РЕШЕНИЕ
№ 2290
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Частно наказателно
дело № 20251110206845 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР
Образувано е по жалба на С. К. К. против заповед № 225зз-733/11.05.2025 г., съставена от
полицейски инспектор при 01 РУ-СДВР, с която на жалбоподателя била наложена принудителна
административна мярка – „задържане за срок до 24 часа“, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР.
Заповедта е обжалвана, в срока по чл. 72, ал. 4 ЗМВР. В жалбата се излагат съображения за
процесуални нарушения (липса на надлежно описание; липса на мотиви); за необоснованост, за
непропорционалност. Моли за отмяна на заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява. Негов процесуален
представител с писмено становище поддържа жалбата, по изложените в нея съображения.
Претендира разноски.
Административният орган, редовно уведомен, се представлява. Намира атакуваната
заповед за законосъобразна и предлага същата да бъде потвърдена. Претендира разноски и прави
възражение за прекомерност на насрещните.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Спрямо жалбоподателя е била издадена Заповед за задържане изведена с № 225зз-
733/11.05.2025 г., съставена от полицейски инспектор при 01 РУ-СДВР, с правно основание чл. 72,
ал. 1, т. 1 ЗМВР. Жалбоподателят била запозната с правата си, видно от приложената заповед, по
чл. 63, ал. 3 и ал. 4 и чл. 64 ЗМВР, като горното се установява и от приложено и прието заверено
копие на декларация, представляваща Приложение № 1 към чл. 15, ал. 2 от Инструкция № 8121з-
78/24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудване на помещенията за настаняване
на задържани лица и реда в тях в МВР.
1
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице - с
правен интерес да оспорва, в предвидения преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Разгледана по същество същата е и основателна.
Заповедта, предмет на съдебния контрол е издадена от материално и териториално
компетентен административен орган, при спазване на предписаната от закона форма по смисъла на
чл. 59, ал. 2 АПК, доколкото липсват специални правила относно последното.
Настоящият съдебен състав намира че в хода на административното производство не са
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да са
ограничили правото на защита на оспорващата страна и да са препятствали възможността й
адекватно да я организира – не са били посочени данни за защитник, с който контакт да бъде
осъществен, нито е отправено искане за назначаване на служебен, поради което и законосъобразно
действия в тази насока не са били предприети.
Спазено е изискването за форма на акта, като заповедта за задържане на лице съдържа
реквизитите, посочени в чл. 74, ал. 2 ЗМВР: името, длъжността и местоработата на служителя
издал заповедта; основанието за задържането; данни, идентифициращи задържаното лице; датата и
часа на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл. 73 ЗМВР, както и правото му да
обжалва пред съда законността на задържането. С декларацията, съставена на 11.05.2025 г. е заявено
запознаването с правото на адвокатска защита, на медицинска помощ, на телефонно обаждане, с
което да съобщи за своето задържане. В атакуваната заповед е посочена и конкретна хипотеза на
чл. 72, ал. 1 ЗМВР.
В конкретиката на казуса, обаче, е налице противоречие на материалноправните
разпоредби – от събраните по делото доказателства не се установяват данни за извършено от
страна на лицето престъпление, поради което не са изпълнени предпоставките за приложение на
материалноправната разпоредба на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР - налице е отменителното основание по
чл. 146, т. 4 АПК.
В заповедта e налице, макар и схематично, описание на фактическата обстановка, както и
на обстоятелствата, при които задържаното лице е извършило противообществена проява. Това
позволява осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност на заповедта за задържане.
Преценка за законосъобразност на един административен акт е възможна само тогава, когато той
съдържа минимални реквизити, съгласно изискванията на АПК, които в случая са налице.
Императивно предвиденото изискване за мотивираност на административните актове има за цел да
не бъде нарушавано правото на защита на лицето, адресат на акта, както и да не бъде преградена
възможността му адекватно да я организира.
Независимо, че в настоящия случай административният орган действа при условията на
оперативна самостоятелност, същия е следвало да изложи в заповедта какви са конкретните
причини, обосноваващи необходимостта от задържане. В този смисъл е и т. 2 от Тълкувателно
решение № 4/22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР № 4/2002 г., съгласно която липсата на мотиви във
всички случаи е основание за отмяна на издадения административен акт. Факт е, също така,че
2
мотиви на административния акт може да се съдържат най-късно в съпроводителното писмо, с
което преписката е изпратена в съда, но видно от приложените по делото писмени доказателства,
органът не се е възползвал от от тази си възможност.
Задържането под стража, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. чл. 73 ЗМВР, за срок, не по-
дълъг от 24 часа, представлява, по смисъла на чл. 22 ЗАНН, принудителна административна мярка,
която има за цел - чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши
престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. За прилагането на
процесната принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства,
установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК.
Същата се предприема, с цел - започване на разследване срещу вероятния извършител на
престъпление. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 ЗМВР предполага наличието на достатъчно данни,
по смисъла на чл. 207, ал. 1, вр. чл. 211, ал. 1 НПК, от които да може да се направи основателно
предположение - че конкретно лице е извършило престъпление. С други думи - данните следва да
са налични преди постановяването й, респективно - преди задържането на лицето, а не да се
установяват след това. Обратното би довело до произвол при прилагането на мярката и
необосновано задържане на лица, а това противоречи на целта й, която не е - да се наложи
наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на заподозрения в
извършването му или да се укрие, или да извърши друго престъпление, или да осуети наказателно
преследване.
В случая, напълно неясно остава за съда обстоятелството - защо е задържана К. и има ли
достатъчно данни за нейно участие в извършване на престъпление: в протокола за претърсване и
изземване са обективирани процесуално следствени действия, извършени в жилищни помещение,
ползвани от М.И.Т. и в резултат а които са описани и иззети само и единствено парични средства. В
тази връзка, и на административния орган, и на СРП са дадени изрични и недвусмислени указания
– да се представят наличните материали по преписката (докладни записки, обяснения, сведения и
пр.), от които би могло да се установи наличието или не данни за съпричастност на жалбоподателя
към противоправна дейност, а оттам – и обоснованост на необходимост от задържане. В конкретния
случай, К. не е посочена, като ползвател на претърсените помещение, нито в тях са били открити
наркотични вещества (в светлината на фактическите основания, изложени в заповедта), поради
което и не би било пресилено, ако действията по задържането й се окачествят, като фрапантно
необоснован административен произвол.
На следващо място, според настоящия съдебен състав, констатира се и несъобразяване с
целта на закона – отменително основание по чл. 146, т. 5 АПК. Със задържането е нарушен
принципът на съразмерност, приложим в административното производство - чл. 6 АПК.
Задържането за срок от 24 часа по реда на чл. 72 ЗМВР е принудителна административна мярка,
която, в зависимост от случая, би могла да има превантивен или преустановителен характер.
Задържането по чл. 72, ал. 1 ЗМВР съставлява ограничаване на правото на свобода и съгласно
ЕКЗПЧОС, по изключение е приложимо, с цел - да осигури явяването на лицето пред предвидената
в закона институция, при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато
обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или
укриване след извършване на престъпление. В конкретния случай, приложената мярка не се
оправдава от никоя от тези цели. Самоличността на лицето е била установена, не се установява със
задържането на жалбоподателя да е предотвратено или преустановено извършването на каквото и
да било престъпление. Не е имало и данни за опасност от укриване на жалбоподателя, в който
3
смисъл и ограничаване на свободата му на придвижване е било отвъд границите на обосновката.
От събраните по делото доказателства не се установяват нито лоши характеристични
данни, относно личността на жалбоподателя (липсва справка за криминални регистрации), нито
негова съпричастност към посоченото престъпление по чл. 354а НК НК. В този смисъл, със
задържането правата и законните интереси на жалбоподателя са засегнати в по-голяма степен от
необходимото от гледна точка на целта, за която се издава административният акт.
По изложените съображения оспорената заповед следва да бъде отменена като
незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, съдът следва да присъди в
полза на оспорващата страна своевременно поисканите и доказани разноски. В конкретния случай,
по делото има доказателства за направени разноски в общ размер на 810,00 лева, от които 800 лева
за адвокатско възнаграждение (договор на л. 37 от делото), както и 10,00 лева за разноски за
образуване на делото (приложена вносна бележка по преписката). Едновременно с това, обаче, в
светлината на възражението за прекомерност (чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК вр. чл. 63д, ал. 1
ЗАНН), съдът, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото (а и доколкото
повереникът не е съобразил изискването за подаване на жалбата чрез адм. орган, наложило
ангажиране на допълнителен административен ресурс; дори не се е явил в съдебно заседание;
писменото становище не съдържа съображения по същество, а само претенция за разноски а самата
жалба е типова – съдържаща само принципни постановки, без конкретика на казуса), намира, че
посоченият в договора размер се явява необоснован, „с оглед на целта“, по смисъла на чл. 101, § 1
ДФЕС вр. чл. 4, § 3 ДЕС (вж. и решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22), в който смисъл
и справедливо възнаграждение се явява това от 200 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед № 225зз-733/11.05.2025 г., съставена от полицейски инспектор при 01
РУ-СДВР, с която на С. К. К. била наложена принудителна административна мярка – „задържане за
срок до 24 часа“, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР
ОСЪЖДА СДВР да заплати на С. К. К., ЕГН ********** сумата от 210 лева – деловодни
разноски.
ДА СЕ ВРЪЧИ копие от решението на страните, на основание чл. 138 АПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4