Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София,
24.04.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на двадесет
и втори февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен
Димитров
при
секретаря Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия Димитров
гражданско дело № 5772 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Производството по делото е образувано
по предявен иск от Д.С.Д., ЕГН ********** срещу „У.Б.“ АД, ЕИК ******** с
правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумите от: 50 581,02
евро – представляваща недължимо платена сума поради неправилно изчисляване на
лихвата по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 536/11.07.2008
г. за периода от подписване на договора за кредит - 11.07.2008 г. до 16.09.2014
г., както и сумата от 464,61 евро – недължимо платени такси за управление на
кредита за периода от 11.07.2008г. до 16.09.2014г., ведно със законна лихва върху
тези суми от датата на исковата молба до окончателното им изплащане.
В исковата молба ищецът твърди,
че на 11.07.2008 г. сключил с ответника „У.Б.“ АД Договор за банков ипотечен
кредит на физическо лице № 536/11.07.2008 г., по силата на който Банката му е
предоставила кредит в размер на 290 000 евро с краен срок на погасяване -
20.07.2026 г. На 19.08.2008 г. между страните бил сключен Анекс № 1, с който
било уговорено, че кредитополучателят не ползва тримесечен гратисен период за
главницата и лихвата по кредита остава в същия размер - 7,14%.
Излага, че с Анекс № 2/07.11.2008
г. и Анекс № 3/24.07.2009 г. към договора за кредит е извършил частични
погасявания на кредита, а на 16.09.2014 г. е погасил изцяло предсрочно кредита.
Сочи че, в т. 4.1. от Договора
било уговорено лихвата по кредита да се изчислява в размер на 1M EURIBOR +
НАДБАВКА от 2,705%, като към датата на подписване на договора 1-месечният
Юрибор е бил 4,435%, а надбавката е била 2,705 % или общо лихвата по кредита е
била - 7,14 %.
Ищецът твърди, обаче, че въпреки
уговорения алгоритъм за изчисляване размерът на лихвата, Банката ежемесечно е надвземала
суми от него въз основа на едностранно увеличение на лихвения процент като
въпреки постоянния спад на 1-месечния юрибор, вноската по кредита не е намалявала,
а точно обратното се е увеличавала. Поддържа, че доколкото размерът на
дължимите такси и комисионни е обвързан от размера на текущия дълг, поради
едностранното увеличение на лихвения процент по кредита е заплатил също така и
такси в по-висок размер от първоначално дължимия. Сочи, че правото на банката
едностранно да увеличава лихвения процент по кредита се основава на нищожни
клаузи от Договора за кредит и от „Общите условия“, при които Банката
предоставя кредити. Счита, че са нищожни клаузите на т. 11.1.3, т. 11.2, т.
11.3 от Договора и т. 9.4, т. 9.5, т. 9.7, т. 10 от Общите условия, тъй като
същите са неравноправни по см. на чл. 143 т. 10 и т. 12 ЗЗП, като в тази връзка
сочи, че същите не са индивидуално договорени, а наред с това не са налице и изключенията
по чл. 144 ал. 2 и ал. 3 ЗЗП. Навежда, че оспорените клаузи противоречат и на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета. Във връзка с изложеното счита, че заплатеното в
резултат на едностранното увеличение на лихвения процент е платено без
основание на ответника и подлежи на връщане, поради което предявява настоящия
иск за заплащане на посочените суми и претендира разноски.
Ответникът „У.Б.“ АД, оспорва
предявените искове. Сочи, че оспорените от ищеца клаузи от Договора са
неотносими към отношенията между страните. Излага, че клаузите на т. 11.1.3. и
11.2 от договора и клаузите на т. 9.4,
т. 9.5, т. 9. 7 и т. 10 от ОУ са неприложими след м. август 2009 г., тъй като
от този момент са влезли в сила нови Общи условия, приети от ищеца и
солидарните длъжници. В тази връзка сочи, че с Анекс № 3 от 24.07.2009 г.
страните са договорили лихва в размер на 7,64 %, като към анекса са били
приложими новите ОУ, влезли в сила от 02.04.2009 г. Съгласно т. 9.1. от новите
ОУ Годишният лихвен процент се определя като сбор от БЛП и надбавка, а съгласно съгласно т. 9.2. БЛП се формира като
сбор от пазарен лихвен индекс и премия. Съгласно т. 9.3.2. се определя за
пазарен лихвен индекс Юрибор, а т. 9.5 предвижда промяна на ГЛП при промяна на БЛП,
като минималният размер на ГЛП не може да бъде по-нисък от този към датата на
договора. В тази връзка излага, че в конкретния случай лихвата по договора е
следвало да се определя като сбор от Юрибор плюс премия плюс надбавка, но не
по-малко от 7.64 %. Оспорва като неоснователна и претенцията за заплащане на
сумата от 464,61 евро - недължимо платени такси за управление на кредита, като твърди,
че техният размер се определя от размера на остатъчната главница, а не на
лихвите, чието връщане се претендира. На следващо място прави възражение за
изтекла погасителна давност на претенцията за периода преди 5 години от
предявяването на иска, като в тази връзка сочи, че периодът, за който се претендират
недължимо платените суми по иска е от 11.07.2008 г. до 16.09.2014 г.
Моли съда да отхвърли предявените
искове и претендира разноски по делото.
В срока за отговор на исковата
молба „У.Б.“ АД е предявил насрещен иск
срещу ищеца по главния иск Д.С.Д. с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 1838,09 евро /с левова равностойност 3594,99 лв./, ведно
със законна лихва върху нея от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане – представляваща платена в по-малко лихва от кредитополучателя спрямо
реално дължимата в резултат от погрешно въведен лихвен процент в програмата за
отчитане на кредита. В тази връзка излага, че съгласно сключения Анекс № 3/24.07.2009
г., както и т. 9.1, т. 9.2, т. 9.3.2 и т. 9.4 от ОУ кредитополучателят е
следвало да заплаща лихва, формирана като сбор от Юрибор, премия и надбавка, но
не по-малко от 7,64%. Поради грешка в определянето на минималния лихвен процент,
обаче за периода от 20.12.2012г. до 16.09.2014 г. същият е заплатил сумата от
1838,09 евро по-малко от реално дължимата, поради което претендира посочената
сума.
Ответникът по насрещния иск – Д.Д.
оспорва насрещния иск като неоснователен и моли съда да го отхвърли.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От събраните по делото
доказателства се установи, че на 11.07.2008 г. между страните по делото е
сключен Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 536/11.07.2008 г.,
по силата на който „У.Б.“ АД е предоставила на кредитополучателя Д.С.Д. и
солидарните длъжници – Р.К.Д.и „И.“ ЕООД ипотечен кредит в размер на
290 000 евро с краен срок на погасяване до 20.07.2026 г., обезпечен с
учредяването на законна ипотека с Акт № 181, том ІІ, рег. № 4410/2008 г. на
нотариусП.Т., рег. № 056 НК.
Съгласно т. 4 от договора за
отпуснатия кредит на Банката се дължи възнаградителна лихва - Годишен лихвен
процент (ГЛП) за съответния период на олихвяване, който се определя от два
компонента: Базов лихвен индекс /БЛИ/ по раздел III от ОУ, който е 1 месечен EURIBOR/ Юрибор/
и Надбавка.
Съгласно т. 4.1. от Договора е
уговорено, че ГЛП върху редовна главница за кредитите, изплащани чрез анюитетни
вноски се формира от БЛИ и надбавка към него за редовен дълг. В 4.1.а е
уговорено, че ГЛП главница ще е сбор от 1 М EURIBOR
+ НАДБАВКА в
размер на 2,705%, като към датата на подписване на договора 1-месечният Юрибор
е бил в размер на 4,435% или общо уговорената лихва по кредита е била 7,14 %.
В т. 11.1 е предвидено, че за
ползвания кредит кредитополучателят заплаща лихви в съответствие с Раздел ІІІ
от ОУ в размерите по т. 4 от договора. В т. 1.1.3. е уговорено, че при
просрочие на лихва и/или главница за срока на просрочието, целият размер на
кредита (редовен дълг по главницата и неиздължената просрочена и изискуема част
от нея), освен с лихвата за редовна главница по т.4.1.а. или 4.1.6. и лихвата за
просрочена главница по т. 4.2 се олихвява и с лихвата по т. 4.3.
Съгласно т.11.2. Кредотополучателят
дава съгласието си Кредиторът да променя едностранно размера на ГЛП по т. 4.1.а
съответното размера на анюитетната вноска, при условията на т. 9.4 от ОУ. В т.
11.3 от договора е предвидено, че Кредитополучателят заплаща комисиони в
съответствие с Раздел III от ОУ и Тарифата на Банката в размерите по т. 5 от
Договора.
Съгласно т. 23.1. неразделна и
задължителна част от договора са ОУ, при които „У.Б.“ АД предоставя ипотечни
кредити.
По делото са приложени и ОУ,
при които „У.Б.“ АД предоставя кредити на физически лица, в сила от 23.05.2008г.,
които са подписани от кредитополучателя и солидарните длъжници на 11.07.2008 г.
В т. 9.4. от ОУ е предвидено,
че „при кредити, погасявани чрез Анюитетни вноски, при всяко нарастване на
базовия лихвен индекс с повече от 0,5 процентни пункта спрямо действащия към момента
на промяната размер, Банката променя ГЛП в същия размер, като промяната влиза в
сила автоматично с публикуване на новата стойност на съответния лихвен индекс и
без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между
страните. Банката може да промени размера на Анюитетната вноска по нейна
преценка и в интерес на Кредитополучателя, вкл. и към момент, различен от
промяната на лихвения процент.
Съгласно т. 9.5 от ОУ - При
кредити, погасявани чрез погасителни вноски по главницата, с промяната на
действащия към съответния период на олихвяване базов лихвен индекс, лихвените
условия по Кредита автоматично се променят при запазване на определената в
Договора надбавка, като новите лихвени условия са задължителни за страните по
Договора.
В т. 9.7 е предвидено, че при
неплащане в срок на главница и/или лихва, за срока на забавата върху цялата
неиздължена част от Кредита (редовен дълг по главницата и неиздължената
просрочена и изискуема част от нея) се начислява допълнителна лихва, определена
в Договора за кредит.
Съгласно т. 10 от ОУ конкретният
размер на дължимите такси и комисиони по Кредита, както и начинът на издължаването
им, се определя съгласно приложимата към датата на изискуемостта и начисляването
им Тарифа, освен ако в Договора не е установено друго.
Видно от представения
погасителен план към Договора за кредит от 11.07.2008 г., кредитът в размер на
290 000 евро следва да бъде погасен
на 215 анюитетни вноски, към 20-то число на месеца, с краен срок на издължаване
- 20.07.2026 г., от които: 3 вноски в размер на 1824,97 евро; 212 вноски в
размер на 2504,80 евро и последна изравнителна вноска със срок на издължаване-20.07.2026
г. Отбелязано е, че погасителния план е примерен и е изготвен при лихвен
процент, действащ към датата на изготвянето му.
На 19.08.2008 г. е сключен
Анекс № 1/19.08.2008 г. към Договора за кредит № 536, с който страните са
договорили кредитополучателят да не ползва тримесечен гратисен период за
главницата по кредита и т. 4.1. от договора за ГЛП да се промени, като е договерно,
че лихвата по кредита остава в същия размер - 1М EURIBOR 4,435 % и надбавка 2,705%
или общо 7,14 % и е договорено, че другите клаузи от договора остават
непроменени.
На 07.11.2008 г. между „У.Б.“
АД, кредитополучателя и солидарните длъжници е сключен Анекс № 2 към договора
за кредит, с който страните са договорили, че остатъчна главница е в размер на
266 260.91 EUR, като всички останали клаузи от договора не се променят.
По делото е представен и Анекс
№ 3/24.07.2009 г. към Договор за банков кредит № 536/11.07.2008г., съгласно
който остатъчната главница по кредита се променя на 235 678,28 евро и е
договорено, че се променя крайният срок на погасяване съгласно двустранно
подписан погасителен план по т. 12.2 от договора на 20.07.2024 г., а всички
останали клаузи по договора остават без промяна. Съгласно т. ІV неразделна част
от анекса са ОУ, при които „У.Б.“ АД предоставя кредити на физически лица към Договора
за кредит № 536/11.07.2008 г. и погасителен план.
От ответника е представен и Анекс
№ 3 на Погасителен план към Анекс № 3/24.07.2009 г. на Договор за кредит №
536/11.07.2008 г., в който е посочено, че остатъчната главница е в размер на
235 678,28 евро, кредитът ще бъде погасен на 179 анюитетни вноски на
стойност 2218,82 евро към 20-то число на месеца и крайният срок на издължаване е
до 20.07.2024 г. В приложения погасителен план /л. 253/, считано от 20.08.2009
г. месечната погасителна вноска е 2218,82 евро, а крайният срок за погасяване е
20.07.2024 г., като същият е подписан от кредитополучателя.
По делото са представени и нови
ОУ, при които „У.Б.“ АД предоставя кредити на физически лица, в сила от
03.04.2009г. /л. 258/, с твърдение, че същите са били приложими към процесния
договор за кредит считано от месец август 2009 г., които са подписани от кредитополучателя.
По делото е приета
съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че сборът от
месечните вноски по кредита, съгласно чл. 4.1 от Договора, изчислени на база
1-месечен Юрибор + надбавка от 2.705% от датата на сключване на договора - 11.07.2008
г. до 16.09.2014 г. е в размер на 49 350.86 евро, а реално заплатените лихви са
в размер на 99 931.88 евро, от което следва, че разликата от надплатените лихви
е 50 581.02 евро. Видно от заключението надплатените суми за комисионна за
управление на кредита за периода от 11.07.2008 г. до 16.09.2014 г. са в размер
на 464.61 евро.
Съгласно заключението като се
вземат предвид клаузите на т.9.1, т.9.2., т.9.3.2 и т. 9.4 от ОУ (в сила от
02.04.2009 г.), приложими към Анекс № 3, при лихва в размер на 7.64% за периода
5 г. назад от исковата молба, т.е. от 09.09.2010 г. до 08.09.2015 г., платените
от ищеца суми са в размер на 61 001.69 евро, а за същия период би следвало да са
платени 61 776.66 евро, от което следва, че недоплатените от ищеца суми са в
размер на 774.97 евро.
Експертизата дава заключение,
че за периода 2010 г. – 2015 г., т.е. 5 г. назад от исковата молба е надвнесена
сума в общ размер на 16.98 евро.
Съгласно експертизата дължимата
възнаградителна лихва от 7.64% за периода от 20.12.2012 г. до 16.09.2014г. е в
размер на 25 761.48 евро, а действително заплатената лихва за същия период е в
размер на 25 573.92 евро и следователно разликата е 187.56 евро - недоплатени
от ищеца.
По делото е прието и
допълнително заключение на съдебно – счетоводна експертиза, от което се
установява, че реално заплатените лихви за периода от 11.07.2008 г. до
16.09.2014 г. са в общ размер на 99 931.88 евро, а дължимите вноски от лихви
спрямо 1 Mec. Euribor + надбавка са в общ размер на 49 098.54 евро, поради
което разликата от надплатени лихви е в общ рамер на 50 310.63 евро. Съгласно заключението
за периода от 09.09.2010 г. до 16.09.2014 г., крайният резултат на ред 1 е
преизчислен за 21 дни, а не за 30 и е в общ размер на 34 656.07 евро, като
преизчислен за 21 дни се получава надпалатена сума от лихви в размер на 34
428.24 евро.
Съгласно заключението
надплатените от ищеца суми за възнаграждение за управление на кредита за
периода от 11.07.2008 г. до 16.09.2014 г. са в размер на 52.34 евро. Експертът
е посочил, че при определяне на заплатените от ищеца такси за управление на
кредита за периода 5 години назад от датата на исковата молба, следва да се
вземат впредвид единствено редове с номера 3, 4, 5 и 6 от таблицата /на л. 52
/, от което следва, че общият размер на надвнесените от ищеца такси за
управление на кредита за периода 5 г. назад от датата на исковата молба е в
размер на 15.98 евро.
На въпросите, касаещи
предявения от Банката насрещен иск, експертизата дава заключение, че дължимата
възнаградителна лихва от 7.64 % за периода от 20.12.2012 г. до 16.09.2014 г. е
в размер на 25 761.48 евро, а действително заплатената лихва за същия период е 25
573.92 евро, от което следва, че разликата е в размер на 187.56 евро - недоплатени
от ищеца.
В съдебно заседание
заключението на експертизата е оспорено от ответната страна, поради което е
допусната повторна съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение се
кредитира изцяло от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните по делото. От същото се установява, че при вариант 1 - общият размер
на ГЛП, изчислен на база 1-месечен ЮРИБОР + надбавка от 2,705 % за периода от
11.07.2008г. до 16.09.2014 г. е 51 088,33 евро, а по вариант 2, общият размер
на ГЛП, изчислен на база 1-месечен ЮРИБОР + надбавка от 2,705 % за периода от
09.09.2010 г. до 16.09.2014г. е 27 049,96 евро.
Експертът дава заключение, че при
Вариант 1, реално заплатените суми за лихви от ищеца за периода от 11.07.2008 г.
до 16.09.2014 г. са в размер на 99 787,40 евро, а дължимите суми за лихви,
изчислени на база 1 -месечен ЮРИБОР + надбавка от 2,705 % за същия период са в
размер на 51 088,33 евро, от което следва, че общо надплатените суми за лихви
за периода от 11.07.2008г. до 16.09.2014г. са в размер на 48 699,07 евро.
Съгласно заключението при вариант
2, реално заплатените суми за лихви от ищеца за периода от 09.09.2010 г. до
16.09.2014 г. са в размер на 60 813,12 евро, а дължимите суми за лихви,
изчислени на база 1-месечен ЮРИБОР + надбавка от 2,705 % за този период са в
размер на 27 049,96 евро, от което следва, че общо надплатените суми за лихви
за периода от 09.09.2010 г. до 16.09.2014 г. са в размер на 33 763,16 евро.
На поставените от ответника
въпроси експертизата дава заключение, че размерът на действително платените от
ищеца лихви за периода от 09.09.2010 г. до 16.09.2014г. е 60 813,12 евро, а размерът
на лихвите за същия период, изчислени на база ГЛП - 7,64% е 61 776,66 евро, от
което следва, че действително платените от ищеца лихви от 09.09.2010г. до
16.09.2014 г. са с 963,54 евро в по-малко от тези, изчислени по задание.
Дължимата възнаградителна лихва
от 7,64% за периода от 20.12.2012г. до 16.09.2014г. е в размер на 27 267,47
евро, а реално заплатената възнаградителна лихва за периода от 20.12.2012 г. до
16.09.2014 г. е в размер на 25 429,38 евро. Реално заплатената възнаградителна
лихва за периода от 20.12.2012г. до 16.09.2014г. е с 1 838,09 евро в по-малко
от начислената.
При така установеното от фактическа страна,
съдът намира от правна страна следното:
Между страните не се спори, а
това се установява и от доказателствата по делото, че между тях е съществувало
валидно облигационно отношение, произтичащо от сключен Договор за банков
ипотечен кредит на физическо лице № 536/ 11.07.2008г., по силата на който „У.Б.“
АД е предоставила на ищеца Д.С.Д. и солидарните длъжници – Р.К.Д.и „И.“ ЕООД
ипотечен кредит в размер на 290 000 евро, който същите са се задължили да
върнат чрез заплащане на месечни анюитетни вноски, дължими за периода от 11.07.2008
г. до 20.07.2026 г., включващи и дължимата лихва по т. 4 и т. 4.1.а. от
договора, както и таксите и комисионните за управление по т.5.1 и т. 5.1.1. от
договора.
Безспорно е по делото, че
процесният договор за кредит е сключен при установени Общи условия, при които „У.Б.“
АД предоставя кредити на физически лица, в сила от 27.05.2008 г., които са били
предадени на ищеца при сключване на договора съгласно чл. 298, ал. 2 ТЗ срещу
подпис.
Не се спори, че в изпълнение на
задълженията по договора, ищецът е внасял определените от Банката анюитетните
вноски, като от заключението на повторната счетоводна експертиза по делото се
установи, че от датата на сключване на договора - 11.07.2008 г. до датата, на
която ищецът изцяло е погасил кредитното си задължение - 16.09.2014 г. удържаната
от Банката и реално заплатена сума за лихви по договора е в общ размер на 99 787,40
евро. Ищецът не оспорва, че част от тази сума е дължима от него.
Спорният въпрос по делото е
дали останалата част в размер на исковата сума от 50 581,02 евро /лихви/,
както 464,61 евро /такси за управление/ са дължими, респ. дали същите са
надплатени от ищеца в резултат от неправомерно увеличаване на лихвата от страна
на Банката.
Ищецът твърди, че клаузите на т.
11.1.3., т. 11.2., т. 11.3 от договора, както и т. 9.4., т. 9.5., т. 9.7. и т.
10 от ОУ, които позволяват на ответника да накърнява договорното равноправие и
едностранно да променя лихвения процент по кредита, а от там и значително да
завишава анюитетните вноски са неравноправни по см. на чл. 143, т. 9 и т. 12ЗЗП,
поради което и нищожни по см. на чл. 146 ЗЗП, поради което спорът е
концентриран върху тълкуването и валидността на договора, в частта относно
начина на определяне на възнаградителната лихва. Оспорването на клаузите се
основава на ЗЗП, искът е предявен срещу ответник /банкова институция/, който е
търговец, предлагащ финансова услуга, дефинирана в § 13. т. 12. б.“б“ от ДР на
ЗЗП и цената на предлаганата услуга е дължимата възнаградителна лихва.
В случая ищецът, в качеството
му на физическо лице, получил банков кредит има качеството потребител по см. на
§ 13, т.1 ДР на ЗЗП и съответно се ползва от защитата на потребителите,
предвидена в ЗЗП, която в частта касаеща, регламентацията на неравноправните
клаузи в потребителските договори въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО
на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори.
Легална дефиниция на понятието
„неравноправна клауза“ се съдържа в чл. 143 от ЗЗП, съгласно която
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като: т. 10 позволява на търговеца или доставчика да променя
едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание;
т. 12 предвижда цената да се определя при получаването на стоката или
предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да
увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от
договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с
цената, уговорена при сключването на договора. Разпоредбата на чл. 146, ал.1 от
ЗЗП предвижда, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни само в
случаите, в които те не са уговорени индивидуално.
За да е нищожна като
неравноправна договорна клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не
е уговорена индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави на чл.
143 от ЗЗП, като същевременно не попада в някое от изключенията на чл. 144 от
ЗЗП. В тази връзка съдът намира, че следва да разгледа тази част от оспорените
клаузи, които са част от ОУ, доколкото
същите са изготвени от Банката предварително и в този смисъл не са уговорени
индивидуално. Останалата част от оспорените клаузи, доколкото са част от
посигнатите договорености между страните в договора и доколкото засягат също
клаузи от ОУ, чрез директно препращане в договора към тях не следва да се
разглеждат.
В клаузите на т. 4.1 и т. 4.1а от
договора за банков кредит страните са постигнали съгласие ГЛП за съответния
период на олихвяване на главницата да се определя на база на два компонента.
Единият от тях е надбавка за редовен дълг, която е фиксирана като размер за
целия лихвен период и е в размер на 2,705%, като нейното включване в лихвата
има характер на възнаграждение, което кредитополучателят дължи на Банката за
ползване на предоставените му парични средства, като по този начин се гарантира
нейното възнаграждение за сключената търговска сделка. Другият компонент, който
участва при формирането на ГЛП е базовият лихвен индекс, който е променлива
величина и е равен на конкретно посочен индекс, който по отношение на процесния
кредит е определен в раздел III от ОУ - т. 9.2.2. и съвпада с едномесечния
EURIBOR, равен на индеска, публикуван на страницата „EURIBOR“ на REUTERS в
11.00 ч. централно европейско време два работни дни преди първия работен ден от
всеки месец. Индексът EURIBOR, от своя страна отразява средното равнище на
лихвените проценти, при които представителна група от над 50 банки в Еврозоната
си предоставят срочни депозити в евро, поради което се налага извода, че базовият
лихвен индекс, който се формира на база на неговите стойности е този компонент,
при определяне на размера на възнаградителната лихва по договора за банков
кредит, който страните са се съгласили, че ще отчита промените в пазарните
условия по време на действието му.
С оглед на това и съгласно предвиденото
в т. 11.2 от договора за кредит, че кредиторът може да променя едностранно
размера на ГЛП по т. 4 и т. 4.1.а при условията на т. 9.4. от ОУ се налага
извода, че е уредена възможността за промяна на ГЛП при увеличаване на базовият
лихвен индекс, което пък е обвързано от стойността на пазарния лихвен индекс
едномесечен EURIBOR. При тълкуване на клаузата на т.9.4 от ОУ на Банката, в
сила от 23.05.2008 г. се налага извод, че промяна в лихвата се допуска
единствено при изменение на базовия лихвен индекс, съответно на пазарния лихвен
индекс EURIBOR, в посока единствено неговото повишаване, от което следва извод,
че с посочената клауза се урежда възможността за изменение на ГЛП само при
нарастване на лихвения индекс, но не и при намаляването му. Следователно с посочената
клауза, към която препраща и клаузата на т. 11.2. от договора не е уговорена
възможност дължимата от кредитополучателя лихва да бъде намалена при промяна на
пазарните условия, водещи до понижаване на БЛИ.
В тази връзка, съдът намира, че
след като страните са се съгласили, че размерът на възнаградителната лихва, ще
се определя и при съобразяване на пазарните условия, отразяващи се в стойността
на БЛП, то за да е налице равнопоставеност, рискът от промяна в тях следва да
се носи и от двете страни по сделката, от което следва, че в договора следва да
е предвидена възможност да бъдат съобразявани всички изменения на пазара и на
съответния пазарен индекс, а не както е в случая, те да се отчитат само, когато
ползват едната от страните по сделката и то по силната икономически страна. Ето
защо и липсата на възможност да бъде изменен ГЛП, когато индексът Euribor се
понижи, поставя кредитополучателя в неравнопоставено положение спрямо
търговеца, за който е договорена обратната възможност за увеличаване на
възнаградителната лихва при повишаване на пазарния индекс. Освен това в
отношенията му с Банката, кредитополучателят е в положение на по слаба страна
от гледна точка на степента му на информираност и възможностите, които му се
предоставят да преговаря, поради което в случаите, когато се стига до
приемането от потребителя на предварително установени условия, които в негова
вреда създават неравновесие между правата и задълженията на страните, безспорно
се нарушават изискванията за добросъвестност при сключване на договорите.
Ето защо, отговорът на въпроса
дали е нищожна клаузата по чл. 146 ал.1 ЗЗП във вр. с чл.143 ЗЗП, когато същата
предвижда, че цената на финансовата услуга при промяна пазарните тенденции може
само да нараства, но не и да намалява е обусловен от преценката дали такава
клауза отговаря на изискването за добросъвестност по см. на чл. 143 ал.1 ЗЗП.
Според чл. 143, ал. 1 ЗЗП не отговаря на изискването за добросъвестност клауза
която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
и потребителя. Клауза, при която е предвидено единствено възможност за
нарастване на цената на финансовата услуга при увеличаване на лихвения процент
без да включва възможността за намаляване на същата в случай на спадане на
лихвения процент /при същата методика, по която се извършва увеличението на
цената/, би могла да доведе до значително неравновесие между правата на потребителя
и тези на търговеца. При силни инфлационни процеси базовият лихвен индекс би
могъл да нарстне значително, с което да се увеличи значително и цената на
услугата по банковия кредит, дължима от потребителя. Ако тази цена бъде
запазена при последващо намаляване на базовия лихвен индекс, то това би довело
до несправедливо обогатяване на търговеца за сметка на потребителя и
следователно в случая неравноправността на клаузата произтича от липсата на
реципрочност за намаляване на цената на услугата. В тази връзка в в посочените
решения е прието, че е нарушено изискването за добросъвестност и в случаите,
когато, макар и в ОУ да е предвидена възможност за банката да промени размера
на анюитетната вноска в интерес на кредитополучателя, тази възможност е
предоставена единствено на волята на банката.
Във връзка с изложеното,
настоящият състав приема, че клаузата по т. 9.4 от ОУ, в сила от 23.05.2008 г.,
действащи към момента на сключване на договора за кредит № 536/11.07.2008г. и
представляващи неразделна част от него е нищожна на основание чл. 146, ал. 1
ЗЗП във вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
Съдът намира за неоснователно и
възражението на ответника, че предявеният иск е неоснователен, тъй като посочените
клаузи от ОУ са били неприложими след м. август 2009 г., тъй като на 24.07.2009
г. страните са сключили Анекс № 3, към който са били приложими нови ОУ на
Банката, в сила от 02.04.2009 г., както и погасителен план към анекса, по
силата на който са договорили възнаградителна лихва да бъде в размер не
по-малко от 7,64 % и да се формира от индекса Юрибор, премия и надбавка.
В тази връзка следва да се
отбележи, че прилагайки новите ОУ, в сила от 03.04.2008 г. Банката е променила лихвата
по кредита на 7,64 %, като е приложила лихва, формирана по предвидения в т.
9.1., т. 9.2, т. 9.3 и т. 9.3.1. и т. 9.4 от тези ОУ начин, а именно като сбор
от променлив БЛП и надбавка, определена в договора, а в т. 9.2 от ОУ, Банката е
приела, че БЛП ще се формира като сбор от съответния пазарен лихвен индекс,
определен в зависимост от валутата на кредита и премия, както и че Банката може
едностранно да променя размерът на премията, установен в ОУ.
Утанови се също така, че
посочените Общи условия, в сила от 03.04.2008 г., както и погасителният план
към анекс № 3 са били подписани от кредитополучателя, както и че приетото в
същите изменение на методиката при изчисляване /формиране/ на лихвата чрез
въвеждането на допълнителен компонент „премия“ е било пренесено в индивидуално
сключения между страните Анекс № 3 на погасителен план.
Същевременно съдът намира, че
никъде в подписания Анекс № 3/24.07.2009 г., нито в Анекс № 3 на погасителен
план към Анекс № 3 от 24.07.2009 г. не се съдържат уговорки за промяна на лихвата
по договора, нито за промяна на начина /методиката/, при която ще се формира
лихвата по кредита, респ. никъде в съдържанието им не се съдържат договорености
между страните, че лихвата по кредита ще се определя като сбор от Юрибор +
премия + надбавка, респ. че ще бъде в размер на 7,64 %, нито пък е уговорено,
че лихвата по кредита ще бъде с минималн праг от 7,64 %.
Нард с това, съдът намира, че клаузата
на т. 9.2 от ОУ, в сила от 03.04.2009 г., въз основа на които е извършена тази
промяна в параметрите на кредита, досежно начина на формиране на лихвата, чрез
въвеждането на допълнителен компонент „премия“, като част от компонентите на ГЛП
и правото на Банката едностранно да променя размера на премията само въз основа
на решение на оторизирания си затова орган на БЛП също е неравноправна по
смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като размерът на тази премия зависи единствено и
само от нейната преценка. Неравноправна е и клаузата на т. 9.5 от ОУ, в частта,
в която е определен минимален праг, като е предвидено, че минималният размер на
ГЛП не може да бъде по-нисък от размера му, определен към датата на договора за
кредит.
Договорна клауза, в която е
уговорено при какви условия Банката може едностранно да измени лихвеният
процент, но не е посочен в пълна степен механизма за определяне на лихвата,
респ. същият не е достатъчно ясен за потребителите е неравноправна по см. на
чл. 143, т. 10 ЗЗП. Липсата на ясна и разбираема за потребителите формулировка
на основанията за изменение на БЛП представлява нарушение на изискването по чл.
147, ал.1 ЗЗП - клаузите на договорите,
предлагани на потребителите, да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин,
което от своя страна прави посочената разпоредба неравноправна, позволяваща на
търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз
основа на непредвидено в него основание. Освен това посочените клаузи от ОУ се
явяват неравноправни и на осн. чл. 143, т.12 ЗЗП, тъй като клаузите, които
дават право на търговеца едностранно да увеличава цената на стоката, като
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената уговорена при сключването на договора, без
потребителят в такива случаи да има право да се откаже от договора са
неравноправни по см. на чл. 143, т. 12 ЗЗП /Ршение № 77/22.04.2015г. по гр.д. №
4452/2014г. на ВКС.
Следователно, съдът намира, че
едностранното изменение на Общите условия, чрез клаузите, касаещи ГЛП са
нищожни на основание общата хипотеза на чл. 143 ЗЗП, доколкото разкриват всички
нейни присъщи белези - те са във вреда на потребителите, не отговарят на
изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата
и задълженията. В противоречие със закона (чл.58, ал.1, т.1 ЗКИ) са въведени
неясни субективни критерии за промяна на възнаградителната лихва, въпреки
изискването за „обективни критерии, въз основа на които разходите по кредита
могат да се изменят“. Едностранната промяна на съществуващите договорни условия
чрез въвеждане на така наречената „премия“ в ГЛП противоречи и на чл. 143, т. 9,
10, 11,12, 13 ЗЗП, поради което същата нищожна на основание чл.146 ЗЗП. В
случая изключенията, визирани в чл.144 ЗЗП, не намират приложение, защото не
просто е изменена стойността на лихвен процент, а е заменена методиката за
определянето му, като определянето на ГЛП е предоставено на волята на УС, без
кредитополучателят да има право да прекрати договора без неустойка, под формата
на такса за предсрочно погасяване. Освен това не се касае за „индекс или лихвен
процент на финансов пазар извън контрола на търговеца“ (ал.3, т.1), какъвто е
например юрибор. Определянето на размера на „премията“ е изцяло под контрола на
банката и не зависи от независим пазарен индекс. Размерът на премията се
определя от УС на УКБ по неясни вътрешни критерии. По изрична разпоредба на
чл.147, ал.2 ЗЗП липсата на яснота в договора, при какви конкретно условия може
да се повиши лихвата, се тълкува по благоприятен за потребителя начин.
Във връзка с изложеното, съдът
намира, че тази промяна не следва да се прилага в отношенията между страните,
доколкото не зависи от обективни и външни фактори, а единствено от волята на
банката, поради което договорните отношения между страните следва да се уреждат
без нея - така както е първоначално предвидено в договора (едномесечен EURIBOR
+ надбавка от 2,705 %). Страните са постигнали изрична договореност относно
„метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се
променя лихвата до пълното погасяване на кредита“ като разходите по кредита се
определят изрично и изчерпателно с договора за кредит.
По предявения иск по чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, съдът намира следното:
Възникване на правото за
връщане на даденото при начална липса на основание на чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД
се обуславя от кумулативното наличие на две предпоставки: 1) процесната сума да
е заплатена от ищеца и получена от ответника; и 2) това имуществено разместване
на блага да е без правно основание, т.е. да е възникнало задължение за
заплащане на възнаградителна лихва над действително уговорения по договора за
кредит размер.
Във връзка с изложените от съда
правни изводи, че едностранното увеличение на лихвата по кредита, респ. на
вноските е извършено въз основа на неравноправни клаузи по см. на чл. 143 ЗЗП,
в резултат на което и нищожни клаузи от ОУ, при които „У.Б.“ АД предоставя
ипотечни кредити на физически лица, следва, че ответникът „У.Б.“ АД е получил
от ищеца суми, без да е било налице основание за това към момента на плащането
им, поради което същите подлежат на връщане на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. В тази връзка, съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание и
следва да се уважи.
Относно неговия размер:
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото се
установи, че реално
заплатените суми за лихви от ищеца за периода от 11.07.2008 г. /датата на
сключване на договора за кредит/ до 16.09.2014 г. /датата, на която ищецът е
изплатил изцяло кредитното си задължение/ са в размер на 99 787,40 лв., а
дължимите суми за лихви, изчислени съобразно първоначално уговорения лихвен
процент по кредита, т.е. на база 1 – месечен Юрибор + надбавка от 2,705 % за
същия период са в размер на 51 088,33 евро. В тази връзка от експертизата
се установи, че общо надплатените суми за лихви за периода от 11.07.2008 г. до 16.09.2014
г. са 48 699,07 евро.
На следващо място, следва да се
разгледа от съда направеното от ответника възражение за погасяване на
претенцията по давност за периода повече от пет години назад от датата на
исковата молба:
Предявеното вземане е с
източник неоснователно обогатяване, а не е вземане за периодични плащания,
поради което се погасява с изтичането на петгодишна давност, която тече от
момента на имущественото разместване (вж. и т. 7 от ППВС № 1/1979 г. ).
Доколкото ищецът е внесъл недължимо платените суми, не на веднъж, а на месечни
погасителни вноски, то за недължимо платените суми по всяка една вноска тече
отделна погасителна давност. От данните по делото е видно, че исковата молба е
предявена на 08.09.2015 г. , поради което съдът намира, че възражението за
погасяване на претенцията по отношение на вземанията на ищеца за периода
отпреди 09.09.2010 г. /т.е. 5 години преди датата на исковата молба/ е
осонователно. Следователно погасена по давност е претенцията на ищеца за
заплащане на недължимо платени суми за периода от датата на сключване на
процесния договор за кредит - 11.07.2008 г. до 08.09.2010 г. вкл.
От заключението на повторната
съдебно-счетоводна експертиза по делото /л. 86 от делото/ се установи, че реално
заплатените суми за лихви от ищеца за периода от 09.09.2010 г. до 16.09.2014 г.
са в размер на 60 813,12 евро, а дължимите суми за лихви, изчислени на база
1-месечен ЮРИБОР + надбавка от 2,705 % за този период са в размер на 27 049,96
евро, от което следва, че общо надплатените суми за лихви от ищеца за периода
от 09.09.2010 г. до 16.09.2014 г. са в размер на 33 763,16 евро.
Поради изложеното съдът намира,
че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на
недължимо платени лихви от ищеца е основателен за сумата от 33 763,16 евро за
периода от 09.09.2010 г. до 16.09.2014 г., ведно със законна лихва върху сумата
от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, а в останалата част
за разликата до пълния предявен размер на иска от 50 581,02 евро е
неоснователен и следва да се отхвърли като погасен по давност за периода от
11.07.2008 г. до 08.09.2010 г. вкл.
По предявения иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 464,61 евро –
недължимо платени такси за управление на кредита за периода 11.07.2008г. -
16.09.2014г., съдът намира:
От допълнителното заключение на
счетоводната експертиза /л. 52 / се установи, че за периода от сключване на
договора за кредит 11.07.2008 г. до датата на предсрочното му погасяване -16.09.2014г.,
ищецът е надплатил суми за такси за управление на кредита в общ размер на 52.34
евро. Пред вид изложеното по-горе, че исковата претенция с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е погасена по давност за периода преди 09.09.2010 г. /т.е.
5 години преди датата на исковата молба/, то следва, че претенцията за
заплащане на надвнесени суми за такси за управление на кредита е основателна за
периода от 09.09.2010 г. до датата на исковата молба, а в останалата част за
периода от 11.07.2008 г. до 08.09.2010 г. е погасена по давност.
Съгласно допълнителното
заключение на счетоводната експертиза надплатените от ищеца суми за такси за управление
на кредита за периода от 5 години назад от датата на исковата молба са в размер
на 15.98 евро, поради което съдът намира, че искът следва да се уважи за този
размер, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на исковата молба до
окончателното й изплащане, а за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 464,61 евро следва да се отхвърли като неоснователен.
По предявения насрещен иск от „У.Б.“ АД срещу Д.С.Д.
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1838,09 евро /с
левова равностойност 3594,99лв./:
Ищецът претендира сумата от 1838,09
евро, като твърди, че същата е платена в по-малко сума от кредитополучателя в резултат
от погрешно въвеждане на минималния лихвен процент в програмата за отчитане на
кредита, поради това, че съгласно сключения Анекс № 3/24.07.2009г. и ОУ към
него е следвало да заплаща лихва, формирана като сбор от индекса Юрибор, премия
и надбавка, но не по-малко от 7,64%, а същата е била въведена в по-нисък
размер.
Съдът намира така предявения
иск за неоснователен поради това, че на първо място се установи, че посочените
клаузи на т. 9.2 от ОУ, с която към начина на формиране на лихвата е въведен
допълнителен компонент „премия“ и правото на Банката едностранно да променя
размера на премията, както и на т. 9.4 от ОУ, в частта, в която е определен
минимален праг, като е предвидено, че минималният размер на ГЛП не може да бъде
по-нисък от размерът му, определен към датата на договора за кредит са
неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което и нищожни на основание
чл. 146 ЗЗП. В тази съдът прие, че посочените промени не следва да се прилагат
в отношенията между страните, доколкото те не зависят от обективни и външни
фактори, а единствено от волята на банката и че договорните отношения между тях
следва да се уреждат без посочените клаузи, т.е. по начина, по който е било
първоначално предвидено в договора (едномесечен EURIBOR + надбавка от 2,705 %).
На следващо място, следва да се
има предвид, че никъде в сключения Анекс № 3/24.07.2009 г. между страните не е
постигната договореност за промяна на лихвения процент на 7,64 %, а още
по-малко за налагане на минимален лихвен процент, под който не би могла да
падне лихвата по кредита. Наред с това и само за пълнота следва да се отбележи,
че дори и в новите клаузи от ОУ, влезли в сила от 03.04.2009 г. и по-конкретно
в клаузата на т. 9.4 от ОУ, на която се позовава ответникът не се съдържат
подобни уговорки. Видно от същата, в нея е предвидено, че ГЛП по кредита не
може да бъде по-нисък от размера му, определен към датата на договора за
кредит, а не към датата на анекса. Следователно, дори и да се приеме, че
Банката е наложила минимален праг на ГЛП по кредита, то същият не следва да бъде
в размер на 7,64 %, а в размер не по-малко от първоначално определения в
договора за кредит, който е 7,14%.
Поради изложеното съдът намира,
че предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 1838,09 евро, ведно със законна лихва върху нея е неоснователен и като такъв
следва да се отхвърли.
По
разноските:
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото
разноски съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК /л. 88/ в размер на сумата от
5595,32 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът следва да заплати на ответника разноски по делото съобразно приложен
списък с разноски по чл. 80 ГПК /л. 89/. От ищеца по делото е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника,
уговорено в размер на 6990 лв. Съдът намира направеното възражение за
основателно, пред вид обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, поради което намира, че адвокатското възнаграждение следва да
се намали в размер на 3525,10 лв. на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази
връзка и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника
разноски по делото в общ размер на 1932.46 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
„У.Б.“ АД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление:***, пл. „********да заплати на Д.С.Д.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: *** на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
сумата от 33 763,16 евро /тридесет и три хиляди седемстотин шестдесет и три
евро и шестнадесет цента/представляваща платена без основание възнаградителна
лихва по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 536/11.07.2008
г. за периода от 09.09.2010 г. до 16.09.2014 г., ведно със законна лихва върху тази
сума от датата на исковата молба – 08.09.2015 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 15.98 евро /петнадесет евро и деведесет и осем цента/ -
представляваща недължимо платени суми за комисионна за управление на кредита за
периода от 09.09.2010 г. до 16.09.2014 г., ведно със законна лихва върху тази
сума от 08.09.2015 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважените размери от 33 763,16 евро до
пълния предявен размер от 50 581,02 евро – недължимо платени лихви, както
и за разликата над уважения размер от 15.98 евро до пълния предявен размер от 464,61
евро - комисионни за управление на кредита като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „У.Б.“, ЕИК ********
срещу Д.С.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** насрещен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1838,09 евро /с левова
равностойност 3594,99лв./ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „У.Б.“, ЕИК ******** да
заплати на Д.С.Д., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по
делото в общ размер на 5595,32 лв.
ОСЪЖДА
Д.С.Д., ЕГН **********
да заплати на „У.Б.“, ЕИК ******** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски по
делото в общ размер на 1932.46 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: