на с.В. и протокол № 4
от заседание на ЕСУТ при община К., проведено на 15.02.2023г., на което е
прието предложението на заявителя, предвиждащо промяна в отреждането на УПИ
IV-10, чрез обособяване на нов УПИ IV-10, жилищно и производство на ел.енергия
от ВИ. Така представените от ответника писмени доказателства съдът не
кредитира, предвид факта, че са издадени след датата на постановяване на
оспорвания в настоящото производство административен акт.
При
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността
на административния акт.
Обжалваната заповед е издадена в
предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен
орган. Оспореният акт съдържа изискуемите по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК
реквизити, при посочени фактически и правни основания за постановяването му,
като в хода на осъщественото административно производство не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Действително
като мотив за отмяна на издаденото от главния архитект на община К. разрешение
за строеж е посочено „промяна на инвестиционното намерение“, което не
предполага цялостно описание на фактическата обстановка по случая. Въпреки това
съдът намира, че издаденият от главния архитект на община К. административен
акт е мотивиран, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК,
предвид трайната съдебна практика, в частност ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК
на ВС, съгласно което няма пречка мотивите на акта да се съдържат и в
други документи от преписката. В случая такъв се явява съставеният непосредствено
след издаване на разрешението за строеж констативен протокол от 11.05.2022г., в
който е обективирано, че застрояване в имота липсва. Смисълът вложен в
мотивите на оспорената заповед за „промяна в инвестиционното намерение“, при
положение, че същото е заявено и е било предмет на съгласуване, респ. е станало
повод за издаване на разрешение за строеж по облекчения ред, предвиден в чл.
147, ал. 1, т.14 от ЗУТ, а в последствие е констатирана промяна в
действителното положение на място в
имота, изяснява в достатъчна степен волята на административния орган при
издаване на оспорвания акт.
Обжалваната заповед е постановена при правилно приложение на
материалния закон и в съответствие с неговата цел, респ. не са налице отменителните основания по чл.
146 от АПК.
Съображенията на съда за това са следните:
Не се спорен фактът, че към датата на
издаване на процесната заповед в имота, за който е заявено искане за издаване
на разрешение за строеж на основание чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ не са налични
сгради. Същото се подкрепя и от приетото по дело, без възражения, заключение по
СТЕ.
В случая е
налице издадено от главния архитект на община К.
Разрешение за строеж № 74/10.05.2022г.,
съгласно което на „ИЗИ ТЕРМ“ ЕООД, ЕИК ***** в качеството му на
възложител/собственик се разрешава изграждане на обект „Фотоволтаична
електрическа централа“ с
местоположение: УПИ ІV-10 в кв. 5 по плана на
с.В. с обща инсталирана мощност - 72 kWp. Пояснено е, че разрешението за
строеж се издава съгласно
приети на 10.05.2022г. – конструктивно становище за изпълнение с графични
материали към него и част Електротехническа – становище и необходимите,
съгласно нормативните изисквания съгласувания от Електроразпределение Юг ЕАД,
КЕЦ Карлово и ПБЗ. Безспорно е, че разрешението за строеж е издадено при условията на чл. 147, ал. 14 от ЗУТ /в приложимата ѝ
редакция/, а именно: „не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за
издаване на разрешение за строеж за монтаж на инсталации за производство на
електрическа енергия, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от
възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 1 МW включително към
съществуващите сгради в урбанизираните територии, в т.ч. върху покривните и
фасадните им конструкции и в прилежащите им поземлени имоти“. В този смисъл,
както издателят на разрешението за строеж, така и възложителят на обекта са
приели, че конкретния
случай попада в цитираната хипотезата на ЗУТ.
Тоест
към датата на издаване на разрешението за строеж са били налице трите кумулативни условия, за да се приложи по-лекия
разрешителен режим по чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ: общата инсталирана мощност
на производствения обект да е до 1 МW включително; инсталацията да се монтира
към съществуващи сгради, в т.ч. върху покривните и фасадните им конструкции и
съществуващите сгради и прилежащите им поземлени имоти да се намират в урбанизирани
територии. Изложеното се подкрепя от приобщените по делото доказателства и за
това обстоятелство не се спори между страните по делото.
Не се оспорва и направената след
издаване на разрешението за строеж констатация на длъжностни лица при община К,
че към 11.05.2022г. в УПИ ІV-10 в кв. 5 по плана на
с.В липсва основното застрояване. Това значи, че в рамките на срока за влизане
в сила на издаденото от главния архитект на община К. разрешение за строеж,
обстоятелствата по чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ са се променили и вече не е
била налице една от предпоставките на така посочената разпоредба – а именно да
са налице „съществуващи сгради“, за да се издаде разрешение за строеж по
посочения от законодателя специален ред. Предвид това и с оглед горепосоченото съдържание на
разрешението строеж, съдът намира, че към датата на издаване
на обжалваната заповед не
е било изпълнено изискването на чл. 147, ал. 1,
т. 14 от ЗУТ,
поради което правилно административният орган е приел, че издаденото от него
разрешение за строеж следва да се отмени.
Оспорваният административен акт е издаден на основание чл. 99,
т. 2 и чл. 100 от АПК.
Тази хипотеза касае отмяна на влязъл в сила
индивидуален административен акт, който не е бил оспорен пред съда или не е
подлежал на оспорване по административен ред, когато се открият нови
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за
издаването му, които при решаването на въпроса от административния орган не са
могли да бъдат известни на страната в административното производство. В случая
инициативата за възобновяването му, съгласно чл. 100, предл. второ от АПК е на
административния орган – главния архитект на община К., който е установил, че е
отпаднало основанието за издаване на разрешение за строеж по реда на чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ. Последното към датата
на издаване на процесната заповед не е влязъл в сила административен акт,
поради което и според съда волеизявлението на административния орган може да се
възприеме и като такова по преразглеждане на акта по смисъла на чл. 91 от АПК.
Независимо от посочения от органа ред възобновяване на административното
производство, съдът намира, че волеизявлението му е ясно и изхожда от наличните
по административната преписка факти и обстоятелства.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на обжалвания акт в случая следва да
обхване преценката за наличие на установените от административния орган
юридически факти, както и дали тези факти и обстоятелства правилно са оценени
от органа като такива, обуславящи направения от него извод за отмяна на
издаденото разрешение за строеж.
Според
нормата на чл. 147, ал. 2, в случаите по т. 14 на чл. 147, ал. 1 от ЗУТ, се
представят становища на инженер-конструктор, на електроинженер и/или на инженер
по топлотехника с чертежи, схеми, изчисления и указания за изпълнението им, и
становище, с което са определени условията за присъединяване към
разпределителната мрежа. Такива несъмнено са били представени към заявлението. В
конструктивното становище на л.49 е обективирано, че централата е ситуирана на
площадка в имота на възложителя, в застроителните граници като са спазени
изискванията за минималните отстояния от съществуващите сгради и регулационни
линии на имота. По данни от преписката и подкрепени от СТЕ, съгласно скица №
934 от 01.11.2021г. презаверена на 14.04.2022г. на УПИ IV-10, кв.5 по ПУП на
с.Войнягово, одобрен със Заповед №1540/2014г., в кадастралната основа са
заснети две едноетажни сгради: полумасивна жилищна пМЖ в северозападната част
на УПИ IV-10 на регулационните линии със съседните УПИ II-9 и III-10 и
полумасивна складова пМС с навеси в югозападната част на УПИ IV-10 на
регулационната линия със съседния УПИ XIII-11. Така посочените сгради, според
ВЛ са били характер на допълващо застрояване, а към датата на извършения от
него оглед на място (28.01.2023г.) - в имота липсват сгради. Ето защо фактически, правно и доказателствено
обоснован се явява направения от главния архитект на
община К. извод, че след
издаване на Разрешение за строеж № 13/10.05.2022г. е налице промяна в
обстоятелствата по реализиране на инвестиционното намерение на жалбоподателя за
изграждане на обект „Фотоволтаична електрическа централа“ в УПИ ІV-10,
кв. 5 по плана на с.В. С оглед на това съдът намира, че правилно е прието от
ответния административен орган, че промяната в обстоятелствата по отношение на
липсата на застрояване в поземления имот не изпълнява изискванията на облекчената процедура по чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ,
поради което и законосъобразно е отменено издаденото по този ред разрешение за
строеж,
С оглед гореизложеното и поради липса на пороци, водещи до
незаконосъобразност на оспорения акт, жалбата - като неоснователна, следва да
бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане
от пълномощника на ответника ще следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати,
направените по делото разноски в общ размер на 600 лева (500 лева за депозит за
ВЛ и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК
във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ).
Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр.
второ от АПК, Административен съд – Пловдив
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна жалбата
на „ИЗИ ТЕРМ“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.„****, представлявано
от управителя Г.Я.А., чрез адв. П.Е., против Заповед № 13/25.05.2022г. на главния архитект на Община К., с която е отменено издадено
от него Разрешение за
строеж № 74/10.05.2022г.
ОСЪЖДА „ИЗИ ТЕРМ“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.„****,
представлявано от управителя Г.Я.А. да заплати на Община К. направените по делото разноски в
общ размер на 600 (шестстотин) лева.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: