Решение по адм. дело №1435/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалба на Н. Ю., Украински гражданин, родена на [дата]., подадена чрез пълномощника адвокат Д. О., АК – Бургас, със съдебен адрес – [населено място], [улица], ет.1, ап.1, против заповед № ЗСПД/Д-А/8176 от 23.07.2025 г., издадена от началник отдел „Социална закрила“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], упълномощена със Заповед № 0201-РД01-0271/19.07.2024 г. на директора на ДСП [населено място], с която на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД й е отказано отпускането на еднократна помощ за ученици, записани в осми клас по чл. 10б от ЗСПД, за детето М. Р..

Жалбоподателката оспорва заповедта като незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Поддържа, че чужденците имат право на социално подпомагане съгласно чл. 39, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), а нормата на която се позовава органа - чл. 3, т. 5 от ЗСПД, противоречи на международни договори, които Република България е ратифицирала. Моли за отмяна на атакуваната заповед. Претендира разноски на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. В с.з. чрез процесуален представител поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът – началник отдел „Социална закрила“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], представя административната преписка. В с.з. не се явява и не се представлява. Депозира писмено становище, в което оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й.

Административен съд - Бургас, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

От приетата по делото административна преписка се установява, че жалбоподателката Н. Ю. е гражданка на Украйна със статут на чужденец с предоставена временна закрила към настоящия момент. Не се спори, че със същия статут е и детето М. Р., роден на [дата].

Временната закрила на лица, напуснали Украйна е предоставена с Решение № 144 от 10.03.2022 г. на Министерски съвет за предоставяне на временна закрила на разселени лица от Украйна и за изменение на Националния план за действие при временна закрила в Република България. На основание т. 2 от това решение временната закрила се предоставя от 24 февруари 2022 г. за срок една година – до 24.02.2023 г. С последващи решения на МС е удължавано действието на временната закрила на украинските граждани, като с последното Решение № 79 от 20.02.2025 г. на Министерския съвет на Република България за изменение на Решение № 144 на МС от 10 март 2022 г. за предоставяне на временна закрила на разселени лица от Украйна, срокът на действие на временната закрила в Република България е удължен до 04.03.2026 г.

С посоченото Решение № 144 от 10.03.2022 г. на МС за предоставяне на временна закрила на разселени лица от Украйна се предоставя временна закрила на разселените лица от Украйна в съответствие с Решение за изпълнение на Съвета на Европейския съюз (ЕС) 2022/382 от 4 март 2022 г. за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на член 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила.

Съгласно представената регистрационна карта на чужденец, жалбоподателката Н. Ю. е гражданка на Украйна, с предоставена временна закрила. Тя е майка на непълнолетното дете М. Р.. Съгласно представената по делото служебна бележка през учебната година 2025/2026 г. детето е записано като ученик в осми клас в ПГ по компютърно моделиране и иновации – [населено място].

На 17.07.2025 г. жалбоподателката подала заявление - декларация вх. № 3СПД/Д-А/8176 за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в осми клас по чл. 10б, ал.1 от ЗСПД, за детето М. Р.. В хода на административното производство е извършен предварителен контрол за законосъобразност, преди взимане на решение за предоставяне на социална подкрепа, за което е изготвен нарочен лист.

Със заповед № ЗСПД/Д-А/8176 от 23.07.2025 г., на началник отдел „СЗ“ при ДСП - Бургас, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 4, ал. 1 от ППЗСПД, във връзка с чл. 10б, ал. 5 и ал. 6 от ЗСПД на Н. Ю. е отказано отпускането на еднократна помощ за детето М. Р.. В мотивите на заповедта е посочено, че семейството не отговаря на условията на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, във връзка с чл. 10б от ЗСПД.

Заповедта е връчена на жалбоподателката на 30.07.2025 г. и е обжалвана с жалба вх. № 8889/31.07.2025 г. по описа на Административен съд – Бургас.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и в рамките на съдебната проверка на основание чл. 168, във вр. чл. 146 от АПК Административен съд Бургас, в настоящия си състав намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган, в предвидената от законодателя писмена форма, съдържа мотиви с оглед изложените в нея фактически и правни основания. В хода на административното производство по издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нейната незаконосъобразност.

Заповедта, обаче е материално незаконосъобразна по следните съображения:

Отказът за отпускане на помощта по чл. 10б от ЗСПД е мотивиран с разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, според която право на семейни помощи за деца имат бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

В случая между Република България и Украйна е сключен Договор за социално осигуряване, ратифициран със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 28.11.2001 г. - ДВ, бр. 107 от 2001 г., в сила от 01.04.2003 г.

По силата на решение № 144/10.03.2022 г. на Министерски съвет (МС) е предоставена временна закрила на разселените лица от Украйна в съответствие с Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета на Европейския съюз от 04 март 2022 г. за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на член 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила. Временната закрила се предоставя от 24.02.2022 г. за срок от една година. След няколко удължавания, срокът на закрила е удължен до 04.03.2026 г. Доколкото, обаче, социалните помощи не са част от системата на социалното осигуряване, цитираният по-горе договор между Република България и Украйна се явява неприложим за конкретните правоотношения.

Спорният по делото въпрос е за правото на лицата на които е предоставена временна закрила да се ползват от системата на социалните помощи на държавата в която пребивават, в частност от отпусканите по ЗСПД помощи. По отношение на чужденците разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД предвижда само, че семейни помощи се предоставят на постоянно пребиваващите и отглеждащи децата си в страната чужди граждани, ако е предвидено в друг закон или международен договор. ЗСПД не съдържа изрична уредба дали и при какви условия могат да се предоставят семейни помощи за пребиваващите в страната деца на чужди граждани на които е предоставена временна закрила. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) чужденец е всяко лице, което не е български гражданин. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ предвижда, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане.

От данните по делото се констатира, че жалбоподателката като гражданин на Украйна, е чужденец с предоставена временна закрила, следователно има право на социално подпомагане. Както се посочи, разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД не съдържа нарочна уредба по отношение възможността за получаване на семейни помощи за деца от чужденци с предоставена временна закрила, но предвижда такава възможност за чужденци, ако това е уредно в международен договор или в друг закон. В случая е налице втората хипотеза, а именно друг закон - ЗУБ, въз основа на който - в чл. 39, ал. 1, т. 4, следва да се приеме, че чужденците с временна закрила имат право на семейни помощи за деца.

На следващо място, цитираната норма на чл. 3, т. 5 от ЗСПД не е съобразена с Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, и Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила.

В т. 45 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕС е прието, че с цел да се избегнат социални трудности е уместно на лицата, на които е предоставена международна закрила, да се осигури адекватна социална помощ и средства за издръжка, без дискриминация в контекста на социалното подпомагане. По отношение на социалното подпомагане, условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, какъвто е и настоящият случай, следва да се определят от националното право. Възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице, помощи в случай на заболяване или бременност и семейни помощи за деца, доколкото такива обезщетения се предоставят на гражданите съгласно националното право. Нормата на чл. 29, § 1 от Директива 2011/95/ЕС, предвижда, че по отношение на социалното подпомагане условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставена международна закрила, се определят съобразно националното право. Съгласно § 2 на разпоредбата, възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице. В този смисъл семейните помощи за деца следва да се разглеждат именно като средство за осигуряване на гарантиран минимален доход и като едно от основните обезщетения, които не подлежат на ограничаване.

От анализа на приложимата нормативна уредба следва извод, че децата, ползващи се от временна закрила, със статут на бежанец или хуманитарен статут, с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, на които е предоставено убежище, не могат да се поставят в по-неблагоприятно положение от останалите деца (граждани на Република България или за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна). Семейните помощи са сред основните помощи, гарантиращи правото им на жизнен стандарт в съответствие с техните висши интереси, поради което семействата им и/или лицата, полагащи грижи за тях, не могат да бъдат изключени от кръга на правоимащите по чл. 3 от ЗСПД.

С оглед изложеното дотук отказът за отпускане на помощта по чл. 10б от ЗСПД се явява незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона.

Оспорената заповед следва да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените по-горе указания по прилагане на закона, в определен срок, съгласно правилото на чл. 174 от АПК.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК искането на адвокат О. за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателно. Същото се претендира в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), при оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено лице. Предмет на делото е отказ за отпускане на еднократна помощ за деца по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПД, размерът на която помощ е 300 лева, като тази сума се явява и материалния интерес по делото. Ето защо и на основание чл. 38, ал. 2, вр ал. 1, т. 2 от ЗА, вр. чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), в полза на адвокат Д. О. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, за осъщественото процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.

На основание чл. 10, ал. 6 от ЗСПД настоящото решение е окончателно.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд Бургас, ХХІV-ти състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед № ЗСПД/Д-А/8176 от 23.07.2025 г. на началник отдел „Социална закрила“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място].

ВРЪЩА преписката на началник отдел „Социална закрила“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Бургас за ново произнасяне в съответствие с дадените указания за тълкуване и прилагане на закона, като ОПРЕДЕЛЯ 7-дневен срок за произнасяне.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане - София да заплати на адвокат Д. Г. О. от Адвокатска колегия Бургас с личен № **********, сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.