№ 87
гр. София , 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на трети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Метанов
като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно търговско дело №
20201001002127 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 10464 от 28.01.2020г. / подадена по
пощата на 27.01.2020г. /по описа на Софийски градски съд /СГС/ на С.
Г. Д., ЕГН **********, чрез адв. Д. Д., срещу решение № 2287 от 18.12.2019г.,
постановено по т.д.№2722/2018г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение,
20 състав, с което са отхвърлени предявените от С. Г. Д., ЕГН **********, срещу „Тайтън
Машинъри България“ ЕООД, ЕИК *********, искове с правно основание чл.92 ЗЗД за
заплащане на сумата от 13 200 евро, представляваща неустойка за забавено
изпълнение по договор за продажба от 26.09.2017г., и с правно основание чл.86 ЗЗД за
заплащане на сумата от 129,34 лв., представляваща лихва за забава върху неустойката за
забава за периода 04.12.2017г. - 21.12.2018г., и С. Г. Д., ЕГН **********, е
осъден да заплати на „Тайтън Машинъри България“ ЕООД, ЕИК *********, на основание
чл.78, ал.3 ГПК сумата от 450 лв. разноски.
Въззивникът твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила неспазване на материалния закон,
както и поради необоснованост и поради противоречие на правните изводи със събраните
по делото доказателства, по подробно изложени съображения, като иска да бъда отменено
и да бъдат уважени предявените от него искове и му бъдат присъдени разноски пред СГС
и Софийски апелативен съд.
1
Поддържа, че съдът не е взел становище и не е разгледал доказателствени искания и
възражения обективирани в отговор на искова молба с вх.№28848 от 01.03.2019г.;
неправилно са кредитирани показания на служителите на въззиваемия; неправилно е
определено, че в случая се касае за индивидуално определена вещ, както и че забавянето на
доставката на системата за торовнасяне е изпълнение с недостатък, за което не се дължи
неустойка.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК „Тайтън Машинъри България“ ЕООД, ЕИК *********,
чрез адв.А. П. А., е представило отговор на въззивната жалба, в който поддържа
становището за неоснователност на същата, съответно за правилност на постановеното
решение, по подробно изложени съображения. В последното по делото съдебно заседание
процесуалният представител на страната е представил списък на разноски и присъждане на
адвокатско възнаграждение.
Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
С. Г. Д., ЕГН **********, е предявил кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.79 ЗЗД, и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу „Тайтън
Машинъри България“ ЕООД, ЕИК *********, за сумата от 25 816,96 лв., представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение, и сумата от 129,34 лв.,
представляващи обезщетение за забавено плащане на горната сума в размер на
законната лихва за периода от 04.12.2018г. до 21.12.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът е основал исковете си на твърдения за сключен между страните договор
за покупко - продажба на селскостопанска техника №554-582/26.09.2017г., по силата
на който ответникът – продавач, следва да продаде на ищеца - купувач, описана в
таблица на стр.1 от Договора селскостопанска техника, представляваща сеялка за редова
сеитба VADERSTAD TEMPO TPL12, срещу сумата от 132 000 евро с ДДС. Предаването
на оборудването се удостоверява с подписване на приемо - предавателен
протокол, а съгласно чл.2 от Договора продажната цена е дължима на две вноски,
платени по банков път - на 29.09.2017г. и 19.01.2018г. Ищецът изпълнил задължението и
заплатил цената точно и в срок, но до уговорената крайна дата - 28.02.2018г., не му е
предадено оборудването.
На 30.03.2018г., след 29 дни е в забава, ответникът предоставил заместваща техника
на ищеца, за която са подписани 2 броя приемо - предавателни протоколи от
30.03.2018г. - сеялка VADERSTAD TEMPO ТР18, сериен № TPR0000257 и
трактор CASE MAGNUM 340 ROWTAC, сериен № ZGRF02113. Заместващата
техника, описана в приемо - предавателния протокол като „оборотна“, не отговаряла на
изискванията за дейността на ищеца, поради което той предал обратно същата на служител
на ответника, което е удостоверено с 2 броя приемо - предавателени протоколи от
2
18.04.2018г. На 02.04.2018г. е доставена, съгласно договора, селскостопанска
техника, която е непълна, което е отразено в приемно-предавателен протокол, т.е. и към тази
дата ответникът е в неизпълнение. На 23.07.2018г., близо 5 месеца по-късно, ищецът
получава вещта, за която е сключен договорът между страните, но междувременно в
резултат на недобросъвестното поведение на контрагента си е изгубил ресурс, време и
средства.
Съгласно чл.5.3. от Приложение № 1 от Договор за покупко-продажба при забава
на продавача за предаване в оборудването, същият носи отговорност под формата
на неустойка в размер 0,1% на ден от продажната цена, но не повече от 10%. На
26.11.2018г. на ответното дружество е връчена покана да изпълни задължението си и да
преведе по сметка на ищеца дължимите суми съгласно неустоечната клауза,
уговорена между страните. Поканата е връчена на ответника по реда на чл.18, ал.5 ЗЧСИ, но
не е направено плащане.
Тези обстоятелства породили правния интерес на ищеца да предяви обективно
съединени осъдителни искове в общ размер 25 946, 30 лв., а именно: 1. иск с правно
основание чл.92 ЗЗД за присъждане на дължимите суми от 25 816,96 лв. /левовата
равностойност на 13 200 евро/; 2. иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 129,34 лв. -
обезщетение за забавено плащане на горната сума в размер на законната лихва за периода от
началния момент на забавата до датата на подаване на исковата молба; 3. иск с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД за законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба - 21.12.2018 г. до окончателното изплащане, както и сторените разноски.
Ответникът оспорил исковете, като неоснователни. Поддържа, че не отговаря на
основание чл.81, ал.1 ЗЗД, тъй като причината за неизпълнението не може да му се вмени
във вина, като излага подробни съображения в тази насока. Твърди, че не носи отговорност,
предвид уговореното в чл.5.3, вр. с чл.3.7 от Приложението към договора, поради забава на
производителя, за която в случая своевременно уведомил ищеца. Още през октомври 2017г.
производителят уведомил ответника с Удостоверение, че поради технически причини
техниката /сеялка/ ще бъде доставена за седмица 11 от 2018г./12.03 - 18.03/.
Техниката, предмет на договора е предадена от продавача на купувача на 02.04.2018г.
Видно от ангажираните работни карти в периода между 23.03.2018г. до 29.03.2018г.
сеялката, предмет на процесния договор е сглобявана, а на 03.04.2018г. са осъществени и
необходимите мероприятия за въвеждане на техниката в употреба на полето на ищеца.
Ищецът е ползвал техниката /сеялката/ в сеитбения сезон по предназначение. На
27.04.2018г. липсващата доокомплектовка е доставена. Ответникът предоставил на ищеца
нова сеялка, ведно с подходящ трактор, за да го подпомогне и компенсира, в периода на
засяване на културите докато процесната сеялка бъде доставена. Ищецът получил
компенсация за неточно изпълнения договор към момента на нуждата, а служители на
ответника са обучили неговите служители как да боравят с оборотната техника безплатно.
3
Наем за техниката и цена за обучаване на персонала не са му искани. Ищецът е сял с
машините на ответника и с новата процесна сеялка като за три-четири дни е успял за насее
пролетната си реколта и не е претърпял вреди.
Прави възражение за изтекла погасителна давност на исковата претенция за
заплащане на неустойка за забавена доставка в размер на 25 816,96 лв. Недостатъкът е
установен на 24.03.2018г. и документиран на 02.04.2018г., т.е. давностният срок за
предявяване на иск на това основание е изтекъл на 02.10.2018г.
С обжалваното решение първоинстанционният съд, след като е описал
установената фактическа обстановка въз основа на събраните доказателства, е приел
исковете за допустими, но разгледани по същество за неоснователни, по следните
мотиви:
Предмет на договора за продажба е индивидуално определена вещ,
индивидуализирана чрез марка на конкретен производител /Vaderstad/, и точното
изпълнение би било само доставяне на вещ, изработена от този производител с
договорените технически спецификации. В случая изборът на производител е направен от
ищеца, индивидуализирайки вещта чрез нейната марка /което се установява от показанията
на свидетеля Р. - „С. поиска тази марка конкретно“/, и страните договорили, че „продавачът
не носи отговорност за забавена доставка, в случай че тя се забави поради липса на
капацитет или невъзможност за производството й от страна на производителя“ /чл. 3.7 от
Договора/. Тази разпоредба е следствие от невъзможността на ответника да влияе върху
действията на третото лице, избрано от ищеца за производител на иначе заместимата вещ
„сеялка“. Тя не противоречи на добрите нрави в търговската практика и валидно обвързва
страните, тъй като освобождаването от риска е само в хипотеза на чуждо бездействие, върху
което ответникът не е могъл да влияе. Клаузата е в синхрон и с разпоредбата на чл.94 ЗЗД.
С аргумент от обратното, законът позволява страните да уговорят неотговорност в случаите,
когато неизпълнението се дължи на лека небрежност. На по-голямо основание страните са
свободни да уговорят неотговорност, когато неизпълнението се дължи на действия на трето
лице, избрано от насрещната страна.
За неоснователно е прието възражението на ищеца, че разпоредбата на
чл.3.7. /съответно на чл. 5.3/ е неравноправна, предвид разпоредбите на чл.143 ЗЗП, § 13, т.1
от ДР ЗЗП и обстоятелството, че ищецът придобива вещта за осъществяване на дейността си
като земеделски производител, т.е. за професионалната си дейност, и поради това спрямо
него не може да се обсъжда неравноправния характер на клаузата.
С удостоверение от производителя, изискуемо съгласно чл.3.7., съдът е приел за
установено, че единствена причина за късната доставка са „технически причини“
у производителя, т.е. ответникът не е проявил небрежност, за която да отговаря,
а дали закъснението в произвеждането на вещта е предотвратимо и предвидимо за
4
ответника, е ирелевантно. Забавянето на производителя е било за ответника
непредотвратимо и непредвидимо събитие, защото не е могъл да поръча от друго място
машината, специфицирана от купувача от гледна точка на нейния производител, а като,
както сочат и двамата свидетели, закъснения в изработването на поръчаните машини от този
производител, не е обичайно, а по - скоро има характер на изключение.
По тези съображения съдът е приел, че ответникът не отговаря за периода на забава,
в който недоставянето на вещта се дължи на закъснялото производство и доставка от
производителя й. Той е предприел и действия по доставяне на заместваща облага, което би
било допълнително основание за отпадане на отговорността му.
Съдът е приел, не се дължи неустойка за забава и за периода от 02.04.2018г., когато
ответникът е доставил сеялката, до датата на монтаж на бункера за торовнасяне. Предмет на
договора е сеялка за редова сеитба и забавено изпълнение би било налице в две хипотези:
ако ответникът не достави въобще сеялка, или ако достави вещ, която не съдържа основните
характеристики на поръчаната вещ „сеялка“, т.е. ако достави вещ, която не може да
изпълнява основната функция на договорената вещ. Когато е доставена сеялка, която не е
окомплектована с части, необходими за изпълнение на съпътстващи спрямо основното
предназначение функции, не е налице забавено изпълнение, а изпълнение с вещ
с недостатъци, и продавачът ще дължи не неустойка за забава, а обезщетение за
вреди от неточното изпълнение, каквито не се претендират.
Според свидетелските показания, сеялката е могла да се ползва за основното си
предназначение, като торовнасянето е допълнителна функция и нейната липса не води до
липса на вещ въобще, а до наличие на вещ с недостатъци. Поради това за периода след
доставяне на сеялката ответникът може да отговаря за вреди не от забавеното, а от
некачественото изпълнение /каквито няма обаче данни да са настъпили, тъй като за периода
след предаване на системата за торовнасяне от производителя не се е извършвала сеитба
поради приключване на сеитбения сезон/. По тези съображения съдът е приел, че искът и за
този период е неоснователен, без да се разглежда възражението на ответника, че бункерът за
торовнасяне е монтиран по-късно по желание на ищеца.
Изложени са и мотиви за неоснователност на насрещния иск по чл.59 ЗЗД, предявен
от ответника в срока за отговор на исковата молба, отхвърлен с решението, но в тази част
то не е обжалвано и не е предмет на въззивното производство.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Във въззивното производство не са представени нови доказателства, които да водят
до промяна на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка.
Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в
5
обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на
събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената
фактическа обстановка по правния спор между страните настоящата съдебна инстанция
препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК,
след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното
решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно
посочените от жалбоподателя основания за неправилност на първоинстанционния акт,
прие следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срок по чл.259, ал.1 ГПК,
вр. с чл.62, ал.2, предл.1 ГПК, от легитимирана страна в процеса, имаща правен
интерес от обжалване, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо -
постановено от законен съдебен състав, в изискващата се от закона писмена форма, в
рамките на правораздавателни правомощия на съда и е съобразено с твърденията на ищеца
в исковата му молба относно обстоятелствата, на които се основава иска.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Настоящият състав на съда споделя изводите на първоинстанционния съд за
неоснователност на предявените искове и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите
на първоинстанционното решение.
Предвид възраженията във въззивната жалба следва да се има в предвид следното:
Предявен е главен иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД. Неустойката обезпечава
изпълнението по договора и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват /чл.92, ал.1 ЗЗД/. За да бъде присъдена неустойка ищецът следва да
докаже валидно възникнало договорно правоотношение по което е налице неизпълнение на
договорно задължение от страна на ответника, във връзка с което е уговорена
претендираната неустойка.
Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че на
26.09.2017г. са сключили договор за покупко - продажба на селскостопанска техника
№ 554-582/26.09.2017г. /Договора/, по силата на който, ответникът -
продавач, се е задължил да продаде на ищеца - купувач, селскостопанска техника – сеялка за
редова сеитба VADERSTAD TEMPO TPL12, срещу сумата от 132 000 евро с ДДС.
Не се спори, че ищецът е заплатил цената по договора /виж фактури
№5196/29.09.2017г. и № 5392/19.01.2018г., и платежни нареждания от 28.09.2017г. и
19.01.2018г., приложени към исковата молба/ но уговорения срок – до 28.02.2018г.,
оборудването предмет на договора не му е предадено.
6
На 30.03.2018г. ответникът доставил на ищеца трактор и сеялка, подробно
индивидуализирани в съставени протоколи за предаване на машини от същата дата, като
същите са върнати на ответника на 18.04.2018г., видно от протоколи от същата дата.
На 02.04.2018г. ответникът доставил на ищеца сеялка за редова сеитба VADERSTAD
TEMPO TPL12, сериен № TPL0000215/виж протокол от същата дата – л.15/.
На 23.07.2018г. ответникът доставил на ищеца оборудване за внасяне на тор за сеялка
за сеитба VADERSTAD TEMPO TPL12, видно от съставен протокол от същата дата.
С отговора на исковата молба ответникът е представил доказателства, че е направил
до производителя на селскостопанската техника поръчка за покупка № 12705 от 28.09.2017г.
предмет на Договора /л.57 от делото/, както и съпътстващата кореспонденция между
страните за направената поръчка, като със удостоверение, адресирано до него,
производителят го е уведомил, че сеялката от TEMPO L TPL12, поръчка № 6064197, номер
на поръчката на Тайтън 12705, ще бъде доставена през 11 седмица на 2018г., като
закъснението е поради технически причини/ л.47 от делото/.
Разпитани са свидетелите С. Л. – работещ като мениджър продажби при ответника, и
Т. Р. – работещ като търговски представител при ответника, които са дали подробни
показания, като са отговорили на въпросите на страните във връзка с поръчката, забавата на
производителя и доставката на процесната техника, както и за това какви машини са
предоставени на ищеца в уговорения срок на доставка, за да извърши същият сеитбата
навреме.
Приетата по делото съдебно - агротехническа експертиза, установява, че сеитбеният
сезон през пролетта на 2018г. в община ***, Плевенска област, е приключил на 03.05.2018г.
Страните спорят дължи ли ответникът неустойка за забава, на основание чл.5.3 от
Договора, и обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД в претендираните размери.
При така установеното от фактическа страна настоящият състав на съда приема, че
предявените искове са неоснователни.
От доказателствата по делото се установява валидно възникнало договорно
правоотношение между страните по силата на договор за покупко-продажба на
селскостопанска техника № 554-582/26.09.2017г., по което не е налице неизпълнение на
договорно задължение от страна на ответника, за което същият дължи неустойка, съгласно
уговореното, поради което искът по чл. 92, ал.1 ЗЗД е неоснователен.
В разпоредбата на чл.5.3 от Договора, страните са уговорили, че забава в доставянето
на оборудването поради забава на производителя, което се удостоверява с удостоверение от
производителя, по вина на спедитор, ангажиран да превози оборудването от производителя
7
до продавача или поради форсмажорни обстоятелства, продавачът не носи отговорност и не
дължи обезщетение за забава. В останалите случаи, за забава предаването на оборудването
на купувача, дължи неустойка в размер на 0,1% на ден от продажната цена, но не повече от
10 %.
От доказателствата по делото се установява, че забавата в доставянето на процесното
оборудване до 02.04.2018г., когато оборудването е предадено на купувача, е поради
забава на производителя, като това обстоятелство е доказано с удостоверение, издадено от
последния /л.47 от делото/, поради което предвид уговореното в чл.5, ал.3, изр.1, предл. 1,
вр. с чл. 3.7 Договора, продавача не дължи неустойка.
За периода от 02.04.2018г. до 23.07.2018г., когато ответникът доставил на ищеца
оборудване за внасяне на тор за процесната сеялка, продавачът също не дължи неустойка,
тъй като същата не е уговорена за неточно изпълнение, каквото в случая е налице при
престиране на вещ с недостатъци, а за забава в доставянето.
Отделно от това, за пълнота следва да се отбележи, че в срока за изпълнение на
договора продавачът е предоставил на купувача заместваща вещ, с която последният е
извършил работата за която е закупил процесната сеялка – сеитбата, без да прави
допълнителни разходи, т.е. за сметка на продавача, в съответствие със задължението си по
чл.302 ТЗ. Това се установява от представените по делото писмени доказателства,
доказващи предоставянето и връщането на заместващите машини, и показанията на
разпитаните свидетели, които макар и преценени при условията на чл.172 ГПК, с оглед
вероятната заинтересованост на свидетелите, следва да бъдат кредитирани, тъй като
кореспондират с представените по делото писмени доказателства, подписани от двете
страни.
Неоснователно е възражението за допуснати съществени процесуални нарушения от
първоинстанционния съд, изразяващо се в неразглеждане на искания и възражения на
ищеца, обективирани в отговора на исковата молба по предявения насрещен иск.
С отговора на исковата молба, представен по делото на 01.03.2019г., ищецът
е оспорил предявеният насрещен иск от ответника. Конкретно в т.9 ищецът е
оспорил приложените към насрещният иск документи и е поискал да бъдат изключени от
доказателствения материал по делото, като е изразил становище, че са неотносими,
евентуално, че не доказват твърдените от ищеца обстоятелства, по подробно изложени
съображения. Предявеният от ответника насрещен иск, отхвърлен с въззивното решение, не
е предмет на въззивното производство, поради което на това основание възраженията и
оспорванията на доказателства във връзка с него е ирелевантно за настоящия спор и не може
да обоснове твърдяната неправилност. Дори и да се приеме, че направените възражения и
оспорвания са относими и към настоящия спор, същите са неоснователни, тъй като чрез тях
страната е взела становище по представени по делото доказателства, като е обсъдила дали
същите доказват твърдените от насрещната страна обстоятелства, т.е. оспорването не е по
8
смисъла на чл.193 ГПК, което от своя страна да налага съда да открие производство по реда
на чл.193, ал.2 ГПК, съответно служебно назначи експертиза, която да отговори на
формулирани от въззивника въпроси. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че в
първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца не е имал
възражения по доклада на делото и не е направил искания за произнасяне на съда по
направените възражения с отговора на исковата молба, за които в жалбата се твърди, че са
останали неразгледани. Такова искане не е направено и в последното по делото заседание,
от което следва извод, че не е налице твърдяното нарушение, а релевирането за първи път
във въззивното производство на искане за оспорване истинността на представени в
първоинстанционното производство документи, откриване на производство по реда на
чл.193, ал.2 ГПК и допускане на експертиза, е процесуално недопустимо, на основание
чл.266, ал.1 ГПК и чл. 193, ал.1 ГПК.
Неоснователно е възражението за неправилно кредитиране на показанията на
свидетелите, предвид обстоятелството, че същите са служители, и тяхната вътрешна
противоречивост. Както бе отбелязано по-горе, според настоящият състав на съда,
показанията на свидетелите, преценени при условията на чл.172 ГПК, с оглед вероятната
заинтересованост на свидетелите, следва да бъдат кредитирани, тъй като кореспондират с
представените по делото писмени доказателства, подписани от двете страни. Не се сочи,
в коя част показанията на свидетелите са разминават, като съдът е кредитирал
показанията на „свидетеля Р.“, за да преценено налице ли е твърдяното нарушение, поради
което възражението в тази част е неоснователно. Следва да се отбележи, че в случая
неоснователността на предявеният иск се основава на представени по делото писмени
доказателства и съдържанието на Договора, а не на показанията на свидетелите.
Според въззивника, неправилно съдът е приел, че в случая се касае за индивидуално
определена вещ, но това съображение не се споделя от въззивния състав на съда.
Действително, в случая в Договора вещта не е индивидуализирана с номер на рама
или друг индивидуализиращ белег, но същата е индивидуализирана по спецификация,
съответно по производител, който може да я произведе и достави на продавача, като не е
спорно, че към момента на сключване на тя не е била произведена, т.е. няма как да се
изисква посочването на повече индивидуализиращи белези. Изложените съображения, че
ответникът е могъл да достави която и да е сеялка от същия модел със същите
характеристики за да изпълни задълженията си по договора, по принцип са правилни, но не
отчитат обстоятелството, че в случая самият производител е уведомил продавача, че по
технически причини не може да изпълни поръчката му в срок, т.е. забавата е на
производителя, като страните изрично са уговорили правата и задълженията си в този
случай в разпоредбите на чл.3.7 и чл.5, ал.3 от Договора. Причините за забавата на
производителя, могъл ли е той да достави на ответника друга сеялка, предвид извършването
от него на дейността по занятие, е ирелевантно за настоящия спор, тъй като това са
отношения между трети лица, поради което възраженията в тази насока са неоснователни.
9
Единствения релевантен факт който съдът следва да изследва е налице ли е забава на
производителя или не, като съобрази същия с уговореното между страните и прецени
основателността на претенцията на ищеца.
По делото е представена поръчка № 12705 от 28.09.2017г. на бланка на ответника, в
която е индивидуализирана процесната сеялка, и поръчка от 28.09.2017г. без номер. От
кореспонденцията между производителя и ответника става ясно, че забавата е по отношение
на поръчка № 12705 за клиент С. Д. – видно от писмо от 27.02.2018г./л.80/, съответно от
съдържанието на удостоверението издадено от производителя, където конкретно се сочи №
на поръчката на ответника – купувач – 12705, за която се казва, че ще бъде доставена през
11-та седмица на 2018г. Предвид изложеното възраженията за липса на яснота, че забавата
на производителя е относима за процесната сеялката е неоснователно.
Неустойката може да бъде уговаряна за различни форми на неизпълнение –
компенсаторна – за пълно неизпълнение; мораторна - за забавено изпълнение; за лошо
изпълнение и др. В случая страните са уговорили мораторна неустойка, която е дължима
при неизпълнение в уговорените срокове. На 02.04.2018г. ответникът е доставил на ищеца
сеялка, но с липсваща част от оборудването, описана съставения протокол за предаване от
същата дата /л.15/, като последният е приел изпълнението, въпреки разпоредбите на
чл.65 ЗЗД и чл.66 ЗЗД. Липсващата част от оборудването е доставена на ищеца на
23.07.2018г., видно от съставения протокол за предаване от същата дата/л.18/. При така
установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда приема, че за периода
02.04.2018г. – 23.07.2018г. не е налице забавено неизпълнение на доставката, а изпълнение
чрез доставка на вещ с недостатъци, като отчита, че доставената вещ към 02.04.2018г. –
сеялка, може да изпълнява основната си функция. В подкрепа на този извод е и
обстоятелството, че в периода 02.04.2018г. – 23.07.2018г. купувачът е ползвал сеялката,
което би било невъзможно при пълно неизпълнение, за което е уговорена неустойката
по чл.5, ал.3 от Договора, и което ищецът твърди, че е налице в исковата молба,
като основание на което е основал иска си. В случая ползването на сеялката е
удостоверено с работна карта № 57747 от 03.04.2018г. /л.152/, подписана от клиента -
ищец, като в този смисъл са и показанията на свидетеля Т. Р..
Предвид изложеното, след като не е налице забавено изпълнение, а неточно
изпълнение, за което ответникът не отговоря, предявеният иск за този период от време е
неоснователен.
Дори и да се приеме, че в случая не е налице изпълнение чрез доставка на вещ с
недостатъци, не е налице пълно неизпълнение за определен период от време /от 02.04.2018г.
до 23.07.2018г./, за което ищецът да претендира мораторна неустойка, съобразно
уговореното.
Действително, съгласно чл.1 от Договора купувачът закупува селскостопанска
10
техника, която се състои от множество компоненти, описани в таблицата, но в останалите
разпоредби от Договора и в Приложение № 1 тя е обозначена като „оборудването“ /
чл.3, ал.1, чл.3, ал.2 от Договора/, включително и в чл. 5,3 от Договора, на която ищецът е
основал иска си, като в този смисъл са и твърденията във въззивната жалба. Тълкувайки
договора, при спазване на разпоредбата на чл.20а ЗЗД, настоящият състав на съда приема,
че в чл.5, ал.3 от Договора страните са уговорили неустойка за забавено изпълнение на
цялото оборудване, а не на част от него, и след като ищецът е приел изпълнението на
02.04.2018г. и е ползвал сеялката, въпреки възможността по чл.65 ЗЗД и чл.66 ЗЗД, не може
да претендира неустойка на това основание, а евентуално може да претендира вреди от
неточно изпълнение, каквито в случая не се претендират, поради което на това
самостоятелно основание искът е неоснователен .
Предвид изложеното, неоснователно е възражението срещу изводите на
първоинстанционния съд по отношение забавата на доставката на системата за торовнасяне,
основано на тълкуване на договора.
Разрешението по главния иск по чл.92, ал.1 ЗЗД обуславя неоснователността на
предявения иск по чл.86, ал.1 ЗЗД, по отношение на който не са въведени възражения с
жалбата.
Поради съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част, като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на спора в настоящата съдебна инстанция на основание
чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи заплащане на направените разноски от ищеца за настоящата
съдебна инстанция в размер на 300 лв. - за адвокатско възнаграждение.
По тези мотиви и на основание чл. 271, ал.1, предл.1 ГПК и чл. 272 ГПК, Софийският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2287 от 18.12.2019г., постановено по т.д.№2722/2018г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 20 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК С. Г. Д., с ЕГН **********, да
заплати на „Тайтън Машинъри България“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 300 лв./триста
лева/- адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12