№ 17718
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20221110121307 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „А..........” ЕАД, ЕИК ............, със
седалище и адрес на управление - гр. С, представлявано от изпълнителния директор ......,
чрез юрисконсулт Г против А. В. М. ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. София,
ж.к.“С........ р.....“, ............
Ищецът твърди, че на 08.01.2020 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД
между „Б и „А” ЕАД, ЕИК ............, по силата на който вземанията, произтичащи от Договор
за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CARD-17010803 от дата 12.05.2019 г. е прехвърлено в полза на „А” АД, изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Твърди се, че договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица и се твърди, че длъжникът е
уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от страна на
„Б“ ЕАД с Уведомително писмо изх.№ УПЦ-П-БНП/CARD-17010803 от 15.01.2020 година,
изпратено с известие за доставяне и получено от длъжника.
Твърди се, че на 12.05.2019 г. г. А. В. М., в качеството на кредитополучател, е сключил
Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № CARD-17010803 с „Б“ ЕАД. Сочи се, че съгласно т.1 от договора
кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредитна карта „М” с персонален
идентификационен номер.
Твърди се, че кредитополучателят се е възползвал от предоставения му револвиращ
кредит като на 12.5.2019 година, посредством услугата „Покупка на изплащане в мрежата от
търговски партньор на кредитора“ е усвоил част от отпуснатият му кредитен лимит. Твърди
се, че в периода 12.5.2019 година до 07.01.2020 година, ответникът е усвоил от кредитната
карта общата сума от 700,00 лв.
Твърди се, че съгласно Договора за кредит за ползването на револвиращия кредит,
кредитополучателят дължи върху усвоения размер на кредитен лимит годишен лихвен
1
процент в размер на 35,00%, като договореният лихвен процент се изчислява върху
усвоения размер на кредитен лимит за времето на ползването му.
Твърди се, че за ползването на картата Картодържателят заплаща и такси съгласно
Тарифата поместена в Договора.
Твърди се, че за картодържателя – ответник е начислена лихва за ползване на кредита
в размер на 2,82 лв., за периода от 12.05.2019 г. до 7.01.2020 г.
Твърди се, че подписвайки договора, страните са договорили, че при условие че
Кредитополучателят не извърши плащане по една или повече месечни погасителни вноски,
последният дължи и обезщетение за забава в размер на дейставащата законна лихва за
периода на забава за всяка забавена вноска, като е било начислено обезщетение за забава в
размер на 21,68 лв., за периода от 8.01.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Твърди се, че длъжникът не е заплатил дължимия паричен заем към Дружеството.
Твърди се, че е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника А. В. М., като е било образуваното ч. гр. д. №
62025/2020 г., 143 състав, по описа на Софийски районен съд, и е била издадена заповед за
изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между „А” ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление - гр.
С, представлявано от изпълнителния директор ...... и А. В. М. ЕГН **********, с настоящ
адрес: гр. С, че съществува вземане на „А..........” ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на
управление - гр. С, представлявано от изпълнителния директор ...... и А. В. М. ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. София, ж.к.“С........ р.....“, ........... дължи на „А..........” ЕАД,
ЕИК ............, със седалище и адрес на управление - гр. С, представлявано от изпълнителния
директор ......, сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 15.1.2021 година по ч.гр.дело № 62025/2020
година по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата от 452,63 лв. (четиристотин
петдесет и два лева и 63 стотинки) - представляваща главница по Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-
17010803, сключен на 12.05.2019 година, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на депозиране на заявлението пред заповедния съд – 10.12.2020 година до
окончателното и изплащане; сумата от 2,82лв. (два лева и 82 стотинки) - възнаградителна
лихва за периода от 12.05.2019 г. до 7.01.2020 г.; сумата от 21,68 лв. (двадесет и един лева и
68 стотинки) - обезщетение за забава, считано от 12.5.2019 година до датата на подаване на
заявлението в съда – 7.1.2020 година.
Прави се искане за присъждане на разноските сторени пред заповедния и пред исковия
съд.
Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
не е постъпил отговор на исковата молба от ответника, като последният не е заявил в този
срок възражения по основанието и размера на исковата претенция, не е представил
доказателства, не е оспорил представени от ищеца доказателства.
В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, се е явил надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа исковите претенции, сочи
доказателства и претендира присъждане на разноски, за което не е представен списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
За ответника, редовно призован, не се е явил, не е изпратил представител и съответно
не е изразил становище по основателността и допустимостта на иска.
Въз основа на събраните по делото доказателства и след техния анализ поотделно и в
съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл.12 от ГПК от една страна и от друга
страна с оглед искането и наличието на предпоставки за произнасянето на неприсъствено
2
решение по спора по смисъла на чл.238 и сл. от ГПК съдът е мотивиран да приеме следното
от фактическа и правна страна:
Установява се, твърдяното от ищеца, че на 08.01.2020 г. е подписано Приложение 1
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г., сключен на
основание чл. 99 от ЗЗД между „Б и „А” ЕАД, ЕИК ............, по силата на който вземанията,
произтичащи от Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CARD-17010803 от дата 12.05.2019 г. е прехвърлено в полза на
„А” АД, изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви.
Доказва се, че договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица и се установява, че длъжникът е
уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от страна на
„Б“ ЕАД с Уведомително писмо изх.№ УПЦ-П-БНП/CARD-17010803 от 15.01.2020 година,
изпратено с известие за доставяне и получено от длъжника.
Установява се, че на 12.05.2019 г. г. А. В. М., в качеството на кредитополучател, е
сключил Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № CARD-17010803 с „Б“ ЕАД. Доказва се, че съгласно т.1 от договора
кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредитна карта „М” с персонален
идентификационен номер.
Съдът приема за доказано, че кредитополучателят се е възползвал от предоставения му
револвиращ кредит като на 12.5.2019 година, посредством услугата „Покупка на изплащане
в мрежата от търговски партньор на кредитора“ е усвоил част от отпуснатият му кредитен
лимит, както и се доказва, че в периода 12.5.2019 година до 07.01.2020 година, ответникът е
усвоил от кредитната карта общата сума от 700,00 лв.
Съгласно Договора за кредит за ползването на револвиращия кредит,
кредитополучателят дължи върху усвоения размер на кредитен лимит годишен лихвен
процент в размер на 35,00%, като договореният лихвен процент се изчислява върху
усвоения размер на кредитен лимит за времето на ползването му. Установява се, че за
ползването на картата Картодържателят заплаща и такси съгласно Тарифата поместена в
Договора, както и, че за картодържателя – ответник е начислена лихва за ползване на
кредита в размер на 2,82 лв., за периода от 12.05.2019 г. до 7.01.2020 г.
В казуса е начислено обезщетение за забава в размер на 21,68 лв., за периода от
8.01.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
До приключване на съдебното дирене не се установи длъжникът да е заплатил
дължимия паричен заем, ведно с начислените лихви.
Доказва се, че е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК срещу длъжника А. В. М., като е било образуваното ч.гр.д. № 62025/2020
година по описа на Софийски районен съд, и е била издадена заповед за изпълнение, срещу
която длъжникът е подал възражение.
При установеното от фактическа страна съдът е мотивиран да приеме от правна страна,
че предявените обективно съединени установителни искове са основателни и като такива
следва да бъдат уважени.
В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно
съединяване по реда на чл.422 от ГПК следните искови претенции:
В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно
съединяване следните установителни искови претенции по реда на чл.422, ал.1 от ГПК:
- по иска за главница – с правна квалификация чл.240, ал.1 във връзка с чл.79, ал.1 от
Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.99 от същия закон;
3
- по иска за договорна лихва – с правна квалификация чл.240, ал.2 от Закона за
задълженията и договорите във връзка с чл.99 от същия закон,
- по иска за лихва за забава – с правна квалификация чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите във връзка с чл.99 от същия закон.
Предвид разпоредбата на чл.239 от ГПК като съобрази, че съдебните книжа са връчени
на ответника, че същия не е подал отговор на исковата молба, сторено е искане от страна на
ищеца за постановяване на неприсъствено решение, като от събраните доказателства съдът
приема и иска за вероятно основателен, настоящият съдебен състав не е длъжен да
произнася мотиви по същество. Въпреки това, за пълнота на изложението съдът следва да
посочи, че ищецът в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК
установи основателността на претенцията си, което не беше оборено от призования да брани
правата си – ответникът.
По разноските
С оглед изхода на производството ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и сторените от последния разноски.
Доказва се, че ищецът е сторил разноски в размер на 75,00 лева пред заповедния съд и
разноски в исковото производство за заплатена държавна такса в размер на 75,00 лева и му
се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева по реда на чл.78, ал.8 от
ГПК.
Съдът определя размера на дължимото се юрисконсултско възнаграждение, като
отчита и приема, че определения размер отговаря на положения труд, отделено време за
подготовка на делото и неговата фактическа и правна сложност. Отговорността за разноски
е обективна, и според някоя автори в доктрината представлява продължение на принципа на
чл.45 от Закона за задълженията и договорите.
Мотивиран от горното и на основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.240, ал.1 във
връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.99 от същия
закон, и на основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.240, ал.2 от Закона за задълженията и
договорите във връзка с чл.99 от същия закон, и на основание чл.422 от ГПК във връзка с
чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.99 от същия закон, и на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и на основание чл.81 от ГПК и на основание чл.238, ал.1
от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между „А” ЕАД, ЕИК ............,
със седалище и адрес на управление - гр. С, представлявано от изпълнителния директор ......
и А. В. М. ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. С, че съществува вземане на „А..........”
ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление - гр. С, представлявано от
изпълнителния директор ...... и А. В. М. ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. София,
ж.к.“С........ р.....“, ........... дължи на „А..........” ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на
управление - гр. С, представлявано от изпълнителния директор ......, сумите, за които е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на
15.1.2021 година по ч.гр.дело № 62025/2020 година по описа на Софийски районен съд, а
именно: сумата от 452,63 лв. (четиристотин петдесет и два лева и 63 стотинки) -
представляваща главница по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № CARD-17010803, сключен на 12.05.2019 година,
4
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението
пред заповедния съд – 10.12.2020 година до окончателното и изплащане; сумата от 2,82лв.
(два лева и 82 стотинки) - възнаградителна лихва за периода от 12.05.2019 г. до 7.01.2020 г.;
сумата от 21,68 лв. (двадесет и един лева и 68 стотинки) - обезщетение за забава, считано от
12.5.2019 година до датата на подаване на заявлението в съда – 7.1.2020 година.
ОСЪЖДА А. В. М. ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. С да заплати на „А” ЕАД,
ЕИК ............, със седалище и адрес на управление - гр. С, представлявано от изпълнителния
директор ...... сторените по ч.гр.дело № 62025/2020 година по описа на Софийски районен
съд разноски в размер на 75,00 лева и сторените по гр.дело № 21307/2022 година по описа
на Софийски районен съд разноски за заплатена държавна такса в размер на 125,00 лева и за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, като подлежи на отмяна
по реда на чл.240 от ГПК – в едномесечен срок от връчването му на ответника.
След влизане в сила на решението препис да се приложи по ч.гр.дело № 62025/2020
година по описа на Софийски районен съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5