№ 1525
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100506976 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Топлофикация София“
ЕАД срещу решение № 5939/02.04.2024г., постановено по гр. д. №
56935/2023г. на СРС, 65 с-в.
С цитираното решение са отхвърлени предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК: ********* ,със седалище и адрес на управление в
гр.София,ул.“Ястребец“ № 23Б срещу „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК
********* ,със седалище и адрес на управление в гр.София,ул.“проф.Георги
Павлов“ № 3 осъдителен иск, с правно основание чл. 82, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2
ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 350,79лв.,представляваща регресно
притезание, на основание чл.45,ал.1, т.2 от ОУ на договорите между
„Топлофикация София“ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост, ведно със законната лихва от 17.10.2023год. до окончателното й
заплащане ,както и осъдителен иск ,с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от
ЗЗД за заплащане на сумата от 725лв.,представляваща имуществени вреди от
сторени разноски за събиране на начисленото от ответника вземане за
1
топлинна енергия и дялово разпределение, ведно със законната лихва от
17.10.2023год. до окончателното й заплащане, като неоснователни.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение
на материалния и процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено, а
предявените искове изцяло уважени.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество – неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд
споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо
да ги повтаря. Събраните в първата инстанция доказателства са правилно
обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора
факти и обстоятелства и с оглед обстоятелството, че пред настоящата
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК,
които да променят установената от първостепенния съд фактическа
обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят
отново приетите по делото доказателства. Във връзка с доводите в жалбата за
неправилност на решението, следва да се добави и следното.
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД във вр. с чл. 82
ЗЗД, вр с чл. 45, ал. 1, т. 2 от ОУ. Предпоставките за възникване на претенцията
за обезщетение поради договорно неизпълнение са: 1) да е налице валидно
2
сключен договор, който да обвързва страните, 2) да е налице неизпълнение на
договора от страна на ответника, 3) това неизпълнение да е виновно
извършено, било поради небрежност, било с умисъл, 4) да са произтекли
вреди за кредитора и 5) да е налице пряка и непосредствена причинно-
следствена връзка между вредите и неизпълнението на договора.
В тежест на ищеца при пълно и главно доказване е да докаже
осъществяването на посочените материалноправни предпоставки
(юридически факти). При доказване на посочените обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е заплатил претендираното обезщетение.
Съгласно чл. 45, ал. 1 от общите условия, в случай на установяване на
допуснати грешки от страна на търговеца, състоящи се в неправилен отчет или
невярно дялово разпределение в предходен изравнителен период, вследствие
на което: 1. Топлофикация е издала повторни, коригирани месечни сметки на
потребителите, търговецът дължи на Топлофикация дължимите лихви по
коригираните плащания и 2. Топлофикация е сторнирала и отнесла в загуби
начислени суми на отделен потребител, загубата се дължи от търговеца на
Топлофикация в пълен размер.
С влязло в сила решение по гр. д. № 40913/2020 г. по описа на СРС, 178
състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу
П.М.Д. установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за
посочените в решението суми. В производството по това дело настоящият
ответник е бил конституиран като трето лице помагач. СРС е цитирал
подробно мотивите на решението по гр. д. № 40913/2020 г. по описа на СРС,
178 състав, поради което въззивният съд не следва да ги преповтаря.
Установителното действие на решението между третото лице-помагач и
насрещната страна се заключава в силата на пресъдено нещо, с която се
ползва решението по отношение на спорното материално право, въведено с
основанието и петитума на иска като предмет на делото, а що се касае до
вътрешните отношения между подпомаганата и подпомагащата страна, за тях
важи задължителната сила на мотивите /чл. 223, ал. 2 ГПК/. Последната има за
предмет всички становища на съда, намерили израз в мотивите на решението
/фактически констатации на съда, правни изводи, становища относно
преюдициални въпроси/, доколкото те обуславят изводите относно спорното
право (Решение № 60167 от 02.02.2022 г. по т. д. № 2490/2020 г. на Върховен
касационен съд, 1-во тър. отделение, Решение № 50021 от 07.10.2022 г. по т. д.
3
№ 1358/2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение).
В исковата молба се твърди, че е налице неправилен отчет и невярно
дялово разпределение. Неоснователни са изложените оплаквания във
въззивната жалба за допуснати нарушения поради това, че не е изслушана
СТЕ, която да установи какви данни е подал топлинният счетоводител. За да
постанови решението по гр. д. № 40913/2020 г. по описа на СРС, 178 състав,
СРС е приел, че „разпределението на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, е извършвано съобразно нормативните изисквания“. Приел е и, че
„не е следвало да се начислява топлинна енергия, тъй като такава не е
отчитана от дружеството за дялово разпределение“. ФДР не е отчитал енергия
за отопление на имота, тъй като радиаторите са били демонтирани, а разходи
за топлинна енергия за битова гореща вода не е определян. Следователно, не
се установява ответникът да е отчитал друга ТЕ освен тази, отдадена от
сградната инсталация. Ето защо, по никакъв начин не се установяват
предпоставките на чл. 45 от общите условия - неправилен отчет или невярно
дялово разпределение.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от ОУ количеството топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, се определя от търговеца и се разпределя
пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект. От друга страна
„Топлофикация“ предоставя данните по чл. 63, ал. 4 от НТ. Ето защо,
извършваното от ответника разпределение е въз основа на данни,
предоставени от жалбоподателя. Съответно, от своя страна фирмата за дялово
разпределение предоставя на жалбоподателя данни за количество и дял на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. От мотивите на
решението по гр.д. № 40913/2020 г. по описа на СРС, 178 състав, е видно, че
СРС е отхвърлил иска, тъй като не е следвало да се начислява ТЕ извън
начислената за сградна инсталация. Посочва се и, че след изравняването
посочената сума за сградна инсталация е отрицателна величина, като това е
причината да не е следвало да бъде начислявана и такава. Никъде в
решението не е посочено, че ФДР е начислил суми извън тези за сградна
инсталация.
При това положение, няма как да се приеме, че вината за начисляването
й е на въззиваемия. Никъде в решението на СРС не се установяват невярно
подадени данни от страна на ответника в настоящето производство. Напротив
4
– в съответствие с нормативната уредба, при подадените данни от фирмата за
дялово разпределение, в които липсва отразяване на потребени суми за ТЕ,
освен за отдадена сградна инсталация, е следвала именно жалбоподателят да
извърши правилно начисляване на сумите, като съответно вземе предвид и
отрицателната величина, след изравнението.
Както беше посочено по – горе, в настоящето производство съдът е
длъжен да се съобрази с изложените мотивите на съдебното решение, чието
действие се разпростира между главната подпомагана страна и подпомагащата
страна. На основание чл. 223, ал. 2 ГПК това, което съдът е установил в
мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му
със страната, на която помага или която го е привлякла. Ето защо, правилни са
изводите на СРС, че не се установява неточно изпълнение на „Техем
сървисис“ ЕООД на задължението по договора да извършва дялово
разпределение, тъй като съдът е приел, че разпределението на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация е извършвано съобразно
нормативните изисквания. Задължение на жалбоподателя е било въз основа на
подадените от третото лице помагач данни, в които е отчетена само топлинна
енергия от сградна инсталция, да вземе предвид изравнението и да изчисли
коректната сума към крайния потребител.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението
следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
На въззиваемият следва да бъде присъдени направените по делото
разноски в размер на 480 лв. - адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРДЖДАВА изцяло решение № 5939/02.04.2024г., постановено
по гр. д. № 56935/2023г. на СРС, 65 с-в.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ********* ,със седалище
и адрес на управление в гр.София,ул.“Ястребец“ № 23Б да заплати на „Техем
5
Сървисис“ ЕООД, ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление в
гр.София,ул.“проф.Георги Павлов“ № 3, на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата от 480 лв., представляваща направените във въззивното
производство разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6