№ 1240
гр. Варна, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:А. Шкодров
при участието на секретаря Иванка Й. Друмева
като разгледа докладваното от А. Шкодров Административно наказателно
дело № 20253110203681 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба на Ц. Ж. И. срещу НП, издадено от началник
на група в ОДМВР Варна, сектор СПС- Варна, с което му е наложено административно
наказание ГЛОБА.
В жалбата си въззивникът моли да бъде отменено наказателното постановление като
оспорва фактическата обстановка.
В допълнителна молба сочи, че не е допускал синът си да управлява превозното
средство, като излага фактическа обстановка. Моли за отмяна на наказателното
постановление.
В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява.
Представител на органа, издал НП не се явява. В молба изразява становище за
неоснователност на жалбата и претендира разноски.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка :
На 18.05.2025г. служители на ОДМВР – Варна, сред които св. А., по сигнал,
посетили местност „Ракитника“ в гр. Варна, където установили две лица с мотоциклети и
екипировка, които били спрени от граждани. Едно от лицата било Й. Ц. И., който бил
непълнолетен.
Й. Ц. И. се легитимирал като собственик на мотоциклет „Газ газ 350F“, който бил
без поставени регистрационни номера, като представяли договор за покупко- продажба.
Полицейските служители установили, че въззивникът И. е баща на момчето, което
управлявало мотоциклета.
Въззивникът И. обяснил, че не е давал мотоциклета , а е спял по това време, като
синът му го е взел без негово знание и позволение.
Св. А. съставил акт за установяване на административно административно
нарушение в съдържанието на който били описани обстоятелства, че въззивникът И. като
родител и настойник е допуснал управлението на мотоциклета от непълнолетният и
1
неправоспособен Й. Ц. И.. Посочена била правна квалификация на нарушението по чл.177
ал.1 т.3 б.“а“ от ЗДП.
От въззивника И. и непълнолетният Й. И. били снети писмени сведения.
Срещу съставеният АУАН не били наведени възражения.
На 09.06.2025г. било издадено наказателно постановление, като видно от
съдържанието на същото административно наказващия орган е възприел описаната в АУАН
фактическа обстановка и посочената правна квалификация. На въззивника било наложено
административно наказание глоба.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства:
показанията на св. А.; писмени сведения; АУАН; справка за нарушител и други.
За да се произнесе по жалбата, съдът, преди всичко констатира основателността на
наведеното възражение по отношение на вменените във вина на въззивника факти и
санкционирането им.
С АУАН спрямо въззивникът е било възведено обвинение, че като родител и
настойник настойник е допуснал управлението на мотоциклета от непълнолетният и
неправоспособен Й. Ц. И..
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН за административни нарушения,
извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под
пълно запрещение отговарят, съответно, родителите, попечителите или настойниците, които
съзнателно са допуснали извършването им. В случая, както в АУАН, така и в обжалваното
НП е описано, че жалбоподателят е допуснал съзнателно извършването на описаното
нарушение, за което е санкциониран. В тази връзка следва да бъде посочено, че
Постановление № 10 на пленума на ВС от 28.09.1973 г. разглежда въпроса за тълкуването и
прилагането на разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН и се произнася в насока, че при
решаване на въпроса за субективната страна на деянията при отговорността на родителите,
попечителите и настойниците за извършени от малолетните, непълнолетните на възраст до
16 години и поставените под пълно запрещение административни нарушения, разпоредбата
следва да се тълкува в насока, че понятието "съзнателно" допускане на извършване на
административно нарушение от тях има предвид умишлената форма на вина у родителите,
попечителите и настойниците, която включва както прекия, така и евентуалния умисъл, но
не и непредпазливостта.
В настоящият казус, от показанията на св. А., както и от снетите писмени сведения,
се установява по безспорен начин, че жалбоподателят не е бил на мястото на управление на
мотоциклета, а установен впоследствие, заявил, че е спял и синът му е взел мотоциклета без
негово знание и позволение. Не се установява от събраните по делото гласни и писмени
доказателства жалбоподателят да е предоставял управлението на автомобила на
непълнолетния си син, за да се обоснове извод, че същият умишлено /по смисъла на чл. 11,
ал. 2 НК/ е допуснал непълнолетният и син да управлява МПС по времето и на мястото,
посочени по – горе.
Съдът намира, че по делото липсват доказателства, от които да бъде направен
обоснован извод, че жалбоподателят "съзнателно е допуснал" извършването на
нарушението, вменено му във вина. Тежестта за доказване на всички елементи (обективни и
субективни) на твърдяното нарушение, вкл. и представянето на доказателства, които
убедително да установяват знанието на родителя относно това, че на 18.05.2025 г., около
15.30 часа синът му управлявал мотоциклета, без да притежава правоспособност и като
непълнолетен, лежи върху административнонаказващият орган. От събраните по делото
доказателства, писмени и гласни такива няма каквито и да било данни, които по какъвто и да
2
било начин да установяват наличието на умисъл в действията на жалбоподателят И., който
"съзнателно" да е допуснал извършването на нарушението от сина си Й. И.. За наличието на
умисъл в действията на едно лице - в случая за "съзнателно допускане" по чл. 26, ал. 3 от
ЗАНН, следва да са налице данни в обективната действителност, установени с
доказателства, от които да бъде направен извод, че лицето е знаело за действията на
извършителя и по никакъв начин не е предотвратило извършването на нарушението, а
такива "уличаващи" бащата доказателства наказващият орган не е представил, което прави
недоказана най-важната в случая - субективната страна, на процесното твърдяно нарушение
и това води до извод за недоказаност на вмененото нарушение и основание за отмяна на НП.
Тези факти е следвало да бъдат установени от АНО, спазвайки принципа на чл. 54 от
ЗАНН и след запознаване с материалите по преписката е следвало да установи, че
нарушението не може да се вмени във вина на жалбоподателят И. и с мотивирана резолюция
да прекрати административнонаказателното производство, но АНО е издал в нарушение на
този принцип незаконосъобразно НП.
По изложените съображения, съдът приема, че издаденото НП е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено изцяло.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 25-0442-000754/09.06.2025г. на Началник сектор в ОДМВР Варна,
РУ 04 Варна, с което на Ц. Ж. И. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер
на 100 лева на осн. чл.177 ал.1 т.3 б.“а“ от ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3