РЕШЕНИЕ
№ 410
гр. Силистра, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на десети юли
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М. Н. Петрова
при участието на секретаря И. М. И.
като разгледа докладваното от М. Н. Петрова Гражданско дело №
20233420100098 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата Б. С. А. твърди, че от съвместното съжителство на страните се е родило
детето им Дж. К. К., което към настоящия момент е малолетно. Ищцата твърди, че била
обект на домашно насилие от страна на своя съжител, на което често ставало свидетел и
самото дете, а през м октомври 2022 г. ответникът я изгонил от общото жилище, поради
което тя и детето били настанени в Кризисен център – гр. Силистра. След този момент тя
самостоятелно продължила да се грижи за сина на страните, а ответникът не се интересувал
от него, не помагал в отглеждането му и не давал издръжка, поради което ищцата моли съда
да й предостави упражняването на родителските права спрямо него, както и да осъди
ответника да му заплаща месечна издръжка в минимален размер (195 лв.).
Ответникът К. К. О. чрез назначения по делото особен представител изразява
становище, че при установяване на посочените в исковата молба факти искът би бил
основателен и счита, че със съдебното решение следва да се опредЕ. режим на лични
отношения между бащата и детето съобразно практиката на съда.
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа и от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 127, ал.2 СК, чл. 143 СК.
Детето Дж. К. К. е родено на 31.05.2021 г. от съвместното съжителство на своята
майка Б. С. А. и баща К. К. О.. В обясненията си ищцата твърди, че към момента на
раждането на детето ответникът пребивавал в затвора, а общо страните съжителствали в
1
период от 15 месеца, през който имали постоянни спорове във връзка с настояването на
бащата да оставят сина си в социална институция, тъй като той не можел да се грижи за
него. След употреба на алкохол, ответникът се свързвал със социалните служби, към които
отправял искане да вземат детето, а след настаняването на детето и майката в Кризисния
център в гр. Силистра, той не проявил инициатива да контактува със своя син, не се
интересувал от потребностите на семейството си и не плащал издръжка.
От представен по делото договор за предоставяне на социални услуги № 11 от
14.11.2022 г. е видно, че ищцата и синът са настанени в Кризисен център за лица, обект на
домашно насилие и трафик на хора за срок от шест месеца, като те се възползвали от тази
услуга за цЕ.я срок на договора, видно от доклад от м. април 2023 г., изготвен от Женско
сдружение „Екатерина Каравелова“. Впоследствие чрез договор за предоставяне на
социални услуги от 17.05.2023 г. те били настанени в Преходна къща “Р.“ за срок до
отпадане на нуждата от настаняването, но не повече от 24 месеца. Според писмената
информация, предоставена от Женско сдружение „Екатерина Каравелова“ майката полага
адекватни грижи за задоволяване на емоционалните и материални потребности на своя син,
тъй като детето посещава редовно детска ясла, а ищцата осигурява неговата храна и
облекло, обезпечава здравните му нужди, а също така помежду им съществува силна
емоционална връзка. Същевременно от момента на настаняването бащата не проявил
интерес към детето си, не реализирал нито едно посещение или телефонно обаждане и не
изпращал финансови средства за неговата издръжка.
От събраните по делото доказателства става ясно, че след раздялата майката
осъществява в пълен обем грижите за отглеждането и възпитанието на малолетното дете на
страните, тъй като задоволява неговите емоционални, материални и здравословни
потребности и осъществява фактическите грижи, свързани с обслужването на неговото
ежедневие. Положените до момента усилия от нейна страна в дейността по обгрижването
на детето в достатъчна степен разкриват родителския потенциал, както и способността в
бъдеще да полага пълноценни грижи, подпомагащи неговото израстване и личностното
развитие. След раздялата ответникът не е осъществявал контакти със сина си, не е давал
издръжка и под никаква форма не се е включвал в дейността по неговото отглеждане, като
на тази база съдът приема, че у този родител липсва нагласа и готовност за изпълнение на
някаква част от родителските му задължения, а още по – малко за поемане на основната
отговорност за обгрижването и възпитанието на общото дете. Казаното налага извод, че
упражняването на родителските права спрямо него следва да се предостави на майката, при
която да се опредЕ. и неговото местоживеене съобразно предявеното в настоящото
производство искане.
На основание чл. 127, ал. 2 СК със съдебното решение следва да се опредЕ. подходящ
режим на лични отношения между детето и неотглеждащия родител, който съдът счита, че
следва да бъде съобразен с предложението, направено от ищцата в съдебно заседание, а
именно: всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 15 ч. в присъствието на майката.
Съдът счита, че на този етап не следва да се предвижда по – широк режим на лични
2
отношения, тъй като детето няма спомен за своя баща и не е изградило емоционална връзка
с него, поради което контактите помежду им следва да се осъществяват в присъствието на
човек, когото детето познава и на когото има доверие. Същевременно от пасивното
процесуално поведение на ответника не може да се направи извод, че той има намерение да
възобнови общуването си със своя син, поради което първоначално определеният режим би
могъл да се разшири впоследствие от съда или по взаимно съгласие на родитЕ.те, ако стане
ясно, че съществуват условия в тази насока, т.е. че детето е свикнало с баща си и не се
притеснява да пребивава за по – продължително време само с него, както и в неговия дом.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родитЕ.те дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Съгласно чл. 142, ал.1 СК размерът на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я
дължи, а според ал. 2 на същата разпоредба минималната издръжка на едно дете е равна на
една четвърт от размера на минималната работна заплата (към момента 195 лв.). В
конкретния случай детето Дж. К. К. е на двегодишна възраст, поради което неговата нужда
от храна, отопление, облекло, консумативи, лекарства се явява очевидна и безспорна.
Бащата на детето следва да поеме своята част от финансовата отговорност за неговото
отглеждането, тъй като се намира в трудоспособна възраст, която го задължава да полага
усилията, необходими за задоволяване на неговите най – належащи нужди, именно с които е
съобразена претенцията на ищцата за присъждане на издръжка в минимален размер. Поради
изложените причини предявеният иск за фиксиране на издръжката, която ответникът следва
да заплаща на сина си, на сумата от 195 лв. е основателен и следва да се уважи, като на
основание 146, ал. 1 СК същата следва да се присъди ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното ѝ плащане.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати и държавна такса за
настоящото производство в размер на 25 лв., държавна такса върху определената издръжка
в размер на 280,80 лв., като и разноски за назначаване на особен представител в размер на
400 лв. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Дж. К.
К. с ЕГН ********** на неговата майка Б. С. А. с ЕГН ********** от гр. Силистра, ул. „М.“
№ *, ет. 6 при която ОПРЕДЕЛЯ неговото местоживеене, като на бащата К. К. О. с ЕГН
********** от с. Й., общ. И., обл. Р.,, ул. „В.П.“ № * се ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични
отношения: всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 15 ч. в присъствието на
майката.
ОСЪЖДА К. К. О. с ЕГН ********** от с. Й., общ. И., обл. Р.,, ул. „В.П.“ № * да
заплаща на сина си Дж. К. К. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен
представител Б. С. А. с ЕГН ********** от гр. Силистра, ул. „М.“ № *, ет. 6 месечна
3
издръжка в размер на 195 лв. (сто деветдесет и пет лв.), считано от 23.01.2023 г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелство, водещо до
нейното изменение или прекратяване.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно
присъдената издръжка на основание чл. 242, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА К. К. О. с ЕГН ********** от с. Й., общ. И., обл. Р.,, ул. „В.П.“ №* да
заплати по сметка на РС – Силистра държавна такса за настоящото производство в размер
на 25 лв. (двадесет и пет лв.), държавна такса върху определената издръжка в размер на
280,80 лв. (двеста и осемдесет лв. и 80 ст.), като и разноски за назначаване на особен
представител в размер на 400 лв. (четиристотин лв.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4