№ 9703
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110146253 по
описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Т. Е. П. е предявилa срещу Р. М. Я. кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 127, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗД от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждането на ответника да
заплати сумата от 1758,45 лв., представляваща половината от погасена от ищцата, в
качеството на солидарен длъжник, сума по договор за кредит Експресо № .. от 13.11.2007
г., сключен със „С Ж Е“ АД за периода 28.02.2017 г. до 30.11.2017 г., ведно със законна лихва
за периода от 02.02.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и обезщетение
за забава в размер на 98,37 лв. за периода от 28.02.2017 г. до 01.02.2018 г.
Ищцата твърди, че на 13.11.2007г. в качеството си на кредитополучател и съпругът й
Р. М. Я., в качеството си на съдлъжник, сключили със „С Ж Е“ АД договор за кредит
експресо № ... Съгласно чл.3.1 от договора чистата стойност на кредита (подлежаща на
получаване на главница) възлиза на 28 924 лева. Сумата била усвоена по сметката на
кредитополучателя и била използвана за задоволяване на нужди на семейството. Сочи, че
първоначално по договора бил уговорен размер на погасителните вноски от 362 лева
месечно за период от 120 месеца или общо съпрузите следвало да върнат на банката 43 440
лева. За това задължение съпрузите поели солидарна отговорност съобразно разпоредбата
на чл. 25, ал. 2 СК (обн. ДВ, бр. 41, от 28 май (1985г., отм. ДВ, бр. 47 от 2009г.). Посочва, че
на 14.06.2010г. бракът между нея и Р. М. Я. е бил прекратен по реда на чл. 50 СК с влязло в
сила съдебно решение на 91-ви състав на СРС, постановено по гр.д. № 6721/2010 г. Твърди,
че доколкото бракът е прекратен, не е налице съвместен принос за задоволяване на нуждите
на семейството, а имуществените отношения между съпрузите вече не са рег.тирани от
режима на съпружеска имуществена общност. Сочи, че с решение по гр. д. № 13526/2017 г.
на 155-ти състав при СРС, ответникът е бил осъден да заплати на ищцата на основание чл.
127, ал. 2 от ЗЗД, сумата от 14 195,90 лв. /четиринадесет хиляди сто деветдесет и пет лева и
деветдесет стотинки/, представляваща половината от погасена от ищцата, в качеството й на
солидарен длъжник, сума по договор за кредит Е. № .. от 13.11.2007 г., сключен със „С Ж Е“
АД, платена за периода от 30.06.2010 г. до 31.12.2016 г. Твърди, че за периода 28.02.2017 г. до
30.11.2017 г. е платила още 10 вноски по процесния кредит, всяка от които за сумата от
351,69 лева или общо 3516,90 лева. Вноските били направени на дати, както следва:
1
28.02.2017 г., 30.03.2017 г., 02.05.2017 г., 30.05.2017 г., 30.06.2017 г., 31.07.2017 г., 30.08.2017
г., 02.10.2017 г., 30.10.2017 г., 30.11.2017 г. Твърди, че всяка една от вноските ½ се дължи от
ответника или общо 1758,45 лева. Претендира и мораторна лихва върху всяка платена
вноска считано от деня на забавата за всяка вноска до 01.08.2018 г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди, че решението по гр. д. №
13526/2017 г. на 155-ти състав при СРС е обжалвано, като във връзка с подадената жалба е
било образувано възз.гр.д. № 1253/2024 г. Счита, че искът е неоснователен, доколкото
кредитополучател е единствено ищцата, като същият бил изцяло усвоен от нея, а целта на
кредита била потребителски нужди. Посочва, че сумата е била използвана изцяло за лични
нужди на ищцата. Твърди, че кредитът е използван от ищцата за ремонт на собственото й
жилище, придобито въз основа на дарение от родителите й. Твърди, че между страните е
била налице уговорка, че той няма да дължи вноски по кредита, която уговорка намерила
отражение в Споразумението по чл. 51 от СК, с което е бил прекратен бракът. Прави
възражение за погасяване на задължението по давност. Моли за отхвърлянето на предявения
иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да
докаже, че с ответника като солидарни длъжници са сключили процесния договор за
ипотечен кредит и са поели солидарно задължение да възстановят на банката-кредитор
предоставения кредит; че ищцата е заплатила по посочения договор за банков кредит със
свои лични средства месечните вноски за периода 28.02.2017 г. – 30.11.2017 г., равняващи се
на общо 3516, 90 лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да установи
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
В тежест на ответника е да установи направените с отговора на исковата молба
възражения, че кредитът е бил използван изцяло за лични нужди на ищцата.
От фактическа страна
Между страните не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че
ищцата и ответникът са били в граждански брак от 1996 г. до прекратяването му със съдебно
решение, влязло в сила на 14.06.2010 г. По време на брака ищцата в качеството на
кредитополучател и ответникът в качеството на съдлъжник са сключили процесния договор
за кредит експресо с номер ../13.11.2007 г. със „С Ж Е“ АД. Размерът на главницата по
договора за кредит е 29 200 лв., с чиста стойност 28 924 лв. и срок на погасяване 120 месеца
с месечни анюитетни вноски от по 362 лв. В договора е посочено, че целта на кредита е „за
потребителски нужди, като съгласно чл. 1, ал. 1 банката предоставя на кредитополучателя
потребителски кредит за задоволяване на негови лични и на семейството му нужди. В чл. 17
от договора е посочено, че съдлъжникът се задължава да отговаря солидарно с
кредитополучателя за задълженията по договора. По делото е приета история на сметка от
банковата сметка на ищцата, посочена в договора за кредит като разплащателната сметка, по
която се усвоява и изплаща кредитът, от която се установява, че тя е извършила погасявания
по кредита през процесния период, както следва: на 28.02.2017 г. в размер на 351, 69 лв.; на
30.03.2017 г. в размер на 351, 69 лв.; на 02.05.2017 г. в размер на 351, 69 лв.; на 30.05.2017 г.
в размер на 351, 69 лв.; на 30.06.2017 г. в размер на 351, 69 лв.; на 31.07.2017 г. в размер на
351, 69 лв.; на 30.08.2017 г. в размер на 351, 69 лв.; на 02.10.2017 г. в размер на 351, 69 лв.;
на 30.10.2017 г. в размер на 351, 69 лв. и на 30.11.2017 г. в размер на 351, 69 лв. или общо 10
вноски в общ размер от 3 516, 90 лв.
По делото е приет нотариален акт от 25.11.1997 г., с който Е Н П и В Н П. са дарили
на дъщеря си ищцата Т. П. апартамент номер 9, находящ се в гр. София, ул. „Г...“ ..., вх. Б, ет.
3. Видно от приложеното по делото съдебно решение, с което е бил прекратен бракът между
2
страните, това е било семейното им жилище.
По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което след
преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и
компетентно изготвено. В него е посочено, че за периода от 01.01.2007 г. – 31.12.2008 г. не
може да бъде предоставена информация от „Б...“ АД за движението по процесната банкова
сметка, по която е обслужван кредитът, поради което вещото лице не може да даде отговор
на задачата как е била изразходена усвоената сума по отпуснатия през 2007 г. кредит. Този
отговор съвпада и с приложения на л. 173 по делото отговор от „Б...“ АД, съгласно който
банката не разполага с възможност за извършване на справка за движение и операции по
кредити и банкови сметки за периода преди 01.01.2009 г. Вещото лице е установило, че
началното салдо по сметката към 01.01.2009 г. е било в размер на 3780, 83 лв. наличност,
като по тази сметка регулярно, всеки месец, са постъпвали суми за заплата на ищцата и
всеки месец са били заплащани дължимите месечни вноски по процесния договор за кредит
в размер на по 351, 69 лв. за процесния период.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля П. М. Я., брат на
ответника. Той заяви пред съда, че ищцата и ответникът са сключили граждански брак през
1996 г., като от 2007 г. са във фактическа раздяла. До 2007 г. двамата са живеели в жилище,
което е било на родителите на ищцата, а впоследствие те са го дарили на ищцата. Съгласно
неговите показания ищцата и ответникът са изтеглили заем през 2004 г. при прехвърлянето
на апартамента, а след това през 2009 г. са изтеглили втори заем за рефинансиране на
първия. При тегленето на втория заем уговорката между ищцата и ответника била
ответникът да бъде съдлъжник, тъй като работел на трудов договор, като с една част от
парите да рефинансират предходния заем, а остатъкът да вложат в жилището, за да се
оформи помещение за сина им. Свидетелят посетил имота след извършения ремонт, имало
оформено вътрешно помещение без прозорец, с изкуствено осветление за сина им, като
спалня. Бил усвоен и балкон, който използвали като кухня, с място за готвене, там била
сменена бялата и черната техника, бил монтиран абсорбатор, сменена дограмата и входната
врата. Всичко това се случило преди страните да се разведат. Голяма част от ремонтните
дейности били извършени от ответника, за да се намалят разходите.
От правна страна
При съвкупна преценка на събраните писмени и гласни доказателства съдът приема,
че процесният кредит е бил изтеглен по време на брака на страните с цел задоволяване на
семейни нужди. Ирелевантно е обстоятелството дали в някакъв период преди
прекратяването на брака страните са били във фактическа раздяла, а единствено за какво са
били разходвани отпуснатите парични средства. Установи се от показанията на водения от
ответника свидетел, че част от средствата са били използвани за извършване на ремонт на
жилището, което е било семейно, без значение чия собственост е било, включително за
обособяване на помещение за общото на страните дете, родено по време на брака. По делото
не са събрани писмени доказателства, от които да се установява, че действително има
предходен договор за кредит преди процесния, като той е бил погасен с част от средствата
по процесния кредит. Данни за това се съдържат единствено в показанията на свидетеля Я.,
но дори това обстоятелство да се приеме за установено, то и този предходен кредит е бил
изтеглен по време на брака за семейни нужди, поради което и частта от средствата по
процесния кредит, която евентуално е била използвана за погасяването му, също би била
използвана с цел семейни нужди, поради което това не би променило крайния извод на съда
за това, че средствата по процесния кредит са били използвани за задоволяване на семейни
нужди. Възражението на ответника, че средствата са били използвани за лични нужди на
ищцата, остана напълно недоказано. То се опроверга и от показанията на водения от самия
ответник свидетел, от които се установи за какво са били използвани средствата – а именно
за ремонт на семейното жилище и обособяване на стая за общото дете, родено през време на
брака.
Установената в чл. 127, ал. 1 ЗЗД презумпция за равна задълженост във вътрешните
отношения между солидарните длъжници е оборима. В отношенията им с кредитора всеки
3
от тях дължи всичко и може да се освободи от отговорност само ако общото задължение е
изпълнено изцяло, докато във вътрешните им отношения само се предполага, че те дължат
по равно. Същото важи и за съпрузите съгласно чл. 32, ал. 2, респ. чл. 36, ал. 2 СК /респ. чл.
25, ал. 2 СК (отм.)/, когато единият от тях поеме задължение за задоволяване на нуждите на
семейството. В двата случая на поемане на солидарно задължение общото е, че се
предполага, че длъжниците са се облагодетелствали в равна степен, т.е. в тежест на този,
който твърди, че отговаря за по-малка част от задължението, е да докаже, че е получил по-
малка част или че някаква част е облагодетелствала в по-голяма степен другия.
Когато солидарните длъжници са съпрузи, дори само един от тях да е получил заема,
той трябва да заяви за какво е разходвана сумата. В тежест на оспорващия съпруг е да
докаже, че твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е семейна.
Ако оспорващият съпруг не докаже обстоятелството, че удовлетворената нужда не е
семейна, следва да се приеме, че сумата е разходвана и то за семейни нужди. Под "нужди на
семейството" се разбират общите потребности на членовете на семейството, които според
практиката главно са за снабдяване с храна, стоки, продукти, материали, заплащането на
необходимите за съвместния живот разходи /включително за оправданите лични нужди на
членовете на семейството/, задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна
солидарност, благополучие и взаимопомощ. Счита се, че всичко закупено от съпрузите по
време на брака /включително и закупуването на недвижими имоти/ с посочената цел е за
нуждите на семейството.
Когато един от солидарните длъжници - бивш съпруг, удовлетвори кредитора след
прекратяване на брака, той придобива регресно право срещу другия съпруг /дори и
последният да не е страна по договора, като солидарността произтича от закона/, за да
възстанови нарушеното имуществено равновесие. След прекратяване на брака с развод
имуществената общност също е прекратена, налице е разделност на задълженията и
изпълненото от единия общо задължение след прекратяване на брака между бившите
съпрузи също е в режим на разделност. По време на съществуването на брачното
правоотношение разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата
съпрузи и не се поставя въпросът кой от съпрузите е страна по сделката, която е породила
задължението, поето за такива нужди, нито кой от съпрузите е предоставил средства за
неговото изпълнение. Този извод следва от разпоредбата на чл. 17 СК, която изисква
съпрузите с общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да
осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието,
образованието и издръжката на децата.
Ето защо, съдът приема, че погасяването на заем по време на брака, независимо от
това, кой от съпрузите го е предприел, е извършено с общи средства на семейството и в
изпълнение на задължението за общо участие, поради което и платилият съпруг не може да
иска половината от платеното от другия съпруг. Спецификата на семейните отношения,
регулирани от СК, изключва приложението на чл. 127, ал. 1 ЗЗД, докато съпрузите са в брак.
Платеното тогава за погасяване на поети задължения за задоволяване на нуждите на
семейството им, независимо от титулярството по платежните документи, е с общи средства
и в изпълнение на задължението по чл. 17 СК, респективно в чл. 18 СК (отм.), според който
всеки от съпрузите е длъжен да осигурява благополучието на семейството съобразно своите
възможности, имущество и доходи. Затова съпругът, платил през време на брака поетия за
нуждите на семейството дълг с презумптивно семейни средства, не може да иска половината
им от другия съпруг.
В разглеждания случай ищцата претендира припадащата се на ответника част от
платени единствено от нея задължения, поети за семейни нужди, за период след датата на
прекратяване на брака помежду им, като по делото не се твърди и не се установява
ответникът да е извършвал плащания по кредита през процесния период. Напротив, от
приетите писмени доказателства и от заключението на вещото лице се установява, че през
процесния период единствено ищцата е заплащала дължимите вноски по кредита в общ
размер от 3516, 90 лв. Ето защо той дължи на ищцата сума в размер на 1758, 45 лв.,
4
представляваща половината от платената от ищцата сума по кредита след прекратяването на
брака, поради което предявеният иск за главница следва да бъде уважен изцяло.
Възражението на ответника за изтекла погасителна давност се явява неоснователно,
тъй като вземанията са предявени с молба по гр.д. 13526/2017 г., подадена на 02.02.2018 г., а
периодът за който се претендират сумите е 28.02.2017 г. – 30.11.2017 г.
Искът за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата в размер на 98, 37 лв. за периода 28.02.2017 г. – 01.02.2018 г. следва да бъде
отхвърлен, тъй като по делото не са събрани доказателства, от които да се установява, че
ищцата е отправила покана до ответника да заплати тази сума преди образуване на
съдебното производство, следователно той не е била поставена в забава. Падежите на
месечните вноски по процесния договор за кредит не поставят в забава ответника по
отношение на регресното му задължение спрямо ищцата по чл. 127, ал. 1 ЗЗД, а за да
изпадне той в забава е необходима покана, каквато липсва.
По разноските
При този изход на спора всяка от страните има право на разноски. Ищцата е
направила възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение с молба от 25.03.2025 г. (л. 349 по делото) в случай че то надвишава
претендираното и заплатено от нея адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Възражението е основателно. Ответникът претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лв. с вкл. ДДС, което надвишава посочения в чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба 1 от 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размер. Предвид
извършените от страните процесуални действия, правната и фактическа сложност на делото,
както и размера на предявените претенции, съдът намира, че справедливият размер на
адвокатското възнаграждение в полза на всяка от тях е именно 500 лв., като следва да се
посочи и че по делото липсват доказателства за това по отношение на адв. Мишева да се
начислява ДДС върху адвокатското възнаграждение, каквито доказателства е следвало да
бъдат представени до приключване на устните състезания.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъдат присъдени
разноски в размер на общо 540, 12 лв., съразмерно с уважената част от исковете, от общо
направените 543, 85 лв. (от които 473, 51 лв. адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от исковете, и 70, 34 лв. платена държавна такса по уважения иск). В полза
на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени разноски в размер на
42, 38 лв. от общо направените 800 лв. (от които 300 лв. депозит за експертиза и 500 лв.
адвокатско възнаграждение), съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. М. Я., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Н...“ 25, П..
„М....“, ет. 6, оф. .., да заплати на Т. Е. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „М..“, бл..,
вх. 1, ет. 8, ап..., на основание чл. 127, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗД сумата от 1758,45 лв.,
представляваща половината от погасена от ищцата, в качеството на солидарен длъжник,
сума по договор за кредит Експресо № .. от 13.11.2007 г., сключен със „С Ж Е“ АД за
периода 28.02.2017 г. до 30.11.2017 г., ведно със законна лихва за периода от 02.02.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за
осъждането на ответника да заплати обезщетение за забава в размер на 98,37 лв. за периода
от 28.02.2017 г. до 01.02.2018 г.
ОСЪЖДА Р. М. Я., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Н...“ 25, П..
„М....“, ет. 6, оф. .., да заплати на Т. Е. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „М..“, бл..,
вх. 1, ет. 8, ап..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 543, 85 лв., представляваща
разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете.
5
ОСЪЖДА Т. Е. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „М..“, бл.., вх. 1, ет. 8,
ап..., да заплати на Р. М. Я., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Н...“ 25, П..
„М....“, ет. 6, оф. .., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 42, 38 лв., представляваща
разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6