Р Е
Ш Е Н
И Е
№
12.12.2019 г. гр.
Балчик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен
съд-Балчик граждански състав
на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Цонко Иванов
секретар Радостина Стоилова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия
Иванов
гр.д. № 681 по описа за 2018 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
иск от И.А.П., ЕГН **********,***, ***, чрез адв. К.К.,***, aп.5, против Х.Т.Я., ЕГН **********, и Й.С.Я., с ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес:***, с настоящ адрес:***, ***, с пр. основание чл.108 ЗС и
цена 770 лв.
Ищецът твърди, че с договор от 29.03.1995 г. за продажба на
общински имот, е купил от Община Балчик вилно място от 700 кв. м, като е
признат за собственик на вилно място с площ 700 кв. м, находящо се във вилна
зона ***, представляващо имот с идентификатор 02508.51.52 по КК, одобрена със заповед № 33-5-5/04.02.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК, с номер по предходен план-квартал 12,
парцел XXIX-43, заедно с построената в мястото вилна сграда. Спорът между страните е за
правото на собственост върху част от ПИ 02508.51.51 с площ 90 кв. м, която е
защрихована от него с червени линии на приложената към ИМ скица № 15-345023/31.05.2018 г. на Служба по ГКК гр.Добрич и е ограничена между линии 1-2-4-3-1 на същата
скица. Собственик на спорната част е той - ищецът. Тя представлява част от
парцел XXIX-49 в кв.12 по плана на вилна зона ***, придобита от него с договора от
29.03.1996 г. за продажба на общински имот. Неправилното й заснемане по
кадастралната карта не води до промяна в собствеността. В случай на неправилно
заснемане на имотните граници с кадастралната карта, собствениците имат на
разположение както специалния иск по чл.53 ал.2 ЗКИР, така и иска по чл.108 от
ЗС. Ищецът е избрал пряката защита, която предлага чл.108 ЗС, тъй като
ответникът е завладял спорната част. Моли съдът да постанови решение, с което,
след като признае в отношенията между страните, че ищецът е собственик на
реална част с площ 90кв.м. от ПИ с идентификатор 02508.51.51 по КККР на в.з. ***,
идентичен с УПИ XVIII-50
в кв.12 по плана на вилна зона ***, която част е
защриховал с червен цвят на приложената към ИМ скица № 15-346023/31.05.2018 г.
и е оградена с линиите 1-2-4-3-1, да осъди ответниците да му предадат владението
на описаната част, както и да му заплатят разноските по делото.
Ответниците Х.Т.Я.
и Й.С.Я., двамата с пост. адрес ***,
чрез адв. А.А. – ВАК, с адрес ***, подават писмен отговор. Наличието на трайно
изградена на място ограда и осъществявано необезпокоявано и явно владение от
страна на праводателите на ответниците е причината за нанасяне на кадастралната
граница между поземлените имоти в новоодобрената през 2004 г. КК на в.з. ***в
пълно съответствие с оградата помежду имотите. Оградата е масивна, каменна,
като местоположението, вида й, до ден днешен не са променяни. Владеят частта от
имота си, предмет на претенцията на съседа-ищец, несмущавано и явно, от момента
на придобиване на имота през 2005 г. година, до ден днешен. През 2017 г. се
снабдяват след обстоятелствена проверка с констативен нотариален акт за
остатъка от 123 кв. м до пълната квадратура /площ/ на УПИ LXXII от 623 кв. м.
надвишаваш първоначално придобитите в резултат на сделка 500 кв. м, вписан в СВ
под № 29, том I, дело № 25/2018 г. /приложен/. Правят
възражение
срещу
подаденият иск с правно основание чл. 108 от ЗС, като противопоставят на същия
изтеклата в тяхна полза придобивна давност в резултат на осъществено
добросъвестно владение, върху частта от недвижимият имот, предмет на исковата
молба, продължило от закупуване на имота през 2005 година, до настоящия момент,
без прекъсване или спиране във времето. Предвид изложеното и след като съда се
убеди, че заявената искова претенция от страна на И.А.П., макар и допустима е
неоснователна, молят, съдът да постанови решение, с което да отхвърли същата. Оспорват твърденията на ищеца по точките от изложението му. Всяко
от твърденията е невярно. Доколкото ищеца оспорва правото им на собственост
върху УПИ, идентичен в настоящият момент с ПИ 02508.51.51 по КК на в.з. ***и
ползва неправомерно същия, с което несъмнено обременява същият, считат, че за
тях е налице несъмнен правен интерес, поради което молят да приеме за
разглеждане насрещен иск с правно основание чл. 109 от ЗС ГПК. След като съдът
се убеди в основателността на претенцията да постанови решение, с което, да осъди
И.А.П., да
не паркира автомобила си в участък за достъпа до имота им и да не преминава
през
собственият им поземлен имот с идентификатор 02508.51.51 по КККР на в.з. ***,
идентичен с УПИ XXVIII/нов УПИ LXXII/ в кв.12 по плана
на вилна зона ***. Молят присъждане на всички разноски в производството.
Ищецът подават
отговор на насрещния иск, като твърди, че е недопустимо от
закона те да придобият по давност спорната част. Сочи, че ще представи писмени
доказателства за противопоставянето му на ограждането на тази част от имота му.
Твърди, че иска по чл. 109 предявен от ответниците е неоснователен защото не
преминава през имота им.
Насрещният иск е неоснователен. Сочи, че е необходимо, от една страна, неоснователно
действие от негова страна, а от друга - това действие да пречи на ответниците
да упражняват правото си на собственост, а тези две условия в случая липсват.
Съдът като взе
предвид становищата на страните и доказателствата прие: Според страните, неоспорената
и приета от съда експертиза застроителния, регулационен и кадастрален план на
вилна зона *** са одобрени със заповед № 27/04.11.1985 г. на ИК на ОНС
Толбухин. Дворищно регулационната линия между парцели XXIX-49 на ищеца и XXVIII- 50 на ответниците
минава по имотната /кадастралната/ граница на имоти №№ 49 и 50. По този план
имот № 49 е с площ 739 кв.м. и имот №50 е с площ 550 кв.м. Кадастралната карта
е одобрена със заповед 300-5-5/04.02.2004 г. на АГКК и границите на имотите са
отразени по съществуващите на место огради. Оградата е масивна, каменна и
местоположението, вида й до ден днешен не са променяни, което се установи от
твърденията на страните и свидетелските
показания. Границите по КК не са съвпадали с регулационната линия по действащия
тогава устройствен план. Доказателства за оспорване кадастралната карта не се
представиха. Имотите по договор от 29.03.1996 г. на ищеца и от 31.12.2004 г. на
праводателя на ответниците, са описани по границите на действия регулационен
план от 1985 г. Вещото лице в комбинирани скици по ЗРП/1985г. съпоставя границите
и по действащата КК и по КК от 2004 г. Посочва, че площ 54 кв.м /защрихована по
скицата/ е включена в имот № 49 парцел XXIX-49 по ЗРП/1985 г. и която площ по
действащата КК е включена в имота на ответниците. Възражението за придобиване
на тази част от 54 кв. м по давност от Яневи е неоснователно. Общоизвестен факт
е, че страните знаят, *** са вилна зона. В ЗУТ са изброени видовете имоти
съобразно тяхното предназначение и имотите на страните попадат в такъв вид
имоти. Придобиване на собственост по давност върху идеални части от поземления
имот на ищеца от ответниците, чрез осъществяване на владение върху реални части
от съседни поземлени имоти, присъединени към техния имот при погрешното му
заснемане по кадастралната карта и владението върху реални части не води до
придобиване право на собственост върху идеални части както при действието на
ЗТСУ (отм.), така и при действието на ЗУТ. В този смисъл ответниците не се
легитимират като собственици по силата на изтекла придобивна давност върху
процесните 54 кв. м. Предявеният иск от ищеца е основателен и подлежи на уважаване,
като за разликата до претендираните 90кв.м. следва да се отхвърли като
недоказана.
По предявения
иск по чл. 109 от ЗС. Съгласно
разпоредбата на чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Функцията на
иска е да отрече във всички случаи неправомерността и да предотврати
неоснователните действия, поведение и състояние, както и премахване на
последиците от тях. Искът може да се упражни срещу всяко лице, което проявява
неоснователните ограничаващи правото на собственост въздействия. Видно
от показанията на свидетелите ищеца осъществява действия
по създаване пречки за ползване имота им. Действията се изразявали в спиране на
автомобил на югоизточната част, ограничаваща подхода към имота на ответниците,
създаване пречки да не могат за оградят имота си в тази част, като преминава
през тази част и струпва строителни и други материали. При тези факти и
доказателства иска се явява основателен и доказан и следва да се уважи.
Възражението на
ищеца основано на придобивна давност за придобиване право на
преминаване през чужд имот на основание давностно владение, когато имотът, за достигане на който се
преминава през чужд имот, както и чуждият имот са със статут на урегулирани
поземлени имоти е неоснователно. Имотите на страните са с достъп над 20 м
до улица 10-та. Безспорно съдът приема от становищата им и свидетелските
показания потвърждават, че страните са в дългогодишни спорове по отношение
имотната граница между имотите им. Спора
според съда е породен от шкарпа, който е от югоизточната част на имотите
им с наклон над 33% и този факт е отразен от експертизата която част не се
оспори. Вещото лице посочи, че е налице голяма денивелация от улицата към имота
на ищеца и поради това той преминавал по тясна пътека, която е част от имота на
ответниците от югоизток. Възражението се явява неоснователно.
С
оглед изложеното и претенциите на страните за присъждане на разноски, съдът
следва да им ги присъди съобразно уважаване на претенциите им.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА по
отношение на Х.Т.Я., ЕГН **********, и
Й.С.Я., с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес:***, с настоящ адрес:***, ***, ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ на И.А.П., ЕГН **********,***, ***, чрез адв. К.К.,***, aп.5,
върху 54 кв. м /петдесет и четири квадратни метра/, посочени като защрихована
площ в югозападната част на имот 02508.51.51, собственост на ответниците и
югоизточната част на имот 02508.51.52, собственост на ищеца, по КККР на в.з. ***,
като отхвърля за останалата претендирана част над 54 кв. м до 90 кв.м.
Скица № 3 към
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза,
приложена на л. 206 от делото, приподписана от съда, представлява неразделна
част от настоящото решение.
ОСЪЖДА Х.Т.Я., ЕГН **********, и Й.С.Я., с ЕГН **********, ДА ПРЕДАДАТ на И.А.П., ЕГН **********, ВЛАДЕНИЕТО ВЪРХУ 54 кв. м /петдесет и четири квадратни
метра/, посочени като защрихована площ в югозападната част на имот 02508.51.51,
собственост на ответниците и югоизточната част на имот 02508.51.52, собственост
на ищеца, по КККР на в.з. ***.
ОСЪЖДА И.А.П., ЕГН **********, да преустанови паркирането на личния си автомобил
пред югоизточната част на имот 51, собственост на Х.Т.Я., ЕГН **********, и Й.С.Я.,
с ЕГН **********.
ОСЪЖДА И.А.П., ЕГН **********, да преустанови преминаването си и създаване на
пречки, изразяващи се в струпване на вещи и материали и възпиране на трети лица
в югоизточната част на имот 02508.51.51 по КККР на в.з. ***, собственост на Х.Т.Я., ЕГН **********, и Й.С.Я., с ЕГН **********, пречещи им да
оградят имота си.
ОСЪЖДА И.А.П., ЕГН **********, да заплати на Х.Т.Я., ЕГН **********, и Й.С.Я., с ЕГН **********, сумата в размер
на 826.21 лв., представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски
съобразно уважените искове.
ОСЪЖДА Х.Т.Я., ЕГН **********, и Й.С.Я., с ЕГН **********, да заплатят на
И.А.П., ЕГН **********, сумата 449.03 лв., представляваща
разноски съобразно уважените искове.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Добрич в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия :