Р Е Ш Е Н И Е
№
Град Добрич, 19.04.2021 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ ВТОРИ СЪСТАВ на деветнадесети март две хиляди двадесет и първа година
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ВЕЛИКОВА
секретар Геновева Димитрова
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело № 856 по описа за 2020г. и за да се
произнесе, съобрази следното:
Търговско дружество на „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, град София, ул. „Хенрих Ибсен” № 15, е
предявило против М.П.С. ЕГН **********,***, по реда на чл. 415 от ГПК искове за
установяване на част от вземанията, за които е издадена заповед № 2220 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 16.12.2019г. по ч.гр.д.№
4501 по описа на ДРС за 2019г., а именно:
- 2395,22 лева, представляваща
главница за периода от 11.05.2014г. до 09.04.2015г., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението – 11.12.2019г. до окончателното плащане;
- 703,32 лева – лихва за забава от
10.12.2016г. до 01.11.2019г.
Претендират се разноските.
Исковете се основават на следните
обстоятелства: на 13.08.2013г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД,
ЕИК ********* и М.П.С., ЕГН ********** е сключен Договор за потребителски
паричен кредит с номер PLUS - 10298612, въз основа на който между страните
възниква облигационноправна връзка. Кредитодателят предоставил на
кредитополучателя кредит в общ размер на 4000 лева, преведени по банкова
сметка. ***дължения по Договора за потребителски кредит. Кредитополучателят се
задължил да върне предоставения кредит (главница), ведно с дължимите лихви и
такси на 25 броя месечни погасителни вноски съгласно уговорения срок.
Ответникът не изпълнил всички свои задължения по договора и преустановил
плащанията, като падежът на първата неплатена вноска е настъпил на
05.09.2013г. Считано от следващия ден изпаднал в
забава, при което дължи договорно обезщетение за забава (лихва за забава),
чийто размер се изчислява спрямо действащата законна лихва. Крайният срок за
изпълнение на договора настъпил на 04.09.2015г., с което станал изискуем целият
неизплатен остатък от главното задължение - главницата, която е дължима ведно
със законната лихва за забава (съгласно чл. 86 от ЗЗД) от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението.
Дължимо е и уговореното обезщетение за забава (лихва за забава) от момента на
изпадането в забава.
На 10.01.2017г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК ********* и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД, ЕИК
********* бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания. Съгласно
задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът упълномощил цесионера да уведоми
кредитополучателя за прехвърлянето на вземанията спрямо него. Ищецът изпратил
писмено уведомление до М.П.С., но пратката се върнала в цялост с отбелязване,
че получателят се е преместил на друг адрес. Уведомлението е връчено с исковата
молба.
По образуваното ч. гр. д.
N94501/2019г. по описа на Районен съд – Добрич по повод подадено заявление по
чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжникът
при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Съдът указал на заявителя, че може да
предяви иск за вземането си.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът, чрез особен представител, е представил писмен отговор, с който
оспорва исковете поради изтекла погасителна давност.
Добричкият районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№ 4501/2019г. по описа на ДРС, по което е издадена
заповед № 2220 от 16.12.2019г., с която е разпоредено М.П.С., като
кредитополучател по договор за паричен заем PLUS - 10298612 от 13.08.2013г.,
сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, да заплати на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, град София, ул. „Ханрих Ибсен” № 15, в
качеството му на цесионер – кредитор на вземането по силата на сключен договор
за цесия от 10.01.2017г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, следните суми: -
3337,03 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 11.12.2019г. до окончателното плащане; - 1258,32 лева – договорна
възнаградителна лихва от 05.09.2013г. до 04.09.2015г.; - 2054,33 лева – лихва
за забава от 06.09.2013г. до 01.11.2019г.; - 132,99 лева – държавна такса; -
783,38 лева – адвокатско възнаграждение.
След връчване на длъжника на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и по
указание на съда, в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, кредиторът е предявил
настоящите искове, които с правно основание от разпоредбите на чл. 79, ал. 1,
предл. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 9 и сл. от ЗПК, вр.
чл. 99 от ЗЗД и чл. 422 от ГПК. Ответниковото възражение против основателността
им е за изтекла погасителна давност – тригодишна и петгодишна по чл. 110 и чл.
111, б. „в“ от ЗЗД.
Представените от ищеца писмени доказателства установяват, че на 13.08.2013г.
между „БНП Париба Пърсънър Файненс“ ЕАД и М.П.С. е сключен договор за потребителски
паричен кредит PLUS – 10298612 в общ размер на 4000 лева, от които и сума в
размер н 400 лева за закупуване на застраховка „Защита на плащанията“. По
делото не е оспорено изпълнението на задължението на кредитодателя да предостави
чрез банков превод посочените по-горе суми съответно пряко на кредитополучателя
и на застрахователния агент. Уговорена е такса за усвояване на кредита от 140
лева. Сумата по кредита е платима от кредитополучателя чрез 25 месечни
погасителни вноски съобразно съставения погасителен план, всяка от които по 266,53
лева, или общата стойност за плащанията
възлизат на 6663,20 лева. Договореният годишен лихвен процент е 45,54%,
годишният процент на разходите е 64,58%. Съгласно чл. 5 от договора, при забава
на една или повече месечни вноски, се дължи законната лихва върху всяка вноска.
Погасителният план е инкорпориран в
самия договор.
От заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда, се
установява, че кредитът в размер на 4000 лева е изцяло усвоен от потребителя,
който е извършил плащания в общ размер 1925,71 лева. Първата частично неплатена
вноска е с падеж 04.04.2014г. /осма по погасителния план/. Остатъчното
задължение е в общ размер от 7481,81 лева и включва: 3225,03 лева главница; 1247,09
лева договорна лихва; 272 лева по застраховка и 2737,69 лева законна лихва
върху неплатената главница от 05.04.2014г. до 10.12.2019г. Законната лихва за
забава върху главницата от 2395,22 лева /предмет на настоящото дело/ за периода
от 10.12.2016г. до 01.11.2019г. възлиза на 703,27 лева.
На 10.01.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания. Цедентът
е упълномощил цесионера да уведоми кредитополучателя за прехвърлянето на
вземанията спрямо него /така пълномощно на л. 17 от делото/. Изпратеното от
ищеца писмено уведомление до М.П.С. е върнато в цялост с отбелязване, че
получателят се е преместил на друг адрес.
Установените факти обосновават следните правни изводи:
Ищецът е надлежно легитимиран да претендира реално изпълнение на основание
сключен с кредитодателя договор за цесия от 10.01.2017г. Съгласно задълженията
си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът е упълномощил цесионера да уведоми
кредитополучателя за прехвърлянето на вземанията спрямо него. Уведомлението за
извършеното прехвърляне на вземания е надлежно връчено на ответника, чрез
назначения му особен представител – адвокат, като приложение към исковата молба
по настоящото дело. Не са противопоставени от ответника възражения за извършени
плащания в погасяване на дълга на стария кредитор преди получаване на
уведомлението.
Спорното правоотношение се урежда от
Закона за потребителския кредит. Процесният договор е сключен в писмената форма
по чл. 10, ал. 1 от ЗПК, в редакцията му към 13.08.2013г.; в него е инкорпориран
и погасителният план.
По делото се установи наличието на
облигационно правоотношение по договор на потребителски кредит, по който
кредитодателят е изпълнил своите задължения, а кредитополучателят е допуснал
неизпълнение, чийто стойностен израз е посочен в заключението на вещото лице. На
04.09.2015г. е настъпил крайният падеж на договора и неизпълнението на длъжника
е основание за претендирането му по съдебен ред.
Ищецът претендира установяване само на част от вземанията, за които има
издадена заповед за изпълнение – главница и обезщетение за забава за нейното
плащане, като той е очертал вземането по размер и за периода от 11.05.2014г. до
09.04.2015г. С оглед направеното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност и при подаване на заявлението на 10.12.2019г. /датата на предаване на
куриер, според товарителница на л. 11 от ч.гр.д.№ 4501/2019г. по описа на
Районен съд – Добрич/, когато се счита предявен установителният иск съгласно
чл. 422, ал. 1 от ГПК с последица на прекъсване на давността по чл. 116, б. „б“
от ЗЗД, погасени по давност са вноските с настъпил падеж преди 10.12.2014г. –
всички вноски до 05.12.2014г., вкл., защото давностният срок е по чл. 110 от ЗЗД – петгодишен, и той се прилага отделно за всяка погасителна вноска от
датата на падежа й /кредитът не е обявен за предсрочно изискуем/. Непогасени по
давност са вноските с падежи, настъпили след 10.12.2014г. – от 05.01.2015г. до
последната вноска с падеж 04.09.2015г. Но, както вече се посочи, ищецът е
конкретизирал вземането си, за което е предявил иск, с посочване на начало и
край на период – от 11.05.2014г. до 09.04.2015г., което означава, че съдът
следва да установи дължимостта на главниците в рамките на този период, за които
погасителната давност не е изтекла – това са вноските с падежи 05.01.2015г.,
05.02.2015г., 05.03.2015г. и 03.04.2015г., които са в размери, съответно:
195,17 лева, 201,97 лева, 209,03 лева и 216,36 лева, или общо 822,53 лева
/съгласно данните на стр. 3 от заключението на вещото лице/. Неплатени са и
вноските с падежи през месеците от май до септември 2015г., но ищецът не е
претендирал тяхното установяване, а без заявено искане, съдът не може да се
произнесе по тяхната дължимост. По тези съображения главният иск е доказан до
размера от 822,53 лева, представляващи дължима главница за периода от
10.12.2014г. до 09.04.2015г. и подлежи на отхвърляне за горницата над тази сума
до претендираните 2395,22 лева и за периода от 11.05.2014г. до 10.12.2014г.
Обезщетението за забава се претендира за периода от 10.12.2016г. до
01.11.2019г. Приложимият давностен срок за това вземане е тригодишният по чл.
111, б. „б“ от ЗЗД и за претендирания период той не е изтекъл. Размерът на
обезщетението за забава, изчислено от съда въз основа данните, представени от
вещото лице, върху сумата от 822,53 лева за периода от 10.12.2016г. до
01.11.2019г., възлиза на сумата от 241,52 лева. До този размер искът следва да
бъде уважен, а за разликата до претендираните 703,22 лева същият следва да бъде
отхвърлен.
Като последица ответникът дължи разноски в заповедното производство,
съответно на предявената част от вземанията, за които е издадена заповедта за
изпълнение – 21,28 лева държавна такса и 125,35 лева адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищеца разноски в исковото
производство в размер на 188,61 лева и 34,34 лева юрисконсултско възнаграждение
от следващото се такова в размер на 100 лева.
Водим от изложеното, Добричкият
районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.П.С.
ЕГН **********,***, дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, град
София, ул. „Ханрих Ибсен” № 15, следните суми, за които е издадена за които е
издадена заповед № 2220 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
от 16.12.2019г. по ч.гр.д.№ 4501 по описа на ДРС за 2019г., а именно:
- 822,53 лева, представляваща
главница за периода от 10.12.2014г. до 09.04.2015г., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението – 11.12.2019г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над 822,53 лева до претендираните 2395,22 лева, в т.ч. за периода от 11.05.2014г.
до 10.12.2014г.
- 241,52 лева – лихва за забава
от 10.12.2016г. до 01.11.2019г. върху главницата от 822,53 лева, като ОТХВЪРЛЯ
този иск в частта за разликата над 241,52 лева до претендираните 703,32 лева.
ОСЪЖДА М.П.С. ЕГН **********,***,
да плати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, град София, ул. „Ханрих
Ибсен” № 15, разноски в заповедното производство в размер на 21,28
лева държавна такса и 125,35 лева адвокатско възнаграждение; разноски в
исковото производство в размер на 188,61 лева и 34,34 лева юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Добрички окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ :