№ 3348
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20211100508040 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20049082 от 22.02.2021 г., постановено по гр.д. № 67137/2018 г., СРС,
ІI ГО, 75 с-в, е признал за установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „А1 Б.“
ЕАД, срещу П. К. С.-Ж., установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, че
П. К. С.-Ж. дължи на „А1 Б.“ ЕАД, сумата от 271,98 лева, представляваща незаплатена
далекосъобщителна услуга по договор за далекосъобщителни услуги №М4198624 от
18.08.2014г. за периода от 16.09.2014г. до 15.12.2014г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.10.2017г. до окончателното плащане, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №
73928/2017г. по описа на СРС, 75 състав, като е отхвърлил иска за сумата от 136,64 лева за
периода 18.08.2014г. до 15.09.2014г. като погасени по давност, както и исковете с правно
основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, за установяване съществуване на вземане в размер на 62,25
лв – представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на три
месечни абонаментни такси, съобразно тарифния план, ведно със законната лихва
17.10.2017г. до окончателното плащане, за част от която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч. Гр. д. № 73928/2017г. по описа на СРС, 75 състав като неоснователен.
Със същото решение е осъдил ответника да заплати на ищеца на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 555 лева, представляваща разноските в исковото производство и сумата
205 лева, представляваща разноските в заповедното производство по ч. гр. д. № 73928/2017г.
по описа на СРС, 75 с-в. и е прекратил производството по гр. д. № 67137/2018г. по описа на
1
СРС, 75 състав, на основание чл. 233 от ГПК, по отношение на предявения от „А1 Б.“ срещу
П. К. С.-Ж., иск с правно основание ч чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземане в размер 113,14 лв – представляваща лихва за забава за периода от 04.01.2015г. до
25.09.2017г., както и по предявения иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в частта
относно установяване съществуване на вземане в размер на 290, 50 лв – представляващи
неустойка за предсрочно прекратяване на договора и е обезсилил е заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 73928/2017г. по описа на СРС,
75 състав, в частта относно сумата от 290, 50 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщтелни услуги № М4198624/18.08.2014г., сключен
между „Мобител“ ЕАД /понастоящем „А1 Б.“/ и П. К. С.-Ж. и в частта относно сумата от
113, 14 лва – лихва за забава за периода 04.01.2015г. – 25.09.2017г.
С влязло в сила Определение № 20095173 от 14.04.2021 г., постановено по реда на
чл. 248, ал. 1 ГПК решение от 22.02.2021 г., постановено по гр.д. № 67137/2018 г., СРС, ІI
ГО, 75 с-в, е изменено в частта за разноските, каквото искане е било обективирано в
подадената въззивна жалба.
Срещу така постановеното решение, в частта, с която е уважен предявения от ищеца
установителен иск за сумата от 271,98 лв., представляваща незаплатена далекосъобщителна
услуга по договор за далекосъобщителни услуги №М4198624 от 18.08.2014г. за периода от
16.09.2014г. до 15.12.2014г. е подадена въззивна жалба от ответника чрез назначения
особен представител – адв. Б.И., в която са изложени оплаквания за неправилност на същото
поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон,
съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите. Поддържа, че по делото
ищецът не е установил, че е предоставил на ответницата през процесния период твърдените
далекосъобщителни услуги. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и отхвърли
изцяло предявените искове.
Решението в частта, с която искът с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е
отхвърлен за разликата над сумата от 271,98 лева до пълния предявен размер, както и
исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, за установяване съществуване на вземане в
размер на 62,25 лв – представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договора в
размер на три месечни абонаментни такси, съобразно тарифния план, ведно със законната
лихва 17.10.2017г. до окончателното плащане, за част от която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч. Гр. д. № 73928/2017г. по описа на СРС, 75 състав като неоснователен,
както и в частта с характер на определение, с която на основание чл. 233 от ГПК е
прекратено производството по предявения от „А1 Б.“ срещу П. К. С.-Ж., иск с правно
основание ч чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер 113,14 лв.
– представляваща лихва за забава за периода от 04.01.2015г. до 25.09.2017г., както и по
предявения иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в частта относно установяване
съществуване на вземане в размер на 290, 50 лв – представляващи неустойка за предсрочно
прекратяване на договора и е обезсилил е заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 73928/2017г. по описа на СРС, 75 състав, в частта
2
относно сумата от 290, 50 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за далекосъобщтелни услуги № М4198624/18.08.2014г., сключен между „Мобител“
ЕАД /понастоящем „А1 Б.“/ и П. К. С.-Ж. и в частта относно сумата от 113, 14 лва – лихва за
забава за периода 04.01.2015г. – 25.09.2017г. , не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна
в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решението е валидно и допустимо в обжалваната част,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалбя за неоснователна.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е
обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя
фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в
настоящия съдебен акт.
В исковата молба ищецът – „А1 Б.“ ЕАД твърди, че на 18.08.2014г. между „А1 Б.“
ЕАД (предишно наименование „Мобител“ ЕАД) и ответника П. К. С. – Ж., е сключен
договор за далекосъобщителни услуги № М4198624, по силата на който предоставял ан
ответницата далекосъобщителни услуги за мобилен номер ********** по избран план Мтел
Трансфер М с месечна абонаментна такса в размер на 408,62 лева, които били предоставени
от ищеца за периода от 18.08.2014г., което е довело до прекратяване на договора и до
начисляване на договорна неустойка на основание клаузите на общите условия и
приложение към договора.
Ответникът – П. К. С.-Ж., чрез назначения особен представител, е депозирала
отговор на исковата молба, с който е оспорила единствено исковете за неустойка поради
неравноправност на клаузата и е поддържала направеното с възражението на ответника по
чл. 414 ГПК възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 153 ГПК на доказване подлежат само спорните факти
от значение за решаване на делото и връзките между тях. Съгласно пък разпоредбата на чл.
131, ал. 2, т. 4 и 5 ГПК следва да вземе становище по обстоятелствата, на които се основава
искът и направи възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават. Тъй
3
като оспорването на обстоятелството, че ищецът не е предоставил на ответницата през
процесния период твърдените далекосъобщителни услуги е направено за първи път едва със
въззивната жалба, същото се явява преклудирано по арг. от разпоредбата на чл. 133 ГПК.
Нещо повече, за първоинстанционния съд не е съществувало и задължение да даде на ищеца
указания по смисъла на чл. 146, ал. 2 ГПК, доколкото от представените от ищеца и
неоспорени от ответника месечни фактури съдържат данни, че през процесния период
ответникът П. К. С.-Ж. е ползвала твърдените далекосъобщителни услуги.
Тъй като други оплаквания не са наведени с въззивната жалба, включително и по
отношение размера на уважения размер на предявения главен иск и поради съвпадане на
правните изводи на двете съдебни инстанции решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
При този този изход на делото пред въззивната инстанция жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 360, 00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение в производството пред СГС.
С оглед цената на иска въззивното решение по процесното гражданско дело не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал.
1, т. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20049082 от 22.02.2021 г., постановено по гр.д. №
67137/2018 г., СРС, ІI ГО, 75 с-в обжалваната част.
Решение № 20049082 от 22.02.2021 г., постановено по гр.д. № 67137/2018 г., СРС, ІI
ГО, 75 с-в, в необжалваната част е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА П. К. С.-Ж., ЕГН **********, да заплати на „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК *******,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 360 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4