№ 214
гр. Стара Загора, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева
Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Въззивно търговско
дело № 20225501000115 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение № 260006/21.01.2022 г. год. постановено по гр. д.
№ 759/2021 год. по описа на РС – К., с което е осъден Застрахователно
акционерно дружество „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление град С., ******, представлявано от изпълнителните директори Б.
И. и Ж.К. да заплати на СТ. К. ИВ., ЕГН **********, с адрес град К., *****
сумата от 2 000 лева за причинени неимуществени вреди контузия на главата,
разкъсно-контузна рана, тип скалп в теменната област на главата, контузия на
гръдния кош душевни болки и страдания - стрес, страх и негативни емоции, в
резултат на претърпяното от ищеца пътно - транспортно произшествие
настъпило на 11.01.2019г. на ПП - I-5, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 02.03.2021г до окончателното й изплащане и разноски в
размер на 780 лева.
Въззивникът "Д.Б.Ж.З." АД гр. С. счита, че решението е
незаконосъобразно и необосновано, като излага подробни съображения.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли
предявеният иск. Претендира направените разноски.
1
Въззиваемият СТ. К. ИВ. е подал в законоустановения срок писмен
отговор, с който оспорва жалбата. Претендира разноски.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият си състав, след като
обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства,
УСТАНОВИ:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ и чл. 497, ал. 1 КЗ.
Към датата на ПТП – 11.01.2019 г. е била налице валидно сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника за лек
автомобил марка „Ф.П.“, с per. №****, съгласно застрахователна полица
„Гражданска отговорност"№ВС/30/118003243860 валидна от 15.11.2018 г. до
14.01.2019 г.
От акт за установяване на административно № 8557759 от 11.01.2019г.
се установява, че И.П.Г. на 11.01.2019г. в 07.00 часа в община К. на ПП - I-5
на км 193 +300 в посока север - юг управлява собствения си лек автомобил
Ф.П., с per. № СТ ****, като предприема маневра изпреварване и навлиза в
лентата за насрещно движение без да се увери, че има видимост и пътят е
свободен с което създава предпоставка за ПТП с движещия се в посока север
лек автомобил „А. с per. № ****, като на заледено и неопесъчено платно губи
контрол над МПС, излиза в ляво по посоката си на движение и и пада в
крайпътна канавка. Настъпва ПТП с пострадали лица.
Представен е констативен протокол за ПТП с пострадали лица относно
ПТП настъпило на 11.01.2019г., около 7.00 часа на ПП - I-5.
От служебна справка по ВНАХД № 2377/2012 г. по описа на ОС – Стара
Загора се установява, че с решение № 51/18.10.2021 г. по делото е потвърдено
решение № 260173/ 26.04.2021г., постановено по АНД № 1308/ 2020 г. по
описа на Казанлъшкия районен съд, с което СТ. К. ИВ. е признат за виновен в
това, че на 11.01.2019г., по първокласен път І-5, километър 193+300 в
землището на гр.К., в посока юг-север, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил марка м.“А.“, модел „А.“, с peг. № ****, при
извършване на маневра отклонение в ляво, е нарушил правилата по Закона за
движение по пътищата, а именно: чл.5, ал.1 от ЗДвП; т.1 от ЗДвП; чл.20, ал.1
от ЗДвП; чл.20, ал.2 от ЗДвП; чл.25, ал.1 от ЗДвП; чл.25, ал.2 от ЗДвП; чл.26
от ЗДвП; чл.44, ал.1 от ЗДвП; чл.44 ал.2 от ЗДвП, като с деянието си по
2
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Н.Н.К. от гр.К.,
изразяваща се в контузия на ляво коляно с масивен оток и охлузвания и
нарушаване на целостта на външната му странична връзка, с което е било
причинено трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, като
посоченото причиняване на телесната повреда, е извършено при условията на
независимо съпричиняване с другия нарушител - И.П.Г. - престъпление по
чл.343, ал.1, б.“б“ , предл. П-ро във вр. с чл.342, ал.1 от НК, като на
основание чл.78а, ал.1 от НК съдът го е освободил от наказателна
отговорност и му е наложил административно наказание - Глоба в размер на
1000 лева.На основание чл.78а, ал.4, вр. с чл.343 ал.1 б.“б“ , предложение
второ, вр. с чл.342 ал.1 от НК и чл.37 ал.1 т.7 от НК на нарушителя е
наложено допълнително наказание –„Лишаване от право на управление на
МПС“ за срок от пет месеца.
Със същото решение другия нарушител- И.П.Г. с ЕГН-**********,
също е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343 ал.1
б.“б“ , предл.ІІ, във вр. с чл.342 ал.1 от НК, затова че на същата дата и място е
нарушил правилата по Закона за движение по пътищата, а именно: чл.5, ал.1
от ЗДвП; т.1 от ЗДвП; чл.20, ал.1 от ЗДвП; чл.20, ал.2 от ЗДвП; чл.25, ал.1 от
ЗДвП ; чл.42, ал.1 от ЗДвП; чл.42, т.2 от ЗДвП; чл.42, ал.2 от ЗДвП; чл.42, т.2
от ЗДвП; Чл.42, т.3 от ЗДвП; чл.43 от ЗДвП; Чл.43, т.1 от ЗДвП; и чл.43, т.4.
от ЗДвП, като с деянието си по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на Н.Н.К. от гр.К., изразяваща се в контузия ляво коляно с масивен
оток и охлузвания и нарушаване на целостта на външната му странична
връзка, с което е било причинено трайно затруднение на движенията на левия
долен крайник, като посоченото причиняване на телесната повреда е
извършено при условията на независимо съпричиняване със СТ. К. ИВ. от
гр.К., като на основание чл.78а ,ал.1 от НК, съдът го е освободил от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание –
„Глоба“ в размер на 1000 лева. На основание чл.78а, ал.4, вр. с чл.343, ал.1
б.“б“ , предл.ІІ във вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.37, ал.1, т.7 от НК и на този
нарушител е наложено допълнително наказание като същия е бил лишен от
право да управлява МПС за срок от пет месеца. От него обаче не е постъпила
въззивна жалба по делото.С решението двамата нарушители са осъдени да
заплатят съразмерно по сметка на ОД на МВР- Стара Загора направените по
делото разноски в размер на 1394,30 лева.
3
С оглед обезщетяване на претърпените неимуществени вреди ищецът
предявил писмена претенция за изплащане на обезщетение пред ответника,
като е образувана щета №0801-000294/2019-03, по която застрахователят е
отказал изплащане на застрахователно обезщетение.
От показанията на свидетелката И.а /съпруга на ищеца/ се установява,
че на 11.01.2019 г. съпругът й претърпял инцидент отивайки на работа с кола
в заводът за пружини в К.. Спомняла си „беше замръзнало“. Тя не била
присъствала на инцидента, била уведомена па телефона. Когато отишла „беше
закаран в Бърза помощ“. Наложило се съпругът й да остане в хирургия зА.
дена. Имал травми на главата и гръдния кош, както и травма на крака „беше
много ожулен“. Сочи, че през първият ден бил на системи неадекватен, и
много уплашен. На следващия ден отново бил на системи и не ставал от
леглото. За раната на главата се наложили 4 - 5 шева, разкъсване на скалпа.
След като го изписали се наложило отново да посетят болницата, за да
махнат конците. Заявява, че травмата на гръдния кош го боляла повече от
месец. Травмата на главата заздравяла по - бързо, но през първите две
седмици не трябвало да излиза. Трудно му било при къпането, тъй като не
трябвало да мокри. След като го изписали от болницата през първата седмица
лежал, защото когато станел му се завивало свят. Сочи, че вкъщи останал
около 1 месец. Когато си бил вкъщи не искал никой да го посещава, „дори
телефона не вдигаше“.
От показанията на свидетеля Г. се установява че по време на инцидента
управлявал Ф.П.. Не си спомнял инцидента, понеже минало доста време. Било
около 7 сутринта. Движел се от К. към К., не си спомнял пътната обстановка,
разрешената скорост, нито другите участници в ПТП. „Аз бях в шок тогава и
затова не помня тези работи“.
Свидетеля Митев работи в КАТ - К., пътен полицай. Заявява, че
инцидента е настъпил преди близо 2 години и не си спомнял за същия.
Заявява, че на всеки пътен инцидент се стараели да видят къде е настъпило
ПТП. При всички случай на виновната страна се съставял акт за установяване
на административно нарушение, но в конкретния случай не можел да посочи
имена и какви автомобили, тъй като било много отдавна.
По делото е назначена и изслушана съдебно - медицинска експертиза,
чието заключение не е оспорено от страните, което съдът възприема като
4
компетентно и добросъвестно изготвеното. От заключението на експертизата
се установява, че при процесното ПТП ищецът е получил следните
увреждания : контузия на главата, разкъсно-контузна рана, тип скалп в
теменната област на главата, контузия на гръдния кош. Посочено е, че след
инцидента СТ. К. ИВ. е постъпил на 11.01.2019г. и е изписан на 14.01.2019г. в
Хирургично отделение при М.Х.С. - К., с диагноза : откъсване на окосмената
част на главата, Скалп., Контузия на гръден кош. В болничното заведение е
проведено оперативно лечение - оперативен протокол 11.01.2019г., №16 :
Реимплантация на скалп. От заключението се установява, че контузията на
главата е с период на оздравяване 2 седмици. Разкъсно-контузната рана, тип
скалп в теменната област е с период на оздравяване от 3 до 4 седмици.
Контузия на гръдния кош е с период на оздравяване до 2 седмици от
травмата. Вещото лице сочи, че болките в първата седмица са интензивни.
Във втората седмица са затихващи, като в края на втората седмица
отзвучават. След този период може да имат флуктоиращ характер и лесно се
копират с аналгетични медикаменти. При извършения преглед на СТ. К. ИВ. е
констатирано, че оплакванията са трайно отзвучели, травмите са оздравели.
Пострадалият е клинично здрав. Вещото лице сочи, че е налице категорична
връзка между ПТП и получените увреждания. След изписването му от
болницата СТ. К. ИВ. в домашно - амбулаторния режим е провел лечение с
покой, аналгетична терапия, хигиенно-хирургини обработки и сваляното на
конците от оператора в определения срок.
По делото е назначена и изслушана съдебно-автотехническа експертиза,
която е депозирала заключение, което не е оспорено от страните и съдът
възприема същото като компетентно и добросъвестно изготвено. От
заключението на експертизата се установява, че на 11.01.2019 г. около 7.00
часа при ПП-1-5 часа в посока от град К. към град К. са се движели попътно
л.а. „В.“ , с per. № *****, управляван от К., л.а. „Ф.“, с per. № **** управляван
от К.. По същото време в противоположна посока се е движил л.а „А.“ модел
А., с per. № 5014 ВР управляван от И.. В зоната на км. 193 +300, южно от
бензиностанция „Славена“ и северно от град К., водача на л.а. „Ф.П.“,
управляван от Г. предприема изпреварване на попътно движещите л.а. „В.“ и
„Ф.“, като за целта навлиза в срещуположната лента на движение. Вследствие
на заледения пътен участък и скоростта на движение, водача губи контрол
върху управлението при което автомобила навлиза в източното крайпътно
5
пространство, където се установява. По същото време водача на л.а. „А.“,
възприемайки в своята лента срещуположно движещия се л.а. „Ф.П.“, с цел
предотвратяване на удара променя траекторията си на движение на ляво и при
следващото задействане на кормилното управление на дясно вследствие
заледения пътен участък губи контрол върху управлението. Настъпва челен
удар с насрещно движещия се л.а. „В.“. Произшествието настъпва на
разсъмване, при движение на фарове, при условията на ограничена видимост
и мъгла на заледен, прав и равнинен пътен участък ориентиран в посока север
юг. В зоната на ПТП - то има поставена оставена хоризонтална пътна
маркировка „тип - М- 3“ единична прекъсната линия. Липсват данни за
наличие на вертикална пътна маркировка в района на ПТП. Вещото лице
сочи, че произшествието не е запазено и липсват технически данни за
определяне на търсените скорости на движение непосредствено преди и към
момента на удара. От експертизата се установява още, че водачът на л.а.
„Ф.П.“ при конкретните пътно - климатични условия /заледен пътен участък
и мъгла/ е имал техническата възможност да следи конкретната пътна
обстановка, да се съобрази със скоростите и местоположението на останалите
участници в движението и да предприеме изпреварване на попътно -
движещите автомобили без да създава опасност. Имал е техническа
възможност да предотврати ПТП, като за целта е било необходимо да не
предприема маневрата изпреварване в зоната на ограничена видимост. В
заключението е посочено, че неправилните действия на водача на л.а. „Ф.П.“
СТ **** са довели до настъпилото ПТП между другите три автомобила: л.а.
„В.“, л.а. „А.“ модел А., и л.а. „Ф.“ модел „Ф.“, тъй като при предприемане на
маневрата на попътно движещите се МПС и навлизане в насрещната лента на
движение при конкретно пътно-климатични условия (заледен пътен участък и
мъгла) е създало опасност за другите участници в движението. В следствие на
това за да избегне удара с него водачът на л.а. „А.“ модел А., с per. № ****
навлиза частично в насрещната лента на движение със скорост около 60
км/час при която при конкретните пътно-климатични условия не е бил в
състояние да спре в зоната на общата видимост и настъпва ПТП с движещия
се в собствената си лента л.а. „В.“, модел С40, с per. № *****.
При така установеното от фактическа страна, могат да се направят
следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
6
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В случая между страните не е спорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП, по силата
на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените
при използването на застрахования автомобил трети лица.
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498,
ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищцата е предявила
застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди пред ответното застрахователно дружество, получена на 25.02.2021 г.
Поради това съдът намира, че предявените искове са допустими.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По делото безспорно се установи, че телесните увреждания на ищеца се
намират в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и
противоправно поведение на водача на застрахования автомобил И.П.Г.,
което е установено с влязло в сила решение № 51/18.10.2021 г. по ВНАХД №
2377/2012 г. по описа на ОС – Стара Загора, което според чл. 300 от ГПК е
задължително за гражданския съд.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил
осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав
по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по
7
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявения иск за
неимуществени вреди се явява доказан по основание.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при
които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания и др.
От заключението по СМЕ се установява, че ищецът е получил контузия
на главата, разкъсно-контузна рана, тип скалп в теменната област на главата,
контузия на гръдния кош. Посочено е, че след инцидента СТ. К. ИВ. е
постъпил на 11.01.2019г. и е изписан на 14.01.2019г. в Хирургично отделение
при М.Х.С. - К., с диагноза : откъсване на окосмената част на главата, Скалп.,
Контузия на гръден кош. В болничното заведение е проведено оперативно
лечение - оперативен протокол 11.01.2019г., №16 : Реимплантация на скалп.
От заключението се установява, че контузията на главата е с период на
оздравяване 2 седмици. Разкъсно-контузната рана, тип скалп в теменната
област е с период на оздравяване от 3 до 4 седмици. Контузия на гръдния кош
е с период на оздравяване до 2 седмици от травмата.
С оглед изложеното съдът приема, че вследствие на претърпените
множество травми при процесното ПТП, ищецът е претърпял значителни
болки и страдания, което е довело до ограничения от личен, битов и социален
характер, като обезщетението за неимуществени вреди е в размер на 2000
лева.
Ответното дружество е направило възражение за съпричиняване от
страна на вредоносния резултат от пострадалият.
Съобразно с въведеното с т. 7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване,
8
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните
последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е
конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно,
в частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата и
виновно.Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е
създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в
хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или
бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Районният съд е обсъдил подробно възраженията за съпричиняване,
като настоящата инстанция споделя изводите.
Поради това съдът приема, че възражението за съпричиняване е
неоснователно.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението на РС –
К. е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Въззивникът следва да заплати на въззиваемия сумата от 400 лева
разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260006/21.01.2022 г. год. постановено по
гр. д. № 759/2021 год. по описа на РС – К..
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление град С., ******, представлявано
от изпълнителните директори Б. И. и Ж.К. да заплати на СТ. К. ИВ., ЕГН
**********, с адрес град К., ж.к. „Изток“, бл.2, вх.Д, ет. 3, ап. 103
9
направените деловодни разноски-адвокатско възнаграждение в размер нА.00
лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10