Р E Ш Е Н И Е
№ 556
гр.Плевен, 25.09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
съд - гр.Плевен, ПЪРВИ касационен състав, в открито съдебно заседание на четвърти септември две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: ЕЛКА БРАТОЕВА
Членове:
1. КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
2.
РАЛИЦА МАРИНСКА
при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен- Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдията МАРИНСКА касационно административно-наказателно дело №594/2020г. по описа на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
Депозирана е касационна жалба от ОДМВР-
ПЛЕВЕН, чрез юрк. Г. А., против Решение №276/24.06.2020г.
по НАХД№664/2020г., по описа на Районен съд – Плевен, в частта му, в която е отменено
НП№19- 0938-002804/08.08.2019г. на Началник сектор
Пътна полиция ОДМВР-Плевен, въз основа на което, е ангажирана административнонаказателната отговорност на Г.Ц. Г, за извършено от него
нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Твърди се, че постановеното решение е
незаконосъобразно и неправилно, в тази му част и моли съда да го отмени и
постанови друго, с което да потвърди НП, в тази му част. Посочва се, че е
безспорно установено, че лицето Г.Ц.Г., е
собственик на процесния л.а., въз основа на договор
за покупко- продажба, както и че автомобилът не е
регистриран в законоустановеният за това срок.
Посочва се също, че по делото е безспорно, че към датата на проверката,
жалбоподателят Г. е управлявал процесния автомобил, както
и че същият е със служебно прекратена регистрация, по реда на чл. 143, ал.15 от ЗДвП. Посочва се също, че и към настоящия момент, Г. не е изпълнил задължението
си да регистрира МПС. В заключение моли съда да отмени обжалваното решение, и
постанови друго, с което да потвърди НП, в отменената му част.
В съдебно заседание, касаторът, р. пр, не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба, р. пр., представлява се от адв. А.Д., която оспорва депозираната касационна жалба. По делото е представен отговор на касационната жалба, с който изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я остави без уважение, като остави в сила решението на РС, в обжалваната му част. Посочва се, че в случая ПлРС правилно е приел, че съставът на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, не е осъществен от субективна страна, тъй като по делото няма събрани доказателства, за наличие на знание е водача на л.а., за обстоятелството, че регистрацията на същото е прекратена. Посочва се също, че в случая регистрационните табели на автомобила не са били свалени и иззети, ведно с част 2 от СУМПС, съобразно нормата на чл.143, ал.1 15 от ЗДвП.
Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен
изразява становище за неоснователност на касационната жалба и посочва, че
решението на РС е правилно и законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради следните съображения:
С Решение
№276/24.06.2020г. по НАХД№664/2020г., по описа на Районен съд – Плевен, в
обжалваната му част, съдът е отменил НП№19- 0938-002804/08.08.2019г.
на Началник сектор Пътна полиция ОДМВР-Плевен, въз основа на което, е
ангажирана административнонаказателната отговорност
на Г.Ц.Г., за извършено от него нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, за това, че
на 18.07.2019г, в 08,58 часа, в гр. Плевен, ул. Цар Самуил, като водач на л.а.
Фолксваген Голф, с ***, собственост на Б.М.Г., управлява посоченото МПС с
прекратена, на 27.12.2018г, по реда на чл. 143, ал.15 от ЗДвП, регистрация,
поради това, че в двумесечен срок от придобиването на л.а., не е изпълнил
задължението си да го регистрира. С процесното НП, за
извършеното от Г. нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, е наложено, на основание
чл. 175, ал.3, предл първо от ЗДвП, адм. наказание глоба, в размер на 200лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Със същото НП, е ангажирана административнонаказателната отговорност на Г. и за
извършено от него нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което, на
основание чл. 183, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП,
му е наложена глоба в размер на 10лв. С обжалваното решение, НП е потвърдено в
тази му част; решението не е обжалвано в тази му част, поради което, същото е
влязло в сила.
В решението, въззивният съд е приел, че жалбоподателя Г. не е осъществил от субективна страна състава на нарушението по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, тъй като прекратяването на регистрацията на процесния автомобил, е извършено служебно, по реда на чл. 143, ал.15 от ЗДвП, с отбелязване в автоматизираната информационна система, за което прекратяване, Г. не е надлежно уведомен. Приел е също, че прекратяването на регистрацията на автомобила не е имало и обективни признаци, тъй като регистрационните табели на автомобила не са били свалени. В заключение съдът е приел, че деянието не е извършено виновно от страна на жалбоподателя. Въззивният съд е приел също, че цитираната като нарушена норма на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, не въвежда задължение за водачите на МПС, като предвижда само, че по пътищата могат да се движат само регистрирани превозни средства.
Настоящият касационен състав приема, че
постановеното решение, в обжалваната му част, е неправилно и незаконосъобразно,
поради което следва да бъде отменено и спорът бъде решен по същество, като
оспореното наказателно постановление, в частта му,с която на ответника по
касационната жалба Г.Ц.Г., ангажирана
административнонаказателната отговорност за нарушение
на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, бъде
потвърдено, като законосъобразно.
Безспорно по делото се установява, че въз
основа на процесното НП №19-0938-002804/08.08.2019г. на Началник
сектор Пътна полиция ОДМВР-Плевен, на Г.Ц.Г. са наложени наказания, на основание чл.
175, ал.3, предл. първо от ЗДвП- глоба в размер на
200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за извършено
нарушение на нормата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП- управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред- управляваното от Г.МПС, е със служебно
прекратена, по реда на чл. 143, ал.15 от ЗдвП,
регистрация, поради неизпълнение на задължението, в двумесечен срок от
придобиването, да го регистрира. Установява се също, че административнонаказателното
производство, е образувано въз основа на АУАН 50416/18.07.2019г. и
Постановление за отказ да се образува наказателно производство №В-3078/2019г.
по описа на РП- Плевен. По делото се
установява също, съобразно приложената справка и обяснения от нарушителя, че
същият е придобил собствеността върху управляваният от него автомобил, по
надлежния ред.
Настоящият състав не споделя правните изводи
на въззивния съд, за липсата на доказателства за
субективната страна на вмененото на Г. нарушение на нормата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП и изложеното, че няма доказателства, че същият е знаел или че е
предполагал, че МПС не е надлежно регистрирано. Съобразно цитираната норма на
чл. 140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са
с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В
случая, съобразно отразеното в процесните АУАН и НП,
както и от приложените към адм. преписка писмени
доказателства, се установява, че
регистрацията на л.а. Фолксваген Голф, с ***, е била служебно
прекратена, по реда на чл. 143, ал.15 от ЗДвП. Съобразно цитираната норма,
служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването му, не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство. Нормата на чл. 143, ал.15 от ЗДвП, кореспондира с нормата
на чл. 18б, ал.1, т. 10, вр. чл. 18, т.2 от Наредба №
I-45/ 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства, предвиждаща служебно
прекратяване на регистрацията на автомобил, при неизпълнение на задължението за
регистрация, от страна на новия собственик. Анализът на цитираната разпоредба
на чл. 143, ал.15 от ЗДвП, налага извода, че регистрацията на МПС се прекратява
по силата на закона, след изтичане на двумесечния срок за регистрация, от
страна на приобретателя на автомобила, като резултат
от неизпълнението на законовото му задължение, да регистрира закупения от него
автомобил. Съдът намира, че узнаването за прекратяването на регистрацията на
МПС от собственика на превозното средство, не съставлява елемент от фактическия
състав по прекратяването на регистрацията на МПС. Съобразно действащото
законодателство, собственикът на МПС, е носител на задължението да регистрира
закупения от него автомобил, съобразно нормата на чл. 145, ал.2 от ЗДвП, поради
което е длъжен да познава законовите последици, явяващи се резултат от неизпълнението
на това му задължение- в случая, прекратяването на регистрацията на автомобила.
Поради това, не могат да бъдат споделени изводите на въззивния
съд, за липса на субективният елемент от фактическият състав на нарушението-
незнание, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена, каквито
твърдения има в депозираната жалба. Такова уведомяване на новият
собственик, законът – в чл. 143, ал.15
от ЗДвП, не е предвидил. Следва да се посочи също, че при служебно прекратяване
на регистрацията, не се изисква изземване на регистрационните табели на
автомобила и на част 2 на свидетелството за регистрация на пътното превозно
средство, които се отнемат едва със съставянето на акта за установяване на
административното нарушение- арг. чл. 143, ал.11 от ЗДвП. По делото се установява, че същите са иззети именно със съставянето на процесния АУАН, съобразно отбелязването в него. В този
смисъл, следва да се приеме, че ответникът по касация, е осъществил състава на
вмененото му нарушение по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП- както от
обективна, така и от субективна страна, с оглед на което правилно е ангажирана
неговата административнонаказателната отговорност, на
посоченото основание. Да се приеме обратното би означавало да се толерира
неправомерното поведение на лицето и то да черпи права от него, което е
недопустимо. Размерите на наложените административни наказания глоба и лишаване
от право да управлява МПС са определени от административно-наказващия орган,
съобразно правилата на чл. 27 от ЗАНН.
На основание гореизложеното, решението на ПлРС, в обжалваната му част е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено като такова и бъде потвърдено издаденото НП, в съответната част.
Водим от горното и на основание чл. 222,
ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №276/24.06.2020г. по
НАХД№664/2020г., по описа на Районен съд – Плевен, в обжалваната му част,
като НЕПРАВИЛНО, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№19-0938-002804/08.08.2019г. на Началник сектор Пътна
полиция ОДМВР-Плевен, въз основа на което, на Г.Ц.Г., ЕГН **********, са
наложени наказания, на основание чл. 175, ал.3, предл.
първо от ЗДвП- глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца, за извършено нарушение на нормата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО. Преписи от
решението да се връчат на страните, за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.